РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Сандански, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101321 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, срещу „МАКРОАДВАНС“-АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н”Средец”,
ул.”Г.С.Раковски”, 0 147, ап.14, представляван от В.Г.С., с която е предявен иск за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ****** от 19.07.2021г., поради
противоречие със закона-ЗПК, и поради заобикаляне на закона-ЗПК, с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК, както и евентуален иск
за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.10 от договор за паричен заем
№***** от 19.07.2021г., поради заобикаляне на закона-ЗПК, поради накърняване на добрите
нрави, както и като неравноправна, с правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143,
ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33 от
ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че на 19.07.2021г. между страните по делото е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № *****, по който са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 600лв. и да се погаси за 24месеца. Сочи се също, че в
чл.10 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка в случай, че не
предостави обезпечение съгласно реда и условията на чл.20 от договора. Твърди се, че в
чл.20 е уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателят
следва да предостави поръчител, физическо лице с брутен доход поне 1400лв. и др. Твърди
1
се, че съгласно погасителния план на ищцата е начислена неустойка в размер на 1051,17лв.,
тъй като не е предоставила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в договора, както и че общата сума, която следва да бъде заплатена по договора, е
в размер на 1940,02лв. Твърди се, че уговорената в чл.10 клауза за неустойка е нищожна на
няколко основания, а именно: заобикаляне на закона-ЗПК, накърняване на добрите нрави и
като неравноправна. Твърди се, че вземането за неустойка формално е посочено като
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляване
на ГПР, като по този начин се заобиколи предвидения в ЗПК максимален размер на ГПР от
50%. Твърди се, че задължение на кредитора е да оцени кредитоспособността на длъжника
преди предоставяне на кредита и изискването за допълнително обезпечение е лишено от
смисъл, след като заемната сума е предоставена от кредитора. Твърди се също, че с клаузата
за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва е
недопустимо. Твърди се още, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции
и нарушава принципите за справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор и цели единствено обогатяване на заемодателя. На следващо място
се твърди, че предвидената в чл.10 от процесния договор клауза за неустойка е
неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка,
а клаузата не е уговорена индивидуално. Твърди се, че не само клаузата на чл.10 от
договора, а и целият договор е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като кредиторът не е посочил компонентите, които влизат в ГПР, както и че кредиторът
съзнателно погрешно е посочил ГПР с цел заобикаляне ограниченията по ЗПК.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност както на клаузата за
неустойка, така и на целия договор. Твърди, че уговорената неустойка е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право-чл.9 от ЗЗД и че тя съответства на
присъщите й функции, като не води до неравноправие на страните. Ответникът твърди, че
уговорената неустойка е за неизпълнение на конкретно договорно задължение, поради което
съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК не се включва в ГПР и нейният размер не води до
увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. Ответникът
твърди, че посоченият в договора размер на ГПР от 49,65% е изчислен съгласно формулата
по приложение 1 към ЗПК, както и че не е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като в договора е посочено, че ГПР се формира от посочените в разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти. Ответникът твърди, че е извършил оценка на
кредитоспособността на ищцата.
По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
На 19.07.2021г. между „МАКРОАДВАНС“-АД, в качеството на кредитор, и В. Й. М., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
№*****, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя потребителски
кредит за текущо потребление в размер на 600лв., а кредитополучателят се задължава да го
върне в срок от 24 месеца чрез 24 анюитетни месечни вноски /от които последната е
изравнителна/, с падежна дата-19 число на месеца, съгласно погасителен план-приложение
2
№ 1 към договора. Страните са уговорили, че предоставеният кредит се олихвява с
преференциален лихвен процент за лоялни клиенти в размер на 38,95%. В чл.9 от договора е
посочено, че ГПР по кредита е 49,65% и се изчислява съгласно ЗПК. Страните са уговорили,
че вземането по договора се обезпечава с поръчителство, като кредитополучателят се е
задължил в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с
поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което физическо лице-
поръчител следва да отговаря на следните изисквания: да е с брутен осигурителен доход над
1400лв., да е работещо по трудов договор с най-малко 6месеца трудов стаж при последния
работодател, да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над
30 дни и да не е страна по договор за кредит сключен с „МАКРОАДВАНС“-АД /чл.20 от
договора/. Съгласно чл.10 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в случай, че не
предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора, като
размерът на неустойката за лоялни клиенти е 4,45лв. плюс 0,247% от усвоения размер на
кредита за първия ден на забава и 0,247% от усвоения размер на кредита за всеки следващ
ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл.12 от договора, начислената неустойка се
изплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно погасителния план. Страните са
уговорили също, че при забава на месечна вноска се дължи законна лихва по чл.86 от
ЗЗД/чл.13 от договора/. По отношение на договора са приложими и Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица от МАКРОАДВАНС АД
/приложени по делото/, които са неразделна част от договора, съгласно чл.39 от същия.
Видно от погасителния план е, че договорната лихва е в размер на 272,96лв., а неустойката
при неизпълнение на договора-1067,04лв.
Преди сключване на договора на кредитополучателя е предоставен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити/приложен по делото/, а кредиторът е извършил оценка за кредитоспособността на
В. Й. М. /приложена по делото/, съгласно която тя е кредитоискател с рисков профил от
група 1-кредитоискатели с нормален риск.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в
исковата молба, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит, който
е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза за неустойка. Възражението на ответника за
недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес е
неоснователно по съображенията изложени от съда в определението му по чл.140 от ГПК.
По основателността на предявените от ищцата искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 19.07.2021г. между В.
Й. М. и ”МАКРОАДВАНС”- АД е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
№*****. По отношение на този договор важат разпоредбите на специалния закон за
потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на
разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишният
3
процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към
закона начин. Установи се, че в договора за заем е посочен ГПР в размер на 49,65%, както и
че в чл.9 от договора е отбелязано, че ГПР „се изчислява съгласно Закона за потребителския
кредит”. Следователно, в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР, в резултат на което липсва яснота досежно всички разходи, които
са пряко свързани с кредитното правоотношение, както и липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР по кредита. При това положение кредитодателят е нарушил чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за потребителски кредит по
силата на чл.22 от ЗПК. Предвид на изложеното съдът намира, че следва да уважи иска на В.
Й. М. срещу ”МАКРОАДВАНС”- АД като прогласи нищожността на договор за
потребителски кредит от разстояние № ***** от 19.07.2021г., поради противоречие със
закона-ЗПК. Съдът не следва да разглежда второто по тежест посочено основание за
нищожност на договора за потребителски кредит-заобикаляне на закона, тъй като никоя
сделка не може да е нищожна на повече от едно основание, като заявените основания съдът
разглежда като предявени при условията на евентуалност.
Поради изложеното съдът не разглежда предявения при условията на евентуалност иск
за нищожност на клаузата предвидена в чл.10 от договора за потребителски кредит от
разстояние № 136500 от 19.07.2021г.
Относно разноските по делото:
С исковата молба В. М. претендира заплащане на направените в производството
разноски. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е направила
разноски за платена държавна такса по настоящото дело в размер на 50лв. Предвид
изложеното ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 50 лева за направени по
делото разноски. По делото ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, представлявано от Д. М. М.. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско
дружество „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е
предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (стр.2 от лист 53 по делото). В
молбата от 22.02.2024г. процесуалният представител на ищцата претендира разноски.
Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищцата по делото –Едноличното адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 480лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит от
разстояние № ***** от 19.07.2021г., сключен между В. Й. М. с ЕГН-********** и
„МАКРОАДВАНС“-АД с ЕИК:*********, поради противоречие със закона- чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
4
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, р-н”Средец”, ул.”Г.С.Раковски”, 0 147, ап.14, представляван от
В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М. с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*,
ет.*,ап.** сумата от 50 лева(петдесет лв.) за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, р-н”Средец”, ул.”Г.С.Раковски”, 0 147, ап.14, представляван от
В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, с адрес на упражняване на дейността-гр.София,
ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от Д. М. М.-
управител, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лв.), съставляваща
възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото В. Й. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5