Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
13.04.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №155
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1
от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба от Ж.Д.Ж. и К.А.Ж. ***, подадена
чрез пълномощник, против Заповед № 2031/11.11.2019г. на Кмета на Община
Хасково.
Жалбоподателите оспорват заповедта като незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Претендират, същата да е
издадена в нарушeние разпоредбите на чл.26 и чл.35 от АПК, при непълно
изясняване на фактическата обстановка и без да е предоставена възможност за
възражения. Твърдят, че не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.3 от
ЗОбС, като жалбоподателката К.Ж. не била уведомена за предстоящото отчуждаване,
а оспорения акт не й бил съобщен, което довело до нарушаване на правата
ѝ. В нарушение на чл.25, ал.2 от ЗОбС, Ж. не била посочена, в качеството ѝ на собственик в режим на семейна
имуществена общност. Навеждат се и доводи за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсвало изложение на факти и обстоятелства, водещи до наличието на
предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗОС. В разпоредителната част на заповедта не
се съдържали данни за срока на изпълнението ѝ, както и разпореждане за
разноските, с което били нарушени чл.59, ал.2, т.3, 4, 5 и 6 от АПК. Не било
посочено и по силата на кой документ се удостоверявало, че Ж.Ж. е собственик на
имота. Не ставало ясно също, че и К.Ж. е собственик, както и каква част от
имота притежава всеки един тях. Липсвало и посочване коя част от имота
подлежала на отчуждаване. В акта били посочени единствено текстовете на чл.21,
ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОбС, без словесно да са изложени конкретните факти и
обстоятелства, довели до наличие на предпоставките за приложението им. Излагат
се и доводи, че процедурата по отчуждаване е открита от Общински съвет –
Хасково, а не от кмета на общината, чрез публикуване на обявления по чл.25, ал.1
от ЗОбС. Твърдението за материална незаконосъобразност на заповедта се
обосновава с това, че административният орган не установил по несъмнен и
категоричен начин наличие на обстоятелствата по чл.21, ал.1 от ЗОбС. Също така
се сочи, че заповедта нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост,
прогласен в чл.17, ал.5 от Конституцията и чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧОС,
както и принципа на пропорционалност. Релевират се и и доводи за нарушение на
принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК, засегнати били права и законни
интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. Твърди се също, че не са
налице общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.
Отбелязва се, че невъзможността общинските нужди да бъдат задоволени по друг
начин и наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти – публична общинска собственост, са две различни и
безусловно необходими предпоставки, само при наличието на които било възможно
да се проведе законосъобразна процедура по отчуждаването на имот, частна собственост.
Влезлият в сила ПУП сам по себе си не доказвал обстоятелството, че общинските
нужди не могат да бъдат задоволени посредством друго решение на въпроса. На
следващо място се твърди, че размерът на обезщетението за имота бил неправилно
определен, стойността му била занижена. Оценката не била съобразена с естеството
на имота. Не било взето предвид облагородяването му, съответно отчетена
стойността на трайното насаждение - орех, находящо се в него.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на оспорената заповед, алтернативно изменение на същата, в частта на
определеното обезщетение. Претендират се и разноски по делото.
С молба вх. №1075/12.02.2020г./л.24/ се конкретизира,
че заповедта се оспорва в частта й, с която се отчуждават 47.00 кв.м. от имот с
идентификатор 77195.709.118 по КК на гр.Хасково и в частта й, с която се
определя обезещетение в размер на 1700лв. за отчуждената част от имота, като се
иска отмяна на акта в тези му части, а при условията на евентуалност изменение
на заповедта в частта на определеното обезщетение за отчуждената част от имота.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, редовно призован,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и
законосъобразна.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните по делото не се оспорва
обстоятелството, че жалбоподателят Ж.Д.Ж. е собственик на ПИ № 77195.706.118 по
КК на гр. Хасково находящ се в кв. Куба – I,
гр.Хасково. Не се спори и, че жалбоподателката К.А.Ж. е съпруга на Ж.Д.Ж., по
силата на Удостоверение за граждански брак №055163 от 03.08.1980г.
Процедурата
по отчуждаване на част от имота на жалбоподателите е започнала след като с
Искане рег. индекс 94Т-1390-1/15.04.2015 Тодорка Колева Янакиева, пълномощник
на Я. Т. Я.е поскала от Община Хасково да ѝ се отвори достъп (път) до ПИ
77195.706.121.
С
писмо рег.индекс 94Т-1390-1#1/22.04.2019г.
Т.К.Я.е уведомена, че съгласно Решение №241/22.07.2016г. на Общински съвет –
Хасково е приет план за улична регулация, според който за ПИ 77195.706.121 е
осигурен достъп чрез задънена улица с осови точки о.т.154, о.т.155 и о.т.156, но
плана не е приложен.
С
писмо рег. индекс 94Т-1390-1#3/16.05.2019г.
Началник отдел „АГК“ и Главен експерт от отдел „АГК“ в Община Хасково
уведомяват Директора на дирекция „ИСДУОС“, че достъпът до ПИ 77195.706.121 се
предвижда да се осъществява чрез задънена улица с осови точки о.т.154, о.т.155
и о.т.156, която засяга поземлени имоти с идентификатори 77195.706.118, 77195.706.117, 77195.706.120 и 77195.706.119 по КК
на гр.Хасково. Същите попадали в ж.р. „Куба“, за които имало влязъл в сила само
план за улична регулация, одобрен с Решение №241/22.07.2016г. на Общински съвет
– Хасково. В писмото се сочи, че съгласно Комбинирана скица за проектиране
№831/13.05.2019г. уличната регулация за визираните ПИ не е приложена.
Към
административната преписка се прилагат експертни пазарни оценки на
отчуждаваните имоти, видно от които: Справедливата пазарна стойност на
отчуждаваната част от имот № 77195.706.118 с площ 47 кв.м. е в размер на 1700
лева. Оценката е от месец юни 2019г.
С
докладна записка /без дата- л.52/ Кметът на Община Хасково предлага на Общински
съвет - Хасково на основание чл. 23 от ЗОбС да открие процедура по отчуждаване
на процесните имоти, като предлага на Ж.Д.Ж. да бъде определено обезщетение в
размер на 1700 лв. В докладната се сочи, че отчуждените имоти, сред които и
този на жалбоподателя, ще бъдат със статут на публична общинска собственост за
прилагане на улична регулация в частта на улица – тупик с о.т.154, о.т. 155 и
о.т. 156, находяща се в ж.р. „Куба 1“, гр.Хасково, без да се посочва акта, с
който е одобрена съответната улична регулация, налагаща отчуждаването.
С
Решение № 959/26.07.2019г. Общински съвет - Хасково, на основание чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА и във вр. чл. 23 от ЗОбС открива процедура за отчуждаване на 47 кв. м.
от ПИ 77195.706.118 по КК на гр. Хасково, собственост на Ж.Д.Ж.. В решението се
сочи, че придобитите имоти ще бъдат със статут на публична общинска
собственост, за прилагане на улична регулация в частта на улица – тупик с
о.т.154, о.т. 155 и о.т. 156, находяща се в ж.р. „Куба 1“, гр.Хасково, отново
без да се споменава акта, въз основа на който се твърди да е приета уличната
регулация и въз основа на който процесните имотите се отреждат, като такива за
задоволяване на публична общинска нужда.
С
Обявление на Община Хасково /л. 46/ публикувано на 18 и 19.09.2019г. в два
централни и един местен ежедневник /л.29-32/, собствениците на процесния имот са
уведомени за предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОбС.
Развилото
се административно производство по реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на
процесния имот е завършило с издаване на оспорената
Заповед № 2031/11.11.2019г. на Кмета на Община Хасково.
С административния акт, на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОбС, чл. 44
ал. 2 от ЗМСМА и Решение №959/26.07.2019г. на Общински съвет - Хасково, е наредено отчуждаването на части от имоти подробно
описани с идентификатор, трайно предназначение, площ за отчуждаване и
собственик. Посочена е определената от органа пазарна стройност на площта
определена за отчуждаване, като за 47 кв.м от имот с
№77195.706.118 от КК на гр. Хасково е в размер на 1700 лв., като липсва
посочване на обстоятелствата, въз основа на които органа е възприел конкретно
посочената стойност на паричното обезщетение.
Заповедта е връчена
с известие за доставяне (л.33) на Ж.Ж.
на 23.01.2020г.
Жалбата срещу заповедта е
подадена пред Административен съд -Хасково на 06.02.2020г., видно от поставения регистрационен номер.
По
делото са назначени две съдебно-оценителни експертизи. Видно от представеното и
прието с оспорване на ответника заключение по първата експертиза, равностойното
парично обезщетение за отчуждаваните 47
кв. м. от ПИ 77195.706.118 по КК на гр. Хасково е в размер на 2 627 лева, а оценката на засегнатата
част от ограждащата имота телена мрежа е извършена по метода на амортизираната
възстановителна стойност и възлиза на
251 лева. Вещото лице е посочило, че сравнимите обекти са избрани от оферти
за продажба на поземлени имоти с лице на главната обслужваща улица „Розова
долина“ в ж.р. „Куба-1“ в периода месец юли – месец декември 2019г. Различията
за избраните имоти получават стойностни измерения в проценти, като с тях са
коригирани продажните им цени и по този начин са доближени до стойност, еквивалентна
на стойността на оценявания обект. В експертизата се сочи, че в участъка от
имота - предмет на отчуждаване, попадат полумасивна ограда с дължина 34.60
метра (телена мрежа, закрепена на метални тръби и бетонови колове в бетонова
основа), плодно дърво – орех, разположено в дъното на процесния имот. В т.4.3
от заключението се сочи, че в конкретния случай се прилага влязъл в законна
сила ПУП – план за улична регулация, отчуждават се част от поземлени имоти за
обществена инфраструктура – улица, която обслужва ПИ 77195.706.117,
77195.706.120 и 77195.706.121. Според експерта, така предложеното техническо
решение за осигуряване на достъп до имоти 77195.706.117, 77195.706.120, 77195.706.121
е икономически най-целесъобразно. Възможни били и други решение, но при
спазване изискванията на ЗУТ за изменение на влязъл в сила ПУП (напр. по
взаимно съгласие). Вещото лице, е посочило още, че останалата част от процесния
имот отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид,
местонахождение и предназначение – за него може да се отреди УПИ, което ще бъде
с площ 573 кв.м. и с 48.27м. лице на две улици. При изготвяне на оценката за
частта от имота, която се отчуждава експертът е използвал Сравнителния метод на
пазарни аналози.
В
съдебно заседание вещото лице допълва, че използваните при оценката сравнителни
офертни цени са намалени с по 5 до 10%. Имотите, които избрал
като аналози, на базата на която офертна цена определил пазарната оценка на
процесния имот, избирал така, че да бъдат максимално близки до процесния, а
именно: да имат лице към улица, с която лицува и процесния имот. Включително
направил и проверка на място, за да е сигурен, че и трите имота, чиито офертни
цени използвал, имали лице на ул. „Р. д.“, т.е. максимално близки технически
характеристики до процесния имот.
По
делото е назначена, и приета без оспорване допълнителна съдебно-оценъчна
експертиза, с вещо лице притежаващо компетентност в областта на оценка на
трайни насаждения, което да даде заключение относно стойността на находящото се
в ПИ 77195.706.118 от КК на гр.Хасково трайното насаждение. В отговор на
поставената задача експертизата дава заключение, че стойността на трайното
насаждение – орех, находящо се в засегнатата от отчуждаването част от ПИ
77195.706.118 е 627.96 лева.
Съдът, като прецени
доказателственият материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
за обжалване, изхожда от лица с правен интерес от оспорването и е насочена
против годен за съдебен контрол административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Процедурата по принудително отчуждаване на имоти -
частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона
за общинската собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от същия закон, отчуждаването
в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по
местонахождението на недвижимия имот. Имотите, предмет на отчуждаване, се намират
в землището на гр.Хасково, поради което процесната
заповед като изхождаща от Кмета на Община Хасково е издадена от материално
и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт.
Независимо от последното настоящият съдебен състав
намира, че оспореният административен акт, макар и да е издаден в писмена
формата е издаден при липса на релевантни към производството по чл. 25, ал.1 от ЗОС фактически основания. Последното определя АА като издаден при липса на
мотиви, което обстоятелство възпрепятства съда да упражни контрол по
съответствието на оспорения акт с посоченото в акта правно основание за
неговото издаване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
посоченото в акта фактическо основание за неговото издаване, а именно въз
основа на Решение № 959/26.07.2019г. на Общински съвет - Хасково по естеството
си не би могло да породи целените правни последици. Следва да се посочи, че съгласно
чл. 25 ал. 2 от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински
нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването,
предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота,
както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити привидно са налице в
проверяваната заповед, но посоченото фактическо основание, а именно Решение № 959/26.07.2019г.
на Общински съвет - Хасково, се явява неотносимо към стриктно въведените от
нормата н чл.21, ал1 от ЗОС основания за провеждане на отчуждително
производство по този ред.
Отчуждителното производство по реда на чл. 25, ал.1 от ЗУТ на имоти частна собственост е допустимо при условие, че със същите ще бъдат задоволени
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа
на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на
обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен
план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична
общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В настоящият случай от оспорения акт не се стига до
извод за наличие на влязъл в сила ПУП, предвиждащ отчуждаването да бъде, с
оглед задоволяване на общинска нужда, която не би могла да бъде задоволена по
друг начин. В оспорения акт се сочи, че същият се издава на основание Решение № 959/26.07.2019г. на Общински съвет -
Хасково /л.51/, което решение е за откриване процедура по отчуждаване на
процесните имоти. Последното решение за откриване на процедура по отчуждаване
също не е обосновано с наличие на влязъл в сила ПУП, за да се приеме, че
посредством същото оспорения акт се мотивира за наличие на такъв. Единствено се
сочи, че придобитите имоти ще бъдат със статут на публична общинска собственост
за прилагане на улична регулация, без да се посочва основанието на което се
твърди, че тези имоти се засягат от уличната регулация. Никъде в оспорения акт
не се сочи, кой е акта, с който е приета уличната регулация, влязъл ли е в
сила, приложена ли е тази регулация. Последните пропуски водят до
немотивираност на издадения акт съобразно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗУТ и до
невъзможност за проверка материалната му законосъобразност.
Към представената от органа администартивна преписка
не се представя конкретното Решение на Общински съвет – Хасково, с което е бил
одобрен план за улична регулация за имотите, нито доказателства за влизането му
в сила, а и такива твърдения липсват в оспорения акт. За предприемане на отчуждителното
производство при наличие на обстоятелства по чл. 21, ал.1 от ЗОбС и за
аргументиране именно с тези обстоятелства, не би могло да се съди и от
направеното от органа уведомление по реда на чл. 23 от ЗОС. Последното
поместено в два централни и един местен ежедневник не сочи, че е предвидено за
задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
въз основа на влязъл в сила ПУП. В тази връзка не следва да се обсъждат наличие
или липса на влязъл в сила ПУП предвиждащ процесните имоти за отчуждаване,
доколкото нито в оспорения акт, нито в който и да било друг документ от
изпратената от органа административна преписка, последният не се позовал на
наличието на такъв.
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира,
че оспореният акт следва да бъде отменен изцяло, поради издаването му при липса
на мотиви, релевантни към производството по реда на чл. 21, ал.1 от ЗОС, на
каквото правно основание се е позовал органа за неговото издаване.
Наред с горното следва да се има предвид и, че
изготвените в административното производство експертни оценки са от месец юни,
а оспореният акт е издаден на 11.11.2019г. Следва да се обърне внимание, че в
оспорения акт органа не е посочил изрично, че обезщетението е определил въз
основа на така изготвените експертни оценки, предвид което следва да се приеме,
че липсват мотиви и относно критериите, по които е определено посоченото в акта
обезщетение. Дори и да се приеме, че обезщетението е определено въз основа на
тези оценки, то не е спазена разпоредбата на чл. 22, ал.10 от ЗУТ, съгласно
която „размерът на
равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди
издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2
от ЗУТ“, което от своя страна предопределя материалната незаконосъобразност на
оспорения акт в тази му част.
Доколкото оспорения акт е издаден
при липса на мотиви, релевантни към производството по чл. 21, ал.1 от ЗОС,
обстоятелство водещо до пълната му отмяна, не следва да се анализира какъв
следва да е размера на равностойното парично обезщетение, но следва да се
посочи, че с оглед принудителния характер на процедурата по отчуждаване, така
определения от органа размер трябва в максимална степен да бъде равностоен на
това, което лицето би получило при доброволно отчуждаване на същите имоти,
какъвто смисъл е заложен в нормата на § 1, т.2 от ДР на ЗОбС. В тази връзка
съдът кредитира изготвените по делото заключения, което при съобразяване
разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ЗОбС определят за
отчуждената част от имот № 77195.706.118 равностойно парично обезщетение в
размер, както следва: за отчуждаваните
47 кв. м. - 2 627 лева, за част
от ограждащата имота телена мрежа - 251
лева и за стойността на трайното насаждение – орех - 627.96 лева.
Предвид изложеното, следва извод за постановяване на
оспорения акт при наличие на визираните в нормата на чл.146, т.2 и т.4 от АПК
основания за неговата отмяна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият
състав не споделя възраженията на жалбоподателката Ж., че оспореният акт е
незаконосъобразен, с оглед липсата на изрично уведомяване на същата за
предстоящото отчуждаване и липсата на изричното й посочване в акта, като
собственик на отчуждавания имот. Видно от Удостоверение за граждански брак
№055163 от 03.08.1980г. К.Ж. е съпруга на
жалбоподателя, следователно всички действия извършени от административния
орган, свързани с процесния имот - попадащ в режим на семейна имуществена
общност, по отношение на Ж.Ж., ползват правните интереси и на К.Ж..
При
този изход на спора в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят направените в производството разноски, в доказания им
размер. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите Ж.Д.Ж. и К.А.Ж. разноски в доказания по отношение на
всеки от тях размер, както следва на Ж.Ж. сумата от 1060 лева, представляващи,
10 лева заплатени държавна такса за разглеждане на производството, 450 лева възнаграждения
за вещи лица (300+150), както и сумата от 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и на К.Ж. сумата от 610 лв., представляващи 10 лева заплатени
държавна такса за разглеждане на производството и сумата от 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 2031/11.11.2019г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Ж.Д.Ж.,***, направените по делото разноски
в размер на 1060.00 (хиляда и шестдесет) лева, от които 450 лева,
представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, 600 лева
адвокатско възнаграждение и 10 лева платена държавна такса за водене на
съдебното производство.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на К.А.Ж. ***, направените по делото разноски
в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, от които 600 лева адвокатско
възнаграждение и 10 лева платена държавна такса за водене на съдебното
производство
Решението
е окончателно.
Съдия: