РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. ХАСКОВО , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА В. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от АННА В. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20205600100728 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. М. Й. от град
Харманли, Хасковска област, чрез упълномощен адвокат Т.Ч. от АК-Хасково,
с която се предявяват обективно съединени в условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД срещу А.
Д. Т. от същия град. Евентуалният иск за неоснователно обогатяване е
съединен с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното разплащане. Претендират се и
направените в съдебното производство разноски.
Ищецът твърди, че през 2004 година закупил недвижим имот, като
сключил с “Банка ДСК“ ЕАД потребителски кредит за сумата от 14 900 лева.
За обезпечение на задължението учредил в полза на банката договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт № 100 от 05.08.2004 година върху
собствения си недвижим имот, а именно: УПИ XXIII-1147 с площ от 245 кв.
м., застроен и незастроен в кв. 155 по плана на гр. Харманли, одобрен със
заповед № 626/1979г. и заповед № 777/1992г., находящ се в гр. Харманли, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, ведно с построените в него жилищна сграда
с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два
етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 кв.м. и застроена площ от 88
1
кв. м. на втория етаж, който към момента се индивидуализира като имот с
идентификатор 77181.10.464 с площ от 245 кв.м.,ведно с жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 77181.10.464.2 с площ от 63 кв.м.,
пристройка - сграда с идентификатор 77181.10.464.1 с площ от 54 кв. м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 77181.10.464.3 с площ от 14 кв. м. с
административен адрес: гр. Харманли, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2.
Тъй като не му достигали средства за ремонт на къщата, С.Й.
встъпил в заемни правоотношения с А. Д. Т. и получил от него заем в размер
на 5 000 лева. В замяна на това, Т. поискал като обезпечение на заема да му
бъде прехвърлен процесния имот, с уговорката след това да си го изкупи
отново. На 29.09.2005 година ищецът сключил с ответника договор за
покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 97, том IX, per. № 878,
дело № 1218 от 2005г. на нотариус М. Д., с район на действие - района на PC-
Харманли, с който фиктивно прехвърлил имота на ответника за сумата от
2000 лева, като му било обещано от Т., че след изплащането на заема, имотът
ще му бъде прехвърлен обратно. Ищецът напълно погасил кредита, в това
число чрез извършени плащания след прехвърлянето на имота. Позовава се на
издадено от „Банка ДСК“ ЕАД удостоверение изх. № 327/15.08.2019 година и
твърди, че към настоящия момент няма задължения по кредити и други
финансови отношения с банката. Счита, че по този начин изпълнил
задължението на ответника, който след прехвърлителната сделка следвало да
встъпи в правата си на длъжник и да започне да изплаща месечните вноски,
но не сторил това.
Ищецът твърди още, че на 30.09.2005 година с ответника Т.
сключили писмен предварителен договор за покупко-продажба на същия
недвижим имот, по силата на който ответникът, в качеството си на продавач,
следвало да му продаде имота за сумата от 23 600 лева. Продажната цена
следвало да бъда платена на три равни месечни вноски, всяка от които по 7
866,66 лева, до всяко 10-то число на текущия месец. Съгласно чл. 4 от
договора, в срок до 30.12.2005 година страните следвало да сключат
окончателен договор. Договорено било предаване на владението върху имота
при подписване на договора, удостоверено с протокол. Договорът бил
подписан от двама свидетели - действащи адвокати от АК-Хасково Г.С. А. и
С М. Ж..
2
Към 16.03.2010 година ищецът вече дължал на ответника сумата от
20 500 лева и в тази връзка бил съставен документ, наименован „договор“,
подписан от страните и от М. М.С. в качеството на свидетел. По инициатива
на Т. били сключени още два предварителни договора за покупко-продажба
на същия имот, а именно на 16.03.2010 година за сумата от 33 500 лева, от
които 13 000 лева платени като капаро при подписването на договора и
остатък от 20 500 лева - платими при сключването на окончателния договор; и
на 29.03.2010 година за сумата от 18 000 евро, от които 6 800 евро платени
като капаро при сключването на договора и остатък от 11 200 евро, платим
при сключването на окончателния договор.
До края на 2017 година ищецът заплатил на ответника договорените
суми, но ответникът отказал сключването на окончателния договор и да му
прехвърли собствеността върху имота, като дори и след издължаване С.Й.
продължил да плаща на ответника Т., за да остане да живее в този имот и за
да не бъде притеснявано семейството му.
А именно, за периода 28.02.2007 година до 07.10.2015 година
ищецът превел на ответника сумата от общо 8805 евро на траншове (без такси
за преводи) от Франция, както следва: на 28.02.2007 година - 355 евро,
01.07.2009 година - 500 евро, 07.07.2009 година - 500 евро, 23.12.2009 година -
2000 евро, 24.12.2009 година - 2000 евро, 05.02.2010 година - 3 000 евро,
10.11.2010 година - 900 евро, 05.10.2011 година - 500 евро, 18.05.2012 година -
400 евро, 10.09.2012 година - 400 евро, 31.12.2012 година - 300 евро,
10.08.2013 година - 400 евро, 15.10.2013 година - 300 евро, 10.03.2014 година -
300 евро, 04.02.2015 година - 300 евро, 03.03.2015 година - 300 евро,
14.04.2015 година - 300 евро, 05.08.2015 година - 150 евро, 07.10.2015 година -
100 евро. Отделно от това, на 11.01.2010 година ищецът заплатил на
ответника на ръка сумата 1000 евро, за което била съставена разписка. По
този начин до 2015 година включително ищецът изплатил на ответника обща
сума 27 391,40 лева. Овен това, живеейки през цялото време в имота, ищецът
и семейството му заплащали не само консумативните разходи, но и данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци.
С тези и останалите доводи ищецът моли съда да постанови
3
решение, с което на основание чл. 19 ал. З от ЗЗД да обяви за окончателен
сключения на 30.09.2005 година предварителен договор за покупко-продажба
на процесния недвижим имот срещу цена 23 600 лева, изцяло изплатена от
купувача на продавача. При условията на евентуалност, в случай, ако не бъде
уважена главната претенция, ищецът моли съда на основание чл. 55 ал. 1 от
ЗЗД да приеме, че е отпаднало основанието за плащане на сумата 23 600 лева,
заплатена от ищеца на ответника като продажна цена по процесния
предварителен договор и че ответникът няма основание да я задържа. Иска
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне
полученото в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното разплащане.
С уточняваща молба вх. № 8401/02.11.2020 година ищецът заявява, че
правото му да претендира обявяване на предварителния договор за
окончателен, произтича от уговорките, постигнати на 30.09.2005 година, като
този договор се явява предмет на предявения иск с правно основание чл. 19
ал. 3 от ЗЗД. Останалите два договор, обсъждани в исковата му молба – от
13.03.2010 година и от 29.03.2010 година нямали правно значение, нито
отношение към уговорката на страните за изплащане на продажната цена от
23600 лева. Ищецът заявява, че не се чувства обвързан от тези договори и те
не представляват изменение на договора от 30.09.2005 година в частта
продажна цена, нито в тях ищецът бил формирал воля за отказ от по-ранния
по време предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – от
30.09.2005 година, нито последващите два договора представлявали
изменение на първото правоотношение. Настоява, че всяко осъществено от
него плащане е единствено във връзка с погасяване на сумата 23600 лева по
предварителния договор за покупко-продажба от 30.09.2005 година.
С тези и останалите доводи ищецът моли съда да постанови
решение, с което на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД да обяви за окончателен
сключения на 30.09.2005 година предварителен договор за окончателен. При
условията на евентуалност, в случай ако не бъде уважена главната претенция,
ищецът моли съда на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да приеме, че е отпаднало
основанието за плащане на сумата от 23600 лева – заплатена от ищеца на
ответника като продажна цена на процесния недвижим имот по процесния
предварителен договор и че ответникът няма основание да я задържи. Иска
4
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне
полученото в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното разплащане.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът А. Д. Т. подава отговор на
исковата молба, с който заема становище за недопустимост на двете искови
претенции поради погасяването им по давност. На следващо място заявява, че
оспорва и двата иска изцяло като неоснователи. И в тази насока също не
излага никакви правни и фактически съображения, като заявява, че ще стори
това в хода по същество. В първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника моли съда да приеме, че
плащанията на парични суми, за които ищецът твърди, че са извършени в
изпълнение на предварителния договор от 30.09.2015 година, са били
обсъждани в хода на други съдебни производства, по които ищецът е твърдял,
че те са заплатени по други предварителни договори. Пояснява направеното с
отговора възражение за настъпила погасителна давност по иска с правно
основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да
остави исковата молба без разглеждане като недопустима или да отхвърли
предявения иск. Претендира деловодни разноски.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Към 2004 година ищецът по делото С. М. Й. е притежавал правото на
собственост върху УПИ ХХIII-1147, застроен и незастроен, урегулиран,
целият с площ от 245 кв.м., в кв. 155 по ПУП на град Харманли, одобрен със
заповед № 626/1979 година, ведно с построена в него жилищна сграда и лятна
кухня. Няма спор по делото, че така описаният в договора недвижим имот е
идентичен с описания в исковата молба поземлен имот с идентификатор
77181.10.464, както и жилищната еднофамилна сграда – с идентификатор
77181.10.464.2 с площ от 63 кв.м., пристройка – сграда с идентификатор
77181.10.464.1 с площ от 54 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
77181.10.464.3 с площ от 14 кв.м. , с административен адрес - град Харманли,
ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 2. В подкрепа на твърдението си за
създадено правоотношение по договор за кредит, изтеглен от него от „Банка
5
ДСК“ – София, ищецът Й. представя нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 100 т. 4 рег. № 5491 дело 587/2004 година на нотариус
М. Д. № 419 по регистъра на НК, със съдебен район град Харманли. Видно от
нотариалния акт, С.Й. е изтеглил банков кредит за сумата 14900 лева със срок
за погасяване 60 месеца и за обезпечаване на дадената в заем сума, ведно с
лихвите и разноските е учредил в полза на банката договорна ипотека върху
процесния УПИ ХХIII-1147, ведно с жилищната сграда и постройките в
имота.
На 29.09.2005 година С. М. Й. е продал същия този поземлен имот,
ведно със сградите в него, на ответника по настоящото дело А. Д. Т.. Това се
установява от представения и приет като доказателство по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97 том 9 рег. № 8782 дело №
1218/2005 година на нотариус М. Д.. Видно от нотариалния акт, към датата на
продажбата данъчната оценка на имота е била 1967,60 лева, а сделката е била
сключена при продажна цена, практически равна на данъчната оценка – 2000
лева.
С исковата молба се представя и е приет като доказателство писмен
документ, наименован „Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот на основание чл. 19 от ЗЗД“. Според този документ, на
следващия ден след сключването на нотариалната сделка, а именно – на
30.09.2005 година А. Д. Т. – в качеството му на продавач и С. М. Й. – купувач,
са постигнали уговорка, че в срок до 30.12.2005 година ще сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът ще прехвърли
на купувача собствеността върху собствения си недвижим имот: УПИ ХХIII-
1147, ведно с построена в него жилищна сграда и лятна кухня. Според
договора, страните са постигнали съгласие за продажната цена на имота –
23600 лева, както и за начина на изплащането от купувача на продавача: на
три равни месечни вноски, всяка от по 7866,66 лева, платими до всяко десето
число на текущия месец.
Освен това страните са уговорили, че още от датата на подписването
на договора – 30.09.2005 година А.Т. предава на С.Й. владението на имота.
В съдебно заседание на 15.02.2021 година, на основание чл. 176 от
ГПК страните са дали личните си обяснения във връзка с договора от
6
30.09.2005 година. Обобщени, обясненията на ищеца Й. се свеждат до
следното: През 2005 година ответникът предоставил на ищеца в заем сумата
5000 лева. За обезпечаване на заема С.Й. прехвърлил на А.Т. собствеността си
върху процесния имот, като двамата се съгласили, че Й. ще върне на Т.
сумата 23600 лева, след което Т. ще върне на Й. собствеността на имота.
Признава, че „получил наведнъж чиста сума от 23600 лева“ от А.Т.. Във
връзка с тази договорка бил сключен процесният предварителен договор от
30.09.2005 година. Ищецът твърди, че не бил уведомен – в какъв срок следва
да заплати сумата 23600 лева, нито ответникът му бил поставил такъв краен
срок. Настоява, че волята му при сключването на сделките е била не да
продаде имота си, а да го заложи, както и да обезпечи връщането му след
изплащането на заема. Отрича – след 30.09.2005 година Т. да му е давал
каквито и да било суми за плащанията, свързани с имота – за консумативни
разходи или за погасителните вноски към банката, които продължил да
заплаща въпреки прехвърлянето на собствеността. Отрича между него и
ответника да е била постигнала уговорка за заплащане на наемна цена за
ползването на имота.
На основание чл. 176 от ГПК ответникът по делото А.Т. дава
обяснения, в които отрича да е получил от ищеца Й. процесната сума 23600
лева. Бил получавал различни суми от Й., но те не били по предварителния
договор за покупко-продажа на процесния недвижим имот, а представлявали
доброволни, приятелски плащания от страна на Й., за покриване на дължимия
наем за имота, в който той бил останал със семейството си въпреки
прехвърлянето на собствеността на 29.09.2005 година. Заявява, че договорът
бил „направен“ от ищеца, а той само приел предложението му и подписал
договора. Настоява, че закупил имота от Й. за 23 600 лева – това била
реалната сума, която се наложило да заплати на „Банка ДСК“ за да покрие
натрупалото се закъснение по вноските, които следвало да прави Й.. След
това той продължил да плаща вноски към банката, тъй като Й. не бил в
състояние да го прави и имало опасност банката да „вземе“ имота. В същото
време ответникът твърди, че на 30.09.2005 година предоставил в заем на
ищеца Й. сумата 23600 лева и са постигнали уговорка, че в срока на договора
Й. ще му върне заема, а той ще му върне собствеността на имота. Отрича да е
дал съгласие за продължаване на срока, до който Й. е следвало да му върне
7
заетата сума по договора от 30.09.2005 година. Признава, че през цялото
време ищецът със семейството му са били в имота. Заявява, че до преди две
години той не се противопоставял срещу това. Едва преди две години, поради
влошаването на отношенията им, поканил ищеца да напусне имота. Настоява,
че дал на Й. значително по-голяма сума от процесната, а именно – 48000-
50 000 лева. Твърди, че сумите, за които ищецът представя платежни
документи в настоящото производство, е получил, но с тях не се погасява
сумата на заема по договора от 30.09.2005 година.
С решение № 296/30.07.2019 година, постановено по гр.д. № 740/2018
година на ХОС е отхвърлен предявеният от С. М. Й. против А. Д. Т. иск с
правно основание чл. 26 ал. 1 предложение първо вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 97 том 9 рег. № 878 дело № 1218 от 2005 година на
нотариус М. Д., поради неговата привидност. Отхвърлен е и искът с правно
основание чл. 26 ал. 1 предложение първо вр. чл. 209 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на същия договор, поради уговорка за обратно изкупуване.
Решението на ХОС е влязло в законна сила с решение № 212/16.12.2019
година, постановено по в.гр.д. № 521/2019 година по описа на ПАС.
Настоящият състав е обвързан от извода на съда за действителност на
покупно-продажната сделка от 29.09.2005 година.
По делото се представят два писмени документа, наименовани
„Предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот на
основание чл. 19 от ЗЗД“, датирани от 16.03.2010 година и 29.03.2010 година.
Като страни в договора са посочени А. Д. Т. – продавач и С. М. Й. – купувач.
Предмет на договорите е процесният УПИ ХХIII-1147 с постройките в него. С
решение № 164/10.10.2018 година, постановено по в.гр.д. № 355/2018 година
на ПАС е отхвърлен предявеният от С. М. Й. против А. Д. Т. иск за обявяване
на договор от 29.03.2010 година за окончателен за сумата 18 000 евро, от
които 6800 евро заплатени от купувача на продавача към датата на
подписване на договора, а остатъкът от 11200 евро платим на продавача при
сключване на окончателната сделка. За да достигне до този резултат
Пловдивският апелативен съд е приел, че договорът е нищожен поради липса
на съгласие и не е породил правно действие, тъй като не е подписан за
„продавач“ от А.Т..
8
В подкрепа на твърденията си за извършени плащания на парични суми в
общ размер 23600 лева ищецът представя документи за извършени от него
към А. Д. Т. парични преводи. В с.з. на 15.02.2021 година те бяха представени
в превод на български език, от тях са оспорени от насрещната страна три
платежни нареждания, които се дублират и поради това се изключени от
доказателствения материал. Останалите платежни документи и разписка от
11.01.2010 година, според която А. Д. Т. е получил от С. М. Й. сумата 1000
евро, не са оспорени от ответната страна и са приети като доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетелите Р. С. и М. Й.а, които са последователни и непротиворечиви, се
установява, че ищецът С.Й. закупил къща с двор, като изтеглил банков
кредит. Не му достигали парични средства за да направи ремонт на къщата,
поради което през 2005 година взел паричен заем от ответника А.Т..
Последният бил лихвар и колкото повече С.Й. изплащал заема, пращайки
пари от работа в чужбина, толкова повече задължението му към Т.
нараствало. Сега С.Й. спрял да плаща, тъй като преценил, че вече си
изпълнил цялото задължение, но тогава ответникът започнал да притеснява
семейството на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Основна предпоставка за основателност на претенцията за обявяване за
окончателен на предварителен договор е да е налице валиден и действащ
предварителен договор. Следва да се посочи, че при разглеждане на иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът следи служебно за действителността, респ. за липсата
на нищожност на договора, при постановяване на своя краен акт, тъй като
съдебното решение има силата на нотариален акт, а това задължава съда да
извърши служебна проверка за действителност на сделката. При липса на
някоя от законовите предпоставки, респ. при наличие на някое от основанията
за нищожност /чл. 26 ЗЗД/ съдът трябва да посочи това в мотивите си и да
откаже сключването на окончателен договор поради неговата нищожност
(Така и в Решение № 21 от 22.01.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 1063/2014 г.).
Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, както и обясненията
на страните, дадени на основание чл. 176 от ГПК са нееднозначни и до голяма
9
степен противоречиви. От тях без съмнение, обаче, се извежда, че при
подписването на договора от 30.09.2005 година нито една от страните не е
имала волята да се обвърже с предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот по реда на чл. 19 от ЗЗД. Ищецът е категоричен, че се касае
за заемни правоотношения, оформени с договор по чл. 19 ЗЗД по съвет на
адвокат на ответника, на който той като неграмотен човек се е доверил.
Ответникът изрично признава, че по договора от 30.09.2005 година е
предоставил на С.Й. в заем сумата 23600 лева, с уговорка, че тя ще бъде
върната по начин, разписан в договора – на три вноски, всеки месец по една,
до крайния срок, визиран в договора. При тези насрещни изявления на
страните, единственият възможен извод в случая е, че страните не са
постигнали съгласие за сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 30.09.2005 година.
Сделка, сключена при липса на съгласие, е нищожна на основание чл. 26 ал. 2
от ЗЗД, т.е. процесният договор не е породил присъщите за сделка по чл. 19
ЗЗД правни последици, а следователнообявяването му за окончателен по реда
на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД следва да бъде отказано. Анализът на събраните по
делото доказателства, в това число обясненията на страните по чл. 176 от
ГПК, които в тази част са еднопосочни, сочи, че действителната воля на
страните по договора е била да се обвържат със заемно правоотношение.
Но дори и да се приеме, че договорът е валиден, то той не е действащ
към момента на предявяване на иска. В разглеждания случай страните са
уговорили, че окончателното прехвърляне на собствеността следва да стане
до 30.12.2005 година, до изтичането на който никоя от страните не е
направила изявление за сключване на окончателен договор. От тук следва
изводът, че с изтичането на определения срок договорната връзка между тях е
прекратена, което е основание за отхвърляне на иска.
Предвид начина, по който страните са уговорили плащането на
продажната цена – на три равни месечни вноски, платими до всяко 10-то
число на текущия месец, ищецът-купувач е бил длъжен да приключи
изплащането на продажната цена до 10.12.2005 година, т.е. преди уговорения
краен срок за сключване на нотариалната сделка. По делото е безспорно, че
до крайната дата ищецът не е заплатил никаква част от продажната цена, т.е.
неизпълнението му е пълно. От тук следва, че в конкретния случай
10
хипотезата на чл. 362 ал. 1 от ГПК е неприложима. По въпроса - дали може да
се обяви за окончателен предварителен договор, в който купувачът е имал
задължение да заплати цялата продажна цена преди нотариалното
прехвърляне, предстои произнасяне от страна на Върховния касационен съд
по Тълкувателно дело № 4/2020 година. Но докато то стане факт, ХОС в
настоящия си състав се придържа към разрешението, дадено с решение №
79/25.07.2012 г. по гр. дело № 538/2012 г. на ВКС. Според него, когато в
сключения между страните предварителен договор е уговорено, че правото да
се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищецът заплати цената
му и това условие не е изпълнено, същият не може да иска прехвърлянето да
се извърши. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 362 от ГПК, не е приложима.
Същата е приложима, когато е уговорена едновременност на престациите –
тази на купувача за заплащане на цената и тази на продавача за прехвърляне
на правото на собственост.
В обобщение - претендираното от ищеца материално право не
съществува, поради което не се налага произнасяне по направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Само за пълнота
следва да се отбележи, че за претенциите по чл. 19, ал.3 ЗЗД е приложим
общият 5-годишен давностен срок. Той в случая е започнал да тече от
момента, в който се поражда правото на иск, считано от който момент всяка
от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателен договор (решение № 286 от 28.09.2011 г. по гр.д.№ 1055/2010 г.
на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Предвид приетото по-
горе относно уговорения от страните краен срок за сключване на
прехвърлителната нотариална сделка 30.12.2005 година, съдът приема, че от
този момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок, който следва да
е изтекъл на 30.12.2010 година.
По тези съображения предявеният от С. М. Й. иск с правно основание
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На обсъждане подлежи
предявеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване в
хипотезата чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, с който ищецът иска връщане на
исковата сума 23600 лева (заплатената продажна цена по предварителния
договор от 30.09.2005 година), на отпаднало основание.
11
По иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД - и в трите хипотези на
неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание,
неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителния факт е фактът на плащането на сумата, чието връщане се
претендира. Поради това в доказателствена тежест на ищеца е да установи
настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника -
доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да
задържи извършеното плащане.
Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и обясненията му,
дадени на основание чл. 176 от ГПК се разминават драстично. Съдът дава
приоритет на тези по чл. 176 от ГПК, тъй като те намират опора в гласните
доказателства, представени от самия него, а освен това кореспондират и с
насрещните изявления на ответника, които в тази част изцяло съвпадат. Съдът
приема за безспорно установено по делото, че ищецът е извършил плащания
по начин, който твърди в исковата молба, в размер на исковата сума 23 600
лева. В подкрепа на този извод са обсъдените по-горе разписка от 11.01.2010
година, платежни документи за извършени преводи на парични суми и
даденото от ответника по реда на чл. 176 от ГПК обяснение, което съдържа
признание, че общата сума в размер на 23 600 лева му е заплатена. Основния
спорен въпрос се състои в това – за какво се отнася това плащане. Дали то е
дадено по процесния предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот (и то като продажна цена на имота), дали въобще без
основание или в изпълнение на някакво друго задължение. Както вече бе
посочено по-горе, самите страни отричат валидно създаване на облигационна
връзка по договор по чл. 19 от ЗЗД. И ищецът и ответникът са единодушни, че
се касае за създадено заемно правоотношение, стимулирано от страна на А.Т.
с обещание към С.Й., че след като дългът бъде върнат, той ще му прехвърли
собствеността на процесния недвижим имот. Тук е необходимо да се
отбележи, че само един ден преди посочената в процесния договор дата, а
именно на 29.09.2005 година, А.Т. е закупил от С.Й. същия този недвижим
имот за сумата 2000 лева. Т.е. разликата в десетки пъти повече на продажната
цена е илюстрацията на действителните отношения на страните – ако те са
имали намерени само да се върне собствеността на имота на Й. с договор по
чл. 19 ЗЗД, то продажната цена не би следвало за един ден, а дори и за три
12
месеца (до 10.12.2005 година) да нарасне от 2000 лева на 23600 лева.
Следователно, исковата сума не е дадена без правно основание, нито е такава,
задържана от ответника на отпаднало основание по предварителен договор за
покупко-продажба. Плащането е извършено в изпълнение на задължението на
заемополучателя да върне заемната сума на заемодателя и то именно тази,
вписана в договора от 30.09.2005 година. Съдът не кредитира твърденията на
ответника за това, че извършените плащания представлявали доброволно и на
приятелски начала заплащане на наемна цена на имота. Те са голословни,
нелогични и житейски неприемливи. По делото няма не само надлежни
доказателства, но дори и индикации за създадено наемно правоотношение
между страните. Не представя ответникът доказателства и за други заемни
правоотношения, извън това от 30.09.2005 година, от които да произтича
задължението на С.Й. да извършва плащания към А.Т.. Освен това, тези две
възражения са преклудирани, тъй като са въведени след подаване на отговора
на исковата молба, едва при даване на обяснения по чл. 176 от ГПК от
ответника. От тук се налага изводът, че исковата сума е заплатена от ищеца
на ответника като дължимо изпълнение по неформален договор за заем и
ответникът има основание да я задържи. Следователно, и предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск, основан на твърдение за
неоснователно обогатяване, се явява неоснователен и недоказан, ето защо
подлежи на отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви за забава, ето защо
и тя следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
направените от ответника разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца. Тъй като съдът се произнесе и по втората искова претенция със
самостоятелен интерес, предявена в условията на евентуалност, ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в
размер, определен по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Й. с ЕГН ********** от град
Харманли, Хасковска област, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, със съдебен
адрес град Хасково, ул. „Преслав“ № 24 ет. 3 офис 11, чрез адв. Т.Ч. против А.
Д. Т. с ЕГН ********** от град Харманли, Хасковска област, ул. „Сакар-
планина“ № 99 вх. Б ет. 1 ап. 3 иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.09.2005 година по отношение на УПИ XXIII-1147 с
площ от 245 кв. м., застроен и незастроен в кв. 155 по плана на гр. Харманли,
одобрен със заповед № 626/1979г. и заповед № 777/1992г., находящ се в гр.
Харманли, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, ведно с построените в него
жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази
сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 кв.м. и
застроена площ от 88 кв. м. на втория етаж, който към момента се
индивидуализира като имот с идентификатор 77181.10.464 с площ от 245
кв.м.,ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 77181.10.464.2 с
площ от 63 кв.м., пристройка - сграда с идентификатор 77181.10.464.1 с площ
от 54 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор 77181.10.464.3 с площ
от 14 кв. м. с административен адрес: гр. Харманли, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 2, за сумата 23600 лева, платима на три равни месечни вноски
всяка от по 7866,66 лева, платими до всяко десето число на текущия месец,
със срок за сключване на окончателен договор до 30.12.2005 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Й. с ЕГН ********** от град
Харманли, Хасковска област, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, със съдебен
адрес град Хасково, ул. „Преслав“ № 24 ет. 3 офис 11, чрез адв. Т.Ч. против А.
Д. Т. с ЕГН ********** от град Харманли, Хасковска област, ул. „Сакар-
планина“ № 99 вх. Б ет. 1 ап. 3 иск с правно основание чл. 55 ал. 1
предложение трето от ЗЗД за връщане на дадената сума в размер на 23600
лева (заплатена продажна цена по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 30.09.2005 година) поради отпадане на
основанието за даване, както и за законни лихви върху тази сума от датата на
завеждането на иска до окончателното разплащане.
ОСЪЖДА С. М. Й. с ЕГН ********** от град Харманли, Хасковска
14
област, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, със съдебен адрес град Хасково,
ул. „Преслав“ № 24 ет. 3 офис 11, чрез адв. Т.Ч. да заплати на А. Д. Т. с ЕГН
********** от град Харманли, Хасковска област, ул. „Сакар-планина“ № 99
вх. Б ет. 1 ап. 3, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1200 лева.
ОСЪЖДА С. М. Й. с ЕГН ********** от град Харманли, Хасковска
област, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, със съдебен адрес град Хасково,
ул. „Преслав“ № 24 ет. 3 офис 11, чрез адв. Т.Ч. да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково, държавна такса в
размер на 944 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15