Р Е
Ш Е Н
И Е
31.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 218 2023 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на четвърти октомври 2023 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
Секретар: Светла
Кърлова и с участието на
Прокурора: Марияна
Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
КАНД № 183
по описа на КнАдмС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Даниела Димитрова А, в качеството си на пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО
ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва
Решение № 234/16.06.2023 г. по а.н.д. № 11/2023 г. на РС - Дупница.
Релевираното касационно основание е по чл. 348
ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен
състав. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Касаторът,
редовно призован, се представлява от пълномощник юк. А, която поддържа жалбата
и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да потвърди
НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнагражзение.
Ответникът,
редовно призован чрез адв. К., не се явява и не се представлява.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като не
счита, че са налице касационни основания за отмяна решението на Районен съд -
Дупница, което намира за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № BG01062022/5800/Р8-1071/30.11.2022
г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на Й.К.В.,
на основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 30.05.2022 г. в 14.30 часа, по път А-3, при км. 49+474,
който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет е засечено от контролно
устройство на АПИ ид. № 20441 да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10
ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, състав от ППС с влекач „ДАФ ХФ 480 ФТ“ с рег.
№ Е 0597 МТ, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Съставен е снимков
материал със запис от нарушението. На 01.06.2022 г. в 08:41 часа на ГКПП –
Кулата на излизане от територията на страната посоченото ППС е управлявано от
нарушителя, като при извършена проверка в информационната система по номера на
ППС е установено, че същото е засечено на 30.05.2022 г. да преминава по път
включен в обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна
такса, за което е съставен АУАН.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението,
недоказаност на деянието относно неговото авторство. Съдът е установил
нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, т.к. в АУАН и НП не е посочена
относимата материално правна норма, като употребата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП
като нарушена материално правна норма и санкционна такава представлява
неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Съдът е установил липса на представени доказателства относно управлението
от дееца на товарния автомобил на 30.05.2022 г., както и непосочването от
страна на АНО в качеството на какъв е наказан нарушителя – собственик, вписан
ползвател или действителният водач на ППС. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Районният
съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните
по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да
събере относимите и допустими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. При
правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правилни изводи.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП, относно дължимото съдържание на процесното наказателно
постановление във връзка с описанието на фактическите признаци на нарушението
относно неговия субект. Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН в наказателното
постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая описанието на
противоправното деяние се свежда до движение на 30.05.2022 г. в 14.30.43 часа,
по път А-3, км. 49+474, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, на ППС /влекач, марка и модел „ДАФ ХФ 480 ФТ“, с рег. № Е0579МТ, с
общо техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, без
заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т.
2 от Закона за пътищата. В НП не е посочено, че именно Й.К.В. е управлявал
горепосоченото ППС на посочената дата и час, за да бъде ангажирана
отговорността му по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесното
наказателно постановление е съществено, доколкото е довело до нарушаване на
правото му на защита, поради което представлява самостоятелно основание за
незаконосъобразност на НП.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила, като правилно и законосъобразно.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Същите следва да се присъдят на ответната страна, съгласно
приложените за това доказателства.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/16.06.2023 г.
по а.н.д. № 11/2023 г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Национално тол управление /НТУ/
към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с посочен по – горе адрес и ЕИК, да заплати
на Й.К. ***, със съдебен адрес:***,
подблоково пространство, чрез адв. В.К., сумата от 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева платен адвокатски хонорар за касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.