Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „Г“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 5031 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 10185/18.03.2021 г., подадена от Д.А.А. – длъжник по
изпълнително дело № 20158440402603 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ,
срещу разпореждане от 05.03.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал
прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че е налице
хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
– взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, като съдебният изпълнител не е съобразил това обстоятелство.
Жалбоподателката моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендира
разноски. Прави искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на
основание чл. 438 от ГПК.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.
Частен
съдебен изпълнител С.Я. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и се запозна с доказателствата по
делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20158440402603 на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, е образувано по молба
от 30.07.2015 г. на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
срещу Д.А.А., въз основа на изпълнителен лист от 07.01.2014 г., издаден по
гр. дело № 24056/2012 г. на СРС, II ГО, 82-ти състав за
сумите, описани в него, в която молба на частни съдебен изпълнител е възложено
по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението. С постановление от
06.08.2015 г. частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело срещу
длъжника, изпратено е съобщение до НАП, изискани са справки, разпоредено е на
длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, наложен е запор върху
вземанията на длъжника за трудово възнаграждение.
С разпореждането са начислени и такси.
По
изпълнителното дело е постъпила молба от 06.11.2015 г. от длъжника, в която е
направено искане за спиране на изпълнителното производство и е приложена
квитанция за извършено частично плащане.
С
протокол от 06.11.2015 г. по изпълнителното дело е констатирано, че длъжникът
се е запознал с материалите по делото и се е задължил да внася по 10% месечно
по дълга.
С
постановление от 10.11.2015 г. частният съдебен изпълнител е спрял
изпълнителното дело с посочено в постановлението основание чл. 454 от ГПК и е
вдигнал наложените обезпечителни мерки. Постановлението е съобщено на
взискателя на 19.11.2015 г.
На
29.01.2016 г. е постъпила молба от длъжника с искане за отсрочване на
задължението, а на 31.10.2019 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение.
С
постановление от 25.02.2021 г. на ЧСИ, изпълнителното производство е
възобновено и е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД и
„Юробанк България“ АД.
На 05.03.2021
г. длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, в която е направено искане
за прекратяване на изпълнителното дело поради липсата на поискани от взискателя
и извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия за повече от две
години.
На
основание постъпилата молба от длъжника е постановено обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 05.03.2021 г., с което е отказано да се прекрати
изпълнително дело на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, като в мотивите си
частният съдебен изпълнител е приел за установено, че не са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до
окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е подадена
на 18.03.2021 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Прекратяването
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по
силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо
дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от
разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. №
2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни
поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е
бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението
на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Взискателят винаги има право, лично да сочи изпълнителни
способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него
изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК.
Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния
изпълнител, а това на взискателя.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им
е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, производството по изпълнителното
дело е фактически спряно от съдебния изпълнител, който е посочил правно
основание за това - чл. 454, ал. 1 от ГПК без да са били налице основания на
сочения текст, за което постановление взискателят е бил уведомен. Спирането на
изпълнително производство в настоящия случай не поражда действието по чл. 61,
ал. 1 от ГПК, тъй като в тази хипотеза не е налице правна невъзможност за
действие, а избор на взискателя да не предприема изпълнителни действия за
удовлетворяването на вземането си. Извършването на изпълнителни действия в
разглеждания случай е зависело само от волята на взискателя, като е без
значение причината, поради която взискателят не е проявил активност – в
частност поради осъществени от длъжника доброволни плащания през 2015 г.,
обосновали фактически липсата на извършени действия в рамките на производството.
В
случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира
че е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал,
тъй като от постъпването на плащане по сметка на съдебния изпълнител на 10.11.2015
г. до 31.10.2019 г., когато е поискано налагането на запори на банкови сметки и
трудово възнаграждение, не са извършвани изпълнителни действия.
По
тази причина, постановеният отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в
разпореждане от 05.03.2021 г., е неправилен и като такъв следва да бъде
отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на
изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението,
който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма
правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава
компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне
на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, с район на действие СГС с указания да
издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № № 20158440402603 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Заявената
от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на
съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК
при наличие на предпоставките за това.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника по изпълнителното дело Д.А.А. разпореждане от 05.03.2021 г., с което е
отказано да се прекрати изпълнително дело № 20158440402603 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ с длъжник Д.А.А..
ВРЪЩА делото на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на
КЧСИ, с район на действие СГС, с указания за извършване на действия, съгласно
мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.