Р Е Ш Е Н И Е № 30
гр.Бургас, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А :
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на …двадесет и четвърти април………………………………….
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Албена Зъбова-Кочовска
при секретаря …Пенка Шивачева..…..….……….………….….…..и в присъствието на
прокурора …………………......………..……………… , като разгледа докладваното от
съдията………...…………….…Р. Манкова….…….…………в.гр.д. № 79 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Български пощи“ ЕАД, гр. София против решение № 429 от 18.12.2018 г. по гр. д. № 1630/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, дружеството е осъдено да заплати на ищцата Т. С. К., гражданка на Н., с адрес в Р.Б. гр. Б., кв. С., сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 500 лв. - имуществени вреди от непозволено увреждане, в едно с лихви и разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Оспорено е приетото от първоинстанционния съд нарушение от страна на „Български пощи“ ЕАД на Наредба №4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително хора с увреждания. Изложени са съображения за установено по делото заболяване на ищцата от м. с., но липса на доказателства за степента на увреждане на здравето й от въпросното заболяване, което е необходимо за определяне на ищцата като лице с „увреждане“ или с „намалена подвижност“. Изтъква се, че не е доказана необходимостта за К. да се придвижва с помощни средства, още по-малко с вида на необходимото помощно средство, чийто избор се извършва от специалист, тъй като неправилният избор може да доведе до неефективност на същото. Липсва издадено решение на ТЕЛК, ЛКК или други медицински органи за нужда на ищцата от точно проходилка тип „ролатор“. Наведен е довод за недоказаност на твърдения в исковата молба инцидент, като настъпил вследствие падане от стъпалото на съответната пощенска станция, поради затварянето на вратата на сградата, което сочи на неустановена причинно-следствена връзка между щетата и противоправното деяние. В тази насока е посочено още, че по делото не са представени доказателства, че процесните телесни увреждания са получени от твърдения инцидент. Направено е оплакване за неизследвано от страна на решаващия съд наличие на съпричиняване на вредата, предвид заявеното от ищцата, че има затруднена походка, главозамайване, изтръпване на крайниците и намалено зрение. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
Въззиваемата Т. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано от доказателствата по делото. Липсата на решение на ТЕЛК се сочи като ирелевантна, тъй като са депозирани заключения на вещи лица, а и личното явяване на ищцата дава непосредствени впечатления за очевидно намалената подвижност на К. Видът помощно средство е съобразено с компетентното мнение на лекуващия невролог. Анализирани са доказателства, които според въззиваемата страна установяват процесния инцидент, настъпил вследствие падане от стъпалото на пощенска станция. Развити са съображения за липсата на каквито и да било изградени от въззивника съоръжения по изискванията за осигуряване на достъпен вход за потребители със специфични нужди, хора с намалена подвижност, в това число на хора с увреждания, съгласно Наредба №4/2009г. Изложени са съображение относно вида и степента на увреждането на пострадалата в резултат на процесния инцидент.
Съдът, след преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, намира следното:
Искът е за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане и има правното си основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Въззиваемата ищцата Т. К. е предявила против „Български пощи“ ЕАД иск за заплащане на сумите от 1 500 лв. и 35 000 лв., представляващи съответно имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, в едно с лихви и разноски. Твърди, че страда от хронично заболяване „м. с.“, в резултат на което има зрителни нарушения, затруднена координация на движенията, затруднена походка, придвижва се с проходилка „ролатор“, поради което попада в категорията „хора с намалена подвижност“ по смисъла на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда. На 15.05.2017 г. ищцата посетила клона на „Български пощи“ ЕАД в кв. С., гр. Б. При излизане от сградата пада от изграденото на входа стъпало, тъй като се е наложило да вдигне проходилката, за да я свали от стъпалото, като в същия момент е била избутана под натиска на входната врата, а липсвал парапет, за който да се хване, както и рампа за лица с увреждания. В следствие на падането претърпяла счупване на дясна ръка, наложило оперативно лечение. Счита увреждането за причинено, поради това, че пощенската сграда не отговаря на изискванията за достъпност и осигурен свободен достъп на хора с увреждания и намалена подвижност, тъй като входната врата е тежка, отваря се с дръжка, има механизъм за автоматично затваряне, липсват изградени рампа, парапети или други полезни съоръжения за хора с намалена подвижност. Сочат се нарушения на посочената по-горе Наредба № 4/1.07.2009 г. Описани са търпените от пострадалата болки и страдания от получената травма, трайните последици от счупването и отразяването му на хроничното заболяване „м. с.“.
В отговор на исковата молба въззивното дружество е оспорило иска по основание и размер. Възразило е, че ищцата няма призната от експертиза определена по вид степен на увреждане с „намалена подвижност“ по смисъла на цитираната наредба. Оспорени са изцяло твърденията за мястото и механизма на настъпване на увреждането, като е заявено, че К. се е спънала и паднала на тротоара пред пощенската сграда, поради състоянието на тротоарната настилка с пропадане на тротоара. Освен това, въпросната сграда не е собствена на дружеството, а е взета под наем. Въведена е в експлоатация през 2010 г., с предназначение за „магазин“. Община Бургас не е давала предписания относно липса на достъпна среда за процесната пощенска станция, поради което и няма нарушение на съответната наредба. Изложени са възражения по описаните в исковата молба болки и страдания от инцидента, като е налице позоваване на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид общото здравословно състояние на ищцата - намаленото зрение, изтръпване на крайниците, главозамайване, затруднена походка, неправилен избор на помощно средство.
От фактическа страна безспорно е по делото, че на 15.05.2017 г. въззиваемата К. е посетила пощенска станция в кв. С., гр. Б., находяща се на партерния етаж в наето от частно лице помещение, изградено за „магазин“, в жилищна сграда на ул. „А. Д.“ №*. Страната се е придвижвала с проходилка, поради затруднение в движението в резултат на хронично заболяване „м. с.“. На излизане от клона, К. паднала пред входната врата на станцията, в резултат на което претърпяла увреждане - фрактура на дясна ръка. Била отведена от близки в ЕМБАЛ Бургас, където претърпяла операция.
Първият спорен
въпрос е относно механизма на инцидента. Последният се установява от
показанията на разпитания пред първоинстанционния съд
св. Х. И., който единствен, за разлика от останалите свидетели, е бил на
улицата в непосредствена близост на около 7-
При горните доказателства, се налага изводът, че претърпяното от К. увреждане е настъпило от падане при излизане от пощенската станция, след отваряне на входната врата, в момент на преодоляване на стъпало пред вратата, включително със сваляне на ползваната поради заболяване проходилка и последвалото в този момент избутване на пострадалата от затварящата се врата, снабдена с автоматичен механизъм.
По делото се
намира изслушана по реда на чл. 207 и сл. ГПК по ч.гр.д. №6569/2017 г. на
Районен съд Бургас съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ч. А.,
съгласно която достъпът до пощенската станция е осигурен с изградено пред
входната врата стъпало с размери 30/18/90 см, при пропадане на тротоара с
В хода на първоинстанционното производство е изслушана
съдебно-техническа експертиза на в.л. С. Р., съгласно която жилищната сграда, в
която се намира пощенската станция в кв. С., разположена в наето от частни лица магазинно помещение на две
нива – сутеренен и партерен етаж, е изградена на уличната регулация, въведена е
в експлоатация през 2010 г., като по проект партерният етаж е разположен на кота +0.00=27,60, а съществуващото на място процесно стъпало в търговския обект не се намира в проекта.
Същото е с височина
Здравословното състояние на въззиваемата ищца е установено с комбинирана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р И. А. – н. и д-р С. Ж. - о. Видно от заключението в част „н.“, Т. К. страда от м. с., което е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система, с пристъпно-ремитентно протичане с непълно изяснена етимология, което води до значителна двигателна инвалидизация. Вследствие на заболяването има остатъчен двигателен дефицит - пареза на крайниците и координационни нарушения, което налага придвижване с помощно средство – проходилка и поемане на част от тежестта на тялото от ръцете, както и изисква непрекъсната двигателна рехабилитация и поддържане на подвижността. Заболяването може да се повлияе негативно от неблагоприятни фактори като висока температура, инфекции, стрес, обездвижване, хирургични интервенции, анестизия и др. К. е била в ремисия от 2012 г., като след процесния инцидент и въпреки непрекъснатата медикаментозна терапия за хроничното заболяване, е получила два нови пристъпа на м. с. на 16.12.2017 г. и на 09.08.2018 г., за които е лекувана в стационар. В епикризите е описано влошаване на неврологичната симптоматика и влошаване на походката, а образната диагностика сочи на нови лезии в главен и гръбначен мозък.
Заключението на вещото лице ортопед-травматолог установява получена от въззиваемата при процесния инцидент фрактура в областта на десен дистален радиус с дислокация. Предвид сложността на фрактурата, е взето решение за оперативна кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза със заключваща плака. В МБАЛ Бургас е проведено оперативно лечение под обща анестизия и е наложена гипсова имобилизация. Последица от счупването е влошаване на общото заболяване от м. с. Трудното възстановяване на засегнатата ръка се отразява негативно върху способността ѝ да се придвижва, тъй като ръцете играят ключова роля при движението с проходилка, а и ограничената физическа активност препятства превенцията на МС. От представените документи вещото лице установява слабост и намалена хватателна способност на оперираната ръка и частична загуба на силата и подвижността.
При горните фактически обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че въззивното дружество отговаря за претърпяното от въззиваемата телесно увреждане.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя има гаранционно-обезпечителен характер. Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна предпоставка за нейното възникване е деликтното поведение на лице, изпълняващо възложена му работа. Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е установено кое точно е това лице. Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила или характера на работата.
В процесния случай увреждането на въззиваемата ищца е причинено от бездействие на служители, на съответното ръководство на „Български пощи“ ЕАД, изразяващо се в неизпълнение на вменени със закон задължения по Наредба № 4/2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Въпросната наредба е приложима за процесния обект- пощенска станция, който като публична институция в урбанизирана територия следва да се поддържа в състояние, което да осигурява достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания /вж. чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 3 от наредбата/. Без значение е обстоятелството, че помещението на пощенската станция е наето, а не собствено. Като наемател, стопанисващ публична институция – поща, въззивното дружество осигурява поддържането на обекта и дължи съобразяване с изискванията на специалната наредба. Съгласно същата, достъпна архитектурна среда за хора с намалена подвижност се осигурява във всички сгради и съоръжения най-малко чрез входни и комуникационни пространства - чл. 35, ал. 1, т. 1, достъпният вход на сградата или съоръжението се свързва с достъпния маршрут на урбанизираната среда - чл. 39, ал. 2, а елементите по достъпния маршрут за преодоляване на денивелацията на терена около достъпен вход на сграда или съоръжение (стълби, рампи и подемни платформи) се проектират и изпълняват при спазване на изискванията на чл. 15, 16 и 17 - чл. 40, ал. 1. Както се посочи по-горе, налице са няколко съществени нарушения по наредбата, при осигуряване на достъпен вход на пощенската станция в кв. С., свързан с достъпен маршрут за преодоляване на денивелацията между тротоара и входната врата – по-малка ширина, а частично и по-малка дължина на стъпало, което съществува не по предвижданията в проекта, липса на парапети, липса на стълбищна площадка, по-тясна входна врата, високо монтирана дръжка, изискваща усилие при натискане. При така допуснатите несъответствия със законовите изисквания за достъпна среда, съответните отговорни служители на въззивното дружества са осъществили противоправно и виновно деяние под формата бездействие, като елемент от института на непозволеното увреждане.
На следващо място, въззиваемата К. е от категорията лица, за които е необходимо наличието на техническите изисквания по наредбата за гарантиране на тяхната безопасност. Пострадалата страда от хронично заболяване „м. с.“, което е довело да намалена подвижност по смисъла на чл. 1, ал. 1, вр. пар. 1, б. „а“ от ДР на наредбата и необходимост за придвижване с помощно средство – проходилка. Съгласно последната разпоредба, „хора с намалена подвижност“ са хора, които имат постоянни или временни затруднения в придвижването – хора с увреждания на опорно-двигателния апарат, на тялото или на долните крайници…, в това число хора, които могат да се движат със или без чужда помощ, с технически помощни средства /бастун, патерици, рамка/ …“. Няма законово изискване за формално призната от ТЕЛК или ЛКК намалена подвижност, както и нарочно предписано помощно средство за предвижване при затруднение в движението. В случая, медицинската експертиза установява, че ползваната от пострадалата проходилка е подходяща за намалената подвижност на въззиваемата при нейното хронично заболяване.
С оглед горния здравен статус на К. и механизма на процесния инцидент, претърпените от нея вреди вследствие на получената фрактура при падането на входа на пощата в кв. С. се явяват пряка и непосредствена последица от виновното противоправно бездействие на служители на въззивника, възложител на работата, да изпълнят законово задължение на дружеството за поддържане на пощенската станция в съответствие с изискванията на Наредба № 4/2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Налице са всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е доказан по основание.
Досежно размера на претенцията за имуществени вреди, следва да се съобрази представената по делото фактура от 16.05.2017 г., от която е видно, че Т. К. е заплатила 1 500 лв. за „титаниева заключваща плака за дистален радиус –комплект“, поставена при операцията на процесната фактура. В този предявен размер следва да се уважи исковата претенция в тази част.
По отношение на неимуществените вреди, размерът следва регламентацията в чл. 52 ЗЗД и се определя по справедливост. В разглеждания казус пострадалата е претърпяла болки и страдания от десен дистален радиус с дислокация - счупване на дясната ръка в областта на китката, което съставлява средна телесна повреда в по-тежка степен, предвид извършената операция с въвеждане в анестезия и поставяне на метален имплант, като след заздравяване е наложена гипсова имобилизация. Стреса, анестезията, обездвижването са повлияли за обостряне на хроничното заболяване на К. от м. с., което при пристъпи е наложило двукратно стационарно лечение. Свидетелката Т. П., която непосредствено след инцидента е придружила пострадалата до болницата, установява в показанията си, че след операцията и изписването от болницата, тя трудно се обслужвала сама, поради което П. е ходила да ѝ пазари, помагала ѝ да излиза навън. Като се има предвид възрастта на пострадалата, която към момента на увреждането е била на 65 години, както и общото ѝ здравословно състояние, прогнозата за пълно възстановяване е разколебана. Освен търпените болки и страдания по време на инцидента и продължилото 2-3 месеца лечение, тя ще изпитва и за в бъдеще по-голяма трудност при придвижване, още повече при ползването на проходилка, като се отчита намалената хватателна способност и частична загуба на силата и подвижността на оперираната дясна ръка.
Предвид изложените по-горе съображения за характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпените от въззиваемата болки и страдания, настоящата инстанция намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените ѝ неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв., каквато сума е присъдена в тази част от първоинстанционния съд.
Неоснователно е възражението на въззивното дружество за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В разглеждания казус не се установява поведение на пострадалата, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди. Влошеното ѝ здраве, на което се позовава въззивника, е състояние, но не и поведение, което може да обоснове наличието на съпричиняване.
С оглед на горните мотиви, обжалваното решение в уважителната му част с присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на 1 500 лв. – имуществени вреди и 10 000 лв. – неимуществени вреди, в едно със съответните лихви и разноски, е правилно, което е съобразено със събраните по делото доказателства и приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 429 от 18.12.2018 г., постановено по гр. д. №1630/2017 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната уважителна част.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, гр. С. да заплати на Т. С. К., живуща в гр. Б., кв. С., сумата от 1500 лв., представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.