Решение по дело №17207/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 януари 2025 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20241110117207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110117207 по описа за 2024 година
Ищецът „Д. з.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско”
заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС „Шкода Октавия“ с
рег. № ........., резултат от ПТП на 5.7.2022 г. в гр. Варна, кв. Чайка, в размер на 1623.64 лв.,
причинено по вина на водача на МПС „Сузуки Витара“ с рег. № ........., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД. Сочи, че
ПТП настъпило на кръстовище, на което водачът на застрахования при ищеца автомобил
спрял, за да изчака минаващия дясностоящ автомобил, чийто водач, застрахован при
ответника, несъобразявайки се с него и неспазвайки необходимата дистанция, при завой
наляво го ударил, причинявайки щети по предна броня, преден ляв калник, ляв фар,
декоративна решетка, датчик парктроник и казанче. При ищеца била заведена щета,
приключила с изплащане на ремонтни дейности в размер на 1623.64 лв. Ищецът предявил
пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение с
ликвидационните разноски от 15 лв., но ответникът отказал плащане. Ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати регресното вземане в размер на 1638.64 лв., ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на 178.41
лв. за периода от 3.6.2023 г. до подаване на исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и вината на
застрахования при него водач, като твърди, че водачът на застрахования при ищеца
автомобил е виновен за ПТП, навлизайки в кръстовището и отнемайки предимството на
водача на дясностоящия автомобил. Евентуално, въвежда възражение за съпричиняване от
водача на застрахования при ищеца автомобил поради нарушение на чл. 25, чл. 20 и чл. 21
1
ЗДвП. Оспорва размера на вредите. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди. Изпратена и получена покана за плащане.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно сключена застраховка имущество “Каско”
за МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ......... към 5.7.2022 г., по която ищецът платил 1623.64 лв.
за ремонт по щета № *********, както и че гражданската отговорност на водача на МПС
„Сузуки Витара“ с рег. № ......... е била застрахована при ответното дружество към тази дата.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление/, гласните
такива чрез разпит на свидетелите и заключението на САТЕ, се изяснява, че на 5.7.2022 г. в
гр. Варна, кв. Чайка, настъпило ПТП при следния механизъм: водачът на л.а. Шкода се
движи в кв. Чайка и на кръстовище за предприемане на десен завой спира, за да изчака
идващия от дясно автомобил Сузуки Витара. Водачът на автомобил Сузуки предприема
маневра завиване наляво, но поради спрели в ляво по улицата автомобили и липса на
видимост, не възприема спрелия автомобил Шкода и при завиването го удря с предна броня
в предна лява част. Поради липса на спор относно вината, водачите съставили двустранен
протокол за ПТП - съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В
протокола водачът на автомобил Сузуки е посочил, че е виновен за ПТП, настъпило при
завиване наляво. Другият водач е посочил при завиване надясно. Така подписаният протокол
представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена
сила, която установява, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го
подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно
механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства
двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други
доказателства по делото. В случая направеното от водача на автомобил Сузуки
извънсъдебно признание на вината му се подкрепя от събраните по делото доказателства,
най-вече от заключението на експертизата и гласните доказателства. Вещото лице, на база
свидетелските показания и уврежданията по автомобилите, е дало заключение, че към
момента на удара автомобил Шкода е бил в покой и ПТП е резултат от действията на другия
водач, който не го е възприел поради ограничената видимост. Всъщност свидетелката
2
Ставрева, водач на МПС Сузуки, твърди, че не е имала видимост в ляво и е видяла
автомобила едва при завиването надясно. В синхрон със събраните по делото доказателства
са изцяло показанията на другия водач - на застрахования автомобил, че ПТП е настъпило
при маневрата на автомобил Сузуки. Това се подкрепя и от данните за уврежданията по
автомобилите, които сочат на извода, че при удара МПС Шкода не е било в кръстовището,
тъй като иначе щетите щяха да са в негова дясна или предна част, а те са от лявата страна,
което означава че другият автомобил вече е предприел завиването надясно и е ударил
спрелия автомобил Шкода при навлизане в улицата, по която той се е движел. Тези данни
обосновават извод за извършено от застрахования при ответника водач противоправно
поведение, изразяващо се е в неизпълнение на задължението по чл. 25, ал.1 ЗДвП преди да
започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Така настъпилото произшествие е резултат само и единствено от действията на
този водач, в който смисъл възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като с
поведението си водачът на увредения автомобил не е допринесъл за настъпване на ПТП.
При установената противоправност, вината се предполага.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 2505.65 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платената от ищеца сума е по-малка от установената по експертизата средна
пазарна стойност на вредите, с платеното се съизмерява регресното право на ищеца, ведно с
направените ликвидационни разноски от 15 лв. – общо 1638.64 лв.
Исък следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от подаването на заявлението
до окончателното плащане.
Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е
предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в
забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. От приетата по делото покана за плащане е видно,
че е получена от ответника на 2.5.2023 г. Считано от 3.6.23 г. е настъпила забавата, като
отказът на ответника да плати с писмо от 7.6.23 г. не удължава срока за плащане. Считано от
3.6.2023 г. до 26.3.2024 г. обезщетението в размер на законната лихва възлиза на 178.41 лв.,
за които искът следва да се уважи.
3
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените разноски за: държавна такса 115.55 лв., депозит в.л. 200 лв., депозит свидетел
30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв. Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на
управление гр. София, ..........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1638.64 лв.
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайни
разноски за вреди на МПС в резултат на ПТП настъпило на 5.7.2022 г. в гр. Варна по вина
на водача на МПС „Сузуки Витара“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 178.41 лв. представляваща мораторна лихва за период от
03.06.2023 г. до 26.03.2024 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 445.55 лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4