МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД №6516 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2016
ГОДИНА, ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното
производство е образувано по внесено в съда
постановление срещу В.И.С. за
престъпление по чл.343 ал.1 б."б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК и е
насрочено за разглеждане по реда на глава ХХVIIІ от НПК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
съдебно заседание, редовно призован, представител на прокуратурата не се явява
и не изразява становище.
Пострадалата М.П. желае обвиняемият да
бъде наказан.
Обв.С.
дава обяснения, оспорва фактите, твърди, че не е блъскал пешеходката и е спрял микробуса преди да я достигне. При
дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
Защитникът,
адв. Д. пледира Сда бъде оправдан. Св.Е.Аказвала, че жената паднала, клекнала
на коляно и че тогава микробусът все още не бил до нея, че ровела нещо с чадъра
си и се спънала в една дупка. Това се потвърждавало и от полицая, посетил
местопроизшествието, и от спътника на водача, и от заключенията на СМЕ .
В
хода на съдебното производство, съдът прие от фактическа страна че:
На 29.10.2012 г.
около 16 часа, обв.В.С. *** със служебен микробус „Форд Транзит" , per. №
СА *ТА, където зареждал обект. В микробуса бил и неговият колега - св. Д.Г..
Тъй като улицата била без изход, С. трябвало да да излезе от нея на заден ход.
Задната част на микробуса нямала прозорци и видимост при движение назад имало
единствено в огледалата за обратно виждане. Когато предприел маневрата, обв.С.
видял в огледалото жена, която преминавала зад микробуса. Преценил, че има
достатъчно разстояние до нея и продължил да се придвижва бавно назад. Малко
по-късно видял в огледалото, че на земята има чадър. Веднага спрял, излязъл от
микробуса и видял свидетелката М.П., която била паднала зад микробуса. С. и
колегата му веднага и помогнали да се изправи, като свидетелят Г. се обадил на
Спешна помощ. П. се оплакала, че много я боли кракът.
При
падането М.П. получила счупване на левия малък пищял в областта на глезенната
става със значително затруднение в движението на левия долен крайник за период
от около два-три месеца.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от доказателствата, събрани
по реда на глава ХХVІІІ НПК.
Гласните
доказателства са противоречиви. От една
страна обв.С. твърди, че не е удрял жената и че е спрял на значително
разстояние от нея. Същото твърди и неговия
колега – св.Г.. От друга страна пострадалата М.П. е категорична в
твърдението си, че била ударена в гърба, паднала на земята, при което микробусът, движейки се на заден
ход прегазил ходилото й със задна дясна
гума, след което, придвижвайки се отново напред, той втори път преминал
през крака й. Показанията на единственият независим свидетел очевидец Е.М. също
са в подкрепя на твърденията на обвиняемия.
Тя е разпитвана два пъти в хода на ДП и веднъж в съдебното производство, като
само веднъж заявява, че имало допир с микробуса, но той е бил едва след
падането на жената и не е бил причина за него. При преценката си кои гласни
доказателства да кредитира, съдът се позова на заключенията на експертизите и
на твърденията на служителя на полицията, посетил на място произшествието и
разговарял там с лицата непосредствено след събитието. Според св. Д. Д, водачът
му разказал как първо чул шум зад микробуса и викове, което го накарало да
спре. Свидетелят, който бил до водача потвърдил същото. За св.Е.М. св.Дказва:
“Разговарях и със свидетелката от сергията, която се обърнала в момента, в
който пострадалата жена е извикала и тя също
извикала на водача да спре“.По въпроса за удара св.Де категоричен:“Никой
от свидетелите не е казал, че е видял да има удар.Нито продавачката, нито
колегата на шофьора не са казали да има удар.
Разстоянието между буса и дупката имаше по моя преценка около 2
метра“. Съдът намира, че тези показания,
дадени от независим и обективен свидетел, който е бил на място на
произшествието в непосредствен контакт с очевидците, следва да се кредитират и
именно те дават завършеност на информацията за фактическата обстановка.
Преразказаното от св.Де изцяло в подкрепа на обясненията на обв. С., на неговия
колега – св. Ди на св. Е.М.. На разпита си
пред съда в заседанието от 09.03.2017 г. последната твърди, че св.П. се
спънала, леко паднала на колене и микробусът застанал до нея. Твърди, че я
видяла като върви и като се спънала, не я чула да вика. Водачът я упрекнал с думите „Защо не
внимавате, госпожо, а тя не казала нищо и мълчала през цялото време докато
дойде полицията. В същото време, в
протокол от 05.11.2012г. , св.Еленкова заявява“Водачът на автобуса явно я видя
и натисна клаксона. Жената се стресна падна на земята на колене. Микробусът
леко я чукна със задната си част и тогава тя падна“. В с.з. от 29.03.2017 г. св.М. отрича да е
давала показания, че е видяла удар от микробуса. Същият разпит от 05.11.12 г.
завършва с въпроса: „Пострадалата пешеходка от удара с микробуса ли падна ?“ и
с отговора на св. М.: „Не падна от удара с микробуса, а се спъна и след като беше паднала тогава микробуса я
чукна съвсем леко.“ В последващ разпит, на 23.09.2013 г. св. М. с категоричност
заявява „Една жена пресичаше пътното платно зад микробуса. Тя си гледаше
телефона и държеше чадър. Пресичаше зад микробуса … един два пъти шофьорът
свирна с клаксона.Не съм видяла микробуса да удря пешеходката. Тя падна, беше с
високи токове.Допир между микробуса и жената не е имало. Тя се спъна пред
мен.След като тя падна микробусът беше спрял.Докато беше в паднало положение
микробусът не се е придвижвал назад.“ Предвид горните противоречия в
показанията на св.М. и с оглед показанията на св.Д, за съда се налага извода,
че св.М. не е наблюдавала целенасочено целия процес на придвижване на св.М.П. и
е пропуснала конкретния момент на падането, обърнала се е съм пешеходката,
когато последната е започнала да вика към микробуса да спре и самата тя е
започнала да вика, както разказва опосредствано свидетелстващия Д. Д. Поради
това и съдът не кредитира онази изолирана част от показанията на св.Е.М., в
която казва“Микробусът леко я чукна със задната си част и тогава тя падна“.
Това нейно твърдение е обективирано в протокол за разпит от 05.11.2012 г., но
още тогава, в края на същия разпит св.М. уточнява „Не падна от удара с
микробуса, а се спъна и след като беше паднала, тогава микробусът я чукна
съвсем леко“. В съдебно заседание от 29.03.17 г. свидетелката категорично
отрича да е заявявала пред полицията, че микробусът е удрял пешеходката.
Противоречиви са и самите показания на св.М.П.,
като в хода на ДП заявява, че след като микробусът преминал през крака й,
ходилото останало между двете гуми, тя изкрещяла и микробусът спрял / л.3-гърба
от ДП/. За същото обстоятелство в хода на съдебното следствие заявява, че
гумата на два пъти е прегазила ходилото й. Освен това твърденията на св. П.
категорично се опровергават от заключенията на СМЕ и от заявеното при
изслушване на д- р Д. в съдебно заседание, според когото причиненото увреждане
е типично за стъпване на криво и категорично не може да бъде причинено по
механизма на прегазване от автомобил, т.к. прегазването предполага размачкване на стъпалото, със счупвания и разкъсване на
сухожилия, каквито не се установяват. По тези съображения, съдът не кредитира
показанията на св.П., дадени в хода на
ДП и в съдебната фаза на процеса.
Заключенията
на експертизите–Химическа, Съдебно медицинска, две Автотехнически и Комплексна
тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, следва да се кредитират като компетентни и
дадени въз основа на доказателствата по делото. Те, обаче, са категорични само
в едно – в механизма на причиняване на телесната повреда. Такова увреждане не
може да се получи при прегазване на
ходилото. Същото възниква при фиксирано стъпало и усукване на подбедрицата.
Този механизъм най-вероятно може да е резултат от упражнен удар в областта на
подбедрицата, при фиксирано стъпало, или
при изгубване на равновесие и завъртане на тялото в резултат на удар в областта
на гърба, отново при фиксирано стъпало. Според становището на вещото лице д- р Д.,
това нараняване е типично и за т.нар „стъпване накриво“. Даването на
заключения, които са „вероятни“, но не и категорични, се обосновава с
недостатъчност на обективните находки и невъзможност на вещите лица да се
позоват безкритично на гласните доказателства по делото, в частност на
показанията на св.М.П..
Като
събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените доказателства по делото –
протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, справка за
нарушител. Приобщените експертни заключения, изготвени по друго, гражданско
дело, в настоящото производство следва да се кредитират единствено като писмени
доказателства. Протоколите от съдебни заседания на ВРС, ХХ състав, могат да
служат за сведение, че има такова производство и какви следствени действия се
провеждат по него, но не могат да се кредитират обективираните в тях гласни
доказателства и становища на вещи лица, т.к. те не са събрани пряко и непосредствено
от настоящия състав.
Предвид горното, събраните по делото
доказателства не позволяват да се направи един единствен, категоричен и
непоколебим извод за това, че обв.В.С. *** при управление на МПС
- микробус „Форд Транзит" с рег.№ СА *ТА нарушил правилата за движение по
ЗДвП чл. 40. (1) от ЗДвП и чл. 40 (2) от ЗДвП и с това по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М.М.П., изразяваща се в счупване на левия
малък пищял в областта на глезенната става със значително разместване на
фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движение на левия долен
крайник за период от 2-3 месеца. Поради това го оправда по предявеното му
обвинение по чл. 343, ал.1, б. „б" от НК.
Твърдения
за удар в гърба от микробуса се съдържат единствено в показанията на св. М.П.,
но по горните съображения съдът не ги кредитира. В хода на досъдебното
производство М.П. първо заявява, че е паднала след удар м гърба от микробуса,
който преминал през ходилото й, а в съдебно заседание вече твърди, че два пъти
превозното средство преминало през крака й –веднъж при движение на заден ход и
веднъж – при движение напред за да се отдалечи. Заключенията на съдебните
медици категорично отхвърлят възможността травмата да е причинена от
прегазване. Вещите лица разглеждат други два механизма на причиняване на
увреждането – удар над глезена/в подбедрицата или коленете/, причинен от
задната степенка на автомобила, при който стъпалото е фиксирано и следва
фрактура, или удар в областта на гърба, в резултат на който тялото губи
равновесие, извива се и залита, при
фиксирано ходило. Първият описан механизъм е напълно предполагаем, т.к.
не са налице доказателства за удар със степенката. Естеството на увреждането и
наличието на степенка не са достатъчни улики, от които да се направи извод, че
имало такъв удар. Св. М.П. на никой етап от следствието не е твърдяла такова
обстоятелство. Извод за наличие на удар в гърба, може да се направи единствено
от показанията на св.П., но съдът е изложил по- горе съображенията си защо не
следва да ги кредитира. Тя твърди прегазване, което според вещите лица не е
възможно. Твърдението й за удар в гърба не се подкрепя от никакви обективни
находки по делото. Вярно е, че ударът следва да е бил слаб и е нормално да не е
оставил следи по тялото й. Вярно е, че е валяло дъжд и е възможно да се е
заличило изтриването на праха по задните врати на буса, на мястото на допира с
тялото. Но това, че има обективни причини за липса на следи, не е достатъчно да
се направи извод, че такива следи някога е имало и че е имало съприкосновение
на МПС и пешеходката. Затова и, напълно разбираемо, вещите лица не са
категорични, а говорят за „вероятен“ механизъм на ПТП. Механизмът на
причиняване на травмата също няма как да се определи с категоричност, т.к.
видно от становището на медиците, това увреждане може да се получи по много
различни начини, включително същото е типично за така нареченото „стъпване
накриво“.
По
тези съображения, като прецени,че не са налице достатъчно доказателства,
от които да се направи извод за това, че
телесната повреда е причинена от действията на обв. С., съдът го оправда по
предявеното му обвинение.
Следва
да се посочи, че на същото основание наказателното производство е било
двукратно прекратявано от ВРП и постановлението за прекратяване е било отменяно
от съда с указания за събиране на нови доказателства за изясняване на
фактическата обстановка. В хода на съдебното следствие не са установени нови
обстоятелства, като фактите, на които се позовава съда не се различават от
фактите, описани в обстоятелствената част на постановлението на ВРП.
Единствената разлика е, че в последното се описват показанията на св. М.П..
По
горните съображения съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: