Р Е Ш Е Н И Е № 286
Гр. Сливен, 24.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 113 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед рег. № 306з-53/09.03.2023
г. Началника на РУ – …….. при ОД на МВР – С., с която на основание чл. 204 т.
4, чл. 197 ал. 1 т. 2, чл. 194 ал. 2 т. 2 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено д. н. „п.” за срок от шест
месеца на м. и. Д.П.П., м. а. в група „Пътен контрол“, сектор
„Охранителна полиция“ при РУ – …..., считано от датата на връчване на
заповедта, като служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено д.
н. „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една до три години, предвидено
в чл. 201 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 211 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, като образуваното производство се движи
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорващият твърди, че с
атакуваната заповед служителят е наказан за три нарушения, но приложимия ЗМВР
не уреждал института на „продължавано“ нарушение. Според нормативната
регламентация на чл. 194-215 от ЗМВР, за всяко от дисциплинарните нарушения се
следвало отделно наказание. Това процесуално нарушение довело и до материална
незаконосъобразност на заповедта, доколкото не ставало ясно за кое точно от
описаните нарушения е наложено дисциплинарното наказание. Като правно основание
за налагане на наказанието „п.“ органът посочил разпоредбата на чл. 197 ал. 3
от ЗМВР, но не се съобразил с императива на същата и съответно – не провел
процедура по определяне на отделно наказание за всяко отделно деяние преди
налагане на общо такова, като наложил отделни наказания на две от три
установени нарушения. Счита, че този подход е довел до противоречие на акта с
материалния закон и в частност – с разпоредбата на чл. 197 ал. 3 от ЗМВР. В
заповедта не било посочена и проявната форма на
вината. Моли съда да отмени обжалвания административен акт, като претендира
разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно
призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Н. П. ***, който
поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата основания. Заявява,
че свид. Б. дал противоречиви показания с тези в
друго съдебно – административно производство. Излага и други доводи, сходни с
изложените в жалбата, като обръща внимание на разпоредбата на чл. 197 ал. 3 т.
1 от ЗМВР. Моли съда да отмени атакуваната заповед, с претенция за разноски. Жалбоподателят
твърди, че при допусната грешка, началникът следва да даде срок от 30 дни за
нейното отстраняване. Санкционирането му било субективно - „на л. о.“, според
заявеното му в частен разговор с прекия ръководител г-н Б..
В открито съдебно заседание ответният административен орган, редовно и своевременно
призован, се представлява от гл. юрк К. Б., която оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли. Предмет на процесната проверка били две нарушения – ненадлежно
съставяне на АУАН и неизготвяне на протокол за ПТП, като в първия била посочена
друга норма на ЗДвП, а хартиен протокол за ПТП въобще не бил съставен, без
оглед на обстоятелството, че служителят не е имал връзка с АИС „Пътна полиция“.
В съответствие с чл. 197 ал. 3 т. 1 от ЗМВР Началникът на РУ – …….. определил
наказание за всяко от нарушенията и наложил по – тежкото наказание. В този
смисъл счита заповедта за законосъобразна и моли съда за решение в тази насока.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Настоящият оспорващ Д.П.П. бил н. на р. в
органите на МВР със Заповед № 343з-2270/30.10.2019 г. на д. с. в ОД на МВР – С.,
като з. различни д., с последно з. към момента такава – м. а. I с. в група „Пътен контрол в сектор „Охранителна полиция“ в РУ – ……. при ОД на МВР, считано от 01.08.2022 г., което
се установява от представена по преписката кадрова справка.
На 11.11.2022 г. при Началника на РУ – …... постъпила Докладна записка
УРИ 306р-19829, изготвена от с. и. Б.Б.. Съгласно
съдържанието на същата, на 06.11.2022 г. около 17.33 ч. в РУ – …….. е получено
съобщение на ПТП на път II-55 (между гр. Н….. и с. А.), посетено от м. а. Д.П.
и п. В. В.). Същите констатирали, че Д. Д. при управление на МПС в посока гр. Н…..
застигнал и блъснал движещото се пред него ППСЖТ, което е било без поставени светлоотразители отзад и превозвало циментови колове. След
настъпване на ПТП водачът на ППСЖТ взел коня и напуснал ПТП, а м. а. П.
съставил АУАН сер. GA, № 644772/06.11.2022 г. по
чл. 23 ал. 1 от ЗДвП за това, че Д. не се е движил на
такова разстояние от движещото се пред него ППСЖТ, че да избегне удар в него,
когато то намали скоростта си или спре. Според съставителя на Докладната
записка, Д. не е нарушил чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, а чл. 20 ал. 2 от с.з.
Нарушението било извършено около 17.30 ч., а в акта било записано 21.30 ч.
Служителят не потърсил водача на ППСЖТ, нямало и изготвен протокол за ПТП.
Съставителят на докладната записка счел, че се касае за нарушение на служебната
дисциплина по чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните
задължения и предложил назначаване на комисия за извършване на дисциплинарна
проверка срещу служителя Д.П.П. с получени
предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение по посочения
нормативен текст.
От приложения АУАН сер. GA №
644772/06.11.2022 г. се установява, че жалбоподателят П. в качеството на
длъжностно лице – актосъставител е привлякъл към административнонаказателна отговорност Д. И. Д. за
извършено противоправно деяние по чл. 23 ал. 1 от
ЗДвП, възприето от фактическа страна, както следва: на 06.11.2022 г. в 21.30 ч.
по път II-55 км. 82+125 в посока гр. Н…... управлява личния си лек автомобил Тойота
Рав 4 с рег. № ********, като застига и се блъска в
задната част на движещото се пред него ППСЖТ, с което реализира ПТП с
материални щети.
Със Заповед № 306з-115/15.11.2022 г. Началник РУ – ……. разпоредил да се
извърши проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, предл. първо, за което се предвижда д. н. „п.“ за срок от
шест месеца до една година срещу служителя м. и. Д.П.П.
– м. а. в Група ПК, Сектор ОП при РУ – ……... Със заповедта органът определил
поименен състав на комисията, която да извърши проверката, като разпоредил
резултатите от същата да се обективират в писмена
справка, която да се изготви в срок до 30.12.2022 г. Актът бил връчен на П. на
22.11.2022 г., като служителят вписал, че желае да бъде подпомаган в защитата
от адв. Н.П. ***.
На 30.11.2022 г. с вх. № 306000-13070 при Началник РУ – ……. постъпило
Искане от П., в което същият заявил молба проверката по горната заповед да се
обедини с проверката по заповед № 306з-114/15.11.2022 г., предвид това, че се
касае за един и същ сигнал, подаден от един служител, касае едно и също ПТП,
т.е. едно и също противоправно поведение, както и направил искане за отвод на
определения за председател на комисията Д. Д., поради съмнение в неговата
обективност и безпристрастност. По искането Началник РУ – ……….. се произнесъл
със Заповед № 306з-124/08.12.2022 г., с която определил друг служител за
председател на комисията. Тази заповед била връчена на П. на 21.12.2022 г. Съгласно
Протокол рег. № 306з-22215/19.12.2022 г., на 16.12.2022 г. назначената комисия
запознала определения с горната заповед председател на същата с извършените до
момента процесуални действия.
На 21.12.2022 г. дисциплинарно разследващият орган, чрез своя
председател отправила до Началник РУ – ………... Предложение, постъпило при органа
с вх. № 306р-22448, в което било поискано удължаване на срока за извършване на
проверката до 31.01.2023 г., предвид необходимостта от събиране на допълнителна
информация. Със Заповед № 306з-127/21.12.2022 г. Началник РУ – ………. разпоредил
удължаване на срока за извършване на проверката до 31.01.2023 г.
С призовка УРИ 306р-941/13.01.2023 г. комисията,
представлявана от своя председател приканила П. да се яви на 17.01.2023 г. в РУ
за даване на писмени обяснения във връзка с извършващата се дисциплинарна
проверка. Съгласно даденото на посочената дата Обяснение рег. № 306р-1092, П.
заявил, че няма да дава обяснение.
На 23.01.2023 г. В. Д. В. дал сведение пред комисията, в което заявил,
че 06.11.2022 г. е бил н. като а. 63 съвместно с м. а. Д.П.; в 17.33 ч.
получили сигнал за настъпило ПТП между автомобил и каруца на пътя между гр. Н…..
и с. А.; на мястото установили, че водачът Д. И. Д. при управление на лек
автомобил Тойота Рав 4 с рег. № ******** е застигнал
и блъснал движещата се пред него каруца; В. извършил проверка за употреба на а.
на Д., а м. и. П. съставил всички документи, но нямало достъп до системата за
съставяне на протокол за ПТП.
На 26.01.2023 г. Предложение за удължаване срока за извършване на
проверката, поради необходимост от събиране на други доказателства постъпило с
вх. № 306р-1709/26.01.2023 г. и със Заповед № 306з-21/26.01.2023 г. Началник РУ
– …….. удължил до 24.02.2023 г. крайния срок за извършване на проверката.
На 10.02.2023 г. комисията изготвила Справка УРИ 306р-2668, според
която, съгласно описаните по – горе данни от фактическа страна приела, че в
съставения от м. и. Д.П. АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 23
ал. 1 от ЗДвП, вместо по чл. 20 ал. 2 от с.з., като служителят не е изготвил и
протокол за настъпилото ПТП. Колективният орган приел, че със своите д. и б. м.
а. П. е и. две д. н., съставляващи н. на с. задължения – първото от тях,
изразяващо се н. в служебната дейност, а второто – н. на с. задължения. С
анализ на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР и чл. 197 ал. 3 т. 1 от същия закон комисията,
като счела, че за първото от нарушенията се предвижда д. н. „п. п.“ за срок от
три до шест месеца“, а за второто – „п.“ за срок от шест месеца до една година,
формирала извод, че на основание втората от горепосочените норми на служителя
следва да се наложи по – тежкото д. н., а именно: „п.“ за срок от шест месеца.
Съгласно Протокол рег. № 306р-2799/14.02.2023 г. комисията запознала
срещу подпис м. и. Д. П. със събраните в хода на извършената проверка
доказателства. Според съдържанието на този протокол, на служителя било
предоставено право да възрази или депозира допълнителни обяснения в срок 24
часа.
Според съдържанието на Протокол рег. № 306р-2862/15.02.2023 г.,
държавният служител м. и. Д.П. не се явил пред дисциплинарно – разследващия
орган, за да даде допълнителни обяснения или възражения, като такива не
постъпили в писмен вид и в определения срок от 24 часа.
На 15.02.2023 г. дисциплинарно разследващият колективен орган
представил пред Началник РУ – …….. Становище УРИ 306р-2868, в което при идентични
с горецитираната справка фактически и правни доводи предложил на сезирания
орган да наложи на м. и. Д.П.П. д. н. „п.“ за срок от
шест месеца по см. на чл. 200 ал. 1 т. 11, предл.
първо от ЗМВР.
С Покана рег. № 306р-3194/20.02.2023 г. Началник РУ – ……….., в
качеството на компетентен дисциплинарно наказващ орган приканил служителя да
даде писмени обяснения или възражения по съставената справка в срок от 24 часа
от връчването. Поканата била връчена на П. на 20.02.2023 г.
На 21.02.2023 г. м. и. Д. П. дал Обяснение рег. № 306р-3300, в което
заявил, че на 06.11.2022 г. е посетил възникнало ПТП, по което време не е имал
достъп и разрешение да работи с АИС „Пътна полиция“, тези права е получил на
22.11.2022 г., изготвил и докладна записка до г. и. С. Д., която неясно как
била изгубена от ст. и. Б. Б.; в крайна сметка въпросното ПТП било регистрирано
от м. а. Н. А. на следващия ден и бил издаден протокол за ПТП от негово име.
Заявил още, че проверката се дължи на т. отношение на с. и. Б. Б.. Това писмено
обяснение било предоставено на Началник РУ – ……….. на 21.02.2023 г., съгласно
Протокол за изслушване на служител, срещу когото се води дисциплинарно
производство рег. № 306р-3301/21.02.2023 г. Протоколът бил подписан от
подпомагащият защитата адв. Н. П..
На 09.03.2023 г. Началникът на РУ – ………... при ОД на МВР – С. издал
Заповед № 306з-53, с която на основание чл. 204 т. 4, чл. 194 ал. 2 т. 1, чл.
194 ал. 2 т. 2 и чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. първо от
ЗМВР наложил д. н. „п.“ за срок от шест
месеца на м. и. Д.П.П., м. а. в група „Пътен контрол“,
сектор „Охранителна полиция“ в РУ – ……….., като предупредил служителя, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще
бъде санкциониран с по – тежко д. н.. За да постанови своя акт, дисциплинарно
наказващият орган приел от фактическа страна, че Д.П.П.
е съставил АУАН сер. GA №
644772/06.11.2022 г. по чл. 23 ал. 1 от
ЗДвП за това, че Д. не се е движил на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то
намали скоростта или спре рязко, вместо по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, тъй като
каруцата се е движела, без да променя скоростта си и Д., управлявайки
автомобила си я застига и блъска отзад, както и че не е изготвил протокол за
настъпилото ПТП. За първото от посочените нарушения органът приел, че м. и. Д. П.
е допуснал нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно
по см. на чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „п. п.“
за срок от три до шест месеца. За второто описано от дисциплинарно наказващия
орган бездействие било прието, че не са изпълнени основни задължения по типова
длъжностна характеристика по изготвяне на документи, свързани с административнонаказателната дейност и разследването на
ПТП, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194 ал. 2 т.
2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. първо от
ЗМВР, за което се предвижда д. н. „п.“ за срок от шест месеца до една година. С
позоваване на разпоредбата на чл. 197 ал. 3 т. 1 от ЗМВР на служителя било
наложено по – тежкото от двете д. н. – п. за срок от шест месеца. Заповедта
била връчена на Д.П. на 10.03.2023 г. Жалбата срещу същата е депозирана чрез
административния орган пред настоящия съд на 23.03.2023 г.
По преписката и доказателствата по делото е приложен Протокол УРИ
343р-10833/03.08.2023 г., удостоверяващ запознаване на служителя Д.П. с типова
длъжностна характеристика за длъжността. Длъжностната характеристика е
приложена по преписката и съобразно същата в част II „Основни
длъжностни задължения“ измежду посочените такива, е вписано и задължение
служителят да изготвя документи, свързани с административнонаказателната
дейност и разследването на пътно – транспортни произшествия.
Според приобщен по доказателствата утвърден месечен график, м. и. П.
извършва КПД на 06.11.2022 г., като съгласно ежедневна ведомост за времето от
09 до 21 ч. на посочената дата същият обслужва участъци ПУ-1 и ПУ-2. Данните в
съставена Ежедневна форма на отчет на н. в състав м. а. Д. П. и м. и. В. В.
сочат, че извършената дейност по КПД на посочената дата включва 6 бр. издадени
фиша и съставени два АУАН, като е посочено, че АУАН сер. GA № 644772 е издаден за нарушение по чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, час на спиране 21.30 ч., час на освобождаване –
22.10 ч. В раздел „Други извършени дейности“ е вписано от 18.00 до 20.30 ч.
леко ПТП път II – 55 км. 82+12, от 20.30 ч. до 21.00 ч. – „обработка на документи
отвод“.
По делото не се спори, че служителят Д.П. е получил бланки за ПТП, като
в открито съдебно заседание заявява, че не му се е налагало да ги ползва и ги е
върнал в цялост.
По делото са разпитани като свидетели В. В., Б. Б., Н. А. и Т. Т..
Първият от тях заявява, че на процесната дата двамата с П. са били е.,
изпратени на ПТП, възникнало на пътя Н….. – с. А.; на мястото заварили само водача на
лекия автомобил, извършена му била проверка за употреба на а. с показание от
0.73 промила; нямало достъп до системата, което станало причина да не оформят
документално пътно – транспортното произшествие; П. изготвил докладна записка,
в която описал ситуацията, но впоследствие се оказало, че същата липсва;
протоколи за ПТП се съставят дори между водачи, които имат съгласие помежду си,
отделно от което се въвежда в системата чрез таблета; водачът на автомобила
заявил, че не е видял каруцата и се е блъснал в нея. Свид.
Б. заявява, че през м. ноември на изминалата година е з. в. д. Началник група
„Пътен контрол“ в РУ – ………….; на 06.11. се състояло ПТП между автомобил и
каруца по пътя гр. Н….. - с. А., посетено от П. с колега от участък „Шести“;
водачът е бил изпробван за а. и издаден талон за изследване; двата акта са
съставени от РСОД – работна станция за отдалечен достъп, посредством използване
на таблет чрез АИС през АНД; П. телефонирал на свид. Б.
и го уведомил за ПТП, както и че не може да извлече GPS – координати; протоколът за ПТП се съставя в три екземпляра, след което
се регистрира в системите на МВР; актовете П. съставил впоследствие, след като
установил, че водачът е употребил а.; на единият акт часът на нарушението бил
20.30 ч., а на другия – 21.30 ч.; проверката за а. се състояла в 17.30 ч.
според данните в техническото средство, към този час е било и самото ПТП;
изразява несъгласие с правната квалификация в АУАН по чл. 23 ал. 2 от ЗДвП; Б.
провел разговор с водача на другия ден, тъй като П. заявил, че не може да
състави протокол за ПТП; разпоредил на друг колега (Н.А.) да състави протокола
на другия ден, П. не е имал достъп до АИС „Пътен контрол“, но тази система
нямала нищо общо с изготвянето на документи. Свид. А.
заявява, че р. като м. а. в група „Пътен контрол“ при РУ – ……….; по пътя гр. Н…..
– с. А. не е имал проблем със системата, но понякога има проблем с таблета; в случая П. не е могъл да регистрира ПТП поради
липса на достъп до АИС „Пътна полиция“, поради което Б. му разпоредил той да
регистрира произшествието от своя профил, съставил и протокола на хартия от
своите бланки, които са му зачислени. При разпита в съдебно заседание свид. Т. заявява, че е р. като м. а. в група „Пътен
контрол“ при РУ – …….. и о. Д.П.; в деня на настъпилото ПТП бил в. о. от р. по
о. д. производство; П. му телефонирал, за да му поиска съвет, Т. му обяснил, че
според него нарушението трябва да е по чл. 23 от ЗДвП, тъй като не е спазена
дистанцията, а и двете ППС са били в движение; знае, че П. е имал някакви
проблеми с достъпа до АИС „Пътна полиция“, където всяко ПТП трябва да се
регистрира; тази система работи основно с таблет на място, като в системата се
въвеждат данните на водачите, на собственика, ГО, ГТП, данни за пострадали
лица; АУАН, ако е съставен, протокола за ПТП. Според показанията на свид. Т., на място трябва да има местоположението на ПТП,
като се свалят GPS координатите, но ако няма обхват и не е възможно тези данни да се
свалят, се вписва пътят и съответния километър; иначе автоматично системата си
извличала данните за тези координати и данните за пътя; П. имал достъп до
системата, но нямал личен достъп да регистрира ПТП; по този път имало обхват; П.
на вайбър му показвал на таблета къде и как да
регистрира ПТП, но „прозореца“, който е за ПТП липсвал и Т. го посъветвал да се
обади на началника да му обясни.
По доказателствата е приобщена Заповед № 306з-52/09.03.2023 г. на
Началник РУ – ……... при ОД на МВР – С., с която на Д.П.П.
е наложено д. н. „п. п.“ за срок от три месеца. Д. н. от фактическа страна е
съставяне на АУАН сер. GA № 644771/06.11.2023 г. срещу Д. Д. за това, че
управлява МПС след употреба на а., в който акт е вписано, че нарушението е
извършено в 20.30 часа, а пробата с техническото средство Дрегер
Алкотест е извършена в 18.04 часа. Вписаното в АУАН
не отговаряло на истината, тъй като нарушението било извършено около 17.30 ч.
Дисциплинарно наказващият орган приел в тази заповед, че допуснатото от
служителя нарушение се изразява в некоректно описание на обстоятелствата на
извършване на нарушението от водача – съществен реквизит по смисъла на ЗАНН, а
служителят – актосъставител проявил н. при изпълнение
на произтичащи от длъжностната характеристика основни задължения.
Между страните не се спори, че на процесната
дата м. и. П. е притежавал служебно предоставени му хартиени бланки на
протоколи за ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на
база приложените към административната преписка писмени доказателства, които не
бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона 14 –
дневен срок, от лице с правен интерес от това производство и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт, в случая Заповед за налагане на д. н.
на полицейски служител, е издаден от Началник РУ – ……... при Областна дирекция
на МВР гр. С., т.е. от компетентен административен орган, в кръга на прамовомощията
му, вменени по силата на чл. 204 т. 4 от ЗМВР, в съответната писмена и
предметна форма и съдържание, което го прави валиден. Съгласно разпоредбата на
чл. 204 т. 4 от ЗМВР, наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ЗМВР се
налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности,
какъвто в разглеждания случай е Началникът на РУ– ………... при ОД на МВР – С.. Процесното
наложено и атакувано пред съда д. н. е „п.“, определено в нормата на чл. 197
ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Следователно, налице е персонална и териториална, нормативно
установена компетентност за издаване на атакуваната заповед от настоящия
ответник – Началник на РУ – ……….. при ОД на МВР – С..
При преценка формата на акта съдът установява, че същата е спазена в
нейния нормативно изискуем обхват – заповедта е писмена, в същата са посочени
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага,
срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. При наличие на гореизброените реквизити атакуваната административна
заповед е съответна на задължителните изисквания за форма и съдържание,
нормирани в разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР и чл. 62 от Инструкция №
8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината
и дисциплинарната практика в МВР.
Освен валиден, обжалваният административен акт се преценява от съда и
като постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, при следните съображения:
Производството по установяване на извършено дисциплинарно нарушение е
започнало при наличие на данни в депозирана до директора на областната дирекция
докладна записка УРИ 306р-19829/11.11.2022 г. (чл. 205 ал. 1 от ЗМВР),
образувано е въз основа на заповед, издадена от материално компетентен орган
(чл. 205 ал. 2 от ЗМВР), възложената проверка е извършена от персонално определен
компетентен орган - комисия, приключила с писмени справка и становище след
извършване на проверка и събиране на относими доказателства, със съдържанието
на които държавният служител е запознат и уведомен. Последният е отказал да даде
писмени обяснения, който отказ е писмено обективиран и удостоверен с подписи на
свидетели – членове на комисията. Оспореният акт е издаден след изслушване на
адресата и реализиране на предоставената му възможност за депозиране на писмени
обяснения съобразно нормата на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР. В хода на проверката са
събрани и оценени писмени доказателства, обсъдени са от комисията –
дисциплинарно разследващ орган, следователно са спазени в пълен обем изискванията
на процесуалната норма на чл. 206 ал. 4 от ЗМВР. Събраните от колективния орган
при проверката данни са възприети от дисциплинарно наказващия орган, чиито
изводи са напълно идентични с тях, като в тази връзка е изпълнено и
задължението по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР за събиране и оценка на всички доказателства,
а дисциплинарното наказание е наложено при спазване на законово изискуемите
срокове.
С оглед установените по делото, релевантни за настоящия спор юридически
факти, съдебният състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие
с доказателствата и относимите материалноправни
норми, съобразен е и с целта на закона.
В процесния случай в оспорената административна заповед са посочени две
нарушения на служебната дисциплина, като първото от тях от фактическа страна е
посочване на погрешна правна квалификация в съставен от служителя П. акт за
установяване на административно нарушение. Видно от събраните доказателства, на
06.11.2022 г. м. и. П. като м. а. в група „Пътен контрол“ при РУ – ………... е
посетил ПТП на път II-55
гр. Н…... – с. А., при което лек автомобил,
управляван от водач Д. И. Д. е блъснал движеща се пред него каруца, натоварена
с бетонови колове. В съставения от м. а. П. АУАН сер. GA № 644772/06.11.2022 г.
същият описал нарушението, както следва: “водачът на пътно превозно средство не
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта си или спре
рязко“ и квалифицирал деянието като такова по чл. 23 ал. 1 от ЗДвП.
Дисциплинарно разследващият и дисциплинарно наказващият органи са възприели
ситуацията с различен анализ, който се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Според посоченото по преписката и в оспорената заповед, извършеното
противоправно административно деяние е следвало да се приеме като такова по чл.
20 ал. 2 от ЗДвП. Съгласно тази норма, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Вписаната в акта
разпоредба касае управление на пътно превозно средство при неспазване на
необходимата за предотвратяване на произшествие дистанция и същата очевидно в
случая не е съставлявала точната квалификация на нарушението, доколкото
каруцата се е движила с постоянна скорост и не е спирала, а в момента на
съприкосновение между двете пътни превозни средства е била в движение. В тази
насока е и заявеното от Д., че не е видял същата – произшествието се е случило
в тъмната част на денонощието. Едно от съществените изисквания за
законосъобразност на съставените за нарушения на ЗДвП актове и издадени
наказателни постановления е посочването на точна и нормативно коректна правна
квалификация, което налага прецизност при определяне на нарушената от
привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице норма. Това по същество гарантира съответно на законовите
изисквания провеждане на административнонаказателно
производство, чиято цел съвпада и с целта на закона, нормирана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното
придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Един от
способите за постигане на тази цел, вменен и като длъжностни задължения на
служителите на МВР, съобразно тяхната компетентност е осъществяване на пътен
контрол, в т.ч. чрез санкциониране на лица, които при управление на пътни
превозни средства допускат поведение, несъвместимо с нормативно и житейски
установените условия и порядки. Предвид това и съдът споделя съображенията на
дисциплинарно наказващия орган и настоящ ответник при определяне на коректната
правна квалификация на процесното административно деяние, допуснато и извършено
от Д. и станало причина на пътно – транспортно произшествие. Според възприетото
в атакуваната заповед, при съставяне на АУАН П. е проявил небрежност при
определяне на нарушената разпоредба от ЗДвП, което правилно е възприето като
нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР – неизпълнение
на служебните задължения, съставомерно по смисъла на
чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Съгласно последната посочена норма, д. н. "п.
п." се налага за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо
изпълнение на заповед. Видно от р. II от приложената по
преписката и делото типова длъжностна характеристика, с която П. е надлежно
запознат, в основните длъжностни задължения на м. а. се включва императивно и
познаване на Закона за движението по пътищата и издадените на негова основа
подзаконови нормативни актове, както и познаване на нормативните документи,
свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопасността на движението.
Както се отбеляза по – горе, неточното квалифициране на административното
нарушение в съставен АУАН е съответно на възприетата от ответния орган проявена
от служителя небрежност при изпълнение на служебните задължения. Последното е
дефинирано от законодателя като дисциплинарно нарушение в разпоредбата на чл. 194
ал. 2 т. 2 от ЗМВР и с оглед фактически установените по делото обстоятелства е
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. При тези
доводи настоящият съдебен състав приема, че възприетото от ответния орган
дисциплинарно нарушение както от фактическа, така и от правна страна е
съобразено и съответно на материалния закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед
обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия
орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на
посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая второто
нарушение на служебната дисциплина, за което е наложено д. н. на м. и. П., е
квалифицирано като такова по чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, съставомерно
по см. на чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. първо от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е
неизпълнение на служебните задължения, за каквото, съобразно чл. 200 ал. 1 т.
11 от с.з., д. н. "п." се налага за неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Вмененото на санкционирания служител нарушение на служебната дисциплина от
фактическа страна е несъставяне на протокол за ПТП при установяване на такова,
вменено като задължение с длъжностната характеристика в р. II „Основни длъжностни задължения“. Според
посочения раздел, в основните задължения на служителя, заемащ д. м. а. е
изготвянето на документи, свързани с административнонаказателната
дейност и разследването на пътно – транспортни произшествия. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че задължението за съставяне на протокол за ПТП при настъпило такова
с материални щети е и нормативно изискуемо. Съгласно чл. 4 от Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети се
съставя протокол за ПТП - приложение № 2. Съдът не споделя довода на
оспорващата страна, че липсата на достъп до автоматизираната информационна
система на МВР е причина за несъставянето на такъв протокол. Касае се за
документ, който се оформя на хартиен носител, с каквито бланки м. и. П. е
разполагал. Следователно, при установяване на ПТП с материални щети служителят
е бил длъжен да състави такъв протокол върху хартиена бланка, независимо от
обстоятелството, че не е разполагал с достъп до АИС „Пътна полиция“. Заявеното
в тази връзка, че за оформяне на документа са необходими точни GPS координати, а техен източник е АИС не може да бъде споделено, доколкото
и от показанията на свид. Т. се установява, че при
липса на достъп до системата в съответния протокол местоположението на ПТП се
индивидуализира като номер на пътя и километър. С определянето на тези данни
служителят П. не е срещнал проблем, доколкото ги е посочил в съставения АУАН.
При изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят при изпълнение на
служебните си задължения на м. а. не е извършил пълния обем от дейности по
регистриране на пътно – транспортно произшествие с настъпили материални щети,
поради което и възприетото от ответния дисциплинарно наказващ орган от
фактическа страна съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР. Нарушението правилно е подведено под санкционната
разпоредба на чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. първо от
ЗМВР, цитирана по - горе.
На следващо място, необоснована е и не се споделя тезата на оспорващия,
че оспорената заповед е издадена при неспазване изискванията на чл. 197 ал. 3
от ЗМВР. От проведеното дисциплинарно производство и съдържанието на
атакуваната административна заповед е видно, че наложеното н. е за две подробно
индивидуализирани н. на с. дисциплина, за които законът предвижда налагане на
различни по своя характер наказания, като в случая на м. и. Д.П. е наложено „п.“,
което е по – тежкото н. от н. „п. п.“. Съгласно чл. 197 ал. 3 т. 1 от ЗМВР, на
държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на
служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за
всяко, може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания. Процесният случай е именно такъв – двете нарушения са установени
едновременно, фактическият им състав попада в обхвата на две различни по степен
и характер дисциплинарни наказания, а компетентният орган по силата на
цитираната норма разполага със законово регламентирани правомощия да не налага
две отделни наказания, а да приложи по отношение на служителя само едно –
по–тежкото от тях. Следователно, при прилагането на чл. 197 ал. 3 т. 1 от ЗМВР
настоящият дисциплинарно наказващ орган е подходил в съответствие с нормативните
изисквания и е спазил указания от законодателя процесуален ред за ангажиране на
дисциплинарна отговорност на провинен служител. Наведеното от оспорващата страна твърдение, че наложените
наказания касаят едно и също пътно-транспортно произшествие не променя
обстоятелството, че извършените от служителя нарушения са повече от едно и по
никакъв начин не влияе на законосъобразния извод на административния орган.
Както се отбеляза по-горе, в чл. 197 ал. 3 т. 1 от ЗМВР законодателят е
предвидил и уредил процедурните действия на дисциплинарно наказващия орган
именно в такива хипотези, а произнасянето на органа в тази насока е съобразно
посочените нормативни правила.
При горните мотиви настоящата съдебна инстанция преценява, че в
процесния случай правилно дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е и. н. на с. дисциплина, подлежащо на
санкциониране с д. н. “п.” за срок от шест месеца и в този смисъл оспорената в
настоящото производство Заповед рег. № 306з-53/09.03.2023 г. на Началника на РУ
– ……….. при ОД на МВР – С., с която на основание чл. 204 т. 4, чл. 197 ал. 1 т.
2, чл. 194 ал. 2 т. 2 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР е наложено посоченото д. н.
на м. и. Д.П.П., м. а. в група „Пътен контрол“,
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – ………. се явява материално и процесуално
законосъобразна и съответна на целта на закона. Депозираната срещу нея жалба
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на сторени по делото разноски. Такива не се
претендират от ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Заповед рег. № 306з-53/09.03.2023 г. Началника на РУ – ……….. при ОД на
МВР – С., с която на основание чл. 204 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 2, чл. 194 ал. 2
т. 2 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) е наложено д. н. „п.” за срок от шест месеца на м. и. Д.П.П., м. а. в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“
при РУ – Н. З., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението, на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на препис от същото.
Административен съдия: