НОХД № 443/2012 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия С.М.М. *** за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това,
че след като е бил осъден с влязло в сила на 29.11.2010г. съдебно решение по гр. дело
№ 3511/2010г. по описа на Пазарджишкия районен съд да издържа свой низходящ– малолетната
си дъщеря М. С. М. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик в размер на 60 лв. месечно,
чрез нейната майка и законен представител И.Д.Г. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: от м.декември
2010г. до м.януари 2012г. включително
общо в размер на
840 лв.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания. Пледира за осъдителна присъда на
лишаване от свобода с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият не се явява лично в
съдебно заседание. Производството е
проведено в негово отсъствие
с участието на сл. защитник.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият и св.И.Г. са бивши съпрузи, чийто брак бил
прекратен през 2010 година. По силата на бракоразводното решение по гр. дело №
3511/2010г., влязло в сила на 29.11.2010г., упражняването на родителските права
по отношение на роденото от брака им дете – Мария Милова, род. на *** год., били предоставени
на майката – св.Г.. Със същото това съдебно
решение подс.М. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 60лв., чрез неговата майка и законен
представител, считано от 07.09.2010 год.
След
влизане в сила на решението горният не изпълнявал регулярно вмененото му задължение за издръжка. С
пощенски разписки съответно от 30.09.2011г. и от 09.11.2011г. той изпратил на
бившата си съпруга общо сумата от 160 лева, с което на практика платил две
пълно вноски и една частична, т.е. за месеците непосредствено след влизане в
сила на съдебното решение, т.е. за месеците септември и октомври 2010г. – пълни
вноски и за мес. ноември 2010г. частична вноска от 40 лева. В периода от месец декември
2010г. до месец януари 2012 год. включително, подс.м. не заплатил нито една
месечна вноска. С това практически в
продължение на общо четеринадесет месеца
той не бил изпълнил задължението си
общо в размер
на 840 лева.
Междувременно,
още на 09.12.2010г. подс.М. ***, където изтърпял наказание от 10 месеца
лишаване от свобода, на което бил осъден за кражба по НОХД № 1215/2011г. Бил освободен от затвора
на 23.09.2011г., след като от наказанието били зачетени общо 16 дни работа в негова полза. За
положения в затвора труд му били предоставени за лично ползване сумите от общо
178.96 лева.
С жалба от 23.09.2011г. св.Г. сезирала
Районна прокуратура-гр.Пазарджик, след което бил отпочнато настоящото
наказателно производство. Тази фактическа обстановка, съдът възприе
въз основа на показанията на св.Г. и св.Милова, както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При тези данни съдът прие, че подсъдимият С.М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.183 ал.1 от НК, тъй като след като е бил осъден с влязло в сила на
29.11.2011г. съдебно решение по гр.дело №3511/2010г. по описа на Пазарджишки
районен съд да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Мария Стоилова
Милова с ЕГН ********** в размер на 60 лв. месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: от м.октомври 2011г. до
м.януари 2012г. включително, т.е. четири месечни вноски, общо в размер на 240
лв.
Авторството на деянието и другите обстоятелства по
времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи на състава на престъплението-съзнавал
е, че е осъден с влязло в сила съдебно
решение, да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и
законен представител. Макар и да е бил финансово затруднен през посочения по
–горе период, което се установи
безспорно, той все пак е имал възможност
за трудова заетост и съзнание за дължимата парична престация под формата на
издръжка и като не я е плащал, набавяйки
средства по какъвто и да де друг законен начин е предвиждал конкретно
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е.
действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Тук е мястото да се посочи, че съдът призна за
невиновен и оправдава подс.М. по първоначално повдигнатото му обвинение, а
именно за това, че не е плащал дължимите месечни вноски в периода от м.декември
2010г. до м.септември 2011г. включително в общ размер на 600 лв. Установи се
безспорно от доказателствата по делото, че през този период от време, т.е. от 09.12.2010г.
до 23.09.2011г. подс.М. е бил в затвора, където е изтърпявал наказание лишаване
от свобода /виж справка за съдимост – лист 26, най-долу/. Това означава само и
единствено, че през този период от време подс.М. е бил в обективна невъзможност
да изпълнява задължението си за издръжка. В своето решение № 47 от 2.02.2012 г. по н. д. №
3081/2011 г., III н. о., с докладчик съдия Ц. П., ВКС е имал повод да посочи: „Престъплението
по чл. 183 от НК, засягащо обществените
отношения в семейството, в инкриминираната форма на изпълнителното деяние, се
осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло
в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното
продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче инкриминираното
неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е
изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на
издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява
се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на
които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка…”.
В конкретния случай за вече посочения период по
отношение на подс.М. са бил налице пречки за заплащане на издръжката и то
от непреодолим характер – изтърпяване на
наказание ЛС, поради което неговото поведение нито от обективна, нито от
субективна страна би могло да запълни състава на вмененото му с ОА престъпление
за целия инкриминиран период.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е висока предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца. Обществената опасност на самия деец е относително
завишена, с оглед на обстоятелството, че същият е осъждан многократно за престъпления
от ОХ, а отделно от това е негативно охарактеризиран
по местоживеене.
Причината за извършеното престъпление е основно тежкото финансово състояние на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, оказаното съдействие на разследващите
органи и изключително тежкото материално положение и имотно състояние на
подсъдимия. Отегчаващо отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни
С оглед на горното и
като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът даде превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.М. наказание по
втората алтернатива на осъществения престъпен състав, като го осъди на пробация.
При определяне на конкретните
пробационни мерки, съобразявайки
разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на
смекчаващите отговорността обстоятелства и данните за личността на подсъдимия,
съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител. Съдът наложи тези задължителни мерки за срок от по десет месеца, с
което намери, че ще се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на степента на вина на извършителя.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: