№ 53
гр. Търговище, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело
№ 20243500500056 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Настоящото дело е образувано след прекратяване на първоначално
образуваното В.гр.д. № 18/2024 г. – образувано по въззивна жалба на
ответника „Енерго - Про Продажби" АД, гр. Варна срещу решение №
188/17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 112/2023 г. по описа на РС –
Попово, като след прекратяване на въззивното производство делото е върнато
за администриране на първоинстанционния съд: за връчване на препис от
решението и от депозираната от ответника в.жалба на третото лице помагач
на ответника - М. Б..
След изпълнение на указанията на въззивния съд, с писмо вх. №
1113/19.03.2024г., въззивната жалба, ведно с делото, отново е изпратена на
ОСТ за произнасяне.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, депозирана
от адв. Н. М., АК - Разград, в качеството й на процесуален представител на
ответника „Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК *********, гр. Варна, срещу
решение № 188/17.10.2023 г. по гр.д. № 112/2023 г. по описа на РСП.
1
С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от„Енерго-
Про продажби” АД против ЕТ „А..... – Д. И.“ ЕИК *********, гр. Попово,
ИСК за признаване за установено, че едноличният търговец дължи на
„Енерго-про продажби” АД, сумата 242,90 лв. – главница, предоставена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по 12 фактури,
издадени за периода 20.07.2020г. - 17.05.2021г. за обект с абонатен №
**********, с адрес гр. Попово, ул. „Б....“117А,4, кл.№ **********; сумата
46,00 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща
падежа й до 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.12.22 г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 857/2022г. по описа на
РС – Попово.
Считайки решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото
доказателства, излагайки подробни съображения по приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни
изводи въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни; претендира разноски за двете инстанции.
Основните доводи в жалбата са, че съдът не е съобразил разпоредбата
на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която мрежовите услуги се заплащат върху
фактурираните количества активна ел.енергия и/или предоставена мощност в
местата за измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1 ,
т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т.1 , 2 и 3 по
утвърдените от комисията цени. Поради което, дори и да няма потребление,
както е в случая, тъй като, видно от процесните фактури за исковия период
20.07.2020 г.– 31. 05.2021 г. на абоната/ответника не е начислена сума за
потребена енергия, не е начисляван акциз и надбавка за фактор мощност по
НРЦЕЕ, а е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до
електроразпредилителната мрежа“. Считано от 01.07.2020 г. и на основание
предвидената в ПТЕЕ възможноснт, както и на основание Наредба №
1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергия, издадена от КЕВР,
„Електроразпределение Север“ АД начислява цена за процесната мрежова
услуга на база на предоставена мощност до мрежата, като с Решение № Ц-29
от 01.07.20г. КЕВР е определила, по предложение „ЕС“ АД, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти (какъвто е и
2
ответникът), формирани на база предоставена мощност, вместо на база
количество потребена енергия, каквато се е прилагала до този момент.
Освобождаването на абоната от заплащане на задължение за посочената
„мрежова услуга“ може да бъде само случай на прекратяване на
присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в
настоящия период не е налице. В изложението си въззивникът поддържа
всички посочени доводи в исквата молба и в хода на първоинстанционното
производство.
В писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК ответникът, чрез
пълномощник адв. Р. Р., ТАК, счита въззивната жалба за неоснователна, а
обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно,
като по подробно изложени доводи (поддържайки изцяло депозирания
отговор на исковата молба и изложените в него съображения ), моли
решението да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263 ГПК третото лице-помагач не е подало отговор по
жалбата.
Пред втората инстанция нови доказателства не са събирани.
В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуалния представител адв. Р.Р., ТАК, оспорва жалбата,
поддържайки доводите в отговора. Третото лице помагач не се явява, не взема
становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно и допустимо.
Предявеният иск е обоснован с обстоятелството, че в полза на ищеца
срещу ответника съществува вземане (главница и лихвава за забава),
представляващо незаплатена предоставена мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ по 12 бр. фактури за периода 20.07.2020г. -
17.05.2021г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с
посочен адрес в гр. Попово 7800, Б.... №/бл.117 ВХ.А-4, .
В отговора в срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ „А..... – Д. И.“, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление гр. Попово, бул. „Д...“ № 33, е
оспорил иска, с възражения,че става въпрос за търговски обект, който е
собственост на трето лице, ползван под наем от ответника от 2000 г. до м.
м.януари 2010 г., откогато ЕТ не извършва търговска дейност, като е предал
обекта на собственика му – М. Б., в подкрепа на които твърдения са и данните
в представените от ищеца протоколи: Протокол от 13.03.2018 г. за
монтаж/демонтаж на електромер за кл.№ ********** и аб.№ *********; КП
от 16.06.2020 г. за подмяна на СТИ с кл.№ ********** с аб.№ ********** и
КП от 14.05.2021 г. за същия клиентски и абонатен №, на които не бил
присъствал нито собственика на ЕТ, нито упълномощено от него лице.
Конституираното по искане на ответника трето лице помагач – М. И. Б.,
редовно призована, не е депозирала отговор.
По фактите:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 857/2022г. на РС-Попово, по дадено от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, заповедният съд е издал заповед № 340/30.12.22 г. за исковите суми, а
именно: 242.90 лв.- главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за
20.07.20 г.-17.05.21г. по 12 бр.фактури (процесните); 46.00лв.-лихва забава,
както и разноски в заповедното производство (75.00 лв.). Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, възразил в срока по чл. 414 от ГПК с
мотивирано възражение от 19.01.23г., че фирмата му е била наемател на
помещенията в обекта до 2010 г. В указания от заповедния съд срок
заявителят е предявил настоящия иск за сумите, предмет на оспорената
заповед, което определя правния интерес на ищеца и допустимостта на
предявения иск с правно осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че представените
с исковата молба 12 бр. ф-ри за периода 20.07.20 г.- 17.05.21 г. са издадени на
абонатен номер, с адрес на обекта гр. Попово 7800, Б.... №/бл.117 ВХ.А-4,
обект № **********, получател ЕТ А..... Д. И.“, ЕИК *********, кл. №
**********, с посочено основание „достъп до разпределителна мрежа на база
предоставена мощност“, с обща главница 242,90 лв.
Няма спор по делото, че за въпросния обект/абонат за ответния ЕТ не е
отчетена потребена/консумирана ел.енергия за исковия период (предвид и
посоченото във фактурите).
4
Не е спорен и фактът, че такова задължение имат небитовите абонати. В
случая, видно от отразеното във фактурите, на които се позовава ищецът,
става въпрос за търсено задължение към небитов абонат – ЕТ А..... Д. И., гр.
Попово.
През 2018 г. в посочения обект, с посочен по-горе клиентски и абонатен
номер, е извършен монтаж/демонтаж на СТИ, за което е съставен Протокол №
4047900/13.03.2018 г. Подмяна на СТИ е извършено и през 2020г., за което е
съставен Констативен протокол № 4029335/16.06.2020 г. През 2021г. е
демонтиран електромера, за което е съставен Констативен протокол №
5427334/14.05.2021 г.(л.41,42,43 от гр.д. 112/23г. на РСП).
Видно от тези протоколи, при съставянето им не е присъствал ЕТ. В
първите два протокола е посочено, че монтажът/демонтажът на СТИ е
извършен в присъствието на представител на клиента (посочени съответно
Ан.Иванов и И.Христов), а последният протокол е подписан от свидетел-
Стефан Данев, като не е ясно кои са тези лица, съответно в какво качество и
връзка с ответния ЕТ са положили подписи.
Предвид възраженията и твърденията на ответника, ищецът е бил
задължен да представи доказателства по откриване на партида в обекта: по
чие заявление е открита партидата, кога и на чие име. Такава документация,
касаеща ответния ЕТ, не е представена. Ищецът е представил отново
извлечения за фактурите (л.79), плащания за период на посочения кл. и аб.№
към 10.07.2023 г., Справка за потребление през последните 12/24/36м. към
същата дата (л.80); справки и към 21.07.2023г. (касаещи период от
10.08.2017г. до 10.08.2020г.), от които се установява, че няма ползване на
ел.енергия за този период, съотв. няма начислени и неплатени суми.
От изискана справка от Община Попово е установено, че от 2000г. до
2016г. обектът е бил собственост на ЕТ „Й....-95 В.Б.“, а от 2017 г. до
05.04.2021 г. – собственост на три лица: М. Б., М. Б. и Й.Б.. След тази дата
собственици на имота са М. Б. и Й.Б.. Представен е Договор за наем за част от
процесния обект на потребление, сключен на 01.01.2011 г. между В.Б. и
„СКАТ Телеком“ ООД гр.Попово (л.107).
Допуснати и изслушани са гласни доказателства, ангажирани от
ответника, от чиито показания (св. Валентин Иванов, бивш съпруг на Д. И.) се
установява, че през 2001 г. ЕТ е наел част от процесния обект на потребление,
5
ползвана като цех за закуски до началото на 2010 г., когато го напуснали и
прекратили договорните си отношения за наем на помещението. Другата част
се ползвала от „СКАТ Телеком“ ООД, гр.Попово. След това фирмата
преустановила дейност, като от доста години и понастоящем ФЛ-търговец
живее и работи в Испания. От показанията на свидетеля се установява и
фактът, че по настояване на собственика, прехвърлили партидата на името на
ЕТ и докато били в договорни отношения, нямали проблеми с плащането на
тока. При прекратяване на наема обаче не закрили партидата, тъй като
считали, че това ще стори следващия наемател, или собственикът на имота. В
подобен смисъл са и показанията на св.Т.Ангелова, работила във въпросния
цех за закуски от 2002г. до м.01.2010г., когато фирмата преустановила
дейност и напуснали помещението на ул.“Б....“ №117 в гр.Попово, като
според свидетелката още докато били в това помещение Д. И. напуснала
страната и се установила в Испания, упълномощила съпруга си (св.В.Иванов)
да се занимава с фирмата.
От показанията на св. М.Д., служител в „ЕнергоПро мрежи“, изготвил
КП от 14.05.21г., се установява, че е получил заявка за демонтаж на
въпросния електромер по електронен път. В тази заявка е посочен само аб.№
и името на когото се води, като до самото заявление служителите нямат
достъп, и свидетелят не може да отговори кой действително е подал
заявлението. Съгласно инструкциите на „Енерго про“, след подаване на
заявлението, заявката се изпращала по ел.път, като служителите имат 10
дневен срок за изпълнението й. Отивали на място, и ако собственикът го
нямало намирали свидетел, който присъствал при демонтирането на СТИ.
Така се случило и при демонтиране на СТИ на въпросния обект. След
демонтирането на електромера, съставяли КП, който връщали обратно в
Центъра за работа с клиенти в гр.Търговище.
При така установеното, въззивът намира от правна страна следното:
Предявен е иск е с правно осн. чл. 415 ГПК във вр. чл. 98а ЗЕ, във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е вземане за мрежова услуга „достъп до
разпределителната мрежа“ на база предоставена мощност. Приложими са
разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ), Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на
6
производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния
период.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ небитовите крайни клиенти (какъвто е
бил ответникът) заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител. Съгласно действащите за процесния период
разпоредби на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от
5.05.2020 г.- действаща до изм.-ДВ бр. 110/21 в сила от 24.12.21 г.):
„Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от комисията цени“ . Съгласно чл. 29, ал. 2: „ Клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат
на независимия преносен оператор“.
В настоящия случай ответникът е оспорил да има качеството
потребител за процесния исков период, и това му възражение/твърдение е
доказано посредством събраните гласни доказателства, подкрепени в
определена степен и от писмените такива. Гласните доказателства, като
логични и последователни, необорени по никакъв начин от ищцовата страна,
напротив – съответни на събраните писмени такива, съдът кредитира изцяло.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител на
енергийни услуги“ дадено в § 41 б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който купува
електрическа енергия, а краен клиент по см. на § 27 б.“г“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствено ползване. Доказателства в тази
насока, въпреки указанията на първоинстанционноия съд, ищецът (чиято е
доказателствената тежест) не е представил/ангажирал – как е открита тази
партида на процесния обект в гр.Попово 7800, Б.... №117; каква мощност е
заявена, кога и от кого.
Искът се явява неоснователен само на тези съображения, тъй като не се
7
установява ответникът да е задължено лице по възникнали и съществуващи
облигационни правоотношения по доставка на ел. енергия към процесния
период.
Дори да е приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното
правоотношение, възникнало в по-ранен период по отношение на същия
имот, то ищецът не е доказал, че реално е доставял ел. енергия, предвид и
изрично посоченото в процесните 12 бр. фактури за липса на
доставяна/дължима ел.енергия. Както бе цитирано по-горе, съгласно чл. 28,
ал. 1 от ПТЕЕ, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител, а съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, в редакцията й относима
към процесния исков период, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени.
Неоснователно е съображението, изложено от ищеца/въззивник,
поддържано и в жалбата, че предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и 2 от
ПТЕЕ и Решение № Ц-29 от 01.07.20 г., независимо дали е потребявал или не
ел.енергия, ответния ЕТ дължи заплащането на търсената с исковата молба
услуга – „достъп до електроразпредлтелната мрежа“, т.е. че дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната не е обвързана само с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата (бел.съда: потъмняването
е на въззивника), доколкото в случая ищецът не е доказал каква е
предоствената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на
мрежата, още повече, че както бе посочено по-горе, безспорно в процеса е
установено, че ответникът не е бил потребил на каквито и да било ел.услуги в
процесния период, след като го е напуснал още през 2010 г.
Предвид горните съображения, предявеният иск се явява неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен резултат,
поради което, решението се явява правилно и законосъобразно и следва да
8
бъде потвърдено, обуславящо неоснователност на искането на въззивника за
разноски.
Водим от горното и на осн.чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 188/17.10.2023 г., постановено
по гр.д. № 112/2023 г. по описа на РС – Попово, като правилно и
законосъобразно - на осн.чл. 271 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – М. И. Б. от гр. Попово, ул. Г..“ № 9, ет.4, ап.10.
На осн. чл. 223 ал. 1 ГПК решението има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, а на осн.чл. 223, ал. 2
ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице
в отношенията му със страната, която го е привлякла (ЕТ „А.....-Д. И.“ гр.
Попово).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9