Присъда по дело №10351/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	98
Дата:	5 май 2022 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20211110210351
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 98
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
СъдебниВ.Т.

заседатели:Д.С.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
и прокурора Н. В. М.
като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело от общ характер №
20211110210351 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Г. Г. М., ***, ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на 02.07.2019 г.,
в гр. София, в офис на „Еконт Експерес“ ООД, находящ се на ул. „Цар Самуил“ № 3, като
използвал пред Кристина Сергеева П. – администратор в офиса, неистински частни документи, а
именно договор за потребителски кредит № **********, който бил одобрен за сключване на
28.6.2019 г. между *** чрез кредитния посредник „Лаптоп-бг“ ООД – онлайн магазин и М. ПЛ.
ИЛ., в който договор на 02/7/2019 г. М. положил подпис в поле „потребител“, на който подпис
придал вид, че е на М. ПЛ. ИЛ. в качеството му на потребител по договора за потребителски
кредит за закупуване на стока и изписал имената на М. ПЛ. ИЛ., както и заявление – декларация за
установяване на договорни отношения, в което заяление Г.М. на 02.7.2019 г. положил подпис
вместо М. ПЛ. ИЛ. в полето „заявител“ и изписал имената му, получил без основание чуждо
движимо имущество – мобилен телефон марка “Apple” на стойност от 2 784 (две хиляди
седемстотин осемдесет и четири) лева, предоставен от *** която била платена на кредитния
посредник „ Лаптоп БГ“ от кредитора *** и представлявала отпуснат потребителски кредит на
името на М. ПЛ. ИЛ. за покупка на стока, с намерение противозаконно да го присвои, поради което
и на основание чл. 212, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”,
за срок от три години.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
1

ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Г. Г. М., ЕГН ********** да заплати на ***,
ЕИК *** сумата от 2 784 (две хиляди седемстотин осемдесет и четири) лева - обезщетение за
претърпени неимуществено вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва,
считано от 02.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателства – дискове (л. 142 ДП и л. 187 ДП) да останат по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Г. Г. М., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от 537,53 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС: 444 лева –
деловодни разноски и 111,36 лева - държавна такса за разглеждане на гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу Г. Г. М., с твърдения за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 1 НК – за това, че на 02.07.2019 г., в гр. София, в офис на „Еконт
Експрес“ ООД, находящ се на ул. „Цар Самуил“ № 3, като използвал пред Кристина Сергеева П. –
администратор в офиса, неистински частни документи, а именно договор за потребителски кредит
№ **********, който бил одобрен за сключване на 28.6.2019 г. между „Ти би ай Банк“ ЕАД чрез
кредитния посредник „Лаптоп-Бг“ ООД – онлайн магазин и М. ПЛ. ИЛ., в който договор на
02/7/2019 г. М. положил подпис в поле „потребител“, на който подпис придал вид, че е на М. ПЛ.
ИЛ. в качеството му на потребител по договора за потребителски кредит за закупуване на стока и
изписал имената на М. ПЛ. ИЛ., както и заявление – декларация за установяване на договорни
отношения, в което заявление Г.М. на 02.7.2019 г. положил подпис вместо М. ПЛ. ИЛ. в полето
„заявител“ и изписал имената му, получил без основание чуждо движимо имущество – мобилен
телефон марка “Apple” на стойност от 2 784 (две хиляди седемстотин осемдесет и четири) лева,
предоставен от „Лаптоп-Бг“ООД, която била платена на кредитния посредник „ Лаптоп БГ“ от
кредитора „Ти би ай Банк“ ЕАД и представлявала отпуснат потребителски кредит на името на М.
ПЛ. ИЛ. за покупка на стока, с намерение противозаконно да го присвои.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по несъмнен
начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказание „лишаване от
свобода”, при отложено изтърпяване.
Гражданският ищец, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище.
Защитата на намира обвинението за недоказано. Оспорва резултата от проведената лицева
идентификация, както и този от изготвената графическа експертиза. Подчертава, че никой от
разпитаните свидетели не е разпознал подсъдимия в съдебно заседание. Пледира за постановяване
на оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск.
Подс. М. поддържа казаното от защитника си. Подлага на критичен анализ
обстоятелството, че процесната вещ все още с неизвестно местонахождение. Подчертава липсата
на сравнителен материал за изготвяне на експертизите. Навежда доводи за невалидно възникнало
гражданско правоотношение и неправомерно боравене с лични данни. Намира видеозаписа за
негоден за извършване на лицева идентификация. Подчертава, че на същия на лицето от мъжки
пол се предава не една, а две вещи, както че се констатира извършено плащане. Намира за
нелогично обстоятелството, че на служителя в куриерския офис не е бил представен личен
документ. Позовава се на обстоятелството, че мобилният номер, ползван за извършване на
поръчката, не е регистриран на негово име. Намира настъпването на вредите за недоказано.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума, моли да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Г. Г. М., ***, ЕГН **********.
Дружеството „Ти би ай банк“ ЕАД е със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54. Основен предмет на дейност на дружеството било кредитиране на
физически лица. Кредитите били отпускани по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и по реда на Закона за потребителския кредит. За всеки един конкретен
случай се преценявало - дали лицата, които кандидатстват за кредит, да осъществят или не личен
физически контакт с представител на дружеството.
За отпускане на кредит кредитоискателят подавал заявка (искане за кредит), като в
случаите, когато нямало физически контакт (а кредитът се отпускал онлайн), се проследявала и
анализирала кредитната му история и се извършвали надлежни проверки. В случай, че искането за
кредит бъде одобрено, на кредитоискателят се изпращал за подпис писмен договор чрез куриер,
като задължението на куриера било да провери самоличността на одобрения за кредит преди
1

последният да положи подпис върху договора.
„Ти би ай банк“ ЕАД кредитирали и покупки на стоки чрез кредитен посредник, който бил
предимно онлайн магазин за продажба на тези стоки. Когато клиентът си избирал стока от онлайн
магазина на посредника и желаел да я закупи на кредит, клиентът бил препращан към онлайн
платформа от сайта на онлайн магазина, в която попълвал личните си и финансовите данни. След
попълването данните се изпращали на „Ти би ай банк“ ЕАД, от чиято страна се извършвала
проверка дали клиентът да бъде кредитиран или не.
Дружеството „Лаптоп“ БГ ООД се управлявало и представлявало от свидетеля Н. Б. Н..
Основният предмет на дейност на дружеството бил - онлайн търговия с техника, като „Лаптоп БГ“
ООД било и кредитен посредник за кредитиране на лицата, които желаят да закупят стока от него.
В случай на избор на покупка за вещ от онлайн магазина на дружеството и получено одобрение за
кредит от страна на кредитора, от „Лаптоп“ БГ ООД изпращали желаната стока на посочен от
клиента адрес на куриерско дружество, след което от кредитора получавали сумата на стоката.
„Ти би ай банк“ ЕАД кредитирало покупката на стоки на клиенти на „Лаптоп“ БГ ООД.
На 27.06.20019 г. чрез онлайн платформата на „Лаптоп“ БГ ООД в информационната
система на „Ти би ай банк“ ЕАД постъпила кандидатура за отпускане на стоков кредит, на името
на М. ПЛ. ИЛ. от гр. Плевен. Искало се кредитиране за покупка на мобилен телефон марка “Apple”
на стойност от 2 784 (две хиляди седемстотин осемдесет и четири) лева, която стока да бъде
доставена в офис на куриерското дружество „Еконт експрес“ в гр. София, находящ се на ул. „Цар
Самуил“ № 3.
Искането за кредит било извършено от устройство с IP адрес 162.158.210.120.
В искането като телефон за контакт бил посочен мобилен абонатен номер **********,
регистриран на дружеството „Кристали.ЕС“ ЕООД, на което като собственик и управител бил
вписан свидетелят С.А..
След извършена проверка, от страна на кредитора, искането за кредит било одобрено на
28.6.2019 г., от страна на „Ти би ай банк“ ЕАД и на дружеството „Лаптоп“ БГ ООД се предоставил
достъп до информационната система на „Ти би ай банк“ ЕАД, към която бил прикачен и договор за
потребителски кредит. Договорът бил с № ********** между М.И. и „Ти би ай банк“ ЕАД чрез
„Лаптоп“ БГ ООД.
На 28.6.2019 г. св. Г.Г., офис сътрудник в „Лаптоп“ БГ ООД, разпечатала от
информационната система на „Ти би ай банк“ ЕАД посочения договор в два екземпляра. Във
връзка с одобрението за стоково кредитиране, Г. подписала разпечатаните два екземпляра договора
вместо кредитора, подготвила мобилния телефон марка “Apple” и изпратила двата екземпляра на
договора, мобилния телефон, както и заявление-декларация за установяване на договорни
отношения в офиса на куриерското дружество „Еконт експрес“ , находящ в гр. София, ул. „Цар
Самуил“ № 3.
При получаване на договора и заявката, одобреният за кредит клиент следвало да ги
подпише, да ги предаде на куриера, след което да получи от него мобилния телефон.
На 02.7.2019 г. в офиса на куриера на посочения адрес се явил pods. М.. По това време, в
офиса на работа била свидетелката Кристина П.. На нея подсъдимият съобщил, че има да получава
пратка от „Лаптоп“ БГ ООД.
На свидетелката М. представил лична карта, с имената на М. ПЛ. ИЛ., поради което тя не се
усъмнила в неговата самоличност, тъй като името на И. фигурирало в двата екземпляра на
договора за потребителски кредит № ********** и заявление – декларация за установяване на
договорни отношения. П. предоставила двата екземпляра на договора и заявлението за
установяване на договорни отношения.
На местата, където следвало да се положи подпис „потребител“ в договора, М. се подписал,
като изписал и собственоръчно трите имена на М. ПЛ. ИЛ. на последната страница на договора.
По този начин, той придал на договора вид, че произхожда от М.И..
На същата дата и място, подсъдимият положил подпис, вместо Мирослв И. и изписал
собственоръчно имената му на първата страница на заявлението-декларация за установяване на
2

договорни отношения, като собственоръчно вписал и датата 02.07.2019 г. и по този начин придал
за заявлението вид, че произхожда от М.И..
След като М. се подписал върху договора и заявлението, същият ги използвал, като ги
предал на свидетелката. В резултат на това, мотивирана от представата, че М. е лицето, на което
следва да се предаде вещта, свидетелката П. му предала мобилният телефон марка Apple”, предмет
на стоковото кредитиране, както и единия екземпляр на подписания договор. По-късно изпратила
на „Лаптоп“ БГ ООД вторият екземпляр от договора за целите на счетоводното отчитане.
По силата на така сключения договор „Ти би ай Банк“ ЕАД превели сумата в размер на
2784 лева по договора за потребителски кредит на „Лаптоп.Бг“, която сума представлявала
стойността на мобилния телефон, предмет на стоковото кредитиране по договора за потребителски
кредит № **********, който бил одобрен за сключване на 28.6.2019 г. между „Ти би ай Банк“
ЕАД.
На неустановена дата през м. август 2019 г. в гр. Плевен свидетелят М.И. направил справка
и установил, че е сключен договор от 28.6.2019 г. между него и „Ти би ай Банк“ ЕАД , за какъвто в
действителност той никога не е кандидатствал. И. също така не бил купувал на кредит стоки от
„Лаптоп.Бг“, чрез тяхното посредничество.
Във връзка с така констатираното, свидетелят той сигнализирал органите на МВР и в
резултат на този сигнал започнало настоящото производство. В хода на същото инкриминираните
документи били приобщени и изследвани в оригинал.
Били назначени и изготвени две фотосъпоставителни експертизи на видеозаписи от
охранителни камери, монтирани в офиса на „Еконт експрес“ на ул. „Цар Самуил“ № 3 в гр. София,
които потвърдили самоличността на обвиняемия.
По договора за потребителски кредит „Ти би ай Банк“ ЕАД не получило нито една
погасителна вноска, след сключването му.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Г.Г. (л. 70-гръб и частично прочетени от л. 93 ДП), Н.Н. (л. 71-гръб и прочетени
изцяло от л. 94 ДП), М.Н. (л. 72-гръб), М.И. (л. 99-гръб и частично прочетени от л. 86 ДП),
Кристина П. (л. 100-гръб), С.А. (л. 101); жалба (л. 37 ДП); справка ЦКР (л. 38 ДП); копие на лична
карта (л. 39 ДП); заявление (л. 40 ДП; л. 56 ДП); договор за кредит (л. 46 ДП); фактура (л. 55 ДП);
справка от TBI (л. 65 ДП; л. 172 ДП; л. 189 ДП); справка от куриер и товарителници (л. 76 ДП; л.
96-113 ДП; л. 192 ДП); справка от мобилен оператор (л. 207 ДП, л. 107); протокол за оглед на ВД
(л. 143-гръб); заключения на СГЕ (л. 116 ДП) и СТЕ (л. 133 ДП; л. 137 ДП); веществени
доказателства – дискове (л. 142 ДП; л. 187 ДП); справки за съдимост (л. 12) и за висящи
наказателни производства (л. 265 ДП).
Настоящият състав застъпва принципното становище, че когато доказателствената маса е
еднопосочна и категорична, относно определен кръг обстоятелства, а и самите страни не спорят по
тях, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК това позволява на съда да ги маркира в
мотивите си, фокусирайки върху спорните моменти по делото.
В този смисъл, наличните писмени доказателства, отнесени и към показанията на
свидетелите Г. и Н., позволяват да бъдат очертани параметрите на процесната сделка – предмет,
механизъм и продажна цена (активната легитимация на св. Г. да подписва договори, във връзка с
възражението на подсъдимия, има отношение към евентуалната унищожаемост, а не – нищожност
на сделката). Данните за механизма за кандидатстване и последващите действия, в случай на
одобрен кандидат, се допълват от показанията на св. Н., без съдът да намира основания да го
разглежда, като потенциално заинтересован от изхода на производството (фактът, че същият е
служител на дружеството – граждански ищец не прави казаното от него a priori недостоверно).
Същевременно, представените от куриерското дружество писмени доказателства, отнесени и към
показанията на св. П., позволяват да бъде проследен пътят на инкриминираната вещ от
дружеството – продавач до физически получател на същата.
3

Основен спорен момент по делото касае авторството на инкриминираното деяние.
Коректно се сочи и от защитата, и от подсъдимия, че никой от разпитаните свидетели не сочи
Г.М., като съпричастен към деянието (няма извършено разпознаване, дори в алтернативната му
форма – в съдебно заседание). С оглед датата на фактическото получаване на вещта (02.07.2019 г.)
и датата на разпита на св. П. в съдебно заседание (03.12.2021 г.), подобно разпознаване, според
настоящия съдебен състав, би било силно подозрително, особено предвид човекопотока в офис на
куриерско дружество, разположен в идеалния център на столицата. В този смисъл и не се касае за
обстоятелство, противопоставимо на обвинителната теза.
В хода по същество, подсъдимият се позовава на относително ниско качество на
видеозаписите от охранителните камери. Дали то е високо или ниско – касае се за въпрос,
изискващ специални познания в съответната област, като органите на досъдебното производство
са предприели необходимите постъпки, по ангажиране на експертна оценка. Същата е дала
еднозначен отговор – че качеството на записа носи признаците на достатъчност, вкл. и в контекста
на извършване на лицева идентификация. Тук е мястото да се отбележи, че огледът в съдебно
заседание не се извършва със специализирана техника или софтуер, а на стандартен преносим
компютър. Вещите лица, обаче, разполагат със съвсем различен инструментариум (хардуерен и
софтуерен) – видно и от увеличените изображения, инкорпорирани в заключението на
експертизата, с помощта на който фото и видео изображения могат да бъдат не просто
детайлизирани, но и „изчистени“ светлинни и други примеси. В този смисъл и няма нищо
нелогично в цитираното от подсъдимия обстоятелство, макар същото да има субективен характер
– че изображението, което е било обект на оглед в съдебно заседание, е възможно да е с видимо
качество, непозволяващо категоричен отговор за идентичност между заснетото лице и него (макар
отговорът на експерта да е в категорична, диаметрална насока). Тук е мястото да се отбележат и
разясненията и допълненията на вещото лице, внесени в съдебно заседание – че шапката и очилата
могат да бъдат потенциален фактор за категоричността на заключението, но не и в настоящия
случай.
Изводите на настоящия съдебен състав за авторството се подсилват още от заключението на
графическата експертиза – че подписите в долни десни ъгли на първа и втора страница на
заявлението-декларация за установяване на договорни отношения от 02.07.2019 г. към договор за
потребителски кредит и заявление-декларация към него са положени именно от подс. М., като
същото важи и за ръкописния текст в графи „потребител“, „град“, „дата“ на договора за
потребителски кредит и приложеното заявление за установяване на договорни отношения, както и
на копието на лична карта. При липса на дадени обяснения, от страна на подсъдимия (но дори и
такива да бяха дадени), трудно би могла да бъде обоснована теза – за липса на съпричастност към
инкриминираното деяние. Тук е мястото да се отбележи, че подсъдимият коректно сочи липса на
даден сравнителен материал за извършване на съпоставително изследване. В заключението на
експертизата, обаче, е описан ползваният сравнителен такъв – с установен, достоверен източник,
небудещ основания за съмнения.
В хода по същество се отправят критики към органите на досъдебното производство – за
липса на установяване местонахождението на процесното мобилно устройство. Като намира, че
подобна критика има своите принципни основания, водеща роля за изхода на производството имат
действията, темпорално отнесени преди и по време на придобиване на фактическа власт върху
инкриминираната вещ, от страна на дееца, като проследяването й би допринесло, в случай на
съмнения за авторството. При липса на такива, обосновано усилията на органите на досъдебното
производство (а и тези на съда) не са били насочени, в цитираната насока.
В своята пледоария, в подкрепа на твърдението си – за недоказано авторство, подсъдимият
коректно се позовава на закрепената в протокола за оглед на ВД констатация – че на клиента от
мъжки пол. От страна на служителя в офиса на куриера, се предоставят два четвъртити пакета, с
относително малък размер. Това позоваване, обаче, няма съществена практическа стойност,
предвид данните – че процесният мобилен телефон е бил придружаван от оригинален аксесоар –
кейс. В този смисъл и цитираната констатация не е от категорията – да разколебае обвинителната
теза. Отново в този ред на мисли, цитираното плащане на неустановена парична сума, от страна на
клиента, което се наблюдава на видеозаписа, би могло лесно да бъде обяснено с възмездния
4

характер на куриерската услуга (особено предвид обстоятелството, че погасителните вноски,
съгласно представените писмени доказателства, се дължат и заплащат на кредитната институция, а
не – на или посредством куриерското дружество). В този смисъл и закрепеното предаване на
парична сума на видеозаписа не следва да бъде тълкувано нито в полза, нито в ущърб на
подсъдимия.
Съдът е в невъзможност да отговори на доводите на подсъдимия – дали и чия лична карта е
била представена, в процедурата по освобождаване на пратката в офиса на куриера, както и – дали
картата е била истинска. Данни в тази насока изнася само св. П., но същите имат изцяло
принципен характер – без конкретика, кореспондираща с разглеждания случай.
Коректно се цитира от подсъдимия, че телефонният номер, ползван за целите на
кандидатстването, поръчката и получаването, не е регистриран на негово име – данни за това
обстоятелство съдът черпи и от постъпилата справка от мобилен оператор, и от показанията на св.
А.. Последните следва да бъдат коментирани с висока степен на резервираност, доколкото същият
добросъвестно заявява неизгодно за себе си обстоятелство – възмездно придобиване на дружества
„на килограм“, без оглед на активите и пасивите им. В този смисъл и съдът е в невъзможност да
отговори на възражението – дали и как цитираната SIM карта е попаднала във фактическа власт на
подсъдимия, но и без да намира тази информация за ключова за изхода на производството
(предплатени и вече регистрирани мобилни карти се предлагат за продажба както по пазарите,
така и в интернет пространството).
Част от установената фактическа обстановка касае и заплащането на продажната цена, от
страна на кредитната институция към търговеца. В тази насока подсъдимият също отправя част от
своите възражения. Действително, извлечения от счетоводството на двете дружества не са налични
в кориците на делото. Такива, според настоящия съдебен състав, не са и необходими, с оглед
съдържанието на постъпилите справки от гражданския ищец, информацията в които носи
признаците на достатъчност (усилия в тази насока, безспорно, биха били обосновани, при наличие
на спор между двете дружества, в контекста на това – кое е претърпяло имуществени вреди,
респективно – има активна легитимация да поиска участие и като граждански ищец).
Данни за съдебното минало на подс. М. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. М. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
По делото е установено по категоричен начин, че попълнените от подсъдимия договор и
заявление-декларация са неистински, т. е. независимо то преобладаващия в тях печатен текст,
положените подписи не са на св. М.И., поради което и настоящият съдебен състав приема, че е
налице годно средство на престъплението.
От горните обстоятелства се извежда и липсата на правно основание за преминаване на
имущество (инкриминираната вещ) от търговеца „Лаптоп.Бг“ ООД в патримониума на
подсъдимия. От това обстоятелство се извежда и прекият умисъл на подсъдимия, както и
съставомерното присвоително намерение. Същевременно, деянието е достигнало фазата на
довършено престъпление, по силата на факта на напускането на търговския обект, от страна на
подсъдимия, ведно с инкриминираната вещ и разпореждането с нея, по неустановен по делото
начин.
Обвинението коректно е било повдигнато, като документна измама, а не – като обикновена
такава, придружена със съставяне на неистински частен документ. В конкретния случай,
основанието за получаване на инкриминираната вещ се явява не въвеждане, поддържане или
използване на чужди неверни представи, а представените от подсъдимия подписани екземпляри от
договор за потребителски кредит и заявление – декларация за установяване на договорни
5

отношения – документация, съпътстваща инкриминираната вещ и подписването на която
представлява condition sine qua non, съобразно утвърдената търговска практика, за по-нататъшни
действия по финализиране на сделката и предаване на фактическата власт върху вещта.

По вида и размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 54 НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени
от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този
кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 212, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода” от две до осем години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат относително високият
размер на сумата, с която се е обеднило дружеството-кредитор, респективно – с която подсъдимият
неправомерно се е обогатил, както и че измамата е извършена, посредством устойчива и
целенасочена поредица от действия, които носят признаците на планирано и последователни
усилия за неправомерно увеличаване на патримониума на М.. При отчитане на презумпцията за
невиновност, макар и само като лоши характеристични данни, няма как да не бъдат коментирани и
данните за други висящи наказателни производства: за три обикновени измами, за една
документна измама и за две документни престъпления. В този смисъл и единствени смекчаващи
отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало на подсъдимия и трудовата му
ангажираност. В този смисъл и отмерване на санкцията над минималния, но и под средния размер,
а именно – лишаване от свобода, за срок от три години, според настоящия съдебен състав, носи
признаците на съразмерност и справедливост и е годно да постигне предвидените в закона цели.
Същевременно, предвид относително младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно
минало, с голяма степен на вероятност би могло да се предположи, че превъзпитаващ и
поправителен ефект могат да бъдат постигнати и посредством отлагане изтърпяването на
наложената санкция, като средната продължителност на изпитателния срок (четири години) би
била съобразена и с данните за престъпна упоритост, коментирани по горе, а също така – и с тези
за други противоправни деяния, завишаващи личната обществена опасност на дееца.

По гражданския иск
Процесното деяние, по своя характер, представлява деликт, по смисъла на чл. 45 ЗЗД и,
предвид изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, изричната претенция на
ощетеното лице и надлежните писмени доказателства за извършени плащания от него към
търговеца-продавач, инкриминираните имуществени неблагоприятни последици за гражданския
ищец следва да бъдат възмездени, посредством уважаване на предявения граждански иск, в пълния
му предявен размер.

По ВД и ВДС
Приложените по делото дискове са изготвени, за целите на производството и в този смисъл
следва да останат в кориците му, до неговото унищожаване.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски (общо 537,53 лева от досъдебното
производство и 444 лева от съдебната фаза), вкл. и държавната такса за разглеждане на уважения
граждански иск. следва да бъдат възложени, в тежест на подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

6

Съобщи за изтекли лични данни