Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска в.гр.дело № 14294 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ I-39-257 от 23.05.2014 г., постановено по гр. д. № 14639 по
описа за 2013г. на СРС, 39 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № *** от 01.08.2019
г., е признато за установено по отношение на „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ********,
че дължи на „А.В.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
198о от Закона за водите, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 5034,64 лева –
представляваща цена на потребените ВиК услуги съгласно
фактури № № 13507/21.05.2012 г., 13707/25.06.2012 г., 13910/24.07.2012 г.,
14129/24.08.2012 г. и 14350/25.09.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57257/2012 г. по описа
на СРС, 39 състав. Ответникът
„Е.Е.И.“ ЕООД е осъден да заплати на „А.в.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 552,70 лева – разноски за исковото производство.
Недоволен
от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство
„Е.Е.И.“ ЕООД, с оглед което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Изводите на
съда не кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал, а освен
това решението било постановено и при непълнота на доказателствата. Искането до
въззивния съд е да отмени постановения съдебен акт и да отхвърли изцяло
предявения иск.
С отговора на
въззивната жалба ищецът в първоинстанционното произовдство „А.В.“ ЕООД оспорва същата с доводи за неоснователност.
Моли за потвърждаване на съдебното решение и претендира разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд,
IV-Д въззивен състав,
като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Предявен
за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК,
вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
С доклада на делото първоинстанционният съд е посочил
правната квалификация на предявените искове, като правилно е очертал кръга на
правно релевантните факти, разпределил е доказателствена тежест за същите,
указал е за кои обстоятелства страните не сочат доказателства.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи,
че страните са обвързани от договор за доставка на ВиК услуги, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения
обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията. По
възражението на ответника по чл. 301 ТЗ в тежест на последния е да установи, че
е уведомил ищеца, че фактурите са подписани от лице без представителна власт по
отношение на дружеството, веднага след узнаването. В посочения смисъл е
разпределена и доказателствената тежест в първоинстанционното производство.
Във връзка с наличието на облигационно правоотношение
по договор за доставка на В и К услуги между страните като писмено доказателство
по делото е прието заявление, вх. № 06.12.2006 г. от „Е.Е.И.“ ЕООД, адресирано
до управителя на „А.В.“ ЕООД, с което е поискано откриването на партида за
ползване на В и К услуги за адрес: с. Бреница, стопански двор. В заявлението се
съдържа изрично изявление за приемане на общите условия на водоснабдителното
дружество за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР през 2006 г.
Представени са и общите условия, с които ответното
дружество се е съгласило. Видно от чл. 1 на същите ищцовото дружество е В и К
оператор, предоставящ водоснабдителни и канализационни услуги на своите абонати
на територията на гр. Кнежа.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че страните са
били обвързани от процесния договор, е представено извлечение от сметка, от
което се установява, че по банкова сметка ***звършвани плащания с основания
издавани от ищеца фактури.
Ответникът не е оспорил насрещно изброените писмени
доказателства, с оглед което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
страните са били обвързани от договор за доставка на В и К услуги, по силата на
който ответникът, приемайки общите условия, приложими към договора, се е
съгласил да заплаща стойността на предоставените му услуги по издавани от В и К
оператора ежемесечни фактури в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.
31 от ОУ/.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал.
1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай от представените по делото писмени
доказателство е безспорно установено, че оператор на В и К услуги на
територията на община Кнежа /в чийто административен район попада с. Бреница/ е
ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
(чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са
одобрени с решение на ДКЕВР.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през
процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено
от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по
отношение на имот, представляващ стопански двор /кравеферма/, находящ се на територията
на с. Бреница, община Кнежа.
На следващо място по делото са приети писмени
доказателства, от които се установява, че през процесния период /м.май 2012 г.
– м.септември 2015 г./ на територията на обекта /стопански двор/, за който е
сключен договора, са предоставяни В и К услуги. Този факт се установява от
подаденото от името и за сметка на дружеството ответник от упълномощен негов
представител заявление от 18.09.2012 г., отправено до „А.В.“ ЕООД, за спиране
на водоподаването в обект, представляващ кравеферма в с. Бреница. В заявлението
още е записано, че задълженията, които дружеството има към В и К оператора ще
бъдат издължени до края на м.октомври 2012 г. Заявлението е подписано от Д.М.,
като към същото е представено пълномощно, с което управителят на дружеството
упълномощава лицето да представлява „Е.Е.И.“ ЕООД пред водоснабдителното
дружество като подава, подписва, изисква, получава всички необходими документи
във връзка със спиране и/или възстановяване на водоподаването по партидата на
обекта. Ето защо съдът приема, че до посочената дата /18.09.2012 г./ на
територията на обекта са доставяни В и К услуги, като за цената на същите
задължен е ответникът, като страна по процесния договор.
Предвид изложеното съдът следва да даде отговор на
въпроса каква е стойността на доставените в процесния имот В и К услуги и
погасени ли са те от страна на ответника чрез плащане или по друг начин.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно
отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради -
етажна собственост .- въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се
отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след
това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
случаите на отчитане по електронен път.
В производството пред СРС са приети 5 бр. издадени от
ищеца фактури, както следва: № 13507/21.05.2012 г. на стойност 885,60 лв., №
13707/25.06.2012 г. на стойност 959,40 лв., № 13910/24.07.2012 г. на стойност
952,02 лв., № 14129/24.08.2012 г. на стойност 2059,02 лв. и № 14350/25.09.2012
г. на стойност 178,60 лв. Получател на същите е ответникът, като в графа
„Получил“ е положен подпис без да е изписано име на лицето, приело фактурата от
името и за сметка на дружеството. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение по чл. 301 ТЗ, което правилно е преценено от първостепенния
съд, като несвоевременно заявено.
С чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че
ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име
действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на
извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от
търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт
действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на
презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които
може да се направи извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил
извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи
чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се установи, че търговецът е манифестирал мълчаливо
одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се
ползва от целения с тях правен резултат.
В настоящия случай съдът намира, че дори да се приеме,
че процесните фактури са подписани от лице, неразполагащо с представителна
власт да ангажира отговорността на търговеца с подписването на същите при
получаването им, най.-късно към депозиране на заявлението за спиране на
водоподаването на обекта /18.09.2012 г./, упълномощен представител на
дружеството, натоварен с представителството на ответника пред В и К оператора,
е узнал за задълженията за стойност на доставени В и К услуги, за които
фактурите са издадени. В заявлението се съдържа извънсъдебно признание за
наличието на задължения към ищеца, произтичащи от сключения между страните
договор.
Тук е мястото съдът да посочи, че от представеното по
делото извлечение от банкова сметка ***, се установява, че ответникът е
заплатил стойността на издадени от ищеца фактури № 12712/21.02.2012 г., №
13084/23.03.2012 г. и № 13290/23.04.2012 г., като последното плащане е
извършено на 12.06.2012 г. Констатирането на посочените обстоятелства по
делото, макар и издадените фактури, задълженията по които са погасени от
ответника, да са за период извън
процесния, показва, че ответникът е заплащал ежемесечните си задължения по
договора за доставка на В и К услуги към ищеца до определен момент. Последното,
анализирано съвкупно с останалите писмени доказателства по делото, включително
и с факта, че водоподаването в стопанския двор е прекъснато едва през м.
септември 2012 г. по искане на ответника, съчетано с признание за неизплатени
задължения към посочения момент, води до извод у съда, че търговецът е узнал за
процесните вземания на ищеца, за които са издадени фактурите за периода май –
септември 2012 г., много преди депозиране на отговора на исковата молба. Ето
защо възражението по чл. 301 ТЗ е несвоевременно заявено.
Предвид изложеното по делото са представени двустранно
подписани фактури, издадени в период на действие на валиден договор за доставка
на В и К услуги, като ответникът се явява задължен по същите и дължи заплащане
на фактурираните със същите услуги.
Настоящият състав на съда намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че искът е основателен за пълния предявен
размер /за сбора от стойността на процесните фактури/. Във всяка една от
представените по делото фактури е посочено количеството потребена вода в
кубични метри, както и единичната цена за куб.м. – 1,23 лв., която е в
съответствие с представеното по делото Решение № Ц-05 от 29.02.2012 г. на
ДКЕВР. Със същото е утвърдено, считано от 01.03.2012 г., изменение на цените на
водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от „А.В.“ ЕООД.
Крайните суми, посочени в издадените фактури, са математически вярно изчислени,
като фактурираното количество вода в куб.м. е умножено по цената за един куб.м.
В резулатат от изложеното и на основание чл. 162 ГПК съдът намира иска за
основателен за пълния предявен размер от 5034,64 лв. с ДДС, както е приел и
СРС.
Въззивният състав на съда констатира, че с решението
си по предявения установителен иск, предявен за вземането по издадената и
оспорена от ответника заповед за изпълнение /както и в самата заповед за
изпълнение/ по ч.гр.д. № 57257/2012 г. на СРС, първоинстанционният съд се е
произнесъл по незаявено искане. Със заповедта за изпълнение е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора законна лихва от датата на заявлението /03.12.2012
г./ до окончателното плащане. Идетично произнасяне се съдържа и в съдебното
решение, с което е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
процесното вземане за главница, ведно със законната лихва считано от 03.12.2012
г. до окончателното изплащане. Искане в този смисъл /за законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението, респ. от предявяване на иска до
окончателното плащане/ не е заявено от страна на „А.в.“ ЕООД в производството.
Предвид задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на
обжалвания съдебен акт и при липсата на доводи от страна на въззивника, това
правомощие следва да бъде упражнено. Решението в тази част е недопустимо и като
такова следва да бъде обезсилено.
Оплакванията на въззивника за необоснованост на обжалвания съдебен акт,
за превратно интерпретиране на доказателствата по делото и за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, извън
изложеното по-горе, не се установиха по делото. Доколкото изводите на настоящта
инстанция по отношение на главното предявено в процеса вземане за сумата от
5034,64 лв., представляваща цена на потребените В и К
услуги съгласно фактури № № 13 507/21.05.2012 г., 13707/25.06.2012 г.,
13910/24.07.2012 г., 14129/24.08.2012 г. и 14350/25.09.2012 г., изцяло съвпадат
с тези на СРС, решението в тази част следва да се потвърди като правилно и
постановено в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските. Предвид неоснователността на въззивната жалба
разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за
разноски от страна на въззиваемото дружество е заявена, но доказателства за
извършването на такива не се съдържат между кориците на делото, с оглед което
не се дължат разноски и на тази страна за въззивното производството
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решение № I-39-257 от
23.05.2014 г., постановено по гр. д. № 14639 по описа за 2013г. на СРС, 39
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 181950 от 01.08.2019 г., в частта,
с която е признато за установено по отношение на „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ********,
че дължи на „А.В.“ ЕООД, ЕИК ********, законната лихва върху сумата от 5034,64 лева
– представляваща цена на потребените В и К услуги съгласно фактури № № 13507/21.05.2012
г., 13707/25.06.2012 г., 13910/24.07.2012 г., 14129/24.08.2012 г. и
14350/25.09.2012 г., считано от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане,
за която законна лихва е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57257/2012
г. по описа на СРС, 39 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № I-39-257 от 23.05.2014 г., постановено по
гр. д. № 14639 по описа за 2013 г. на СРС, 39 състав, поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение № 181950 oт 01.08.2019 г., в частта, с която е признато за
установено по отношение на „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ********, че дължи на „А.В.“
ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 198о от Закона за
водите, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 5034,64 лева – представляваща цена на
потребените В и К услуги съгласно фактури № № 13507/21.05.2012 г.,
13707/25.06.2012 г., 13910/24.07.2012 г., 14129/24.08.2012 г. и
14350/25.09.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 57257/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, както и в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.