РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500414 по описа за 2023 година
Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 4803/13.02.2023г. по описа на ПОС от длъжника по изп.дело
№ 219/2019г. на ЧСИ К. П.- Х. Б., против разпореждане от 04.01.2023г., с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се сочи, че след образуване на изпълнителното дело, от ЧСИ били
предприети действия по налагане на запори върху банкови сметки и трудово
възнаграждение на длъжника. Впоследствие били извършвани само справки, които не били
изпълнителни действия. След изтичане на двугодишен срок от предприемане на
изпълнителните действия от 2019г. настъпила перемпция, като изпълнителното
производство било прекратено по право.
От взискателя „Макс колект“ЕООД е подадено възражение по жалбата, с което
същата се оспорва като неоснователна.
От ЧСИ К. П. са представени мотиви, в които се сочи, че жалбата е допустима, но по
същество- неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по изп.дело № 219/2019г. на ЧСИ К. П. е образувано по молба от
„Макс колект“ЕООД от 24.01.2019г. и въз основа на представен със същата изпълнителен
лист от 15.11.2016г., издаден по ч.гр.д.№ 11416/2016г. на ПдРС. В молбата за образуване на
1
изпълнителното дело изрично е записано, че взискателят „не възлага правомощията,
предвидени в чл.18 от ЗЧСИ. Поискано е налагане на запор върху всички открити от ЧСИ
вземания, банкови сметки и МПС на длъжника. След извършени справки са установени
четири банкови сметки на Х. Б. в „Райфайзенбанк България“ЕАД, „Търговска банка Д“АД и
Алианц банк България“АД, както и един лек автомобил. На 05.03.2019г. са изпратени
запорни съобщения до трите банки. По молба от взискателя от 26.08.2019г. ЧСИ П. е
наложил запор и върху притежавания от длъжника автомобил, за което до същия е
изпратено запорно съобщение от 13.09.2019г.. На 04.12.2020г. от взискателя е подадена
молба, с която е поискано, освен да бъде направена справка в НОИ относно регистрираните
трудови договори на длъжника, също така и да бъде наложен запор върху всички открити
възнаграждения или ако такива не бъдат открити, да се насрочи опис на движимите му
вещи. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на Х. Б. по трудов договор с
„Миллтранс“ООД, за който на 04.01.2021г. са изпратени запорни съобщения до длъжника и
до работодателя. На 15.08.2022г. е подадена нова молба от взискателя за налагане на запори
или извършване на опис на движими вещи. На 23.09.2022г. от жалбоподателя- длъжник в
изпълнителното производство е подадено възражение до ЧСИ К. П., с вх.№
74091/23.09.2022г., с искане изпълнителното производство да бъде прекратено поради
настъпила перемпция. По това възражение ЧСИ П. се е произнесъл с разпореждане от
04.10.2022г., като е оставил същото без уважение. На 30.12.2022г. от Х. Б. е подадено
идентично възражение, по което е постановено обжалваното разпореждане.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Както се сочи и в мотивите към
Решение № 249 от 18.10.2018г. по в.гр.д. № 287/2018г. на ВтАС, „Перемция е налице, когато
в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия, но такава не е налице когато от взискателя са поискани изпълнителни действия, но
те не са приложени без значение по каква причина“. В този смисъл е и Решение № 1416 от
24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се сочи, че „Давността
се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни
действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са
били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”. От
гореизложеното е видно, че от взискателя „Макс колект“ЕООД са направени искания за
извършване на същински изпълнителни действия- налагане на запор и извършване на опис
на движими вещи, а не само извършването на справки, с молбата за завеждане на
изпълнителното дело от 24.01.2019г., както и с молбите от 26.08.2019г., 04.12.2020г. и от
15.08.2022г., при което не е налице бездействие от негова спрана през период от две години.
Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставен без уважение като неоснователна. Съобразно с
решението по делото в полза на „Макс колект“ЕООД ще следва да бъде присъдено
юрк.възнаграждение в минималния размер от 100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
2
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника по изп.дело № 219/2019г. на
ЧСИ К. П.- Х. Б., жалба против разпореждане от 04.01.2023г., с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Б. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Макс колект“ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, офис ***** сумата от 100 лева-
юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3