Решение по дело №504/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260940

гр. Пловдив, 23.03.2021  г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                          Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 504 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Д.Д., EГН **********, представлявана от адв. К. Г., срещу ОУ „Пенчо Славейков“ - гр. П.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ********г. на ***** на *****, с която й е наложено дисц. наказание „уволнение”, и като такова да се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „******“.  Претендира разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на длъжността „****” в ****, като със Заповед № *****. на *** на ***** му било наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от ****.

Ищецът твърди, че наказанието му е незаконосъобразно наложено и уволнението е незаконосъобразно извършено, поради следното:

Извършено е нарушение на член 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като ищцата била уволнена без да бъде поискано предварително разрешение на Инспекцията по труда град Пловдив, доколкото ищцата се е ползвала със закрилата по член 333 от КТ, поради ползването на разрешен непрекъснат отпуск по болест за периода 04.11.2019г. до 17.11.2019г. вкл. Разрешение от ИТ Пловдив било поискано за друг ползван от ищцата отпуск по болест за периода от 24.06.2019г. до 08.07.2019г., касаещ учебната година 2018/2019г.

              Извършено било нарушение на чл. 333,  ал. 3 от КТ, тъй като към момента на уволнението ищцата е била член на синдикално ръководство на териториален и отраслов изборен синдикален орган, а именно ****** на Синдикалната организация „Образование и наука“ - гр.П. към Синдикат*****, което обстоятелство е декларирано писмено от ищцата при връчване на уволнителната заповед, посредством изписването му върху нея, както и повторно в **** със Заявление вх.№ ******* г. в 14:09 часа, към което е приложено надлежно удостоверение изх. № 23/14.11.2019 г. от Синдикат *****, от което е видно, че Е.Д. е избрана на въпросната синдикална длъжност от 03.10.2019г. — близо месец и половина преди уволнението, като ********* на ***** не е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. 3 от КТ да поиска предварително съгласие от УС на Синдикат ***** за уволнението на ищцата. Освен това ищцата била ****** на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип, а не на друго първично структурно звено извън предприятието на работодателя, поради което същата се ползва със синдикална закрила по чл.ЗЗЗ ал.З от КТ. Твърди се, че към момента на процесното уволнение, към СО “Образование и наука”- гр.П. към ***** има изградено едно първично организационно- структурно звено в нейно подчинение и координация при един работодател, а именно Синдикална организация „Образование и наука“ при работодател ****** към Синдикат *****, където ищцата е престирала труд и към момента на уволнението е била редови член в същата организация.

           Уволнението било незаконно, тъй като било извършено при злоупотреба с право, превратно упражняване на власт/права, тормоз по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр. и дискриминация по см.на чл.4 от ЗЗДискр. /пряка и/или непряка по признак лично и/или обществено положение/ от *******, в качеството му на горестоящ на работодателя, тъй като ******* е целял да прекрати ТПО на Е.Д. с цел противоправно да я увреди, доколкото е знаел, че към момента на уволнението Д. се е ползвала от закрилата на чл. 333,  ал.1,  т.4 от КТ и не е  поискал от Инспекцията по труда разрешение по чл. 333 от КТ за уволнение при ползването на последния разрешен отпуск и въпреки това е предприел уволнение. Освен това в нарушение на чл. 9 ал. 1 и сл. от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието, издаден от Министъра на образованието и науката, ****** не е оказал  МЕТОДИЧЕСКА ПОДКРЕПА на *****, ако е счел, че същата има пропуски и административни затруднения при управлението на училището по повод описаните в процесията уволнителна заповед деяния, а директно е прекратила ТПО с процесната заповед, с ясната цел да я уволни, въпреки закона. ***** е злоупотребил с права, като е затормозил значително защитата на ищцата в хода на дисциплинарното производство, създавайки документална суматоха, за да се изгуби възможността адекватно да се реагира на дисциплинарната заповед. Също така, ****** давайки някои задължителни писмени предписания на ищцата, след проверките, по повод на които е ангажирана дисциплинарната й отговорност с процесната уволнителна заповед, не е изчакала изтичането на поставените лично от нея срокове за изпълнение на предписанията, а директно е уволнила, което също съставлявало злоупотреба и превратно упражняване на работодателска власт/права с право по см.на чл.8 ал.1 КТ. Злоупотреба с право от страна на ****** при уволнението на ищцата е налице и тъй като, ищцата била  подавала сигнали до институциите срещу К. като давала обяснения пред органите на властта във връзка с водени разследвания по повод сигнали срещу К. Налице било дискриминационно третиране по признак лично и/или обществено положение, понеже видно от Справката на *****, представена до повод СУ, издадено по гр.д. № 9529/2019 г., VIII гр.с-в, образувано по искова молба на Е.Д., се установявало, че в училището, ръководено от ищцата, са извършвани най-много проверки по заповед на ****. Уволнението било незаконно, тъй като не бил даден разумен срок от ****** за писмени обяснения от ищцата, както и не били поискани писмени обяснения за някои деяния. Освен това дисц. отговорност била ангажирана извън законните срокове, а заповедта била немотивирана и неясна. Отделно от това констативните протоколи от проверките не били  връчени на ищцата, както и не били връчени приложенията към констативните протоколи. Твърди се, че описаните деяния в уволнителната заповед не били извършени от ищцата, като ако  са съществували някои административни неточности, същите били изцяло формални/технически, а наложеното наказание било прекомерно и несъразмерно тежко, тъй като поведението на ищцата било добросъвестно, доколкото същата отстранявала бързо и своевременно констатираните пропуски. Твърди се също така, че за  работодателя не били настъпили никакви вреди, а и такива не се твърдели в уволнителната заповед.

            Твърди се, че дисциплинарното минало на ищцата било чисто, като последната била награждавана за дейността си като *****, а с Постановление на Министерски съвет № 391 от 17 юли 2017 г. ОУ „Пенчо Славейков“⁴ - гр.П. станало ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩЕ.

            От съда се иска произнасяне по валидността и законосъобразността на осн. чл.17, ал. 2 от ГПК, на Заповед №*******. на Министъра на образованието, младежта и науката - акад. С. В., с която е ПРЕНАЗНАЧЕНА И.Д. К.от длъжност „****” в отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност” в РИО - гр.П. на длъжност „*******” в РИО - гр.П. на осн. чл. 82, ал.1 и ал. 3 от ЗДСл. Излагат се съображения, че приложим бил реда на  Закона за народната просвета (ЗНП) - отменен, който съгласно чл 35,  ал. 4, предвиждал, че  началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от министъра на образованието, младежта и науката и доколкото е приложен общият, вместо специалния закон, министърът на образованието, младежта и науката е допуснал особено съществено нарушение на материалните разпоредби, който порок се свеждал до степен на НИЩОЖНОСТ, понеже ако не бил допуснат, е следвало да има публичен конкурс по ЗДСл. и НПКДСл, във вр.с чл. 35, ал. 4 от ЗНП, в който са могли да вземат участие физически лица, които не са от администрацията на РИО и отговарят на нормативните изисквания.

                Иска се от съда произнасяне по валидността и законосъобразността на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК  на Заповед № ****** на Министъра на образованието и науката, тъй като мотивът й за неспазен срок, регламентиран в нормата на чл.102 ал.1 от АПК е НЕПРИЛОЖИМ, с оглед на това, че се е касаело за прогласяване на нищожност на административен акт, а не за отмяна или изменение на акта от издателя му.

             Иска се от съда да упражни инцидентен контрол върху действия и бездействия на Министъра на образованието и науката на осн. член 59, ал. 3 АПК, изразяващи се в по-късното допускане и възстановяване на длъжността “******”, след установения в ЗДСл. срок, както и БЕЗДЕЙСТВИЕТО му по прекратяване на служебното правоотношение по чл.103, ал.1, т.2 ог ЗДСл., и след като установи нищожността им, респ. незаконосъобразността им да приеме, че И. К.  не е легитимна да издава заповеди за уволнение, в качеството й на ***** на РИО-Пловдив, поради незаконното й заемане на длъжността от 2013 година насам, а оттук да приеме, че уволнението на ищцата е незаконно.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от когото в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от упълномощения му адв. Т.Д..

Признава се, че между страните е съществувало ТПО, че ищцата е заемала посочената в ИМ длъжност, от която е уволнена дисциплинарно.

            Излага се, че за дисциплинарното уволнение на ищцата било поискано и получено писмено разрешение на Инспекцията по труда, с което висшестоящият орган е изпълнил изискването на чл. 333, ал.1 т. 4 от КТ.

Искането за закрила на ищцата като член на синдикалното ръководство на териториален и отраслов изборен синдикален орган - **** на Синдикалната организация Образование и наука - гр. П. към Синдикат ***** било ненсътоятелн, тъй като този синдикат бил нелегитимен и нямал национална представителност. Освен това Синдикат *****нямал нищо общо със структурата на ОУ Пенчо Славейков, нямал нищо общо и със структурата на по-горестоящия орган РУО П., като участието на ищцата Д. в този синдикат не й давало право на предварителна закрила.

             Не било вярно  твърдението в ИМ, че към момента на уволнението на ищцата в ответното ОУ Пенчо Славейков имало секция на синдикат ****, като се твърди, че такава секция не е имало нито преди, нито тогава, нито към настоящия момент.

  Нямало данни по делото синдикат „*****” да има териториален, отраслов или национален статут с 75000 члена, както и да има  вписани първични организационни структурни звена, ръководни изборни синдикални органи, изградени на териториален или национален принцип, които да ръководят и координират действията на първичните организационни структурни звена.  Налице била  злоупотреба с права от страна на ищцата - формирането на структура на съответната синдикална организация при работодателя - училището, както се твърди, било с цел единствено да се ползва директорът Д. със закрила към момента на връчването на уволнителната заповед, още повече, че в РУО – П. е постъпила писмена информация, че ищцата Д. е в ръководството на друг синдикат - в системата на КНСБ, респективно членува в друга синдикална организация.

          По твърденията за злоупотреба с право, превратно упражняване на власт/права, тормоз по смисъла на §1 т.1 от ЗЗДискр. и дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр (пряка и/или непряка по признак лично и /или обществено положение) от ***** на РУО – П., в качеството й на горестоящ на работодателя орган се излага, че така формулираните нарушения на закона били измислени от ищцата с цел да се оневини, като ******на РУО П. бил действал обективно и по никакъв начин не е имал лична цел да уврежда противоправно ищцата.

         Твърди се, че ищцата се е намирала в болничен, за който не е информирала надлежно нито ответното училище, нито висшестоящия орган, нещо повече - ищцата се била поставила в положение на болнични непрекъснато в много дълги периоди от време. Освен това **** на РУО бил поискал и получил разрешение от инспекцията по труда именно за визираните в заповедта за уволнение нарушения с нарушител ищцата. Очевидно било желанието на ищцата да злоупотребява с права и да черпи права от собственото си противоправно поведение. Твърди се, също така, че проверките, не са били провеждани персонално от началника на РУО П., а били  установени от длъжностни лица в кръга на правомощията им. Освен това, преди да бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание, висшестоящият орган бил направил опит да мотивира ищцата да работи законосъобразно, налагайки й по-леки наказания - забележка, предупреждение за уволнение, но ищцата с упорството си в незаконосъобразното упражняване на директорските си правомощия, мотивирала ръководителя си да й наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърдението, че имало злоупотреба с право, тъй като *****на РУО П. не бил оказал методическа подкрепа на ищцата Д., било несъстоятелно и несериозно. Всеки **** постоянно получавал методическа подкрепа от РУО П. и от неговия ръководител. Нямало искане от страна на ищцата Д., на което да не е било отговорено адекватно от страна на РУО **** и ****** на РУО *****. Ищцата била ***** с доста дълъг опит, спечелил конкурс и се очаквало че  е подготвена и познава работата си. Освен това изискванията към ***** на училище било по-високи, тъй като те в пряката си работа са работодатели и ръководят една от най-важните държавни политики - образованието на децата и учениците. Несъстоятелни били твърденията в ИМ, че РУО било създало „документална суматоха“ и че документите (неясно кои) не били връчени на ищцата в дисциплинарното производство. КТ не задължавал работодателя да предоставя копие от всичко на наказваното лице, а само го задължавал да запознае лицето с наличните доказателства. Ищцата била запозната с абсолютно всички доказателства и в качеството си на лице в дисциплинарна процедура, и в качеството си на директор на проверяваното ОУ Пенчо Славейков имала пълен достъп до цялата налична документация, вкл. резултатите от проверките. Относно твърденията, че ищцата Д. била подавала сигнали и обяснения пред органите срещу ****** К. същите били голословни и непотвърдени с доказателства.

          Съответно колко били бройките на извършените проверки в училището било неотносимо, понеже се касаело образованието на деца, за което държавните органи трябва да са бдителни и да следят подлежащите на контрол училища. Сочи се, че по време на управлението на ищцата броят на учениците в ОУ Пенчо Славейков е спаднал от 1536 ученици (учебната 2013-2014 година) на 854 ученици (учебната 2019-2020 година) и в този смисъл се сочи, че броят на проверките бил малък.Твърди се, че не е спазвала нормативните актове и не е съблюдавала правата на децата, учениците и  учителите.

            Ако е имало дискриминационно третиране, то не е било спрямо ищцата Д., а такова било упражнено от същата към всички 700 деца, за които училищните врати са се затворили.

           Настоява се на това, че броят на проверките бил съответен на нивото на работа във всяко едно отделно училище, като в нито едно от цитираните от ищцата училища нямало намаление на ученици с около 700 деца или близо 50% от първоначалния списъчен състав. Намалението на учениците в училището под ръководството на ищцата Д. с близо 50% за около б години било най-добрата илюстрация на работата й. Твърди се, че на ищцата бил даден достатъчен и разумен срок за обяснения, а дисциплинарната й отговорност била ангажирана в законните срокове, като уволнителната заповед била мотивирана и ясна.

            Освен това всички констативни протоколи от проверките, както и всички техни приложения, били връчени на ищцата както в рамките на дисциплинарното производство, така й в качеството й на директор на проверяваното училище. Всички цитирани доклади, сигнали, становища, са били връчвани на ищцата Д., или тя е била запозната с тях.  Заповедите и задължителните предписания също били връчвани на ищцата и всички твърдения за незапознаване или невръчване на документи, били неистина.

             Всички нарушения, визирани в уволнителната заповед били извършени от ищцата и тя била наказана за собственото си противоправно поведение, извършено с действия и/или бездействия, които са достатъчно тежси, за да обосноват налагането на дисциплинарно уволнение.

   Относно твърдяната нищожност на заповедта за учредяване/възникване служебното правоотношение на И. К. на длъжност **** на РИО П. и искането за косвен (инцидентен) контрол по чл.17 ал.2 от ГПК се излага, че се касае за несъстоятелни твърдения, по които съдът се е произнасял, потвърждавайки или отменяйки редица директорски уволнения в последните няколко години. Освен това ищцата не била в кръга лица, които биха могли да оспорват евентуалния конкурс на И. К..

              Касателно искането за инцидентен (косвен) контрол на Заповед ……… на Министъра на образованието, младежта и науката същото било преклудирано, като евентуално би следвало да се разглежда в производство, в което да се даде възможност за защита на съответния министър и на началника на РУО П. И. К.. Аналогично същото се отнасяло и до искането за инцидентен (косвен) контрол на Заповед № … на Министъра на образованието и науката, както и до искането за инцидентен (косвен) контрол върху действия и бездействия на Министъра на образованието и науката. Претендират се разноски.

            Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

            Страните не спорят относно съществуването на трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „*****“ на ОУ „*****“, който трудов договор е прекратен без предизвестие, поради дисиплинарното уволнение на ищцата.

Съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса, в тежест на ответника е да установи надлежното упражняване на правото му да уволни ищеца и наличието на основание за налагане на дисц. уволнение.

Ищцата е релевирала възражение, че е била уволнена по време на ползването на разрешения й отпуск по болест, без работодателят да е поискал предварителното разрешение на Инспекцията по труда, като по този начин същият не е преодолял предварителната закрила при уволнение, съгласно нормата на член 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Същевременно работодателят на ищцата бил поискал такова предварително разрешение, и такова било дадено от ИТ с изх. № ******., но същото касаело друг разрешен на ищцата отпуск по болест във връзка с издаден БЛ № ****** г. за периода 24.06.2019г. – 08.07.2019г. вкл., поради което ищцата намира, че даденото преди това от ИТ предварително разрешение за уволнение било изтекло, като работодателят е следвало да поиска ново разрешение с оглед повторното излизане на ищцата в разрешен отпуск, след като преди това, за периода от 12.09.2019г. до 03.11.2019г. е била на работа и  е престирала труда си.

           От представените доказателства по делото се установява, че ищцата не е била уволнена по време на ползвания от нея отпуск по болест за периода 04.06.2019г. до 11.09.2019г. вкл., както и че дисц. уволнение не е било наложено в периода 12.09.2019г. до 03.11.2019г., в който период ищцата се е върнала на работа за началото на новата учебна година. 

 Съгласно приетия по делото БЛ № ******., заведен в регистъра на болничните листове при работодателя и представен в РУО-Пловдив с придружително писмо от училището с изх. № *******. на ищцата е разрешен 7 дни отпуск по болест, който болничен лист е продължен с още 7 дни с БЛ № ******.2019 г. за периода 11.11.2019г. – 17.11.2019г., който също е заведен в регистъра на болничните листове при работодателя и е бил представен в РУО-П. с придружително писмо с изх. ******., заведен под вх. № ******. в РУО-П.. Не е налице спор, че за посочения период ищцата е започнала да ползва нов отпуск по болест, по време на който – на 15.11.2019г., на упълномощения от ищцата адвокат е била връчена заповед за дисц. уволнение в нотариалната кантора на нот. ******* който я е получил, със забележката, че ищцата е в отпуск и се ползва от закрилата по член 333 от КТ. Следва да се отбележи, че не се касае за продължен болничен лист, а за нов отпуск по болест, доколкото след приключване на отпуска за временна неработоспособност ищцата се е завърнала на работа на 12.09.2019г. и излезнала в нов болничен, считано от 03.11.2019г.

Съобразно член 333, ал. 1 , т. 4 от КТ, в случаите на член 330, ал. 2, т. 6 КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск само с предварителното разрешение на инспекцията по труда. Предварителното разрешение на ИТ е необходимо на работодателя, за да уволни работника по време на ползване на разрешения му отпуск, защото ако последният е на работа, няма да се налага даване на разрешение, поради обстоятелството, че в този случай работникът не се ползва с предварителна закрила. Нормата е повелителна и не е самоцелна, като същата е израз на защитаваната от КТ цел да се осигури свободата и закрилата на труда, прокламирана в член 1, ал. 3 от КТ.

Според член 333, ал. 7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Към момента на връчване на заповедта – 15.11.2019г. ищцата е започнала да ползва нов отпуск, за който отпуск началникът на РУО е бил надлежно уведомен, като е следвало отново да се спази процедурата по член 333, ал. 1, т. 4 от КТ, доколкото  исканото и даденото по-рано предварително разрешение от ИТ, касае ползването на друг разрешен отпуск на ищцата, с оглед на което се налага изводът, че правото на уволнение е незаконосъобразно упражнено. 

Член 344, ал. 3 от КТ заповядва, че в случаи когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било поискано преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

 По изложените съображения искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна като основателен и доказан ще се уважи, като с оглед разпоредбата на член 344, ал. 3 КТ е безпредметно съдът да се произнася по останалите наведени от ищеца основания за отмяна.

С оглед уважаването на първия иск ще се уважи и искът за възстаняване на предишната работа, като обусловен от изхода на първия.

         По разноските: На адв. Г. ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата 2100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, провеждането на четири заседания, осъществената от адвоката процесуална активност, представения по делото списък с разноските и липсата на възражение от страна на другата страна за прекомерност на адв. възнаграждение.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавната такса върху уважените искове в размер на 120 лева.

Мотивиран от изложеното, по-горе, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на Е.Д.Д., EГН **********, представлявана от адв. К. Г., извършено със Заповед № *****. на ***** на РУО –П., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, считано от 15.11.2019 г. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Е.Д.Д., EГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „****“ на ОУ „Пенчо Славейков“ град П..

ОСЪЖДА ОУ „Пенчо Славейков“ град П. да заплати на адв. К.Д.Г. *** адв. възнаграждение в размер на 2100 лева по член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ОУ „Пенчо Славейков“ град П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 120 лева  държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                               Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оргинала.

Секретар: Н.Н.