№ 30832
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20211110162993 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „К..“ ООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу М. СТ. М. за вземане в размер на 150 лв. главница по договор за кредит, 51,40 лв.
договорна лихва, 44,08 лв. законна лихва и 108 лв. такса гарант.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.
По отношение на претендираната такса гарант.
В заявлението е посочено, че длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант
за ползване на кредита, като се е задължил към вноската му да бъде начислена и такса гарант
в общ размер на 1 872 лв.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариални такси.
В този смисъл посочената такса гарант е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Размерът на процесната такса, заедно с начислените договорни лихви излиза извън
допустимия предел на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сумата 1 872 лева, която е начислена за 12 месеца,
колкото е срокът на кредита, съпоставена с главницата 900 лева и такса гарант 648 лева
1
показва, че такса гарант изчислена на годишна база е 72%, което съотношение надхвърля
общия размер на всички разходи по кредита, който е ограничен до 50%, съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК и нормативно определения размер на законната лихва по просрочени задължения.
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 - клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая тавана на ГПР, който е
предвиден с императивна разпоредба на закона, е многократно превишен.
Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 03.11.2021 г. на „К..“ ООД срещу М. СТ. М. в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземане в размер на 108 лв. такса „гарант“ по т. 4 от договор за кредит № 87142 от
14.05.2019 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2