№ 102
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000006 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – София против Решение № 461/20.10.2022 год.,
постановено по т.д.№ 723/2021 год. по описа на ОС – Варна, в частта, в която
са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал. 1 от ТЗ , чл.86 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД срещу Т. А. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“ №6, вх.А и З. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“ №6, вх.А да осъждане на
ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата за разликата
над 13563.06лв. до пълния предявен размер от 76174.05лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит №HL34480/07.03.2008г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от дата на подаване на исковата
молба 20.10.2021г. до окончателното й изплащане, сумата за разликата над
373.86лв. до пълния предявен размер от 2019.92лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 05.12.2020г. до
12.10.2021г., сумата от 58.44лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в сторени
разходи за връчване на нотариални покани за периода 05.05.2021г. до
12.10.2021г.
Решението в осъдителната част е влязло в законна сила и не е предмет
1
на обжалване.
Въззивникът обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на клаузи
от процесния договор за кредит. Поддържа се още, че първоинстанционният
съд не е съобразил индивидуалното договаряне на всички разпоредби,
касаещи възнаградителните лихви по договора и тяхната промяна.
Уговорките за капитализация, предвидени в шестте допълнителни
споразумения не водят до анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД. С
подписването на клаузата на чл.22 от договора кредитополучателите изрично
са декларирали, че са запознати и са съгласни с обстоятелството, че е
възможна промяна във валутните курсове на швейцарския франк, както и че
тази промяна би имала отражение върху размера на месечните погасителни
вноски. Поддържа се още, че във всеки един момент от действието на
договора, кредитополучателите са можели едностранно да променят валутата
на погасяване на кредита, следователно – валутният риск не е бил необратимо
прехвърлен на ответниците. Последните са получили значителни отстъпки,
което оборва извода за неравнопоставеност на страните по кредитното
правоотношение.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване
на предявените искове в пълен размер. Претендират се и сторените разноски
във въззивното производство.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещните страни – Т. А. М. и З. А. М.. Претендира се
потвърждаване на постановеното решение, ведно с присъждане на съдебни и
деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По възражението за неравноправност на клаузите за
превалутиране на дълга:
Между „Юробанк и Еф Джи България” АД и Т. А. М. и З. А. М. е
сключен договор за потребителски кредит за рефинансиране и текущи нужди
№ HL34480/07.03.2008 г., по силата, на който банката е предоставила на
кредитополучателите в равностойността на швейцарски франкове сумата от
61000 лв. Кредитът е обезпечен с ипотека.
Не се спори между страните, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуеми на 08.07.2021 год., в какъвто смисъл са и фактическите и правни
констатации на ОС –Варна.
Първият спорен момент пред настоящата инстанция е свързан с
2
действителността на клаузата за превалутиране на дълга.
Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор
на основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което по отношение на същия са
приложими правилата на ЗЗП.
Решението е постановено при следните клаузи в сключения договор:
В чл. 1 е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 61 000 лева по курс "купува" на швейцарския франк
към лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на
кредита. Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по блокирана
сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от договора/, като усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира
служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на швейцарския франк
към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя в лева /чл. 2, ал. 3 от договора/.
Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето
неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 20 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право
да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски
франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс "купува" на
банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да
прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти,
обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл. 21 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се
приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита
при изчисляване на лихвата по същата.
В чл. 22 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно
3
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 22 от
договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
По делото не е установено наличието на проведено индивидуално
договаряне по повод сключването на процесния договор от банката съобразно
вменената й доказателствена тежест по чл. 146, ал.4 ЗЗП. Индивидуално
уговорена клауза е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, би я е приел
/решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС/. Подписването на
договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от
задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване
на защитата при всички потребителски договори. Индивидуаното договаряне
следва да се извлече от събрани доказателства за водените преговори и за
обстоятелствата по сключването на договора за кредит, каквито по делото
липсват. Доказването следва да установи, че при сключването на съответните
клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят
не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или
изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че
с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител.
Сключването на съпътстваща сделка по учредяване на ипотека в полза на
кредитора, вкл. и преповтарянето на клаузите за носенето на валутен риск, не
прави уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално уговорени.
В настоящия случай цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в
чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния
договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута /предоставя се
равностойността в швейцарски франкове на 61 000 лева по курс "купува" на
4
швейцарския франк към лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на
усвояване на кредита/ и до изменението в Допълнително споразумение от
05.06.2017 год. е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна
валута. С оглед предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне страните
по договор за кредит могат да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната
във валута, различна от националната /лев/ или резервната за страната /евро/.
Уговорката за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 61 000 лева по курс "купува" за
швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита
определя основната, характеризираща договора за кредит престация и не
противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.
430, ал. 1 от ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя
към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и
фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на
кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута
/швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, не обуславя извод, че
договорът е сключен в български левове и че кредитът е предоставен в
националната валута. В този смисъл е и практиката на ВКС / Решение №
60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I т. о., ТК; Решение № 83
от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2859/2021 г., III г. о., ГК; Решение № 136
от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. , Решение по т. д. №
1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. Механизмът за изчисление на общата заета
сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии
икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит, по
отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че доколкото клаузите
относно валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на
договора и са ясни и разбираеми, съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП въпросът
относно тяхната неравноправност не следва да бъде разглеждан.
Неравноправна обаче е клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит
по отношение на частта от същата, която предвижда, че служебното
превалутиране на средствата на кредитополучателя в лева и евро по негови
сметки в банката се осъществява по курс "продава" на банката за
швейцарския франк към лева, като при липса на посочена друга дата за
приложим следва да се приеме курсът "продава" на банката за швейцарския
франк към лева към деня на превалутирането. Тази клауза следва да се
обсъди във връзка с клаузата на чл. 22 от процесния договор за кредит, с
която кредитополучателят е декларирал, че е "запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
5
включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит". С посочената договорна
клауза кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева/евро. В чл. 22, ал. 2 от договора ищецът е декларирал, че е запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.
6, ал. 2 и чл. 20 – чл. 22 от договора и е съгласен с настъпването им. В частта,
с която се предвижда приложение на курс "продава" на банката за
швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането, клаузата на
чл. 6, ал. 2 от договора се явява проявление на поетия от кредитополучателя с
клаузата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора валутен риск.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП изисква клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. В частта,
предвиждаща служебното превалутиране да се осъществява по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането, клаузата чл. 6, ал. 2 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Не са ангажирани доказателства, че банката е предоставила на
кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна
преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Включената в договора
уговорка, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на
повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно
информиран. Кредитополучателят е физическо лице – потребител и е
икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в
договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това ответната банка като икономически по-силната страна в
правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания
относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и
6
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало
при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя
достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск / в този смисъл решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 170 от
16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /
По този начин банката като икономически по-силна страна е
нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение клаузите на чл. 6, ал. 2 / в частта
за приложимия при служебното превалутиране курс/, чл. 20, ал. 2 и чл. 22 са
довели до значителна неравнопоставеност между страните. Уговорката на чл.
20 от договора не може да обоснове различен извод, тъй като упражняването
на възможността за превалутиране на кредита е предпоставено както от
заплащане на комисионна, така и от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси. Отделно от
изложеното, превалутирането е обвързано с обявения курс „купува“ на
банката. Ако кредитодателят беше постъпил добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от
промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от нея
дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя
изцяло валутният риск в негова вреда, то се създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла
на чл. 143, т. 18 /ред. преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г., т. е. към момента на
сключване на договора/. Предвид изложеното и на основание чл. 143 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на чл. 6, ал. 2 /в частта за приложимия при
служебното превалутиране курс/ и чл. 22, ал. 1 са неравноправни.
В останалата си част разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора не
нарушава принципа на добросъвестност. Тя предвижда възможност когато на
съответния падеж кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1 от договора и при наличие
на средства в лева или евро по негови сметки в банката, погасяването да може
да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро,
след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове.
Служебното превалутиране осигурява своевременно погасяване на
задълженията по кредита, съответно предотвратява изпадането на
7
кредитополучателя в забава и не води до неравнопоставеност между страните,
ако то не е свързано с прилагане на изменящ се неблагоприятно за
кредитополучателя валутен курс.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно
превалутиране на платените суми в швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/евро за съответния ден на
превалутирането и поемане на целия валутен риск от промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева само от
кредитополучателя - потребител позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на
тези неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и да се
изпълнява и без частта от клаузата на чл. 6, ал. 2, преценена като
неравноправна и без клаузите на чл. 20, ал. 2 и чл. 22 от договора, тъй като се
запазват съществените задължения на страните по договора за банков кредит
– задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
На посоченото основание всички плащания от кредитополучателите до датата
на превалутиране по анекс от 05.06.2017 год. следва да се съобразяват в
равностойността в швейцарски франкове по първоначално определения курс,
т. е. по курс "купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на
договора.
Изцяло без значение за преценката на добросъвестността при
договарянето са отношенията, развили се между страните след сключване на
договора, на които въззивникът се позовава. Допълнителните споразумения
не биха могли да се тълкуват като изрично потвърждаване на неиндивидуално
договаряне на поемане на валутен риск, тъй като не съдържат каквото и да е
признание, че на кредитополучателите е разяснено правото им да се ползват
от потребителска закрила и те съзнателно се отказват от него,
потвърждавайки обвързаността си с тази сделка в цялост (т. 36 от решение на
СЕС по дело C 472/11 ECLI: EU: C: 2013: 88).
По възможността на кредитора да променя едностранно размера
на възнаградителната лихва:
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 65 пункт. Посочено е, че към
8
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в
швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
Чл. 3, ал. 5 посочва, че действащият БЛП на банката за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно
задължителни за страните, че банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони, а също и че договорените
в настоящия договор надбавки не се променят.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Изрично посочено е, че
измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. В ал. 2 на същата клауза е предвидено, че за промените
по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата си.
По въпросите за начина на формиране на лихвата по договора за
кредит, критериите към възнаградителната лихва и съответно към
компонентите й, както и за приложимостта на БЛП за кредити в швейцарски
франкове по кредити във валута, различна от швейцарския франк и промяната
в условията на договора за кредит също е формирана константна практика на
ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г.
о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
други съдебни актове/, която е съобразена от ВОС. Съгласно константната
практика уговорките, които определят основния предмет на договора и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни,
ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението
на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването
на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е
9
посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на
договора.
Съдебните състави на ВКС последователно приемат, че методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната
природа на договора за банков кредит е необходимо между съконтрахентите
да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид
банкови сделки.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се
счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о; Решение № 95 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о., ТК и
др. е направено разграничение, че при клауза в договор за банков кредит, с
която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по
възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП
с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка, с възможност за промяна на цената /лихвата/, обусловена
от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната,
доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта,
даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при
промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на
сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в
определен размер.
В заключение, съдът приема за нищожни договорните клаузи,
регламентиращи едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва
при промяна на БЛП. Задълженията по кредита следва да се определят при
първоначално уговорения размер на възнаградителна лихва. С допълнително
споразумение от 05.06.2017 год. кредитният дълг е превалутиран с
определянето на нов механизъм за определяне на договорната лихва.
Последният обаче е ирелевантен с оглед предвидения 60 месечен гратисен
10
период за начисляване на мораторна лихва, който не изтекъл до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По допълнителните споразумения:
Трайна е практиката на ВКС, че последващо сключени анекси и
споразумения не могат да санират изначално нищожни съгласно ЗЗП клаузи в
договор за кредит /Решение № 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
2615/2016 г., I т. о., ТК/. По изложените съображения сключените
допълнителни споразумения са нищожни в частта, в която установяват
размера на изискуемия дълг към датата на сключването им.
Сключените допълнителни споразумения - от 10.06.2009 г., 10.06.2010
г., 30.12.2011 г.; 18.05.2012г.; 30.04.2013 год.; 21.01.2014 г. предвиждат
преоформяне на просрочени задължения за възнаградителна лихва и
прибавянето им към главницата. Решаващият състав съобрази
последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 66 от
29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по
т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019
г., І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и
решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., че
уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на задължения за
лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим
само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по
чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Таксите и просрочените задължения за застрахователни вноски по
чл.14, ал.3, 4 и 5 от договора по своя характер не са лихви, поради което по
отношение на тях не е налице анатоцизъм / Решение № 66 от 29.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК/. Липсва въведена законова забрана за
капитализиране на просрочени задължения /извън задълженията за лихви/.
Сключените анекси предвиждат преструктуриране на кредитния дълг по
взаимно съгласие и с взаимни отстъпки, изразяващи се в капитализиране на
нямащи характер на лихва задължения, ползването на облекчен период на
погасяване, удължаване на срока на кредитния договор и др. Допълнителните
съглашения имплицитно съдържат отказ на кредитора да претендира
обезщетение за забавено плащане на просрочените задължения за такси и
застрахователни премии срещу трансформирането им в главен, лихвоносен
дълг. С оглед свободатата на договаряне /чл.9 ЗЗД/ валидността на
коментираните взаимни отстъпки следва да бъде зачетена от съда. Същата не
нарушава нито закона, нито добрите нрави.
По размера на главния кредитен дълг:
Въз основа на правните изводи на съда размерът на главния дълг следва
да се определи по т.14 /л.216/ от заключението на вещото лице и възлиза на
11
13563.06 лв. Към посочената сума следва да бъде прибавена величината на
капитализираните такси и застрахователни вноски, възлизащи общо на 657,
70 швейцарски франка или в левова равностойност 814, 66 лева /по курса,
фиксиран при сключване на договора/. Дължимата главница възлиза на
14 377, 72 лева.
Вземането следва да бъде присъдено в претендираната валута, която е и
валутата на кредита съобразно допълнително споразумение от 05.06.2017 год.
По иска за заплащане на уговорената чл. 3, ал.3 мораторна
неустойка за периода 05.12.2020 г. до 12.10.2021 г.
Въззивникът не е навел конкретни доводи за ревизия в разглежданата
част. Съдът е приел, че в исковия период неустойката по чл. 3, ал.3 е в размер
на 373.86 лв, определена при частична корекция на направените от вещото
лице изчисления за периода до 12.10.2021 год.
С оглед изводите за необходимост от завишаване на дължимата
главница до размер на 14 337, 72 лева, пропорционално следва да се увеличи
и дължимата неустойка до размер на 396, 31 лева.
По иска за заплащане на обезщетение за сторените разходи във
връзка с връчването на нотариални покани:
Въззивникът не е навел конкретни доводи за ревизия в разглежданата
част. Съдът е отхвърлил предявената претенция поради липса на
доказателства за сторени разходи от кредитора. Такива не се сочат и в
настоящата инстанция.
Разноски: С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция в полза
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следва да бъдат присъдени допълнителни
разноски, сторени в първоинстанционното производство в размер на 76, 83
лева. Присъдените разноски в полза на ответниците следва да бъдат
редуцирани до размер на 2 679, 85 лева.
Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция възлиза на 64315
лева. В полза на въззивника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса по уважената от ВАпС претенция или
8,37 лева. В полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски,
сторени във въззивното производство, съразмерни на неоснователната
претенция или 2 086, 33 лева съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева
12
не е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на
делото при съобразяване, че предмет на въззивно обжалване са три обективно
съединени претенции със самостоятелен предмет на доказване. Отделно –
същото е под предвидения минимум в чл. 7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 461/20.10.2022 год., постановено по т.д.№
723/2021 год. по описа на ОС – Варна, в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.86 от
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД срещу Т. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Нарцис“ №6, вх.А и З. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Нарцис“ №6, вх.А както следва:
за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност
сумата за разликата над присъдените 13563.06 лв до 14 377, 72 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит
№HL34480/07.03.2008 г.
за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност
сумата за разликата над присъдените 373.86 лв до 396, 31 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
05.12.2020г. до 12.10.2021г., на основание чл. 92 ЗЗД
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“
№6, вх.А и З. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“ №6,
вх.А ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
разликата над 13563.06 лв до 14 377, 72 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № HL34480/07.03.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.10.2021 год. до окончателното й изплащане;
разликата над 373.86 лв до 396,31 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 05.12.2020 г. до 12.10.2021 г., на
основание чл. 92 ЗЗД;
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. М. и З. А. М. разликата над 2 679, 85
13
лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“
№6, вх.А и З. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“ №6,
вх.А ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
сумата от 8,37 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора, както и
сумата от 76, 83 лева – допълнителни разноски, сторени при
първоинстанционното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. М. и
З. А. М. сумата от 2 086, 33 лева, съставляващи сторени разноски във
въззивното производство, съразмерни на отхвърлената претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14