Р Е Ш Е Н И Е
№ 1408/17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Х.К.
при
секретаря Ц.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11432 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му
представител – юрисконсулт М.В. срещу
Д.С.И., ЕГН:********** ***. *** осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
главница по
Договор за кредит за текущо потребление от *** г., сключен между «***» ЕАД,
ЕИК:*** - кредитор, от една страна и от друга Д.С.И. - кредитополучател, в размер 4734.52 лева за периода от *** г. до *** г., която сума представлява сбор
от главниците по вн.от № ***
до вн. № ***
по погасителен план, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
22.07.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между *** ЕАД и Д.С.И. на ***г. е сключен Договор за кредит за текущо
потребление за сумата в размер на 5000 лева. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя И.. Страните по договора са уговорили преференциален лихвен
процент в размер на 10 %. Годишният
процент на разходите бил 11.30 %. Кредитът следвало да се издължи на 120
месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца. Неразделна част от договора били
ОУ и погасителен план. На *** год. кредитът се трансформирал в предсрочно
изискуем на основание чл.19.2 от ОУ, поради забава в плащане на задълженията
над 90 дни и банката е предприела необходимите действия за събиране на
вземанията си по съдебен ред, като е инициирала заповедно производство.
Кредитополучателят бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на задълженията по договора. По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от ***г. между „***СК” ЕАД като цедент и „О.Ф.Б.” ЕАД като
цесионер, ищецът придобил вземането на банката срещу ответника, ведно с
всичките му привилегии и обезпечения. По силата на изрично пълномощно,
дружеството – ищец изпратило на ответника уведомително писмо за актуалната сума
по дълга към датата на цесията. Претендираната главница представлявала сбор от
падежирали и предсрочно изискуеми главници по вноски по погасителния план към
договора /1266.28 лева сбор от падежирали вноски по погасителен план 11-50 вкл.
за периода ***г. - ***г. и 3468.07 лева сбор от главници по предсрочно
изискуеми вноски по погасителен план *** вкл. за периода ***г.-***г./ Моли се
за уважаване на предявения осъдителен иск поради тези съображения. Претендира и
разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, като
изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове. Счита
иска за неоснователен. Оспорва претенцията по размер. Оспорва, че е надлежно
уведомен за извършената цесия, поради което счита, че ищецът не е активно
легитимиран да води производството. Моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е Договор за кредит за
текущо потребление от 01.06.2015г. /л.29/, сключен между „***” ЕАД и Д.С.И., по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на
5 000лв. за текущи нужди. Съгласно т.2 от договора, срокът за издължаване
на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването му или крайна падежна
дата за окончателно издължаване е ***г.. В т.8 е определен преференциален лихвен
процент по кредита - 10%, като при нарушаване на условията, кредитополучателят
губи това право. ГПР е 11.30%. Съобразно т.14 от договора, неразделна част от
него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица. В т.15 страните са договорили кредитополучателят да заплаща
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага
за извършвани услуги на клиента. Според т.14, кредитополучателят е запознат с
тарифата и ОУ, вкл. ги е получил.
Приложен е погасителен план, от който
се установява, че общите плащания по кредита са в размер на 8051 лева.
Представени са Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление /л.38-43/. Т.19.2 от същите
предвижда при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита да става предсрочно изискуем. Остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. Чл.24 от Общите условия предвижда изрично правото на
кредитора да прехвърли на трето лице правата си по договора. Съобразно
извлечението от счетоводни книги /л.50/, предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на ***г..
От приложените на л.47-49 от делото
нотариална покана и разписка, се установява, че банката е уведомила надлежно
ответника за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Приет по делото е договор за
покупко-продажба на вземания от ***г. /л.9-21/, сключен между „***” ЕАД като
продавач и „О.Ф.Б.” ЕАД, като купувач. В §1 „Понятия” от договора е дефинирано
в т.1.7 понятието „приемо-предавателен протокол”, което означава протоколът,
съдържащ описание на прехвърлените вземания и потвърждаващ предаването на
документите, установяващи тези вземания. Предмет на договора е прехвърлянето на
вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол. Посочено е, че
окончателният размер на вземанията, които продавачът прехвърля, се определя с
подписването на приемо-предавателния протокол. В §3 е определена покупната
цена.
С пълномощно, находящо се на л.22
„Банка ДСК” ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕАД да уведоми всички длъжници по
вземанията по кредити, които банката е цедирала с Договор за цесия, сключен на ***г.
С писмо, адресирано до „О.Ф.Б.” ЕАД, „***”
ЕАД, на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД е потвърдила настъпилото прехвърляне на вземанията
по Приложение №2 към договора за цесия, с дата на прехвърляне ***г.
Приет по делото е приемо-предавателен
протокол към договор за цесия от ***г., в който фигурира вземането към
ответника. В протокола в последователни графи са посочени видът на отпуснатия
кредит, данните на длъжника, датата на разрешаване на кредита, крайният му
срок, разрешеният размер на кредита и валутата, размерите на дължимата
главница, лихви, такси и съдебни разноски.
Съобразно приетото по делото заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, размерът на
непогасените задължения към датата на изготвяне на заключението е: главница – 4735.28
лв., редовна лихва – 184.82 лв., лихва за забава – 14.86 лв. и такса
изискуемост – 120 лв. Предоставеният кредит в размер на 5000 лева е усвоен от
кредитополучателя на ***г. по банкова сметка. ***змер на 588.72 лева, от които
264.72 лева отнесени за погасяване на главницата и 324 лева за погасяване на
лихвата. Последното плащане е от ***г. в размер на 65.08 лева /платена главница
27.31 лв. и лихва 37.77 лв./ След датата на цесията няма постъпили суми за
погасяване на кредита към „О.Ф.Б.” ЕАД.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на осъдителния
иск, ищецът следва да установи възникването в негова полза на изискуемо
вземане, т.е. да докаже, че е възникнала между „***” ЕАД и ответника валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по силата на който
за ответника е възникнало задължение да заплати сумата предмет на иска в претендирания размер;
че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на
който на последния са били прехвърлени вземанията по договора за кредит с
ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, че цесията е съобщена на
ответника от надлежната страна.
В
случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задължението си да заплати процесните суми, както и
направените от него правоизключващи възражения.
Установи
се, че между „***” ЕАД и ответника е сключен представеният договор за кредит за
текущо потребление от ***г., като на ***г. кредитополучателят е усвоил кредита
в размер на 5000лв., което се установява и от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Не е оспорена и се установява в този смисъл
изправността на първоначалния кредитор „***” ЕАД. По договора са постъпили
плащания в общ размер на 588.72 лева, от които 264.72 лева отнесени за
погасяване на главницата и 324 лева за погасяване на лихвата. Последното
плащане е от ***г. в размер на 65.08 лева /платена главница 27.31 лв. и лихва
37.77 лв./.
Въз основа
на договор за продажба на вземания /цесия/ от ***г. банката е прехвърлила определени
свои вземания, съгласно приемо –предавателен протокол на „О.Ф.Б.“ ЕАД. Съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение,
като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е
притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора от ***г. банката
е продала на ищеца и вземането, което е имала към Д.С.И. по сключения договор за
кредит. Същото фигурира и е подробно индивидуализирано в приложението към
договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Видно от
приложеното пълномощно по делото ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши следващите се
действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова пречка. Дори и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД да не е било връчено преди
завеждане на спора, изявлението на първоначалния кредитор е достигнало до
длъжника най-късно до момента на първото по делото заседание, когато в
присъствието на особения представител на длъжника, оспорил получаване на уведомление за
цесията, е бил запознат със съдържанието му и писмото е било прието като
доказателства. Доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по
чл.99, ал.3 ЗЗД, следва да се приеме, че към този момент цесията е породила
действието си и по отношение на длъжника. Ефектът от уведомяването следва да се
зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на
цесионера като титуляр на спорното материално право /в този смисъл, решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК/.
С оглед задължителните указания по
тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР
№ 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият
състав, пораждащ вземането на банка - заявител да получи предоставена главница
по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване
на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно
изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. В настоящия казус, ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, на основание чл. 19.2 ОУ,
предвиждаща отнасяне в просрочие на кредита при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихви над 90 дни. По делото са налице доказателства,
установяващи уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на исковата молба.
След като волеизявлението на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника –
кредитополучател, то предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
исковата молба.
Според заключението на вещото лице, размерът
на непогасената главница възлиза на 4735.28 лв. Банката е упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Налице са и предвидените в договора предпоставки
за това, а именно – неплащане на три поредни погасителни вноски.
Независимо от установения от вещото
лице размер на дължимата главница, следва да се присъди заявената главница в
размер на 4734.52 лева /липсва
предприето по реда на чл.214 ГПК изменение на иска/, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 22.07.2019г. до погасяване на задължението.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на делото - уважаване на осъдителната искова претенция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът претендира
разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер
на 283.31 лева; депозит за особен представител на ответника 582.75 лева; депозит
за вещо лице по ССчЕ – 200 лева, като се претендира още и юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса. Съобразно
цената на осъдителния иск следва да се присъди държавна такса в размер на 189.38
лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, с оглед изхода по
предявените искове, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер
от 100 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така съобразно уважения размер на иска, разноските
в полза на ищеца се определят на сумата от 1072.13 лева /189.38 лв.+ 582.75 лв.+200
лв.+100 лв./.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН:********** ***. *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***
размер на 4734.52 лева - главница за периода от
*** г. до *** г. по Договор за кредит за текущо потребление от *** г., сключен
между «***» ЕАД, ЕИК:*** - кредитор, от една страна и от друга Д.С.И. -
кредитополучател, която сума представлява сбор от главниците по вн. от № *** до
вн. № *** по погасителен план, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 22.07.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и
2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН:********** ***. *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1072.13 лева /хиляда
седемдесет и два лева и 0.13 ст./, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: