Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 200
гр.Русе,
27.ІV.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 2 февруари през две хиляди
и осемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 37 по описа
за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Б.Р.С. и Ж.Ж.С. са обжалвали решението
на Русенския районен съд по гр.д.№ 2466/2016 год.,с което са уважени
предявените срещу тях ревандикационни искове.Развиват оплаквания за
неправилност на решението и искат отмяната му и отхвърляне на исковете по
подробно изложени в жалбите и поддържани в съдебно заседание съображения,със
законните последици.
Ответникът счита жалбите за
неоснователни.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни
страни,постъпили са в законния срок,поради което са допустими.Разгледани по
същество,жалбите са неоснователни.
От фактическа страна по делото е установено
следното:
С решение № 213 СТ от 30.ІІІ.1994
год.Поземлената комисия с.Сливо поле,област Русе възстановила правото на
собственост на наследниците на И. И. И.
върху земеделска земя от 31,004 дка в местността КУШЧАЛЪ в землището на село
С.,община С. п..С нотариален акт № 91 т.І от 15.ІV.2009 год.В. И. Х. била
призната за собственик по давностно владение на имота,а на 8.ІІІ.2010 год.го
прехвърлила възмездно на ищеца по делото Е.Я.Х. с нот.акт № 151 т.І.
Жалбоподателите Б.Р.С. и Ж.Ж.С.
придобили по ½ ид.част от същия имот чрез продажба с нот.актове
съответно № 100/9.VІІ.2009 год. и № 103/9.VІІ.2009 год.При изповядване на
сделката продавача С. А. Д. се легитимирала като собственик на целия имот с
решението на ПК от 30.ІІІ.1994 год.,посочено по-горе,и нотариално завещание от
3.ІІ.1992 год.на трети нотариус в гр.Б.,Р. Т..Между двамата е извършена съдебна
делба на процесния имот по гр.д.№ 4553/2009 год.,който е разделен на два реални
дяла и делбата е приключила чрез поставяне в дял на всеки от тях както
следва:на Б.Р.С.-дял І,представляващ нива в местността Кушчалъ с площ от 15,501
дка,поземлен имот № 004071 и на Ж.Ж.С. –дял ІІ ,представляващ нива в същата
местност с площ от 15,502 дка,поземлен имот № 004070.
Ищецът претендира,че е собственик на
целия имот,понастоящем обособен в два поземлени имота и иска съдебна защита на
това право чрез предявения срещу двамата ответници ревандикационен иск.Те,от
своя страна,претендират че владеят всеки от имотите на правно основание,като
собственици и техните права изключват правата на ищеца.
Разпитаните по делото свидетели Н. Х.,Р. Х. и
Р. М. установяват,че ищецът обработвал земите от възстановяване на правото на
собственост през 1994 год.до 2014 год.Наследниците на И. И. А., починал през
1991 год.,В. И. Х.,М. и Р.,се разбрали възстановените земеделски земи да
останат за ищеца,внук на В. Х..Праводателката на жалбоподателите С. Д. е дъщеря
на Р. и внучка на наследодателя И. А..И двете живеели постоянно в Р. Т..
При тези фактически
обстоятелства,които районният съд е приел за установени и които настоящият
състав споделя след самостоятелна преценка на доказателствата по делото,изводът
на съда,че ищецът е установил правото си на собственост върху спорните земи,е
правилен и обоснован.Ищецът е придобил това право чрез договор за
покупко-продажба.Неговата праводателка В. И. Х. е установила владение върху възстановените
земеделски земи непрекъснато,явно и несъмнено,продължило повече от 10 години.Несъмненият
характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са
извършвани явни действия по стопанисването му.Когато владелецът обработва и
засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него,всички могат
да установят,че осъществява фактическа власт с намерение за своенето му,тъй
като това са действия в правомощията на собственика на имота.Обстоятелството,че
действията по стопанисването са извършвани преимуществено от ищеца,а не лично
от праводателката В.,не е пречка за настъпване на последиците на придобивната
давност,защото владението може да се осъществява и чрез други лица.В този
смисъл не е налице и противоречие между твърденията на ищеца в исковата молба ,че
имотът е стопанисван от родителите му,подпомагани от него ,и установените чрез
събраните по делото доказателства обстоятелства относно владението на имота. Поради
това съдът намира,че В. Х. е придобила по давност правото на собственост върху
процесните земи,което е прехвърлила на ищеца с нот.акт № 91/15.ІV.2009 год.
Съдът не споделя изводите на
районния съд относно началото на придобивната давност -18.ХІ.1997 год.,обосновани
с разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ.С посочената разпоредба законодателят заличава
последиците на изтекла придобивна давност за имоти,собствеността върху които се
възстановява по ЗВСОНИ или по ЗСПЗЗ и други закони,като постановява,че
изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизане
в сила на разпоредбата-18.ХІ.1997 год.Тази разпоредба обаче намира приложение
само в хипотезите на неприключила процедура по възстановяване на собствеността
на земеделските земи,но не и в хипотезата на приключила такава.Такъв е и
настоящият случай,в който процедурата по възстановяване на земеделските земи е
приключила на 30.ІІІ.1994 год. и не попада в обхвата на нормата на чл.5,ал.2
ЗВСОНИ.От момента на възстановяване на собствеността с решението от 1994 год.са
приложими общите разпоредби на ЗС,включително и тези за придобиване на правото
на собственост по давност.
Жалбоподателите не са установили
заявените в отговора на исковата молба права на собственост върху обособените
при делбата поземлени имоти,защото са ги придобили от
несобственик.Праводателката им не е от кръга на наследниците на И. И. А.,на
които е възстановено правото на собственост с цитираното решение на ПК от 1994
год.По делото не е представено завещанието,с което се е легитимирала като
собственик пред нотариуса,поради което то не може да бъде коментирано.Налага се
извода,че жалбодателите не притежават права върху спорните земи,които успешно
да противопоставят на ответника по жалбата и ги владеят без правно
основание,поради което следва да му го предадат.Исковете са основателни и
доказани,а решението на районния съд,с което са уважени,като правилно подлежи
на потвърждаване.
При този изход на спора съдът
възлага в тежест на жалбоподателите разноските на ответника по жалбата в
производството пред окръжния съд.
Мотивиран така окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1459 от 25.Х.2017
година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2466/2016 год.по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Б.Р.С. *** ЕГН ********** и Ж.Ж.С. *** ЕГН**********
да заплатят на Е.Я.Х. сумата 600 лева разноски в производството пред окръжния
съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: