Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 189
гр.С., 18 март 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.районен съд, гражданска
колегия, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието
на секретаря Глория Йорданова като разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 862 по описа за 20* година на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът “Б.Д.” ЕАД, БУЛСТАТ **, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район О., ул. “М.” № *, представлявано от
главния изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителния директор Д.Н.Н., моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането му - главница в
размер на 14 229.95 лева, 17 444.50 лева – договорна лихва за периода
15. 06. 2010 г. – 27. 08. 2018 г., санкционна лихва за периода 15. 05. 2011 г.
– 27. 08. 2018 г. в размер на 2 152.12 лева и заемна такса в размер на 120.00лв.,
произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и
допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г. към него, сключен между него и
ответника в качеството му на поръчител, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1200 / 2018 г. по описа на СРС съществува и същият
дължи заплащането му.
В случай, че съдът отхвърли
установителните искове, моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумите –
главница, лихви и такси.
Претендира и разноски.
Твърди, че
на 26. 08. 2008 г. между него и ответника е сключен договор за кредит за текущо
потребление за сумата от 15 000.00 лева, който договор е подписан от
ответника в качеството му на поръчител. Поради възникнали затруднения в
плащанията на кредитополучателя, на 15. 04. 2010 г. е подписано допълнително
споразумение с което са уговорени нов срок и гратисен период, както и е
съставен нов погасителен план. Тъй като кредитополучателят е изпаднал в забава
и просрочил плащанията по кредита, същия е обявен от банката за предсрочно
изискуем на 05. 07. 2018 г., за което кредиторът е уведомил длъжниците като
изпълнение не е последвало, което е мотивирало ищеца на осн. чл. 417 от ГПК да
депозира пред СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
задължението. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 1200 / 2018 г.,
респективно издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците, като против издадената заповед е постъпило възражение от
поръчителя по договора за кредит.
Ответникът Д.В.Д.
с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. В.Г. е подал отговор,
с който оспорва предявените искови претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Не оспорва
обстоятелството, че притежава качеството на поръчител по договора за кредит, но
твърди, че не е подписвал допълнителното споразумение към този договор. Излага
доводи във връзка с твърденията на ищеца относно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, като моли, при условие че се приеме, че
същата е настъпила въз основа на договора и без да е необходимо изричното й
обявяване, да се приеме, че задължението е погасено по давност. Счита, че не
следва да отговаря за задължението на кредитополучателя, тъй като е
преклудирана възможността за това, като се позовава на разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД. Излага твърдения и сочи съдебна практика досежно момента на
възникване на задължението за плащане и началото на преклузивния срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото
производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1200 / 2018 г. по описа на СРС. С
издадената заповед за изпълнение № 2073 / 29. 08. 2018 г. ответникът е задължен
да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 14 229.95 лева, 17 444.50
лева – договорна лихва за периода 15. 06. 2010 г. – 27. 08. 2018 г., санкционна
лихва за периода 15. 05. 2011 г. – 27. 08. 2018 г. в размер на 2 152.12
лева и заемна такса в размер на 120.00лв, законна лихва върху главницата от 28. 08. 2018 г. до изплащане на вземането и 728.93 – разноски по производството.
Против
издадената заповед за изпълнение ответникът длъжник е възразил в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, което е причина за завеждане на настоящото производство.
По делото е
безспорно установено между страните обстоятелството, че на 26. 08. 2018 г. между ищеца и П.В.Д.в качеството му
на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление и е усвоена сумата от 15 000.00 лева, платима на
120 равни месечни анюитетни вноски, при първоначално уговорена договорна лихва
от 13.45%. Кредитът е обезпечен с
поръчителството на Д.В.Д., който е поел задължение да погасява ежемесечно
анюитетни вноски за погасяване на кредита. Поради възникнали затруднения и
допусната забава в плащанията, на 15. 04. 2010 г. е сключено допълнително
споразумение между страните, като е определен нов краен срок на кредита и е
капитализирана лихвата, както и е променен размерът на договорената лихва,
която е изменена на 14.95 %. Поради неизпълнение на задължението за плащане и
на основание т.20.1.1 от ОУ, кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нот. покана
изх. № 06-20-01000 / 21. 02. 2018 г., връчена на кредитополучателя на 12. 04.
2018 г.
Съгласно
заключението на назначената икономическа експертиза, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27. 08. 2018 г. непогасеното
задължение по договора възлиза в размер на 14 229.95 лв.-главница,
представляваща 10 бр. вноски в гратисен период и 88 бр. просрочени вноски,
първата с падеж на 15.07.2010г.; договорна лихва в размер на 13 057.13
лв., за периода от 15.06.2010г. – 27. 08. 2018 г.; 2152.12 лв. наказателна
лихва за периода от 15.05. 2011г. до 27.08.2018г. и 120.00 лева заемни такси.
Съдът възприема вариант първи от допълнителното заключение на експертизата, тъй
като този вариант отразява действителната уговорка между страните по отношение
на договорения размер на възнаградителната лихва, а по – ниската от двете суми
предвид липсата на представен от ищеца погасителен план и неоспореното
становище на вещото лице, изразено в съдебно заседание, че това следва да е
правилния размер на договорната лихва.
Предвид
възраженията на ответника, следва да се прецени дали е отпаднала отговорността
на поръчителя, поради с изтичане на преклузивния срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца.
По въпроса
относно дали посоченият срок тече от датата на падежа на всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия е налице противоречива съдебна практика,
като настоящия съдебен състав споделя становището, застъпено в по-скорошни
съдебни актове по чл.290 от ГПК, - решение
№83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС, IVг.о. и решение по
гр.д.№44/05.06.2017г. по гр.д.№60073/2016г. на ВКС, III г.о.,
а именно, че 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече и без
покана от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът не се грижи за
интересите си, бездейства и нито води иск срещу главния длъжник за просрочените
вноски от дълга, нито обявява предсрочната изискуемост на следващите вноски, то
рискът от отпадане отговорността на поръчителя е за него. Т.е. с изтичането на
срока от падежа на съответната вноска се прекратява задължението на поръчителя
за плащане на тази вноска, респ. преклудира се отговорността му за съответната
част от главното задължение.
В конкретния
случай, преклузивният 6-месечен срок е изтекъл относно всички месечни вноски с
падеж на първата от тях на 15.07.2010г. и падеж на последната-на 15.02.2018г.,
като предвид датата на заявлението по чл.417 от ГПК-28.08.2018г., същият е
спазен само относно последните 25 от общия брой 120 месечни вноски по
погасителен план, а именно-месечните вноски с падеж 15-то число от месеца за
времето м.март 2018-м.март 2020г. или с оглед обявената предсрочна изискуемост
– за периода месец март – месец август 2018 г. в общ размер на 6 011.09 лв.(главница и
договорна лихва, съгласно заключението на вещото лице – Приложение 3).
Или поръчителят е отговорен за главница в общ размер на 5 137.83
лв., договорна лихва в общ размер на 873.26 лв. за периода 15.03.2018г.-28.08.2018г.
и наказателна лихва(лихвена надбавка за забава) в размер на 269.81 лв. за
периода 15.04.2018г.-27.08. 2018г., с отчитане валидността на клаузите относно
договорената лихва и неустойката за забава, тъй като през целия период липсва
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения
фиксиран лихвен процент от 14.95%. До тези размери предявените искове по чл.422
от ГПК във вр.с чл.138 от ЗЗД са доказани по основание и следва да бъдат
уважени, а в останалата част до пълния им размер исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като в
случая не се касае за липсата на обявена предсрочна изискуемост, мотивите на
съда по отношение на предявената в условията на евентуалност претенция са идентични,
поради което и осъдителната претенция следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковите претенции, които за
производството пред тази инстанция са в размер на 240.25 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част
от исковите претенции, които за производството пред тази инстанция са в размер
на 1 256.40 - адвокатски
хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на
процесуалния представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи
адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в
Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя
възнаграждението на процесуалния представител в размер на 1 548.40 лева.
Следва да
бъдат редуцирани и разноските в заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.Д. с ЕГН **********,*** дължи на “Б.Д.” ЕАД, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
ул. “М.” № *, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С. и
изпълнителния директор Д.Н.Н., сумата от 5 137.83 / пет хиляди сто тридесет и седем лв. и 83 ст. / лева, представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08.
2008 г. и допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г. към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28. 08. 2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, договорна лихва в размер на 873.26 / осемстотин седемдесет и три лв. и 26
ст. / лева, дължима за периода 15.03.2018г.-27.08.2018г., санкционна лихва за периода 15.04.2018г.-27.08. 2018г. в размер на 269.81 / двеста шестдесет
и девет лв. и 81 ст./ лева, заемна такса в размер на 120.00
/ сто и двадесет / лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 2073 / 29. 08. 2018 г. по ч.гр.д. № 1200 / 2018 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете в
останалата им част за установяване съществуването на парични вземания над
сумата 5137.83 лв. до сумата 14 229.95 лв., претендирана като
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г.
и допълнително споразумение от 15. 04. 2010 г.; за сумата над размер 873.26 лв.
до сумата 17 444.50 лв., претендирана като дължима договорна лихва за
периода от 15.06.2010г. до 27.08.2018г. и за сума над размер 269.81 лв. до
сумата 2 152.12 лв., претендирана като начислена за периода от
15.05.2011г. до 27.08.2018г. наказателна лихва по
договора, за което е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 2073 / 29. 08. 2018 г. по ч.гр.д. № 1200 / 2018 г. по описа на
СРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД предявени
от “Б.Д.” ЕАД, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
ул. “М.” № *, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С. и
изпълнителния директор Д.Н.Н. против Д.В.Д. с ЕГН **********,*** за присъждане на следните суми произтичащи от договор за
кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и допълнително споразумение от
15. 04. 2010 г. към него сумата 14 229.95 / четиринадесет
хиляди двеста двадесет и девет лв. и 95 ст. / лева,
представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от 26. 08. 2008 г. и допълнително
споразумение от 15. 04. 2010 г. към него, договорна
лихва в размер на 17 444.50 / седемнадесет хиляди четиристотин
четиридесет и четири лв. и 50 ст. / лева, дължима за
периода 15.03.2018г.-27.08.2018г., санкционна лихва за периода 15.04.2018г.-27.08. 2018г. в размер на 2 152.12 / две
хиляди сто петдесет и два лв. и 12 ст./ лева и заемна такса в размер на 120.00 / сто и двадесет / лева.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на “Б.Д.” ЕАД, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
ул. “М.” № *, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С. и
изпълнителния директор Д.Н.Н. сумата от 240.25 / двеста и четиридесет лв. и 25 ст./
лева – разноски
по производството, както и сумата от 173.45 / сто седемдесет и
три лв. и 45 ст./ лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1200
/ 2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “Б.Д.” ЕАД, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О.,
ул. “М.” № *, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С. и
изпълнителния директор Д.Н.Н. да заплатии на на адвокат В.Г. *** 256.40 /хиляда двеста
петдесет и шест лв. и 40 ст. / лева, представляваща определено от съда
възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Д.В.Д. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото
производство по гр. дело № 862 / 20* г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: