Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 24.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
цветана коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 946
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от изп.дир.К.В.Г., чрез
процесуален представител Ивайло Генов, срещу П.Г.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът
твърди, че ответникът П.Г.С., като собственик на топлоснабдения имот за
процесния период, била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т. 2 а ответника
бил „Битов клиент”, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди, тъй като е „Потребител на енергия
или природен газ за битови нужди” и е физическо лице - собственик или ползвател
на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия
(ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и
се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия
се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не бил
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР-в сила от 13.02.2008 г.; и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР-в сила от 14.03.2014 г.
В
раздел VII от ОУ от 2008г. и в раздел IХ от ОУ от 2014г. - „Заплащане на ТЕ,
бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответникът)
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на месеца, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
изпаднал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била
начислявана законна лихва върху задължението.
С
приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. в сила от
12.03.2014г. били регламентирани освен права така и съответните задълженията на
битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ ,,Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача”. Предвид
цитираната разпоредба, „Топлофикация София” ЕАД за отоплителен сезон 2014г.
ежемесечно удостоверявала публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително (месеци
касаещи процесния период) в присъствието на Нотариус, като били съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на
„Топлофикация София'" ЕАД на адрес: httр:/tорlo.bg/клиенти/ проверка на
сметка.
Ответникът
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от
м.08.2014г. до м.04.2017г., но не е погасил задължението си в пълен размер.
На
основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. В настоящия случай за сградата - етажна собственост, в
която се намира имотът на ответникът бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис" ЕООД,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно
чл.32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. А след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от фирмата за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334 от 06.042007г. за топлоснабдяването.
Твърди
още, че за имота на ответника били издадени изравнителни сметки, в които сумите
за топлинна енергия за процесния имот били начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Настоява
се на това, че на 13.09.2018г. ищцовото дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.Г.С. с ЕГН **********
за сумата от общо 1266,14лв., от която 1083,72лв.-главница представляваща
стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.08.2014г.-м.04.2017г., отразена в Общи фактури №**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2016г.,
ведно с 141,11 лева – законна лихва за периода от 16.09.2015г. до 23.08.2018г. както и 34,54 лева - главница представляваща
предоставена услуга дялово разпределение за периода м.08.2014г. - м.04.2017г., ведно
с 6,77лв. лихва върху главницата за ДР за периода 30.08.2025г.-23.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение..
С
разпореждане, постановено по гр. дело № 1316/2018 г. по описа на РС Велинград
било уважено искането и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. С
разпореждане № 1316/2018г., съдът указал
на ищеца, че може да предяви иск срещу П.Г.С. с ЕГН ********** относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищеца предявявал
иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцовото дружество сума от общо 1266,14лв., от която 1224,83лв.-главница
представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.08.2014г.-м.04.2017г., отразена в Общи фактури
№**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2016г., както и 34,54 лева -
главница представляваща предоставена услуга дялово разпределение за периода
м.08.2014г. - м.04.2017г. и 141,11 лева – законна лихва за периода от
16.09.2015г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. На същия е указано, че в случай, че не се яви в първото съдебно заседание, без да е
направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът с писмена молба подържа иска си иска уважаване
на предявените искове. В искова молба ищеца е направил и изявление за постановяване на неприсъствено
решение.
В
о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с
приложенията към нея, е връчена на ответника на 15.05.2020г. по реда на чл.46
от ГПК, с указания да подаде писмен
отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на
такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът,
редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
От
представения от ответника Нот.акт №160/12.08.2014г. за доброволна делба (л.22)
се установява от тази дата ответникът П.С., да са придобили и в този смисъл да
е станала собственик на недвижим имот-
апартамент с идентификатор 68134.4334.356.1 и с площ от 94,75кв.м., находящ се
в гр.София, кв.Овча Купел, ЖК „Овчакупел-1“, бл.512, вх.А, ет.4, ап.10. Съгласно
Удостоверение № 994/2014г. апартамента с идентификатор 68134.4334.356.1 е
именно с този административен адрес. Според Договора за продажба от
03.07.2007г. единия от купувачите по този договор е именно ответника П.С..
Съдът
като установи по несъмнен начин, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот находящ се в гр.София, кв.Овча Купел, ЖК „Овчакупел-1“, бл.512, вх.А,
ет.4, ап.10 и като такъв е станал абонат и потребител на предоставени от ищеца
услуги по доставка на топлинна енергия в процесния период, при което и за него
е възникнало задължение заплаща дължимите месечни суми за доставената му
топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, установени в от ОУ
на ищцовото дружество.
Установява
се още, че ищеца с Договор от 01.11.2007г. е възложил на „Техем сървисиз“ ЕООД
–гр.София извършването на услугата дялово разпределение на сгради с повече от
един потребител. Представена е и справка за направено дялово разпределение на топлинна
енергия, съдържаща и справка за издадени фактури на абонат № 346145.
Представени са и ОУ на ищеца.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си, нито
такива свързани с твърдението му имота да не топлоснабден, и в частносност,
сградата в която се намира апартамента да не топлоснабдена, до колкото ищеца
претендира суми за поради което следва
да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по доставка на топлинна
енергия между ищеца и ответника.
По
делото е приета и ССЕ, изготвена от в.л. Т. се установява от ищеца да са
издадени следните фактури: №**********/31.07.2016г. на стойност 176,70лв., от
която след извършване на прихващане е останал за плащане сума от 140,02лв; №**********/31.07.2016г. на стойност 943,70лв. за
подгряване на вода в период 01.05.2016г. – 30.04.2017г. За периода м.юли
2015г.-м.април 2017г. са начислявани ежемесечно суми от по 1,57лв. за дялово
разпределение, чийто общ размер е 34,54лв. Законната лихва за забава по първата
фактура е 50,59лв., по втората е 90,16лв. /общо 141,11лв/, а по задължението за
дялово разпределение е 6,77лв. Общия размер на лихвите е 147,88лв.
Прието
е и заключение по СТЕ, изготвено от в.л. К.Б., според което начисленията на
суми за заплащане на ответника е направено съгласно общите условия и
приложимите методики.
Горните констатации налагат извода, че предявеният
от ищеца иск, е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238,
ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно
да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което ще се осъди ответника
П.Г.С. да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от общо 1083,72лв.-главница представляваща стойност на консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.08.2014г.-м.04.2017г., в това
число 140,02 лв. незаплатена част по ф.№**********/31.07.2016г. и 943,70лв. по №**********/31.07.2016г.,
както и 34,54 лева - главница представляваща предоставена услуга дялово
разпределение за периода м.08.2014г. - м.04.2017г., както и 141,11 лева –
законна лихва върху главницата от 1083,72лв. за периода от 16.09.2015г. до
23.08.2018г. и 6,77лв. лихва върху главницата от 34,54 лева за периода
30.08.2025г.-23.08.2018г. ведно със законната лихва върху главниците считано от
25.03.2029г. – дата на искова молба явяваща се и дата на поканата, до окончателното плащане.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски за държавна такса и адв
възнаграждение, като са представени доказателства за направени такива от
общо 770,37лв., в това число 300лв. за юриск.възнаграждение,
370лв. за СЕ и е внесъл 100,37лв. –ДТ, която и сума ще се осъди ответника да му
заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на, но и като не неправил
искане за присъждане на такива и не е представил доказателства за направени
разноски, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Г.С., ЕГН ********** ***, да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б следните суми: СУМАТА от общо 1083,72лв. /хиляда осемдесет и три лева и
72ст./ -главница представляваща стойност на консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.08.2014г.-м.04.2017г., в това число 140,02
лв. незаплатена част по ф.№**********/31.07.2016г. и 943,70лв. по
№**********/31.07.2016г., както и Сумата от 34,54 лева /тридесет и четири лева и 54ст./- главница
представляваща предоставена услуга дялово разпределение за периода м.08.2014г.
- м.04.2017г., както и СУМАТА от 141,11
лева /сто четиридесет и един лева и 11ст./– законна лихва върху главницата
от 1083,72лв. за периода от 16.09.2015г. до 23.08.2018г. и СУМАТА от 6,77лв. /шест лева и 77ст./- законна лихва
върху главницата от 34,54 лева за периода 30.08.2025г.-23.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 25.03.2029г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Г.С., ЕГН ********** ***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, Сумата от 770.37лв. /седемстотин и седемдесет лева и 37ст./- представляваща разноски, направени в настоящото
производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/