РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Силистра, 21.04.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 27 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят А.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва акт изх.№ 01-6500/204 / 18.01.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и претендира направените по делото разноски в общ размер на 1210,00 лв. (10,00 лв. държавна такса, 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. ДДС върху адвокатското възнаграждение).
Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ – оспорва предявената жалба, претендира като деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно установен размер и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/3738 / 24.02.2016 г. ответникът е одобрил жалбоподателя за участие (5-годишен ангажимент) по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство”, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Жалбоподателят е подал на 04.05.2019 г. заявление за подпомагане за кампания 2019.
С писмо изх.№ 01-6500/2393 / 12.05.2021 г. ответникът е уведомил жалбоподателя, че открива производство по прекратяване на гореспоменатия ангажимент (поет през кампания 2015, подновен през кампания 2016) за кампания 2019. Писмото е било получено от жалбоподателя на 31.05.2021 г.
Със заявление от 25.11.2019 г. жалбоподателят е представил сертификат за съответствие № 01/BG325/00270/18 / 30.09.2018 г. със срок за валидност 30.09.2018 г. – 29.09.2019 г., според който продуктите люцерна (15000 кг) и сливи (38970 кг) са сертифицирани като биологични, а за продуктите люцерна (2000 кг) и сливи (11800 кг) е отразено означението „1-ва година в преход“.
С оспорения акт изх.№ 01-6500/204 / 18.01.2022 г. ответникът, на основание основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е отказал финансова помощ и е прекратил поетия от жалбоподателя многогодишен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство”, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2019.
Обжалваният административен акт е издаден от надлежен орган по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, черпещ своята компетентност от делегиращата заповед № 03-РД/2891#2 / 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че оспореният акт е засегнат от порок във формата. Един от най-съществените реквизити на всеки административен акт е неговото фактическо основание (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). В конкретния случай актът съдържа множество цитати на нормативни текстове, а във връзка с фактическото основание е изписано следното изречение: „[...] предоставеният от Вас документ не отговаря на изброените по-горе условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа“. Цитираното изречение е общо формулирано и от него не могат да се извлекат конкретни факти. Последните се изясняват от ответника чрез представяне на доказателства. Недопустимо е обаче по пътя на съдебното доказване да се допълват мотивите на оспорен административен акт. Защото всички осъществени пред административния съд доказателствени действия трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, според която административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба ограничава съдебното установяване на материалноправните факти само до онези обстоятелства, които са обективирани във фактическото основание на оспорения административен акт. Всички останали факти, дори да са от значение за разрешаването на правния спор, не могат да се релевират в съдебния процес. Това представлява процесуална тежест, т.е. санкция, насочена към административния орган, по причина, че последният не е изпълнил своето задължение да мотивира издадения от него административен акт.
В подкрепа на гореизложените разсъждения може да бъде цитирано решение № 9406 / 9.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6720 / 2007 г., V о.: „Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването си. Фактическите основания са юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и въз основа на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган – чл. 170, ал. 1 от АПК. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Следователно мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните или предположения на съда [...]“. (в подобен смисъл са също решение № 14330 / 20.12.2008 г. на ВАС по адм.д. № 11079 / 2008 г., VII о.; решение № 14172 / 18.12.2008 г. на ВАС по адм.д. № 11453 / 2008 г., VII о.).
Вярно е, че мотивите на административния акт могат да се съдържат не само в самия него. В тази връзка тълкувателната юриспруденция е утвърдила следното разбиране: „Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта“. (тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г., ОСГК на ВС; тълкувателното решение е постановено при режима на отменен процесуален закон, но въпреки това не е изгубило своето значение и задължителност – вж. решение № 12540 / 22.10.2014 г. на ВАС по адм.д. № 6227 / 2014 г., V о., решение № 15328 / 12.11.2019 г. на ВАС по адм.д. № 3129 / 2018 г., V о., решение № 7096 / 13.05.2019 г. на ВАС по адм.д. № 12862/2017 г., V о., и др.). Следователно не е достатъчно в преписката да съществуват документи, които биха могли да послужат като мотиви на административния акт. Необходимо е тези документи да изхождат от органа, издал акта, и да са част от преписката, т.е. да са съставени преди издаването на административния акт (вж. решение № 7096 / 13.05.2019 г. на ВАС по адм.д. № 12862/2017 г., V о.), или „[...] най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо [...]“ (решение № 12197 / 29.11.2021 г. на ВАС по адм.д. № 10837 / 2021 г., IV о.). Такива документи в приложената по делото преписка липсват. С молба вх.№ 593 / 11.04.2022 г. ответникът е внесъл пояснения относно фактите, довели до издаването на обжалвания административен акт, така: „[...] представеният със заявление вх.№ 02-190-6500/4093 / 25.11.2019 г. сертификат за съответствие № 01/BG325/00270/18 от 30.09.2018 г., валиден до 29.09.2019 г., издаден от „Кю Сертификейшън“ АД, не съдържа информация за произведената продукция от земеделската култура, в годината на издаването на сертификата, обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимента“. Молбата обаче не е част от преписката и е постъпило в съда на 11.04.2022 г., докато съпроводителното писмо с приложената към него административна преписка е входирано в съдебното деловодство в един по-ранен момент – на 24.02.2022 г. (л. 47 от делото). Ето защо тази молба, макар да изхожда от името на ответника, не може да допълни мотивите на оспорения административен акт.
Съдебната практика приема също, че мотивите на административния акт могат да се попълнят и посредством документите, към които актът изрично препраща. Подобно препращане, чрез което да се допълни гореописаната непълнота във фактическото основание на административния акт, не е налице. Допълване посредством източници, към които липсва препращане, би заличило разликата между мотивите на административния акт и събраните от административния орган доказателства, поради което подобно допълване е недопустимо.
Гореизложените съображения налагат извода, че оспореният административен акт не съответства на изискванията на процесуалния закон, тъй като е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК). Поради тази причина актът подлежи на отмяна. С оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК и на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката трябва да бъде изпратена на ответника за повторно произнасяне, при което да се отстрани нарушението, описано по-горе в мотивите на решението, и да се обективира ново произнасяне по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя по чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на направените разноски. Последните възлизат общо на 1210,00 лв. (10,00 лв. държавна такса, 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. ДДС върху адвокатското възнаграждение). С оглед на този размер на възнаграждението, основателно също така се явява възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При положение че от оспорения административен акт не могат да се извлекат данни за материален интерес, приложима се явява разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , според която, минимално определеният размер на адвокатското възнаграждение за дела по ЗПЗП е 500,00 лв. В този размер, увеличен със 100,00 лв. ДДС и 10,00 лв. държавна такса, трябва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акт изх.№ 01-6500/204 / 18.01.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на А.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 610,00 (шестстотин и десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ......................................