РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Павликени, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря ПЛАМЕН РОЗИНОВ
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20234140200055 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М. С. ПВ“ ЕООД, с ЕИК ***,
представлявано от неговия управител М. Н. М. срещу наказателно
постановление № ***/09.02.2023, издадено от Р. С. С. – директор на Д „ИТ“-
***, с което на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл.
415в, ал.2 КТ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 600,00 лева /хиляда и шестстотин лева/ за неизпълнено правно
задължение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
В депозираната жалба са инвокирани доводи за несъответствие на
установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност и за допуснати нарушения на материалния закон.
Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от управител М. Н. М., която поддържа жалбата и пледира за
недоказаност на фактическите констатации в акта, довели до неправилното
1
приложение на материалния закон от страна на наказващия орган. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.
юрисконсулт С.. В съдебно заседание ст. юрисконсулт С. заявява, че оспорва
жалбата, по време на съдебните прения пред съда ст. юрисконсулт С. пледира
за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и
правилно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна от
събраните по делото доказателства, вкл. и от свидетелските показания, по
безспорен начин се доказва, осъщественото от жалбоподателя нарушение.
Излага съображения касателно законосъобразното образуване, протичане на
административно наказателното производство, съответно се твърди, че при
издаването на санкционните актове съответно АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че безспорно се установява
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № ***/01.12.2022
г., съставен от инж. Н. М. С. – гл. инспектор в Д „ИТ“ – *** и в присъствието
на свидетелите С. С. Е. и Ж. Ц. Д. е констатирано, че при извършване на
проверка от Д "**" *** по работни места на 08.11.2022г. и по документи на
15.11.2022г. относно спазване на трудовото законодателство от работодателя
„М. С. ПВ" ЕООД гр. ***, за обект на контрол - „***" в *** е установено, че
С. А. И., с ЕГН ********** полага труд на длъжност „работник кухня" в
обекта на контрол без сключен писмен трудов договор. При проверка по
2
работни места на 08.11.2022г. в обекта С. А. И. е заварена да извършва
дейност присъщи за длъжността дейности „работник кухня"-приготвя питки
за дюнер. Констатирано е, че И. полага своя труд в обекта на контрол от
08.11.2022г., като „работник кухня" в пределите на работното време
установено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния трудов
ред, по 8 часа дневно, срещу уговорено възнаграждение, като същата е
йерархично и дисциплинарно подчинен на работодателя.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 КТ като в деня на съставянето му препис от същия е връчен на
управителя на „М. С. ПВ" ЕООД – М. М..
По време на проверката С. И. попълнила собственоръчно декларация от
08.11.2022г., 13:39, че работи за работодателя в обекта на контрол с работно
време от 09:00 часа до 17:00 часа, като посочила че на 08.11.2022г- е първият
й работен ден.
На основание чл. 405а, ал. 1 КТ съществуването на трудовото
правоотношение със страни по него С. А. И. и „М. С. ПВ" ЕООД гр. *** с
начална дата на възникването му 08.11.2022 г. е обявено с постановление от
08.11.2022 г.
При проверката по работни места бил съставен списък на работници и
служители заварени по работни места да полагат труд, видно от който се
установява, че С. А. И. на 08.11.2022 г. към 13:30 часа е престирала работната
си сила за „М. С. ПВ" ЕООД ***, тъй като списъкът е утвърден и от
представляващия жалбоподателя М. М..
С трудов договор от 09.11.2022 г. правоотношенията между
жалбоподателя и лицето С. А. И. били уредени, като видно от същия е, че
работникът/служителят се задължава да постъпи на работа на 08.11.2022 г.
На 09.11.2022 г. в НАП от жалбоподателя било подадено уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ, относно сключен трудов договор със С. А. И., с ЕГН
**********- работник кухня.
При проверката по документи от работодателя е представен граждански
договор от 08.11.2022г. сключен между „М. С. ПВ" ЕООД *** и С. А. И.,
предмет на който е изготвяне на 100 бр. питки за дюнер в обект „***" в гр. П.
За осъществената проверка от свидетелите инж. Н. С. и С. Е. в обекта на
контрол на жалбоподателя и по документи бил съставен протокол за
3
извършена проверка № *** от **.11.2022 г., видно от който се установява, че
освен процесното нарушение проверяващите органи са констатирали още
четири нарушения на трудовото законодателство.
Трудовото правоотношение между С. А. И. и жалбоподателя било
прекратено на 20.01.2023 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № ***/09.02.2023, издадено от Р. С. С. – директор на Д „**“-
***, с което на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл.
415в, ал.2 КТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации
от акта, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 600,00 лева /хиляда и шестстотин лева/ за неизпълнено правно
задължение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
Препис от същото е връчен на 17.02.2023 г. на М. М., видно от
приложената по делото разписка за доставяне.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и
свидетелите по установяване на нарушението- С. Е. и при съставяне и
връчване на АУАН- С. Е. и Ж. Д. съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелите С. и
Е. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по
еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства. Същите заявяват, че към момента на проверката са възприела
непосредствено осъществяваната от С. И. трудова дейност, касателно
приготвянето на питки за дюнери като са съхранили и спомените си, че
причината, за да не бъде сключен трудов договор с лицето била, че същата
постъпила на работа в деня на проверката, но и двете са категорични, че И. е
споделила, че работното й време започва от 09.00 часа- близо 4 часа преди
посещението на свидетелите в проверявания обект.
Съдът отказва да използва при формиране на вътрешното си убеждение
по фактите показанията на свидетеля М. С., досежно твърденията, че С. И. не
е извършвала трудова дейност в обекта при проверката както и че е била там
единствено, за да се увери дали може да приготвя питките за дюнери, понеже
това било специфична работа, тъй като намира, че сведенията за тези факти са
представени тенденциозно в услуга на нейния бивш работодател. В
4
действителност в тази част разказа на С. е опроверган от писмените
доказателства по делото- саморъчно попълнената декларация от И., трудовия
договор от 09.11.2022г. и не на последно място от показанията на свидетелите
С. и Е..
В контекста на изложеното, следва да се отбележи, че поначало е
ирелевантно за предмета на доказване в настоящото производство формално
какви са били изпълняваните от И. функции в обекта на контрол, след като
същата безусловно е установено, че към момента на проверката е присъствал
на посоченото място и е престирала работна сила в полза на дружеството-
работодател, без наличието на сключен трудов договор. Ето защо, опитът на
представител на въззивника да опровергае декларираната от С. И. в негово
присъствие информация пред органите на Д „**“ – *** не би довел до
екскулпиране на санкционираното юридическо лице.
По отношение на останала част от писмените доказателства и писмени
доказателствени средства, съдът намира същите за единни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.
От анализа на приобщения доказателствен материал съдът достига до
безспорен и несъмнен извод, че жалбоподателят „М. С. ПВ" ЕООД не е
изпълнил правното си задължение по чл. 62, ал. 1 КТ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
5
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Имуществената отговорност на въззивника „М. С. ПВ" ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62,
ал. 1 КТ, като на основание чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1 600, 00 лева /хиляда и шестстотин лева/.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че при
извършена на 08.11.2022 г. проверка по спазване на трудовото
законодателство на място в обект – „***" в гр. П., стопанисван от „М. С. ПВ"
ЕООД и при преглед на представени документи в Д „**“- *** на 15.11.2022 г.
дружеството-жалбоподател, в качеството си работодател по смисъла на пар. 1,
т. 1 ДР на КТ не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на
6
работна сила с лицето С. А. И., с ЕГН ********** като сключи трудов
договор в писмена форма преди постъпването й на работа. С констатираното
противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил правното си
задължение по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 КТ за сключване на трудов
договор в писмена форма.
В конкретния случай С. А. е престирала работна сила при фиксирано
работно време на място, определено от работодателя, поради което
възникналото правоотношение е следвало да бъде уредено като трудово,
посредством сключването на трудов договор в изискуемата от закона писмена
форма за действителност. На практика действия в очертаната насока са били
предприети едва на 09.11.2022 г. след проверка от свидетелите по делото и
дадените предписания в тази насока.
От своя страна, административнонаказващият орган законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, която изрично
препраща към визираното в чл. 62, ал. 1 КТ правно задължение. Правилно е
направена привръзка и с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, която е приета с
измененията на КТ през декември 1995 г., като "предоставянето на работна
сила" е въведено, за да разграничи трудовото от другите правоотношения
/граждански, служебни и др./, когато в съдържанието на тези други
правоотношения се включва използването на човешки труд и се предоставя в
една или друга степен или форма неговото използване /в този смисъл виж В.
М., К. С. и А. А., Коментар на кодекса на труда, 9-то издание, изд., "С. ", 2007
г., стр. 27/. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, противно
на декларативните твърдения на представляващи жалбоподателя.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 1 600,
00 лева /хиляда и шестстотин лева/, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
7
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ е относително определена в границата от 1
500 до 15 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган
е определил санкцията малко над минималния и под средния размер,
отчитайки като отегчаващи обстоятелствата, че при проверката са
констатирани още 4 нарушения, за отстраняването на които са дадени
предписания на жалбоподателя. Липсата на други нарушения на трудовото
законодателство, установени с влезли в сила НП, представлява смекчаващ
факт, който е препятствал допълнителното завишаване размера на
наказанието. При тези данни, съдът намира, че наложената санкция е
индивидуализирана добросъвестно, не е явно несправедлива и е от естество
да изпълни легитимните цели по чл. 12 ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи, че конкретният случай не е
маловажен, имайки предвид рестриктивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ,
която императивно изключва третирането на нарушенията по чл. 62, ал. 1 КТ
като такива. Доколкото в КТ е предвиден специален състав за маловажност,
съобразявайки и дадените задължителни указания с Тълкувателно решение №
3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., на ВАС: "... специалният състав по
глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по
чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните"
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни
признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28
ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична
санкция, но в многократно по-нисък размер". Ето защо правилно наказващият
орган не е приложил посочените разпоредби, с което не е допуснато
нарушение на материалния закон.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
8
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
учреждението, чийто орган е издал процесното НП т. има право на
юрисконсултско възнаграждение– доколкото съдът потвърждава
наказателното постановление. Предвид изхода на делото, отчитайки степента
на неговата фактическа и правна сложност, релевираните възражения в
жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото процесуално
представителство на наказващия орган пред Районен съд Павликени, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ИА "ГИТ" юрисконсултско възнаграждение в размер около
средния, а именно 110, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
***/09.02.2023, издадено от Р. С. С. – директор на Д „ИТ“- ***, с което на
основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в, ал.2 КТ на
търговско дружество „М. С. ПВ“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от
управителя М. Н. М. е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 600, 00
лева /хиляда и шестстотин лева/ за неизпълнено правно задължение по чл. 62,
ал. 1, във вр, с чл. 1, ал. 2 КТ като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
жалбоподателя „М. С. ПВ“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя
М. Н. М. да заплати на ИА "Главна инспекция по труда" разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 110, 00 лева /сто и десет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд– Велико Търново, на основанията предвидени в
9
НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
10