МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № /04.06.2019г.
по ЧНД № 119/2019г.
по описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение №
КТ36242393385ТК от 28.06.2018г., в сила от 20.07.2018 г., издадено от Управителят на Окръг Боркен, Германия, с което на българския гражданин Й.Н.К.,***, с ЕГН **********, е наложена
финансова санкция в общ размер от 99.80евро,
за извършено на 06.05.2018г.
нарушение по чл. 41ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника
за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закон за движението по пътищата
(StVG), 11.3.4 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat).
Прокурорът в съдебно заседание изразява
становище за основателност на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото
лице-К. заявява, че автомобилът не е
неин, а само е регистриран на нейно име, впоследствие продаден. Последна дума
не е изразена.
◆◆◆◆◆
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен административен орган в Германия, с който е наложено задължение за
плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за
движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало
възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено
условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 06.05.2018г., в 04:06 часа, като
водач на лек автомобил марка Фолксваген с регистрационен номер СС 8354 АМ,
движейки се в гр. Гешер на кръстовището на провинциален път 608 с окръжен път
К6 и ул. „Франц Йазеф“ по посока към на федерален път 525, засегнатото лице е
превишило максимално допустимата скорост извън населени места с 21 км/ч.
Допустимата скорост е 70 км/ч., а установената, след приспадане границата на
толерантност-91км/ч.
Касае се за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и
в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е
налице.
Налице е
изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на
територията на Република България, видно от справката от НБН. Предпоставките по
чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС са алтернативни и наличието на една, от която и да е от
тях, представлява условие за признаване и изпълнение.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно,
липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на
финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз основа
на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на
решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 195.19 лв.
Давностният
срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 20.07.2021г.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие,
че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което
постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган –№
КТ36242393385ТК от 28.06.2018г., в сила от 20.07.2018 г., издадено от Управителят на Окръг Боркен, Германия, с което на българския гражданин Й.Н.К.,***, с ЕГН **********, е наложена
финансова санкция от 195.19лева, представляваща равностойността на наложената
парична глоба и разходи в производството, в общ размер от 99.80 евро,
за извършено на 06.05.2018г.
нарушение по чл. 41ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника
за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закон за движението по пътищата
(StVG), 11.3.4 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat) и
постанови изпращането на акта, на НАП,
за незабавно изпълнение.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за съдебното решение да се
изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
Водим от
тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.