Решение по дело №6516/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1013
Дата: 10 май 2017 г. (в сила от 26 май 2017 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20163110206516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  1013/10.5.2017г.       Година 2017                    Град ВАРНА

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

В публично заседание, проведено на десети май 2017 година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Силвия Обрешкова

АНД № 6516 по описа за 2016 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ В.И.С. роден на *** ***, ж.к „Изгрев" № 885, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********             

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на 29.10.2012 г. в гр. Варна, на ул. „Хаджи Д." при управление на МПС - микробус „Форд Транзит" с рег.№ СА 0224 ТА нарушил правилата за движение по ЗДвП:

-           чл. 40. (1) от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението";

-           чл. 40 (2) от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности." и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.М.П., изразяваща се в счупване на левия малък пищял в областта на глезенната става със значително разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движение на левия долен крайник за период от 2-3 месеца, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДАВА в това да е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б" от НК.

                       

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок пред Варненския Окръжен Съд от днес.

 

           

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД №6516 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2016 ГОДИНА, ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

 

                Съдебното производство е образувано по внесено в съда  постановление срещу В.И.С.  за престъпление по чл.343 ал.1 б."б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК и е насрочено за разглеждане по реда на глава ХХVIIІ от НПК - освобождаване от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание.

 

                В съдебно заседание, редовно призован, представител на прокуратурата не се явява и не изразява становище.

                Пострадалата М.П. желае обвиняемият да бъде наказан.

                Обв.С. дава обяснения, оспорва фактите, твърди, че не е блъскал пешеходката и е  спрял микробуса преди да я достигне. При дадената му последна дума моли да бъде оправдан.

                Защитникът, адв. Д. пледира Сда бъде оправдан. Св.Е.Аказвала, че жената паднала, клекнала на коляно и че тогава микробусът все още не бил до нея, че ровела нещо с чадъра си и се спънала в една дупка. Това се потвърждавало и от полицая, посетил местопроизшествието, и от спътника на водача, и от заключенията на СМЕ .

       

                В хода на съдебното производство, съдът прие от фактическа страна че:

               На 29.10.2012 г. около 16 часа, обв.В.С. *** със служебен микробус „Форд Транзит" , per. № СА *ТА, където зареждал обект. В микробуса бил и неговият колега - св. Д.Г.. Тъй като улицата била без изход, С. трябвало да да излезе от нея на заден ход. Задната част на микробуса нямала прозорци и видимост при движение назад имало единствено в огледалата за обратно виждане. Когато предприел маневрата, обв.С. видял в огледалото жена, която преминавала зад микробуса. Преценил, че има достатъчно разстояние до нея и продължил да се придвижва бавно назад. Малко по-късно видял в огледалото, че на земята има чадър. Веднага спрял, излязъл от микробуса и видял свидетелката М.П., която била паднала зад микробуса. С. и колегата му веднага и помогнали да се изправи, като свидетелят Г. се обадил на Спешна помощ. П. се оплакала, че много я боли кракът.

                При падането М.П. получила счупване на левия малък пищял в областта на глезенната става със значително затруднение в движението на левия долен крайник за период от около два-три месеца.

 

                Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от доказателствата, събрани по реда на глава ХХVІІІ НПК.

                Гласните доказателства са  противоречиви. От една страна обв.С. твърди, че не е удрял жената и че е спрял на значително разстояние от нея. Същото твърди и неговия  колега – св.Г.. От друга страна пострадалата М.П. е категорична в твърдението си, че била ударена в гърба, паднала на земята,  при което микробусът, движейки се на заден ход прегазил ходилото й със задна дясна  гума, след което, придвижвайки се отново напред, той втори път преминал през крака й. Показанията на единственият независим свидетел очевидец Е.М. също са в подкрепя  на твърденията на обвиняемия. Тя е разпитвана два пъти в хода на ДП и веднъж в съдебното производство, като само веднъж заявява, че имало допир с микробуса, но той е бил едва след падането на жената и не е бил причина за него. При преценката си кои гласни доказателства да кредитира, съдът се позова на заключенията на експертизите и на твърденията на служителя на полицията, посетил на място произшествието и разговарял там с лицата непосредствено след събитието. Според св. Д. Д, водачът му разказал как първо чул шум зад микробуса и викове, което го накарало да спре. Свидетелят, който бил до водача потвърдил същото. За св.Е.М. св.Дказва: “Разговарях и със свидетелката от сергията, която се обърнала в момента, в който пострадалата жена е извикала и тя също  извикала на водача да спре“.По въпроса за удара св.Де категоричен:“Никой от свидетелите не е казал, че е видял да има удар.Нито продавачката, нито колегата на шофьора не са казали да има удар.  Разстоянието между буса и дупката имаше по моя преценка около 2 метра“.  Съдът намира, че тези показания, дадени от независим и обективен свидетел, който е бил на място на произшествието в непосредствен контакт с очевидците, следва да се кредитират и именно те дават завършеност на информацията за фактическата обстановка. Преразказаното от св.Де изцяло в подкрепа на обясненията на обв. С., на неговия колега – св. Ди на св. Е.М.. На разпита си  пред съда в заседанието от 09.03.2017 г. последната твърди, че св.П. се спънала, леко паднала на колене и микробусът застанал до нея. Твърди, че я видяла като върви и като се спънала, не я чула да вика.  Водачът я упрекнал с думите „Защо не внимавате, госпожо, а тя не казала нищо и мълчала през цялото време докато дойде полицията. В същото време,  в протокол от 05.11.2012г. , св.Еленкова заявява“Водачът на автобуса явно я видя и натисна клаксона. Жената се стресна падна на земята на колене. Микробусът леко я чукна със задната си част и тогава тя падна“.  В с.з. от 29.03.2017 г. св.М. отрича да е давала показания, че е видяла удар от микробуса. Същият разпит от 05.11.12 г. завършва с въпроса: „Пострадалата пешеходка от удара с микробуса ли падна ?“ и с отговора на св. М.: „Не падна от удара с микробуса, а се спъна  и след като беше паднала тогава микробуса я чукна съвсем леко.“ В последващ разпит, на 23.09.2013 г. св. М. с категоричност заявява „Една жена пресичаше пътното платно зад микробуса. Тя си гледаше телефона и държеше чадър. Пресичаше зад микробуса … един два пъти шофьорът свирна с клаксона.Не съм видяла микробуса да удря пешеходката. Тя падна, беше с високи токове.Допир между микробуса и жената не е имало. Тя се спъна пред мен.След като тя падна микробусът беше спрял.Докато беше в паднало положение микробусът не се е придвижвал назад.“ Предвид горните противоречия в показанията на св.М. и с оглед показанията на св.Д, за съда се налага извода, че св.М. не е наблюдавала целенасочено целия процес на придвижване на св.М.П. и е пропуснала конкретния момент на падането, обърнала се е съм пешеходката, когато последната е започнала да вика към микробуса да спре и самата тя е започнала да вика, както разказва опосредствано свидетелстващия Д. Д. Поради това и съдът не кредитира онази изолирана част от показанията на св.Е.М., в която казва“Микробусът леко я чукна със задната си част и тогава тя падна“. Това нейно твърдение е обективирано в протокол за разпит от 05.11.2012 г., но още тогава, в края на същия разпит св.М. уточнява „Не падна от удара с микробуса, а се спъна и след като беше паднала, тогава микробусът я чукна съвсем леко“. В съдебно заседание от 29.03.17 г. свидетелката категорично отрича да е заявявала пред полицията, че микробусът е удрял пешеходката.

                Противоречиви са и самите показания на св.М.П., като в хода на ДП заявява, че след като микробусът преминал през крака й, ходилото останало между двете гуми, тя изкрещяла и микробусът спрял / л.3-гърба от ДП/. За същото обстоятелство в хода на съдебното следствие заявява, че гумата на два пъти е прегазила ходилото й. Освен това твърденията на св. П. категорично се опровергават от заключенията на СМЕ и от заявеното при изслушване на д- р Д. в съдебно заседание, според когото причиненото увреждане е типично за стъпване на криво и категорично не може да бъде причинено по механизма на прегазване от автомобил, т.к. прегазването предполага размачкване на стъпалото, със счупвания и разкъсване на сухожилия, каквито не се установяват. По тези съображения, съдът не кредитира показанията на св.П.,  дадени в хода на ДП и в съдебната фаза на процеса.

                Заключенията на експертизите–Химическа, Съдебно медицинска, две Автотехнически и Комплексна тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,  следва да се кредитират като компетентни и дадени въз основа на доказателствата по делото. Те, обаче, са категорични само в едно – в механизма на причиняване на телесната повреда. Такова увреждане не може да се получи  при прегазване на ходилото. Същото възниква при фиксирано стъпало и усукване на подбедрицата. Този механизъм най-вероятно може да е резултат от упражнен удар в областта на подбедрицата,  при фиксирано стъпало, или при изгубване на равновесие и завъртане на тялото в резултат на удар в областта на гърба, отново при фиксирано стъпало. Според становището на вещото лице д- р Д., това нараняване е типично и за т.нар „стъпване накриво“. Даването на заключения, които са „вероятни“, но не и категорични, се обосновава с недостатъчност на обективните находки и невъзможност на вещите лица да се позоват безкритично на гласните доказателства по делото, в частност на показанията на св.М.П..

                Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, справка за нарушител. Приобщените експертни заключения, изготвени по друго, гражданско дело, в настоящото производство следва да се кредитират единствено като писмени доказателства. Протоколите от съдебни заседания на ВРС, ХХ състав, могат да служат за сведение, че има такова производство и какви следствени действия се провеждат по него, но не могат да се кредитират обективираните в тях гласни доказателства и становища на вещи лица, т.к. те не са събрани пряко и непосредствено от настоящия състав.

 

                Предвид горното, събраните по делото доказателства не позволяват да се направи един единствен, категоричен и непоколебим извод за това, че обв.В.С. *** при управление на МПС - микробус „Форд Транзит" с рег.№ СА *ТА нарушил правилата за движение по ЗДвП чл. 40. (1) от ЗДвП и чл. 40 (2) от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.М.П., изразяваща се в счупване на левия малък пищял в областта на глезенната става със значително разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движение на левия долен крайник за период от 2-3 месеца. Поради това го оправда по предявеното му обвинение по чл. 343, ал.1, б. „б" от НК.

                Твърдения за удар в гърба от микробуса се съдържат единствено в показанията на св. М.П., но по горните съображения съдът не ги кредитира. В хода на досъдебното производство М.П. първо заявява, че е паднала след удар м гърба от микробуса, който преминал през ходилото й, а в съдебно заседание вече твърди, че два пъти превозното средство преминало през крака й –веднъж при движение на заден ход и веднъж – при движение напред за да се отдалечи. Заключенията на съдебните медици категорично отхвърлят възможността травмата да е причинена от прегазване. Вещите лица разглеждат други два механизма на причиняване на увреждането – удар над глезена/в подбедрицата или коленете/, причинен от задната степенка на автомобила, при който стъпалото е фиксирано и следва фрактура, или удар в областта на гърба, в резултат на който тялото губи равновесие, извива се и залита, при  фиксирано ходило. Първият описан механизъм е напълно предполагаем, т.к. не са налице доказателства за удар със степенката. Естеството на увреждането и наличието на степенка не са достатъчни улики, от които да се направи извод, че имало такъв удар. Св. М.П. на никой етап от следствието не е твърдяла такова обстоятелство. Извод за наличие на удар в гърба, може да се направи единствено от показанията на св.П., но съдът е изложил по- горе съображенията си защо не следва да ги кредитира. Тя твърди прегазване, което според вещите лица не е възможно. Твърдението й за удар в гърба не се подкрепя от никакви обективни находки по делото. Вярно е, че ударът следва да е бил слаб и е нормално да не е оставил следи по тялото й. Вярно е, че е валяло дъжд и е възможно да се е заличило изтриването на праха по задните врати на буса, на мястото на допира с тялото. Но това, че има обективни причини за липса на следи, не е достатъчно да се направи извод, че такива следи някога е имало и че е имало съприкосновение на МПС и пешеходката. Затова и, напълно разбираемо, вещите лица не са категорични, а говорят за „вероятен“ механизъм на ПТП. Механизмът на причиняване на травмата също няма как да се определи с категоричност, т.к. видно от становището на медиците, това увреждане може да се получи по много различни начини, включително същото е типично за така нареченото „стъпване накриво“.

 

                По тези съображения, като прецени,че не са налице достатъчно доказателства, от  които да се направи извод за това, че телесната повреда е причинена от действията на обв. С., съдът го оправда по предявеното му обвинение.

 

                Следва да се посочи, че на същото основание наказателното производство е било двукратно прекратявано от ВРП и постановлението за прекратяване е било отменяно от съда с указания за събиране на нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка. В хода на съдебното следствие не са установени нови обстоятелства, като фактите, на които се позовава съда не се различават от фактите, описани в обстоятелствената част на постановлението на ВРП. Единствената разлика е, че в последното се описват показанията на св. М.П..

 

                По горните съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                               СЪДИЯ: