№ 819
гр. ..., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110101968 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД от ... срещу ... за заплащане на сумата от 236,50 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско +” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на ...г., с включени 15 лв. за ликвидационни разноски, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско+” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което
са причинени щети на застрахования автомобил в размер на 221,50 лева, като твърди да е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 171,50 лв.. Поддържа, че причина за
настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в негова
полза било възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че не се доказва настъпването на покрит застрахователен риск.
Прави възражение, че не е било налице валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и водача на учредения лек автомобил, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства за плащане на застрахователната премия. Възразява, че застрахователното
обезщетение е платено при отсъствието на годно правно основание за това. Поддържа, че
нямало доказателства, че щетите са причинени именно от попадане на автомобила в дупка,
като в тази връзка оспорва доказателствената стойност на уведомлението за щета. Прави
възражение за съпричиняване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на правото на
застрахователя да получи от деликвента застрахователното обезщетение, в настоящия
случай е необходимо да се установи, че са налице следните обстоятелства: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца ... и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника ..., изразяващо се в бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, да е настъпило
застрахователното събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования водач застрахователно
обезщетение на действителните вреди в размер на 236,50 лв., включващи и ликвидационни
разноски, както и че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От представената застрахователна полица № ... се установява, че лек автомобил марка „...“,
модел ..., с рег. № ..., е бил валидно застрахован при ищцовото дружество ... ЕАД с
автомобилна застраховка „Каско+”, чийто срок на действие, обхваща датата на настъпване
на пътно – транспортното произшествие, а именно ... г.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че ответникът ... е натоварен със задължението да поддържа
и да стопаниства пътното платно, където е осъществено процесното пътно-транспортно
произшествие.
Преценени поотделно и в тяхната съвкупност, доказателствените материали по делото
безспорно установяват, че на ... г. е реализирано ПТП в гр. ..., като застрахованият при
ищеца лек автомобил марка „...“, модел ..., с рег. № ..., се е движил в кв. „...“ по ул. „...“, и в
района на № ... преди хотел „...“, превозното средство е преминало през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно с дължина 30 см. и дълбочина около 10 см.
От допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че всички
настъпили увреждания по процесния лек автомобил, отразени в Опис – заключението по
щета № .../... г. на застрахователя, се намират в пряка и причинно – следствена връзка с
механизма на процесното събитие, като стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „...“, модел ..., с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 888,37 лева.
Видно от Ликвидационен акт по щета № 20701317209 по преписка ... от ... г., се установява,
че ищецът е констатирал, че се намира в риск „Автокаско“ съгласно застрахователен
договор № ..., издаден от Главна дирекция ..., по клауза „Пълно каско“, с валидност от
20.11.2019 г. до 19.11.2020 г. за сумата от 46 600 лева, като с оглед настъпилата процесна
2
щета е наредил да се изплати на застрахования ... сумата в размер на 171,50 лева,
представляваща обезщетение за репариране на вредите. В доказателствена тежест на ищеца
бе разпределено да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните
вреди представляват покрит застрахователен риск, което с оглед на обективираните в
ликвидационния акт изявления, следва да бъде прието за сторено. Това писмено
доказателство представлява частен свидетелстващ документ, който по принципно правило
няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти,
в който случай има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези
факти срещу своя издател. /в този смисъл Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г.,
IV г. о., ГК/. Именно такъв е и процесният случай, с оглед на което следва да бъде прието за
установено от съда, че процесната щета представлява покрит застрахователен риск съгласно
сключения между ищеца и ... застрахователен договор.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се
приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба
механизъм на пътно-транспортното произшествие.
Съдът намира възражението на ответника за липсата на изпратена до него регресна покана
за неоснователно, с оглед на прилагането на същата и допускането й като писмено
доказателство по делото /л. 6 по делото/, от която се установява, че ищецът надлежно е
поканил ... да изплати по собствената му банкова сметка дължимата сума в размер на 236,50
лева, с включени ликвидационни разноски, представляваща застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се
дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи и отстрани своевременно.
На следващо място, следва да бъде обсъден от съда въпросът относно извършеното плащане
от страна на ищеца, в качеството му на застраховател, въз основа на което същият обуславя
възникването на регресното му право към ....
По делото са приети като писмени доказателства Фактура № .../... г., издадена от доверения
сервиз, ремонтирал щетите по процесния автомобил, - ..., с получател застрахования ..., за
3
сумата в размер на 1 601,20 лева, която е надлежно платена, видно от Авизо за нареден
кредитен превод, в което е посочено като основание на плащането „Плащане по Фактура
.../... г. Приложена е и Фактура № .../... г., видно от която в полза на ищеца е възникнало
задължение за плащане на услуги по пътна помощ, въз основа на Договор по полица ... за
процесния автомобил за сумата в размер на 50 лева, като съгласно Платежно нареждане за
кредитен превод се установява, че ищецът е заплатил всички дължими на УС на СБА суми
за извършените от него услуги по пътна помощ за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г.
/л. 14 – л. 17 по делото/. От анализа на посочените писмени доказателства, съдът не
достигна до извод, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 236,50
лева на застрахования при него автомобил в полза на ... за репариране на претърпените
вреди.
Установяване на извършеното плащане от ищеца на процесната сума, за която претендира,
че се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, се
явява съществена предпоставка, която следва да бъде пълно и главно доказана, за да се
приеме исковата претенция за основателна.
Както беше обсъдено от съда, това не бе сторено в настоящото производство, поради което
искът чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу
... ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ
вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 236,50
лева, в това число 15 лв. за ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № ... за ПТП, настъпило на ...г., при което лек
автомобил с марка „...“, модел ..., с рег. № ..., собственост на ... и управлявано от М. М. М.,
попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на територията на гр. ...,
при движение в ж.к. „...“, по ул. „...“ ..., преди хотел „...“, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил, ведно със законната лихва от 14.01.2022 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 100 лева,
4
представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5