№ 154
гр. Плевен, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20234400500029 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.220, изр.2 от ГПК
С определение №4739 от 21.11.2022 г. по гр.д. №2878/2022 г.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕДОПУСТИМА молба с вх.№
27401/18.11.2022 г. на Е.М. Р.а, с ЕГН **********, за конституиране на С. Т.
Р. като трето лице помагач по делото.
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕДОПУСТИМА молба с вх.№
27393/18.11.2022 г. на С. Т. Р., с ЕГН **********.
Определението е връчено на С. Т. Р. на 12.12.2022 г. Преди това обаче –
още на 02.12.2022 г. той е подал частна жалба срещу него в частта му, с която
е оставена без уважение молбата му за конституиране като трето лице-
помагач на ищеца.
В жалбата се сочи, че съгласно чл.218 от ГПК, встъпването на трето
лице-помагач е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. Обосновава се интерес от встъпването с факта, че процесният
имот е съпружеска имуществена общност на Е.М. Р.а и С. Т. Р..
Препис от частната жалба е връчен на ответниците В.Ц.В. и П.Г.Л. на
16.12.2022 г., но в указания срок отговор не е депозиран
Делото е изпратено на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, където е
постъпило на 11.01.2023 г.
Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при
съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция
1
констатира, че частната жалба е подадена срещу определение по чл.274,
ал.1, т.2 от ГПК във вр. с 220, изр.2 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и в този смисъл е допустима.
Частната жалба обаче е недопустима – поради липса на правен
интерес от подаването ѝ от С. Т. Р., защото:
Молбата по чл.219 от ГПК на Е.М. Р.а от 18.11.2022 г. е подредена в
делото преди обжалваното определение, а молбата по чл.218 от ГПК на С. Т.
Р. от 18.11.2022 г. – след това определение.
Обжалваното определение от 21.11.2022 г. по съществото си е
неправилно, защото действително встъпването на трето лице-помагач може
да стане до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Плевенски Районен съд не е разграничил хипотезите на чл.218 от ГПК
/встъпване/ и на чл.219 от ГПК /привличане/, в които сроковете за
извършване на съответните процесуални действия са различни. При отмяна
на обжалваното определение, делото следва да се върне на Плевенски
Районен съд за допускане встъпването в производството на С. Т. Р. на
основание чл.218 от ГПК и за съответното му конституиране като трето
лице-помагач на Е.М. Р.а.
Докато тече размяната по чл.276 от ГПК във връзка с настоящото
обжалване обаче Плевенски Районен съд постановява разпореждане
№12900, с което конституира С. Т. Р. като трето лице-помагач на ищцата.
До постановяване на това разпореждане се стига по следния начин:
На 28.11.2022 г. делото е преразпределено на друг съдия-докладчик,
различен от този, който е постановил обжалваното определение от 21.11.2022
г. Новият съдия-докладчик е възприел молбата по чл.219 от ГПК на Е.М. Р.а
от 18.11.2022 г. като непроизнесена /поради неправилното и подреждане в
делото/ и с нарочно разпореждане №12864 от 05.12.2022 г. я е „ приел за
разглеждане и произнасяне в о.с.з.“. На 05.12.2022 г. обаче Е.М. Р.а е
поискала делото да не се гледа в о.с.з. на 13.12.2022 г., защото все още няма
произнасяне по частната жалба на С. Т. Р. /т.е. по настоящата жалба/. На
06.12.2022 г. Плевенски Районен съд постановява разпореждане №12900, с
което без мотиви конституира С. Т. Р. като трето лице-помагач на ищцата и
разпорежда той да бъде призован за о.с.з. на 13.12.2022 г.
Дефакто към настоящия момент С. Т. Р. е конституиран като трето
лице-помагач на ищцата въз основа на нейната молба от 18.11.2022 г., т.е. на
основание чл.219 от ГПК. Подобно конституиране е неправилно, защото
молбата е подадена много след приключване на първото о.с.з., проведено на
14.09.2022 г. Доколкото обаче с разпореждане №12900 от 06.12.2022 г. се
уважава молбата, то не подлежи на обжалване. Иначе казано – макар и
неправилно по съществото си разпореждане №12900 от 06.12.2022 г.
процедурно урежда участието на С. Т. Р. в производството като трето
лице-помагач на ищцата и гарантира неговия правен интерес от това
участие. Следва да се отбележи, че освен различните срокове, в които може
2
да се предприеме встъпване и привличане на трето лице-помагач, няма други
специфики в по-нататъшното участие на това трето лице-помагач в
производството в зависимост от това дали ст.д. за хипотезата на чл.218 от
ГПК или за хипотезата на чл.219 от ГПК.
Като недопустима –поради липса на правен интерес от подаването ,
частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА частна жалба
с вх. №28817/02.12.2022 г., подадена от С. Т. Р., с ЕГН ********** срещу
определение №4739 от 21.11.2022 г. по гр.д. №2878/2022 г. по описа на
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в частта му, с която е оставена без уважение
молбата му за конституиране като трето лице-помагач на ищцата Е.М. Р.а, с
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВТАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3