Р Е Ш
Е Н И Е
№……….
гр.София, 26.06.2020год.
Софийски Градски Съд, Гражданско отделение, 14 състав, в открито заседание на петнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При секретаря Светлана
Влахова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 16094 по
описа за 2018год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял Първи, Глава Дванадесета от ГПК.
Производството е
образувано по предявен от М.П.Г. срещу А.П. Г. иск с пр.осн.чл.50
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 35000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането -03,06,2016год.
до изплащане на вземането.
Поддържа, че претърпените неимуществени вреди са
вследствие нападение на кучета, собствени на ответницата, осъществено на
03,06,2016год. около 10,00часа в с.Лакатник, общ.Своге, махала Пещера в близост
до стопанска постройка на ответника. При визираното нападение ищцата била
захапана от седем броя кучета, в резултат на което изпитала огромен психически
стрес и претърпяла физически болки и страдания.
Съобразно горното моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът-А. П.Г. в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Заявява
становище, че ищцата сама е провокирала кучетата на ответницата като е
нападнала друго куче в безпомощно състояние, удряйки го с дървен кол. Не
оспорва настъпването на инцидента, но твърди нападението да е осъществено от
две кучета. След инцидента многократно синовете на ищцата са искали пари от ответницата и са я
притискали, поради което същата се е лишила от поминъка си-отглеждане на стадо
овце. Оспорва да са настъпили твърдените неимуществени вреди като интензитета
на същите е в резултат на лошите хигиенни условия, в които живее ищцата. Релевира възражение за съпричиняване поради
проявено агресивно поведение на ищцата
спрямо кучетата. Въпреки, че била предупредена от ответницата да изчака
стадото на 03,06,2016год. ищцата
продължила в посока към стадото, което било придружено от три кучета, едно от
които болно и сляпо и започнала да го бие с
дървен кол. В тази ситуация другите две кучета се доближили до ищцата и я нападнали.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните е
установено, че на 03,06,2016год., около 10,00часа в с.Лакатник, община Своге е
възникнал инцидент, при който ищцата е
била нападната от кучета собственост на
ответницата/ протоколно определение постановено по реда на чл.146 от ГПК
в открито съдебно заседание проведено на 14,10,2019год./. В този смисъл и
приложени с отговора на ИМ паспорти на притежавани от ответницата кучета.
Изслушана е по делото съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, неоспорено от страните. От
същото се установява, че при ищцата на
03,06,2016год. са констатирани следните травматични увреждания: множество
открити рани на подбедрицата-дясно, множество открити рани на бедрото-дясно, рана от кучешко
ухапване на бедрото-ляво. Уточнява се, че раните са в областта на дясната
подбедрица по предна повърхност и разкъсно-контузни по вид, а тези в областта на лявото бедро са
от външната му страна. Разкъсно-контузните рани като механизъм се получават от удар на кожата
върху или с твърдо-ръбести предмети или повърхности, като е необходим и
тангенциален елемент/задиране/ по същите, което предизвиква разкъсването.
Посочения механизъм отговаря на ухапване
от куче. При ищцата са настъпили неколкократно
инфекции на кожата, което е наложило хирургична обработка, което е довело
множество раневи и оперативни белези по кожата
на долните крайници, които са с траен
характер. Раната на лявото бедро е 4/4/3см., а за
дясната подбедрица-8/8см.
Констатирано е при ищцата
редуване на адекватно болнично лечение, където след оперативна обработка на
раните се довеждат до състояние за
вторично зарастване и влошаване на статуса
в домашни условия, където след замърсяване и вторично инфектиране цикъла се повтаря с хоспитализация в болнично
заведение, което се е случило 4 пъти в периода от 03,06,2016год. до
10,01,2018год. Освен вторичното инфектиране в
домашни условия са били налице и обективни фактори за опорочаване на лечението на раните, независещи от ищцата, а
именно: тежка кардиологична патология, която води до образуване на лимфен и венозен застой, което също влошава
зарастването на раните. Възстановителният период, с оглед възрастта на ищцата,
без възникнало усложнение е до 30 дни, а
при инфекция и смяна на превръзките само в болнични условия , въпреки наличието
на придружаващи заболявания-до три месеца.
От заключението на
изслушаната съдебнопсихологична експертиза, неоспорено от страните и
прието по делото, което следва да се
кредитира се установява, че по време на инцидента на 03,06,2016год. ищцата е
преживяла силен емоционален стрес, изпитала е страх за живота и здравето си.
Към момента на изготвяне на заключението
се констатира травматичен спомен за инцидента, който се поддържа от трайните белези по краката й. Чувства се
непълноценна, с периодични пристъпи на витална застрашеност и избягващо поведение, установява се състояние на умора,
слабост, апатия, напрежение и безпокойство, склонност към угнетено
състояние.Чувства се обидена и застрашена.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.Ф.П.не
се установява ищцата да е провокирала
нападението на кучетата. През цялото време са били свободни.
От показанията на св. Т.П.се потвърждава установеното-
ответната страна да е била собственик на 7-8 кучета, като към месец юни 2016год.,
едно от кучетата е било с влошено здравословно състояние, в резултат на травма,
която би могла да е от удар с кола,
паднал клон или др.
От показанията на св.М.Ц.се установи да е съдействала
на ищцата след инцидента, без да е очевидец. Сочи да е чула коментар на овчарят
на стадото/св.П./, който споделил, че ако ищцата не е „тупнала“ болното
куче, другите две нямало да я нападнат.
При така изложената фактическа обстановка и на осн.чл.235
от ГПК съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно изложеното в исковата молба, настоящия състав намира, че е сезиран с иск с пр.кв.чл.50 от ЗЗД. В случая се твърди ищцата да е пострадала от животни, собственост на ответника, в резултат на което са причинени неимуществени вреди.
По иска
с пр.кв.чл.50 от ЗЗД.
Фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, включва установяване на следните кумулативни предпоставки, а именно: ответникът да е собственик и/или да е лице под чийто надзор се намира животното, от което се твърди да са настъпили вреди, характера на неимуществените вреди, причинна връзка между вредоносното въздействие и настъпилите вреди. Отговорността е обективна, което предполага, че каквито и грижи да е положил собственикът/лицето под чийто надзор се намира веща/животното/, в случай, че са налице вреди, то следва да се ангажира отговорността му.
Не е спорно между страните, наличието на настъпило увреждане, ухапване на ищцата от кучета, собственост на ответницата на 03,06,2016год. Установи се от инцидента М.Г. да е получила травматични увреждания, съставляващи неимуществени вреди, поради което е налице фактическия състав на чл.50 от ЗЗД и ответника е пасивна материалноправно легитимиран.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 6000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- множество открити рани на дясна подбедрицата, множество открити рани на дясно бедро, рана от кучешко ухапване на ляво бедро, както и настъпилите неколкократни инфекции на кожата, наложило хирургична обработка, която е довела до множество раневи и оперативни белези по кожата на долните крайници, които са с траен характер. Възражението на ответника ищцата да е допринесла за влошаване на здравословното си състояние, съдът намира да е неустановено, тъй като няма данни при какви домашни условия живее ищцата, както и дали инфекцията е в резултат от лоша хигиена. Становището на вещо лице в този смисъл също не може да бъде кредитирано, доколкото се установи от СМЕ, че са били налице и обективни фактори за опорочаване на лечението на раните, независещи от ищцата, съставляващи придружаващи заболявания-тежка кардиологична патология, която води до образуване на лимфен и венозен застой което също влошава зарастването на раните. Съобрази се възстановителния период до три месеца, както и възрастта на ищцата/81год. към събитието/ –утежняващ възстановяването фактор, обстоятелството, че пострадалата безспорно се е нуждаела от чужда помощ поне за възстановителния период /други доказателства не са ангажирани/, както и неблагоприятната прогноза относно зарастването на раните /становище заявено в съдебно заседание от вещо лице/. Следва да бъде отчетено и негативното психично отражение от инцидента върху пострадалото лице, което се установи и от съдебнопсихологическата експертиза сочеща на чувство за угнетеност, преживяна несправедливост, слабост, апатия и страх от повторение на инцидента. Настоящият състав отчита и конкретната икономическа обстановка към датата на събитието.
Спорно е обстоятелството между страните налице ли са обстоятелства, от естество да освободят ответника от отговорност, в какъвто смисъл са възраженията на ответната страна, налице ли е съпричиняване, поради наличието на агресивно поведение от страна на ищцата, провокирало нападението.
Съдът намира възражението за съпричиняване да е неоснователно. Не се ангажираха доказателства сочещи ищцата да е била агресивна по отношение на едно от кучетата на ответницата/това което е било болно/. От показанията на разпитания свидетел –П. се установява ищцата да е вървяла, без да предизвиква кучетата. Излага кучетата да са нападали и други лица като сочи на инцидент настъпил около месец преди инцидента с ищцата. От показанията на свидетеля П. също не се установява поведение на ищцата, с което е предизвикано агресивното нападение. Установява се към месец юни 2016год. едно от кучетата на ответницата да е било със здравословен проблем-пареза на задните крака, но свидетелят няма наблюдения каква е била конкретната причина за това, а травматичното увреждане би могло да бъде причинено по различен начин. Сочи споделено предположение на ответницата кучето да е било ударено. От показанията на св. Ц. също не се установява съпричиняване от ищцата. Свидетелят П. твърди да е споделил, че „бабата е сбъркала, ако не е тупнала кучето и другите две е нямало да я нападнат“. Тези показания не са достатъчни за установяване на възражението на ответника съобразно чл.154 от ГПК, тъй като същите на са преки впечатления на свидетелката, а сведение от друго лице, което разпитано в настоящото производство сочи на различна фактическа обстановка. Ето защо възражението за наличие на съпричиняване на резултата, съдът намира за неоснователно.
С оглед основателност на претенция, основателно е искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 335,20лв., от които 240,00лв. - държавна
такса и 95,20лв.-в.л. от общо 560,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 1295,60лв. от общо 1580,00лв.,
-адв.възнаграждение. /Искането за присъждане на адв. хонорар в размер на
3160,00лв. е неоснователно, тъй като на страната се дължи адв. възнаграждение
за един адвокат, а и предвид липсата на данни за договорен размер на адв.
възнаграждение с адв.С.. Възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като договореното адв. възнаграждение в
размер на 1580,00лв. е съобразено с НМРАВ, с оглед цената на иска./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца адв.Б. се следва адв.възнаграждение съобразно уважената
част от исковата претенция в размер 268,60лв. от общо 1580,00лв. определен по
НМРАВ.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.П.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.П.Г., с ЕГН **********, със
съд.адрес ***, пл.**********, на основание иск с
пр.кв.чл.50 от ЗЗД сумата от 6000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нападение на куче собственост на ответника, осъществено на
03.06.2016год., ведно със законната лихва от 03,06,2016год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 6000,00лв. до заявения
размер от 35000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА А.П.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 335,20лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА А.П.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адв.В.Б. на осн.чл.38, ал.2 от ГПК сумата от 268,60лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.П.Г., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, пл.*********5,
да заплати на А.П.Г., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 1295,60лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: