РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330114432 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц. К. Г. срещу „Микро Кредит“ АД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за заплащане на еднократна такса
за Пакет допълнителни услуги „Комфорт“ в размер на 364.32 лева, предвидена в чл.3 от
договор за допълнителни услуги към договор за кредит №***, сключен между страните, като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и
противоречаща на закона, а именно – чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит № ***, по който
ответникът е заемател, а ищецът заемодател. Във връзка с договора е сключен договор за
допълнителни услуги, в който в чл.3 е предвидена клауза за заплащане на услуга ‚Комфорт“.
Тази клауза ищецът счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото
била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.3 и пр.2 и пр.1 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и
противоречаща на закона.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на оспорваната клауза. В тежест на ответника е да докаже валидно
възникнало правоотношение по договор за пакет допълнителни услуги към договор за
паричен заем № ***.
1
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Микро Кредит“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем № *** /л.9/
страните са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за
участие в специални програми. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер на
364.32 лв., разсрочено в 6-месечни вноски - по 60.72 лева
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Разглеждане до минути“ не е ясна, до колко минути и какво ще се
разглежда. Не е ясно посочено и какво представлява услугата „Преференциално
обслужване“. Не е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се
включи ищеца. Не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира
месечните вноски. Не е ясна и услугата „безплатно внасяне на вноски от името и за сметка
на потребителя по банкова сметка на ответника“, като не е посочено кой ще ги внася, с
какви средства и защо.
По начина, по който са формулирани допълнителните услуги, съдът приема, че не се
касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителя да се нуждае
и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се
цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга,
което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава за
заплащане на пакет допълнителни услуги,
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
2
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до
противоречие с добрите нрави.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на
клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги,
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, е основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса /л.18/, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.6/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 300 лева,
което ще му се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по чл.3
от договор за допълнителни услуги от 20.05.2022 г. към договор за кредит № *** в размер
на 364.32 лева, сключен между Ц. К. Г., ЕГН ********** и „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона, а именно чл.19,
ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. К. Г.,
ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К.
Н., БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4