МОТИВИ към присъда по НОХД №541/2014г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК- по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. срещу С.Ю.Д.
***,обвиняем по ДНП №278/2014г.по описа на РУ на МВР гр.Н. в това,че на
14.07.2014г.в гр.Н. и край гр.Н.,обл.Ш.,при условията
на продължавано престъпление и чрез използване на МПС –лек автомобил ,марка „***”,с
рег.№*** е отнел от владението на Д.И.К. *** чужди
движими вещи-31.489литра бензин „VP Nitro #95” ,собственост на *** ЕАД,на стойност 85.02лв. и от
владението на Н.М.Н. и Г.И.А./***/чужди движими вещи -22.770л.бензин „***”,собственост
на „*** „АД,на стойност 59.43лв.,всичко на обща стойност 144.45лв.,без тяхното съгласие,с
намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.4
предл.1-во от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК.
За Районна прокуратура Н. се явява прокурор
Жекова.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият С.Д. се явява лично и
назначеният му служебен защитник адв.Н.К..Подсъдимият
призна изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират допълнително доказателства за тях,като
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК,в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът като прецени самопризнанията на
подсъдимия,както и писмените и веществени доказателства,събрани по воденото
ДНП,прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Ю.Д. ***4г.той придобил /по
неустановен към момента начин/ управлението над лек автомобил „***”с рег.№***,тъмносин на цвят,собственост на ДЗЗД „Адвокатска
кантора Б.,***,в която съдружници са свидетелите Н.И.Б.,Б.А.С.,Д.И.И. и Е.В.Н../справка
от НБД-сектор КАТ и протоколи за разпити на
свидетелите Б.С.,Н.Б.,Е.Н./.Посоченият автомобил бил предоставен и се ползвувал единствено от Е.Н..От протоколите за разпит на
посочените свидетели се установява,че на 13.07.2014г.,около 15.00ч.,св.Н.
оставила автомобила за миене на автомивка/метанстанция/,находяща се в гр.П.,бул.”***”№* и отишла да
пие кафе.След около половин час служителка на автомивката я повикала и я
уведомила,че колата е открадната.Подадена била жалба до полицията и на
13.07.2014г.автомобилът е обявен за общодържавно издирване/телеграма за
обявяване на ОДИ ,издирвано МПС от 13.07.2014г.,на л.25-26 по ДНП/.По данни на
св.Н.,след около 4-5 дни по телефон,служители на полицията я уведомили,че
автомобилът е открит и се намира в РУП К..Бил и върнат на 28.08.2014г.,само с
една регистрационна табела,което наложило да се извърши смяна на табелите
.Колата не е била в нейно държане и ползване от 15.00ч.на 13.07.2014г.до
28.08.2014г.Свидетелката е категорична,че през посочения период автомобилът не
е предоставен за ползване на никой друг,включително и на подсъдимия С.Ю.Д..
От показанията на разпитаните по ДНП
свидетели Д.И.К./л.60/,И.Д.А./л.61/,Н.М.Н./л.62/,Г.И.А./л.63/,Т.Х.П./л.58/ и Р.Г.А./л.59/,които
съдът кредитира с пълно доверие като добросъвестно дадени и
непротиворечащи,както помежду си,така и с останалите писмени доказателства
/касов бон за заредено гориво„VP
Nitro #95”- 31,489 литра,с единична цена 2.78лв.,всичко на обща стойност
85.02лв.,издаден от *** ***/с МОЛ Д.И./ на 14.07.2014г.в 07.52ч./на л.23/,касов
бон за заредено гориво „***”- 22.770л.,с единична цена 2.61лв.,всичко на обща
стойност 59.43лв., от Бензиностанция на „***”, с №2311-гр.Н.,ул.”***,с МОЛ Г.А.-издаден
на 14.07.2014г.в 14.08ч.,/на л.46 по ДНП/,извършените при спазване правилата на
НПК процесуално-следствени действия „разпознаване на лица”от 13.11.2014г.,с
изготвени 5 бр.фотоалбуми за разпознаване /на л.135-140/,както и от
самопризнанията на подсъдимия,се установява,че на 14.07.2014г.около 6.50часа
сутринта,подсъдимият Д. управлявайки МПС- ***”,с рег.№***,пристигнал
на бензиностанция „***”ЕАД,намираща се на автомагистрала „***”край гр.Н..По
това време на работа там били св.Д.И. /касиер/ и И.А./продавач-консултант/.Д.
слязъл от автомобила и св.И. излязла от сградата ,за да го обслужи,зареждайки
исканото гориво,а през това време св.А. обслужвал кафе-машината.След като
заредила горивото - VP Nitro
#95”- 31,489 литра,с единична цена 2.78лв.,всичко на обща стойност
85.02лв,видно от приложения касов бон, И. тръгнала към сградата на бензиностанцията
,за да издаде съответния документ ,а водачът да заплати цената на услугата.Св.И.
го попитала дали иска фактура,на което той отговорил утвърдително и казал,че
данните за фирмата му са в колата и трябвало да отиде да ги вземе оттам.Вместо
да се върне отново в бензиностанцията ,за да заплати дължимата сума за заредено
гориво,за което вече бил издаден касов бон, подсъдимият се качил на автомобила
и потеглил с бърза скорост по амтомагистрала „***”в
посока гр.Ш..Тази фактическа обстановка била възприета и от двамата свидетели -Д.И.К./явяваща
се и материално отговорно лице по отношение на поверените й към този момент СМЦ-гориво/ и И.Д.А..Св.К. веднага уведомила за случилото
се управителят на бензиностанцията Р.Г.А.,а по-късно уведомили за случилото се
и полицията.
Същия ден-14.07.2014г.,около 14.00часа,
подсъдимият Д.,управлявайки горепосоченото МПС,пристигнал на бензиностанция на
„***”Д,находяща се в края на гр.Н.,на ул.”***”,където
по това време на смяна били св. Н.М.Н./продавач-консултант/и Г.И.А./касиер/.На
работа била и управителката Т.Х.П..Св.Н. зареждал автомобили на колонките,а св.А.
се намирала в сградата.Св.н. възприел ,как от лекия автомобил слязъл
подсъдимият ,който започнал сам да зарежда гориво-бензин „***”от колонка с №1.След като Н. приключил обслужването на
предходния автомобил,отишъл при Д. ,който от своя страна го помолил да зареди
резервоара на „***” догоре с бензин.,което свидетелят сторил.Докато свидетелят
зареждал резевоара на управлявания от подсъдимия лек
автомобил,подсъдимият започнал да мие предното панорамно стъкло .Зареденото от
св.Н. гориво било 22.770 литра.,с единична цена 2.61лв.,всичко на обща стойност
59.43лв./за което е издаден касов бон на л.46/.Подсъдимият го попитал дали може
да заплати с карта,на което Н. отговорил утвърдително,насочвайки го към
касата.Подсъдимият влязъл в сградата и
се насочил към св.Г.А. /касиер,тя и МОЛ/.Той й показал разплащателната карта,но
й заявил,че в нея няма пари,затова щял да отиде до колата,за да вземе от там портомонето си.Св.А. се усъмнила в намеренията на
подсъдимия и понеже нямала видимост към автомобила ,който се намирал на
бензиностанцията,излязла вън от сградата.Навън само успяла да види,че Д.
потегля много бързо ,със свистящи гуми.А. попитала Н. дали Д. е заплатил на
него дължимата сума,на което той отговорил отрицателно.Затова,че той не е
платил и при касиера,разбрала намиращата се по това време в обекта управителка Р.Г..За
случилото се било уведомено РУ МВР гр.Н.,откъдето били предприети оперативно-издирвателни
действия за установяване на лицето.
В проведените разпити свидетелите –очевидци
са индивидуализирали подсъдимия по физически белези,а на извършеното на
13.11.2014г.разпознаване ,те са разпознали С.Д. като извършител на двете,описани
по-горе деяния.
От заключението на назначената в хода на
делото оценителна експертиза,изготвена от вещото лице С.Б. ,която не беше
оспорена от страните и съдът я цени с нужното доверие,се установява,че
пазарната стойност на отнетите по гореописаните начини от подсъдимия движими
вещи – гориво /бензин/„VP
Nitro #95”- 31,489 литра и гориво /бензин/„***”- 22.770литра ,възлиза на
обща стойност 144.45лв.към момента на извършване на инкриминираните деяния.
До приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, паричната стойност на отнетите противозаконно вещи е
заместена от подсъдимия Д. на ощетените юридически лица –„***”ЕАД и „***”АД гр.С.
/за което са представени два броя платежни нареждания от 09.01.2015г./
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно от доказателствата по делото се
установи,че на посочената в обвинителния акт дата-14.07.2014г. ,през
непродължителен период от време, при сходна обстановка ,подсъдимият С.Д. като
използвал МПС –лек автомобил ,марка „***”,с рег.№***
е отнел от владението на Д.И.К. ***/в качеството й на материално-отговорно
лице/ чужди движими вещи-31.489литра бензин „VP Nitro #95” ,собственост на *** ЕАД,на стойност 85.02лв. и от
владението на Н.М.Н. и Г.И.А./***,също в качеството им на материално-отговорни
лица/чужди движими вещи -22.770л.бензин „***”,собственост на „*** „АД,на
стойност 59.43лв.,всичко на обща стойност 144.45лв.,без тяхното съгласие,с
намерение противозаконно да ги присвои,с което от обективна страна е осъществил
състава на престъплението „кражба” по смисъла на чл.194 ал.1 от НК.
Действително и в двата случая ,подсъдимият
е установил фактическа власт върху процесните движими
вещи със знанието на лицата,в чието владение са се намирали тези вещи,но с
ясната за него представа,че за да придобие собствеността върху вещите ,следва
да заплати паричната им равностойност.И понеже и в двата случая подсъдимият е
напуснал мястото на получаване на услугата,преди да заплати стойността на всяка
от сделките съобразно обичайната търговска практика ,съдът счете,че той е отнел
вещите без съгласието на собствениците,с намерение противозаконно да ги
присвои.
Тъй като при извършване на гореописаните
деяния,подсъдимият е ползвал моторно превозно средство,това обстоятелства
квалифицира извършеното от него престъпление като съставомерно
по чл-195 ал.1 т.4 предл.първо от НК.
Двете деяния са извършени през
непродължителен период от време,при еднородност на вината,при една и съща
обстановка,като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предхождащото го,поради което съдът счете,че е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна съдът счете,че
подсъдимият е извършил престъплението
при наличието на пряк умисъл-осъзнавал е неговата обществена опасност ,
противоправност и вредоносни последици,като е целял тяхното настъпване.
Съдът не намери,че деянието представлява
„маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК,тъй като макар и сравнително
нисък размерът на вредните последици/той не е незначителен/,а отделно пък механизма
на извършването му не предполага по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид,дори напротив
.
Ето защо,от анализа на доказателствата по
делото,съдът прие,че подсъдимият С.Ю.Д. на 14.07.2014г.в гр.Н. и край гр.Н.,обл.Ш.,при условията на продължавано престъпление и чрез
използване на МПС –лек автомобил ,марка „***”,с рег.№***
е отнел от владението на Д.И.К. *** чужди движими вещи-31.489литра бензин „VP Nitro #95” ,собственост на
*** ЕАД,на стойност 85.02лв. и от владението на Н.М.Н. и Г.И.А./***/чужди
движими вещи -22.770л.бензин „***”,собственост на „*** „АД,на стойност
59.43лв.,всичко на обща стойност 144.45лв.,без тяхното съгласие,с намерение
противозаконно да ги присвои,с което от обективна страна е осъществил състава напрестъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.1-во от НК във
вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК.Доколкото до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени/заплатена е паричната им
равностойност/,съдът намери,че съответната санкционна норма,която следва да
приложи към конкретния случай е тази на чл.197 т.3 от НК във вр.чл. чл.195 ал.1 т.4 предл.1-во от НК във вр.чл.194 ал.1
от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК,която предвижда наказание „лишаване от свобода”
до осем години.
Към момента на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият не е осъждан, същият съдействува за
изясняване на фактическата обстановка по делото, млад човек е,скоро навършил
пълнолетие,проявява самокритичност към стореното,поради което съдът счете,че и
най-лекото /по вид/наказание се явява несъразмерно тежко с оглед личността на
подсъдимия и при наличието на превес на многобройните смекчаващи
обстоятелства,прие,че следва да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б”б”от НК,като замени наказанието „лишаване от свобода”с наказание”пробация”,със
следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1,т.2 и
т.6 от НК :1/по чл.42а ал.2 т.1 от -задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, 2/задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и 3/по чл.42а
ал.2 т.6 от НК –безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
За да определи такова по вид и размер
наказание,съдът счете,че при така определеното на подсъдимия,биха били
постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.189 ал.1 от НПК,в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 18.02.2015г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: