№ 1052
гр. Варна , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500656 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сведв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Х. Д., чрез процесуалния представител
адв.Д.Т. срещу решение № 610152/21.01.2021г., постановено по гр.д.№ 3550/2020г. по описа
на Варненския районен съд, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на И. Е. И.,
ЕГН: ********** от с.Колобър, общ.Дулово, обл. Силистра сумата от 1850.91 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплащане на прегледи и
закупуване на лекарства и консумативи, извършване на оперативно лечение във връзка с
нанесените му травматични увреждания и сумата от 10 000 лева, представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди от нанесената му средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се затруднява
функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване и нанесената му
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, довело до стеснение на
носните проходи и отток на носната лигавица, довели до затруднение в дишането през носа,
което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и сумата
от 4 813.14 лева, представляваща законна лихва върху сумата за причинени неимуществени
вреди от датата на причиняване на вредите 13.02.2016г. до 13.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
23.03.2020г. до окончателно й погасяван, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и 1591.90
лева, разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение, като постановено при нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Счита се, че определеното обезщетение за претърпените от ищеца
1
неимуществени вреди е завишено и не съобразено с критериите за справедливост по чл.52
ЗЗД. Твърди, че от ангажираните по делото доказателства не се установява изменение в
личността на пострадалия, времето, през което той е търпял болки и страдания, както и
качествено ли са извършени медицинските манипулации и дали нанесената травма е
отстранима от бъдещи медицински манипулации. По делото не е установено дали ищецът е
положил необходимите и достатъчни грижи по рехабилитация на раните, като
жалбоподателят счита, че доколкото поведението на ищеца е допринесло в голяма степен за
настъпване на деликта, то той не следва да черпи права от своето противоправно поведение.
От приетите по делото доказателства не се установява причинно-следствена връзка между
деликта и настъпилите вреди, като се твърди, че извършената две години по-късно операция
на носа не е в причинно следствена връзка с деликта от 13.02.2016г. Не се установява и
интензитета и периода на болките и страданията, търпени от ищеца, както и че тези болки и
страдания не се дължат на установеното преди деликта заболяване на ищеца. Съдът не е
обсъдил направеното от въззивника възражение за съпричиняване, като при определяне на
размера на обезщетението не е съобразена и степента на съпричиняване, както и не е
определено процентното съотношение на размера на причинените неимуществени вреди по
двата иска: за избити предни зъби и за счупване на носни кости. При определяне размера на
обезщетението не е обсъдено и взето предвид имотното състояние на въззивника. По
отношение на имуществените вреди се твърди, че от представените доказателства за
направени от ищеца разходи за прегледи и закупуване на лекарства и зъболечение, не се
установява, че тези разходи са направени във връзка с причинения деликт от 13.02.2016г.
Според жалбоподателя първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените
правила е кредитирал приетата по делото СМЕ, като не е съобразил, че заключението на
вещото лице е дадено въз основа на медицинско заключение за извършен преглед през
2016г. и не е съобразено с констатациите на присъдата по наказателното дело и приетото по
него заключение на тройна СМЕ. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е
обсъдил всички доводи и възражение на страните и всички събрани доказателства по
делото, като е следвало да изиска и приложи НОХД № 2856/2017г. на ВРС, по което са
налице данни за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. По изложените
подробни съображения във въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.
С въззивната жалба са отправени искания за изискване на НОХД № 2856/2017г. по описа на
ВРС, за призоваване на свидетеля Максим Кръстев, с адрес гр.Варна, ул.“Ивайло“ № 45 и
допускане на един свидетел в условията на довеждане за установяване на твърденията на
ответника, че деликта е извършен в условията на съпричиняване; за допускане на СМЕ,
която след запознаване с материалите по НОХД №2856/2017г. по описа на ВРС да даде
заключение за вида на телесните повреди на ищеца, съобразно приобщените по
наказателното дело доказателства. Исканията се обосновани с твърдения за допуснати от
първоинстонционния съд процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК.
2
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна И. Е. И. е депозирал писмен отговор, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Изложено е становище за недопустимост на
отправените с жалбата доказателствени искания. Счита се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.
Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания,
предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът
съобрази следното:
Изхождайки от предмета на спора, в частност наведените от ищеца твърдения в исковата
молба и от ответника в отговора и исканията по доказателствата, направени от страните,
както и наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира, че
доказателствените искания са недопустими и неоснователни. Действително с отговора на
исковата молба и в допълнение към отговор на искова молба въззивникът е отправил искане
за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
състоянието на ищеца към момента на получаване на нараняванията и състоянието му преди
подаване на исковата молба, за изискване и прилагане на НОХД № 2856/2017г. по описа на
ВРС, като в съдебно заседание на 11.11.2020г. е уточнил, че искането е направено с оглед
ползване на свидетелските показания, дадени по наказателното производство. С
определението си по доклада на делото, съдът е уважил искането за приемане на
представени писмени доказателства, като в съдебно заседание се е произнесъл и по
останалите доказателствени искания. В съдебно заседание на 11.11.2020г. са разпитани
водените от ответника двама свидетели. В първото по делото заседание, ответникът не е
възразил по доклада и по допуснатите доказателства, не е оспорил и приетото по делото
заключение на СМЕ.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от страните доказателствени
искания, като е допуснал събиране на допустимите и относимите доказателства.
ВРС не е извършил процесуално нарушение като не е изискал и приложил посоченото
наказателно дело. Искането е недопустимо, предвид това, че е направено от ответника с цел
да се да се ползва от доказателства/гласни и заключение на СМЕ/, които са събрани пред
друг съд. Искането отправено със въззивната жалба за изискване на НОХД № 2856/2017г. по
описа на ВРС, като недопустимо следва да бъде оставено без уважение.
Исканията за назначаване на СМЕ с посочения в жалбата предмет и допускане на гласни
доказателства следва да бъдат оставени без уважение като преклудирани. Въззивникът не
представя доказателства, с оглед на които съдът да направи извод, че са налице
нововъзникнали или новоузнати факти и обстоятелства, които да налагат събирането на тези
3
доказателства едва в хода на въззивното производство на осн. чл. 266, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на съда, счита, че не са налице предпоставките за допустимост на
доказателствата съгласно чл.266, ал.3 ГПК, като не е налице и задължение за съда служебно
да допуска и събира доказателства по смисъла на т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от К. Х. Д., чрез адв.
Д.Т. срещу решение №610152/21.01.2021г., постановено по гр.д.№ 3550/2020г. по описа на
Варненския районен съд.
ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания, обективирани във въззивната жалба за
изискване на НОХД № 2856/2017г. по описа на ВРС, за допускане на гласни доказателства
за установяване на твърденията на ответника, че деликта е извършен в условията на
съпричиняване и за допускане на СМЕ за установяване на вида на телесните повреди на
ищеца, съобразно представените по наказателното дело доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 20.04.2021г. от 9,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4