Р Е Ш
Е Н И Е №587
гр. Бургас, 04 юни 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2541 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба (л.2-5, 17), подадена от „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД,
ЕИК203344147, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шар планина“
№17, ет.3, ап.2 против Министерство на туризма гр. София, с която е предявен
иск за заплащане на обезщетение в размер на 5
000 лева за претърпени неимуществени вреди в
периода 23.02.2018г.- 04.05.2018г., в резултат на
издадена, впоследствие отменена по административен ред Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма, изразяващи се в
накърняване на създаденото отлично търговско име и безупречна репутация за
дружеството.
Ищецът претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба твърди, че
със Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма е било
наредено заличаване на регистрацията му за извършване на туроператорска дейност
и забранено за срок от две години, считано от датата на издаване на заповедта
да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност. Срещу тази
заповед подал жалба, във връзка с която министърът на туризма издал Заповед
№Т-РД-16-115/04.04.2018г. за отмяна на предходната. Тази отмяна била отразена в
Националния туристически регистър на 04.05.2018г. За периода от 23.02.2018г.-
04.05.2018г. бил принуден да сключи агентски договор с друго дружество, вместо
самό да осъществява туроператорска дейност. Така бил принуден да получава
само възнаграждение по агентския договор, а доверието на дългогодишните му
клиенти било компрометирано. Счита, че със Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.,
издадена от министъра на туризма било накърнено доброто му търговско име,
доверието в него от страна на клиентите му, ползващи с години туроператорските
му услуги било компрометирано, което му причинило неимуществени вреди.
В съдебно заседание , чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа исковата претенциятака,
както е предявена.
Ответникът Министерство на туризма гр.
София,
редовно призован не изпраща представител. В отговор на исковата
молба,
чрез процесуалния си представител И.С.– директор
на Дирекция
"Административно- правно обслужване и човешки ресурси"(л.56), намира иска за недопустим и неоснователен. Подробно аргументира
тезата за неоснователност на претенцията. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че исковата претенция е недоказана по основание и размер.
І. ФАКТИТЕ:
Ищецът „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД извършвал туроператорска и туристическа агентска дейност
на територията на РБългария, въз основа на регистрация, удостоверена с
Удостоверение за регистрация № РК-01-7377/27.03.2015г., като всички факти,
свързани с регистрацията били отразени в Националния туристически регистър.
При извършена проверка от
Министерството на туризма било установено, че дружеството последно е
предоставило на министерството застраховка „Отговорност на туроператор“ на
6.04.2015г. със срок на валидност от 30.03.2015г. до 29.03.2016г.
Въз основа на тази
констатация до „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД било изпратено писмо (от 30.10.2017г.) на осн.
чл.26 от АПК за започване на административно производство и дадена възможност в
тридневен срок да бъде представена валидно сключена застраховка „Отговорност на
туроператор“. Писмото било изпратено чрез „Български пощи“ЕАД с известие за
доставяне, върнато с отбелязване – „непотърсено“.
На 15.01.2018г. на интернет
страницата на Министерството на туризма било публикувано уведомление, че
започва процедура по заличаване от регистъра на дружествата, които не са
представили информация за сключен договор, респ. копие от договора за
застраховка „Отговорност на туроператор“.
С протоколи от 18.12.2017г.
и 25.01.2018г. Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически
агенти, назначена със заповед на министъра, предложила на последния да издаде
заповед за заличаване на регистрацията на „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД от Регистъра на
туроператорите и туристическите агенти.
Въз основа на изложените
факти, министърът на туризма издал Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., с която наредил заличаване на регистрацията на дружеството
за извършване на туроператорска дейност и забранил за срок от две години,
считано от датата на издаване на заповедта, същото да заявява регистриране за
извършване на туроператорска дейност.
На 27.03.2018г. ищецът подал
до Върховен административен съд чрез Министерство на туризма, жалба против Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., като поискал от съда освен да отмени заповедта като
незаконосъобразна, да отмени и допуснатото й предварително изпълнение. Към
жалбата приложил и копия от валидно сключени договори за застраховка „Отговорност на туроператор“, период
на действие 30.03.2015г. до 29.03.2016г.; 30.03.2017г. до 29.03.2018г. и
30.03.2018г. до 29.03.2019г.
Предвид подадената жалба,
министърът на туризма издал Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г.,
с която на осн. чл.91, ал.1 от АПК отменил своя Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г. и разпоредил отразяване на обстоятелствата, подлежащи
на вписване в Националния туристически регистър.
В мотивите на този акт
посочил, че с жалбата са представени нови писмени доказателства – договори за
застраховка, които при решаване на въпроса не са могли да бъдат известни на
административния орган в административното производство, поради което оттегля своя
Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.
Фактът, че „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД притежава лиценз за туроператорска дейност бил отразен в
Националния туристически регистър на 4.05.2018г., на
която дата било върнато и удостоверението за регистрация.
В хода на настоящото съдебно
производство ищецът доказва, че представените с жалбата до ВАС застрахователни
договори са били представени на
Министерството на туризма на 22.02.2018г. (л.64, 81- 89), т.е. ден преди
издаване на Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.
По делото са разпитани лицата
Т.Г.Г. и Ж.И.Н..
Съдът посочва, че показанията
на св. Г. ще бъдат ценени според правилото на чл. 175 от ГПК, като обяснения на
страна по см. на чл. 177, ал.1, т.2 от ГПК, предвид установения в началото на
разпита на лицето факт, че към датата на съдебното заседание същото е законен
представител на ищцовото дружество.
Според дадените от Г.
обяснения, дружеството получило лиценз за упражняване на
туроператорска и туристическо-агентска дейност през
2015г. и започнало активно да продава екскурзии самостоятелно или чрез
партньори. В края на 2018г. при подновяване на договори с партньори разбрали,
че лицензът им е отнет.
На 22.02.2018г. Г. лично представила в министерството договорите за
застраховка за 2017г. и 2018г., а актът
за заличаване на регистрацията бил издаден на 23.02.2018г. като от дружеството
било изискано връщане на удостоверението за регистрация. На 4.04.2018г. на
имейл получила заповед за възобновяване на дейността на дружеството.
След тази дата
започнала
сага с телефонни разговори, несвързване с министерството, настояване за връщане
на лиценза и второ за отразяване на фактическите обстоятелства в Националния
туристически регистър, което било от съществено значение,
защото през периода от м. февруари до м. май, дружеството
подготвяло
програма първо за стартирането на летния туристически сезон. В този период се слючвали договори и започвала подготовката за провеждане
на екскурзия до Тайланд за есента. Тъй като техни клиенти видели в регистъра, че лицензът е отнет, се наложило
екскурзията до Тайланд да бъде провереда от партньор на дружеството. Не само
тази, но и други екскурзии били възложени на партньори, един от които било
дружеството „Абакс“. Не успели да
организират и екскурзиите за летния сезон.
Г. заявява, че за
екскурзията за Тайланд дружеството не е
получавало депозити от клиенти, защото била планирана за есента. Екскурзията
била осъществена с малък брой хора. „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД не
получило комисионна за всички пътувания, тъй като много хора се отказали.
Организацията на екскурзията била изцяло поета от друга фирма.
При тях около 18 или 20 човека били със сигурност
потвърдили, че ще вземат участие. А при другата фирма шест човека. Тези 20 души не били
предплатили, защото в момента на съставяне на програмата и в момента на
организиране на цялата екскурзия се случило това с
отнемането на лиценза и преустановили дейността. Резервациите били правени обикновено по телефона. Резервиралите лица били
клиенти, които преди били пътували с дружеството и по други дестинации.
Впоследствие им се
налагало да обясняват на клиенти промените в регистъра, защото там пишело „заповед за
прекратяване“ и „заповед за възобновяване“. Г. не
може да посочи колко човека са се отказали да ползват услугите им за периода февруари-май. Клиентите, които се обаждали за ескурзии в страната (за летния период)
били пренасочвани към други дружества, защото след връщането на лиценза било
късно за сключване на договори по организиране на екскурзиите.
Свидетелката Н. дава
следните показания:
Познавала дружеството
„Адора Травъл“ ЕООД като много коректно, с много добра репутация и заради това
през м. януари 2018 г. се обърнла към тях, за да направи чрез тях
пътуване до Кувейт и Банкок заедно с мои приятели от детинство, всъщност десет
души. Преди този момент не била ползвала услугите на това
дружество. Познавала отдавна Т.Г.- представител
на „Адора Травъл“ ЕООД. Тя била човекът, към коогото се обърнала, защото я познавала като бивша колежка и коректен
човек. Н. и нейните приятели искали да пътуват, а програмата на „Адора Травъл“ ЕООД била много хубава и за едни смислени пари. През януари 2018г. решили да пътуват ноември. Всеки си бил
подготвил парите- по 1300 евро.
Съпругът на една от приятелките на Н. обаче, решил да провери в сайта на
Министерството на туризма за дружеството, което организира екскурзията и
установил, че на
„Адора Травъл“ ЕООД е отнет лицензът.
Получило се неловко. Всеки имал готовност, имали
предварителна уговорка, макар все още да не били
платили нищо.
Екскурзията така и не се състояла, защото после нямало
технологично време за организация.
След това Н. не била
търсила услугите на дружеството. Решила, че екскурзията не се е състояла поради
някакво недоразумение. Заявява, че хората от компанията й, с които е щяла да
пътува никога не са ползвали услугите на „Адора Травъл“. Била гласувала доверие на
това дружество, защото познавала и била сигурна в
качествата на човека, затова се учудила за лиценза.
ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Съдът намира иска за
процесуално допустим при хипотезата на чл.204, ал.3, пр.2 от АПК.
Това е така, защото по
същество Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г., издадена от министъра на туризма
няма характер на акт с правно основание чл.91, ал.1 от АПК, макар същото да е
посочено в нея.
Тук следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.91 от АПК регламентира възможност за преразглеждане на
административен акт от издателя му само в производство по оспорване на този акт
по административен ред.
В случая такова производство
не е инициирано и не е провеждано, защото от една страна жалбата против Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма е била подадена до
Върховен административен съд (л.32), а не до по- горестоящ административен
орган.
От друга, защото нормата на
чл.82, ал.1, т.2 от АПК изрично изключва от обхвата на оспорването по
административен ред актовете на министрите, какъвто акт без съмнение е Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г.
Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г.,
издадена от министъра на туризма не е издадена и при хипотезата на чл.99, ал.1,
т.2 от АПК, макар че в мотивите й е посочено, че се издава предвид представени
нови писмени доказателства – договори за застраховка, които при решаване на
въпроса не са могли да бъдат известни на административния орган в
административното производство. Към момента на издаването й Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г. не е влязла в сила, поради наличието на жалба, с
която законосъобразността на акта е оспорена пред съда.
Поради изложеното не може да се приеме, че със Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г.,
издадена от министъра на туризма е
отменена Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г. по съответния ред, така както сочи
чл.204, ал.1 от АПК.
Именно с оглед на фазата, в
която е издадена – след подаване на жалба до съд против Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г., издадена от
министъра на туризма има характер на
волеизявление на административен орган за оттегляне на издадения от него акт по
см. на чл.156, ал.1 от АПК, макар оттеглянето да не е било извършено пред съд
по образувано дело. Последното нарушение е предпоставено от неизпълнение от
страна на министъра на туризма на задължението по чл.152,ал.2 от АПК.
Преценка за характера на Заповед
№Т-РД-16-115/04.04.2018г., издадена от министъра на туризма може да бъде
направена и въз основа на изричното изявление на издателя му, изложено в
мотивите (л.42)- „ оттеглям своя Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.“, и с оглед
правните последици от издаването му- възстановяване на регистрацията на „Адора Травъл“
ЕООД в Националния туристически регистър като дружество, извършващо
туроператорска дейност.
По изложените съображения
съдът намира, че искът подлежи на разглеждане, като в това производство съдът
следва да извърши и преценка за законосъобразността на Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма.
Искът е допустим и с оглед
характера на претендираните от дружеството- ищец вреди- неимуществени.
В редица свои решения Съдът
на Европейския съюз се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да
получават обезщетение за неимуществени вреди. Идентичен е подхода и на
Европейския съд по правата на човека.
В практиката на българските
съдилища също започва да се застъпва становището, че юридическите лица могат да
понасят репутационни вреди, които следва да се квалифицират като неимуществени-
пр. Решение № 4148 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2012 г., III о.,
докладчик съдията Галина Христова; Решение № 11238 от 18.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 13306/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова.
Доброто име и търговската
репутация не са абстрактни понятия, а съществени активи на всяко едно
юридическо лице, имащи особено значение
за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните последици
от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен характер, т. е.
те засягат различни бизнес показатели като клиенти, оборот, партньори и други,
а материалното отражение има неясно и продължаващо във времето действие.
Затова съдът счита, че в
процесния случай предявения иск за неимуществени вреди е допустим.
ІІІ. ПРАВОТО:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
В случая ищецът твърди
настъпили вреди от акт, издаден от министъра на туризма и е предявил иск срещу
Министерството на туризма на Република България.
Последното е юридическо лице
на бюджетна издръжка според чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Министерството на туризма.
В този смисъл ответникът е
процесуално и материалноправно, пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск.
За да възникне отговорност за
вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица,
следва да са осъществени кумулативно във времето следните елементи от сложния
фактически състав на тази отговорност, а именно: наличието на незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на властнически орган на
държавата или общината; незаконосъобразният административен акт, действие или
бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; от
тези актове да са настъпили реално вреди и настъпилите вреди да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт,
действие или бездействие.
Липсата на който и да било от
елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставя неоснователност на предявения иск за вреди.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда задължение за държавата и общините да обезщетят всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Следва да се посочи, че пряка вреда е тази, която увреденият е претърпял
в имуществената или неимуществената си сфера, в резултат на директното действие
на отменения административен акт.
Както вече бе посочено в
пункт ІІ на решението, съдът на първо място дължи преценка за законосъобразност
на Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма.
Този акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл. 70, ал.2 от ЗТ и в предписаната от закона
форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона.
Административният орган не е
изпълнил задължението си по чл.26 от АПК.
Вярно е, че съобщение за
начало на административно производство, с предоставяне на срок за представяне
на доказателства е било изготвено и адресирано до „Адора Травъл“ ЕООД. Това съобщение обаче, че не е било връчено по предвидения от закона ред.
Нормата на чл.26, ал.2
от АПК (прил. редакция) изрично сочи, че ако адресът или другите възможни начини за
уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и
организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.
В случая заповедта е била съобщена по реда на чл.
61, ал. 3 АПК, чрез публикуване на интернет страницата на административния
орган при липса на предпоставки за това. Т.е. без да са използвани начините за
уведомяване, указани в ал.1 на текста. Изпращането на съобщение с известие за
доставяне и връщането на последното с отбелязване „непотърсено“ не представлява
редовно съобщаване. Това е така, защото административният орган е задължен да
сведе до знанието на заинтересованото лице указаната от закона информация, така
че да гарантира упражняване на правата му в административното производство.
Последното няма задължение да я търси.
Нарушението е от категорията на съществените,
защото на практика дружеството е било лишено от възможността в срок да представи
документи, от съществено значение за защита на правата си.
Неправилно е приложен и материалния закон.
Заповедта е издадена при недоказани факти, въз
основа на които да може да се направи извод за
осъществена хипотеза на нормата на чл. 70, ал.2, т. 6 от ЗТ, дори да се
приеме, че неизпълнението на задължението по чл.98, ал.2 от ЗТ следва да се
приравни на липса на валидна застраховка по чл. 97,
ал. 1 от ТЗ, както
счита издателят на заповедта.
Според съда,
непредставянето в предвидения от закона срок на договори, с които се
подновяват или сключват нови такива за
застраховка „Отговорност на туроператор“ не е предпоставка за заличаване на регистрацията на дружеството като
туроператор, а е административно
нарушение, за което с нормата на чл. 203 от ЗТ е предвидено налагане на
имуществена санкция в размер от 1 000, 00 лева.
Законът забранява само извършването на дейност без
валидна застраховка по чл. 97, ал. 1. Валидна застраховка е налице когато бъде
сключен договор между туроператора и застрахователя. Представянето на договора в Министерството на
туризма не е предпоставка за валидността му.
Отделно от това, договорите
за сключена застраховка „Отговорност на
туроператор“ с период на действие 30.03.2017г. до 29.03.2018г. и 30.03.2018г.
до 29.03.2019г. са били представени от „Адора Травъл“ ЕООД в Министерството на туризма ден преди датата на издаване на Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г. – 22.02.2018г. Този факт е доказан с поставените
върху договорите регистрационен индекс и дата от входящия регистър на
министерството (л. 81, 85).
По тези съображения съдът намира Заповед
№Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма за незаконосъобразна.
Поради това, приема за доказан първият елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Въпреки това предявеният иск от „Адора Травъл“
ЕООД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът не доказва
настъпила за него неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразната заповед.
В исковата молба
твърди, че последната е накърнила доброто му търговско име, доверието в него от
страна на клиентите му, ползващи с години туроператорските му услуги.
Идентични твърдения се
съдържат и в обясненията на законния представител на дружеството Т.Г., без
обаче същите да са подкрепени с доказателства.
Показанията на св. Н.
не са достатъчни да предпоставят извод за накърнена репутация и компрометирано
доверие от страна на клиентите.
Тази свидетелка
заявява, че никога преди да изяви желание да ползва услугите на дружеството за
екскурзията до Тайван, която не се е състояла, не е осъществявала други
екскурзии, организирани от ищеца и няма представа от начина, по който той
извършва дейността си. Причините, поради които се е насочила към него са цена и
програма на екскурзията, и личното й познанство и впечатления от Т.Г., която
към този момент е била служител в „Адора Травъл“ ЕООД. В
този смисъл свидетелката не може да бъде и определена като дългогодишен клиент
на дружеството, загубил доверие в него след като е узнал, че извършва дейност в
нарушение на закона.
Както вече бе посочено, търговската
репутация на едно дружество е многокомпонентно понятие и се определя от
различни бизнес показатели - клиенти,
оборот, партньори и други.
Конкретно накърняване на който и да е от тези
показатели, в резултат на издадената незаконосъобразна заповед, в настоящото
производство не е доказано.
Ищецът не само не доказва, но и не сочи конкретни
бизнес партньори или лица, които да са отказали търговски контакт с него като
ненадежден партньор
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен. В
хода на производството ищецът не доказва всички елементи от фактическия състав
на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Въпреки този изход на спора искането на ответника
за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Извършването на такива
разноски не е доказано. Недължимо е и юрисконсултско възнаграждение, защото в
производството ответникът не е бил представляван от юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД, ЕИК203344147,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шар планина“ №17, ет.3, ап.2,
представлявано от Т.Г.Г. против Министерство
на туризма гр. София за заплащане
на обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени
неимуществени вреди в периода 23.02.2018г.- 04.05.2018г., в резултат на издадена, впоследствие отменена по административен ред
Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма, изразяващи се в
накърняване на създаденото отлично търговско име и безупречна репутация за
дружеството.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: