РЕШЕНИЕ
№ 4444
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В.А ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.А ИВ. НЯГОЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200332 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-023140 от 14.11.2022 година Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на В. С. Ш., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, на основание чл.175a, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за неточно установена фактическа обстановка, като се оспорва твърдението за
напускане на лентата за движение, още по-малко за преднамерено, съзнателно и
целенасочено шофиране с цел "дрифт", респективно за виновно поведение, като се твърди
единствено да е допуснато приплъзване на автомобил при излизане от кръстовището поради
недоброто сцепление с пътната настилка, предвид атмосферните условия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адвокат М, която поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление като най-напред изтъква, че не са установени всички елементи от
фактическия състав на административното нарушение, в частност какви са обстоятелствата
станали причина за загуба сцепление на задния мост на превозното средство. В тази връзка
се акцентира и върху обстоятелството, че разпитаните свидетели, участвали при
установяване на нарушението влагат в понятието "дрифт" различен от общоприетия смисъл.
В допълнение се сочи, че ирелевантно за отговорността е дали деянието е осъществено чрез
поддържане на високи обороти на превозното средство т.к. това само по себе си не води до
неправомерно движение на автомобила, а наред с това и липсват доказателства в тази
насока. На следващо място се излагат доводи за допуснати при съставянето на
наказателното постановление процесуални нарушения, а именно непосочване на
1
доказателствата за извършеното нарушение, в разрез с изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С, жк. „К п“ № , бл.
, ет. , ап. , правоспособен водач на МПС.
На 19.10.2022г. моторно превозно средство лек автомобил марка “Мерцедес”, модел
„Е200“ с рег. № , собственост на С Ш., управлявано от жалбоподателя В. Ш. се движело в
гр. София, по бул. Княгиня Мария Луиза с посока на движение от ул. Козлодуй към бул.
Сливница, като водачът бил сам в превозното средство. Метеорологичната обстановка не
била усложнена и асфалтовата настилка била суха и гладка.
Около 09:00 часа на посочената дата, автомобилът преминавал през кръстовището на
площад "Лъвов мост", като при навлизане в кръговото кръстовище пред него минал лек
автомобил марка "Сеат" идващ от бул. "Сливница". Това провокирало водача на лекия
автомобил марка "Мерцедес"- жалбоподателят Ш. рязко да подаде газ, да сменя пътните
ленти, да занася задната част на автомобила с превъртане на задните колела, изпреварил
другия лек автомобил, след което внезапно намалил скоростта си на движение, с което го
"засякъл". Ситуацията била възприета от патрул на ОПП-СДВР в състав свидетелите Е. А и
В. Н, който се движел със служебен автомобил непосредствено зад лекия автомобил марка
"Сеат" преди навлизането му в кръговото кръстовище.
При това бил подаден звуков и светлинен сигнал за спиране със системите на
патрулния автомобил, и моторно превозно средство рег. № , управлявано от жалбоподателя
Ш. било спряно в непосредствена близост до площада, като след прекратения опит за
разправа с другия водач му била извършена проверка.
В хода на същата от страна на свидетеля Е. Асов бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GА, бланков номер 764623/19.10.2022г., с който
срещу В. Ш. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
19.10.2022г., около 09:00 часа, в гр. София, по бул. Княгиня Мария Луиза с посока на
движение от ул. Козлодуй към бул. Сливница, при управление на лек автомобил
“Мерцедес”, модел „Е200“ с рег. № е използвал път за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, квалифицирано
като нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
При предявяване на акта, жалбоподателят В. Ш. е посочил, че има възражение, като в
законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН е подал такова с вх. № 433200-
104958/19.10.2022 г. по описа на ОПП-СДВР.
На база така съставения АУАН и след преглед на постъпилото Възражение № 433200-
104958/19.10.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-
023140 от 14.11.2022 г. от началник сектор при отдел „Пътна полиция” на СДВР, с което на
В. С. Ш., с ЕГН ********** му е наложено наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 ЗДвП за извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа показанията
на свидетелите Е. А и В. Н, депозирани в хода на съдебното следствие и на приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН, серия GА, № 764623/19.10.2022г.
Наказателно постановление (НП) № 22-4332-023140/14.11.2022г., Заповеди за
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Справка-картон на
2
водача В. Ш..
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Е. А и В.
Н като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни
на приобщените по делото писмени доказателства, като не се откриват противоречия или
празноки, които са основание за дискредитиране на изложеното от тях в хода на съдебното
следствие. В своите показания, свидетелите подробно разказват за извършената от тях
проверка на жалбоподателя, конкретните му действия по време на управлението на
превозното средство, като показанията им по несъмнен начин установяват факти, включени
в предмета на доказване по делото. Тук е мястото да се отбележи, че свидетелите са
очевидци на деянието, като непосредствено са наблюдавали движението и маневрите
извършени от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № , и свидетелстват за
конкретните действия по смяна на платна, при което е допуснато подхлъзването на задния
двигателен мост, рязко подаване на газ, „засичане“ на друг автомобил. При това следва
изрично да се изтъкне, че видно от съобщеното от свидетелите не се касае за еднократно
действие по приплъзване на автомобила, което може да се отдаде на лошо сцепление на
пътната настилка или метеорологични условия, а на последователни и целенасочени
действия на водача на превозното средство.
Наред с това показанията на свидетелите не са изолирани от доказателствената маса, а
се подкрепят от същата, и по-специално от представените по делото писмени доказателства,
приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Приобщените по делото
писмени доказателства съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по
същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН за
извършване на цялостна проверка на атакувания акт, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, тя е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA
№764623/19.10.2022 година, съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 ЗДвП се
определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.21. вр. т.1.3.1 на Заповед №
8121з- 1632/02.12.2021г. е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи
от посочената категория.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т.3.6 на посочената по-горе заповед на министъра на вътрешните работи и
представената заповед за назначаване.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 ЗАНН, както и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН,
установените за това законови срокове. Следва изрично да се отбележи, във връзка с
направеното от страна на жалбоподателя оплакване за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
3
свързано с непосочване от страна на наказващия орган на доказателствата, които
потвъждават нарушението, че макар дейстително да се констатиа подобен пропуск, то
същият не е от категорията на съществените процесуални нарушения, в който смисъл е и
константната съдебна практика.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя Ш. е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, същият е нарушил разпоредбата на чл.104б,
т.2, от ЗДвП, тъй като, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
“Мерцедес”, с рег. № , на 19.10.2022г., в 09:00 часа, в гр. София, пл. “Лъвов мост” е
управлявал същото по начин несъответен с предназначението на пътя. Изложената в АУАН
и НП фактическа обстановка напълно кореспондира с приетата за установена от настоящия
съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в НП
материално правна норма.
С нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение, а именно- превоз на хора и товари. Видно от
показанията на свидетелите на посочените в АУАН и НП време и място, жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил по начин несъответен с посоченото предназначение на
пътищата, като е извършвал рязко подаване на газ и рязко спиране, смяна на лентите за
движение с поднасяне на задния мост на автомобила, като поведението му е било насочено
не към придвижване до конкретна цел, а към демонстрация на начин на шофиране на водача
на автомобила марка "Сеат", навлязъл непосредствено преди него в кръстовището и
последваща саморазправа със същия, осуетена от намесата на контролните органи.
В описанието на този вид поведение се използва и употребеното в АУАН и НП
понятие "дрифт", което действително не е легално дефинирано в ЗДвП, но това само по себе
си не дискредитира фактическите основания на отговорността, а единствено означава, че в
същото следва да се вложи общоизвестното му значение с което се ползва в езика. При това
и именно доколкото липсва нормативно установено съдържание на понятието, без значение
е конкретния начин, по който е постигнато неправомерното движение по пътя- посредством
рязко подаване на газ, рязко спиране, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или
по друг начин, за да се приеме, че е налице дрифт, респективно използване на път за
обществено ползване не по предвидения за това начин. Предвид на изложеното съдът
намира, че от събраните по делото доказателства, в частност гласните такива по безспорен
начин се доказа управление на автомобила, по начин, който не съответства на нормалното
боравене със системите на автомобила, респективно използване на пътя съобразно неговото
предназначение- за превоз на пътници и товари, с което съставът на нарушението по
чл.104б, т.2 ЗДвП се явява осъществен от обективна страна. Опасното шофиране,
изразяващо се в рязко подаване на газ, във форсиране на двигателя, превъртане на задните
задвижващи колела и занасяне на автомобила в различни посоки и др. в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това за превоз на хора и
товари. Всяко едно последващо неовладяване на автомобила и загубата на контрол в
процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици. Подобно поведение по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване, застрашава не само живота и здравето на
водача на процесния автомобил, но и на останалите участници в движението, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност. По делото не се доказа тези
маневри да са били извършени с конкретна правомерна цел.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл,
като жалбоподателя е управлявал превозното средство, в нарушение на посоченото искане
като е съзнавал и искал това. За умисъла на дееца се съди от обективните проявления на
извършеното като в конкретния случай, извод в тази насока се прави на база наличието на
4
множество отделни действия в които се е проявило деянието, предмет на производството, а
не в еднократно подхлъзване. Това от своя страна сочи именно на съзнателно и
целенасочено поведение на дееца, което съответства на умишлената вина.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП,
която съответства именно на неизпълнение на изискването на чл.104б, т.2 ЗДвП, която
предвижда за извършеното нарушение да се наложи кумулативно наказание глоба в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Наказанието е в абсолютен размер, поради, което и с оглед правомощията на съда в
настоящото производство, в частност ограничението на чл.27, ал.5 ЗАНН, не се налага
допълнителното му обсъждане.
В случая, съдът не може да се съгласи с твърденията на процесуалния представител
на жалбоподателя, че чл.28 ЗАНН може да намери приложение. С измененията на ЗДвП, в
сила от 23.12.2021, се изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като е налице забрана за
прилагането му по арг. на чл. 189з ЗДвП.
Ето защо с оглед изложените фактически и правни доводи, жалбата се явява
неоснователна и процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството жалбоподателят няма право на присъждане на
разноски, а от въззиваемата страна не е направено искане в тази насока.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СРС, НО, 131 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-43324-023140 от 14.11.2022
година, с което началник сектор при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на В. С.
Ш., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5