№ 40
гр. Русе, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520104962 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД срещу В. Г. П., в която
се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит за текущо
потребление от ***г., съгласно който банката е предоставила на ответника
като кредитополучател, кредит в размер на 15 000лв, която сума била изцяло
усвоена от ответника на ***г. Съгласно т.2 и т.5 от договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от
120 месеца, с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора. Падежната
дата за издължаване на месечните вноски била 13 - число на месеца. За
усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят се
задължил да заплаща променлив лихвен процент в размер на 6,75 % годишно
или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0.220 %,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,530 %, при изпълнение на Условията
1
по програма „ДСК Престиж плюс" подробно описани в Приложение № 2 към
договора ( „Условията"). При нарушаване на Условията, правото за ползване
на преференциите отпадало и приложимият лихвен процент се увеличавал
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. В т.18 от договора за
кредит и т.8 от Общите условия (ОУ) било предвидено, че
кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно
Тарифа на Банка ДСК за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършваните услуги на клиенти. Когато кредитополучателят не
внесе дължимите суми, с размера им се увеличавал дълга.
Кредитополучателят имал задължение, съгласно т. 13, т.1 и т.2 от ОУ да
осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежната дата сума
най - малко в размер на дължимата погасителна вноска и да погасява кредита,
при условията на сключения договор за кредит.
Съгласно т.18.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска,
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилагала. В т.18.2. от Общите
условия било предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тези последици
настъпвали автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до
клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.
След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред,
остатъка от главницата се олихвявал със законната лихва по чл.86 3ЗД.
Твърди се, че са допуснати от ответника нередовности в плащанията
на вноските по кредита, което довело до настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането на основание т.18.2. от ОУ - забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни. Тази забава била налице по отношение на
дължимите вноски от месец септември 2020г.Общият размер на просрочената
сума възлизал на 4983,94 лв. Банката уведомила съгласно изискванията на т.
18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГКна ВКС длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, с Уведомление изх.№ ***/09.11.2020г., връчването
2
на което било извършено от ЧСИ В.М. на 30.11.2020г., от която дата
вземането по процесния договор се считало за предсрочно изискуемо. За
събирането му било депозирано 3аявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД №
***/2023г. по Опис а на Районен съд — Русе, по което в полза „Банка ДСК“
АД са издадени Заповед за незабавно изпълнение № ***/09.02.2023г. и
Изпълнителен лист № *** от 10.02.2023г. срещу В. Г. П., за вземания на
Банката, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от ***г.,
отчитан по кредитна сметка ***.
Предвид обстоятелството, че заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК и дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед, се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което: да бъде установено съществуването на
парично вземане на "БАНКА ДСК" АД, срещу В. Г. П., произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от ***г., което вземане е
удостоверено в Извлечение по чл. 417, т.2 ГПК от счетоводните книги на
Банката към 07.02.2023г., за следните суми, дължими към 08.02.2023г., а
именно: 13 121,10лв. главница, 376,36лв. - договорна лихва за периода от
13.09.2020г. до 29.11.2020г., 4,06лв. обезщетение за забава за периода от
13.09.2020г. до 29.11.2020г., 2 814,68лв. - обезщетение за забава след датата
на настъпване на изискуемостта за периода от 30.11.2020г. до
06.02.2023г.,120лв. - разходи при изискуем кредит, законна лихва върху
главницата, считано от 08.02.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по
допустимостта и основателността на предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно уведомен (лично е отказал да получи препис от
исковата молба и доказателствата, както и от разпореждането на съда по чл.
131 ГПК), не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово
отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона
предпоставки постановяване на неприсъствено решение.
3
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на
ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131
ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове
са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложеното ч.гр.д.№***/2023г.по описа на РС - Русе е видно, че в
полза на ищцовата банка и срещу ответника е издадена заповед №*** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
е допуснато незабавно изпълнение за дължими суми по Договор за кредит за
текущо потребление от ***г. : 13 121,10 лв. - главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане
на задължението, 376,36лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2020г. до
29.11.2020г. вкл., 4,06лв. обезщетение за забава за периода от 13.09.2020г. до
29.11.2022г. вкл., 2814,68лв. законна лихва за периода от 30.11.2020г. до
06.02.2023г., 120.00лв. - дължими разходи при изискуем кредит, както и
направените разноски по делото в размер на 328,72лв. - държавна такса и 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление). Поради това
съдът е дал указание на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си.
Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се
явява допустим. Представените в производството и неоспорени писмени
доказателства – Договор за кредит за текущо потребление от ***г.,
погасителен план към него, извлечение от счетоводните книги на банката и
връчено на ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането на кредитора по договора, дават основание да се приеме, че
исковата претенция е вероятно основателна, доказана по основание и размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239
ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
4
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 408,87лв. за заплатена държавна такса и
150лв. юрисконсултско възнаграждение и тези в заповедното в общ размер на
478,72лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. П. с ЕГН********** с
адрес гр. ***** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от изп.
директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева, сумите : 13 121,10
лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
08.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, 2814,68лв. -
обезщетение за забава за периода от 30.11.2020г. до 06.02.2023г., 376,36лв. -
договорна лихва за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл., 4,06лв.
обезщетение за забава за периода от 13.09.2020г. до 29.11.2022г. вкл.,
120.00лв. - дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена
Заповед №*** от 09.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС -
Русе.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН********** с адрес гр. ***** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ №19 сумата от 558,87 лв. разноски за настоящото
производство, както и сумата от 478,72лв. разноски за заповедното
производството по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5