№ 186
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 284542/25.11.2020 г. на „УниКредит Булбанк”
АД, ЕИК *********, гр. София, против Разпореждане № 264232/24.09.2020 г. по ч. гр. д. №
11861/2020 г. по описа на PC – гр. Варна в частта, с която е отхвърлено заявлението на
кредитора срещу длъжника Д. А. К., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
за сумата от 72,00 лв. (седемдесет и два лева), представляваща дължими разходи за
уведомяване към 14.09.2020 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно – незаконосъобразно и
необосновано, като излага следните аргументи: Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел претендираните разходи за уведомяване в размер на 72,00 лева, като
такса/комисионна по управление на кредита, начислена по силата на неравноправна клауза,
по силата на която според съда се било стигнало до допълнително обезщетение за забава над
допустимия, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. Поддържа, че разноските за уведомяване са
следствие от неизпълнението на кредитополучателя и последвалото го обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита по см. на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Същите представлявали
възнаграждение за изготвяне и връчване на 1 (един) брой покана - уведомление и възлизали
на стойност 72,00 лева с ДДС. От изложеното в заявлението по чл. 417 от ГПК и от
приложените към същото книжа било видно, че книжата били изготвени и поканата било
надлежно връчена. В допълнение представя към жалбата копие на молбата, с която
процесната покана била представена за връчване на частен съдебен изпълнител Петя
Иванова, фактура, издадена от Адвокатска кантора Атанасов и Иванов ДЗЗД, извлечение от
опис към посочената фактура и платежно за заплащане на сумата по фактурата. Заявява, че
претендираните разходи за уведомяване не са нито такса за усвояване, нито такса за
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Настоява,че преценката на съда в
производството по чл. 417 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от
заявителя документ – извлечение от счетоводните книги на заявителя. Излага подробна
аргументация. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за отхвърлената претенция.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Производството по ч.гр.д. №11861/2020 г. по описа на PC – гр. Варна е образувано
по заявление на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Д. А. К., за сумата от
391,02 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредитна карта за физически
лица № CCIR-302-00133-2017 от 10.04.2017 г., сумата от 110,79 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 17.10.2017 г. до 22.09.2020 г., сумата от 72,00 лв.,
представляваща дължими разходи за уведомяване към 14.09.2020 г., дължими суми въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката за
размера на дълга на длъжника към дата 23.09.2020 г. по Договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-302-00133-2017 от 10.04.2017 г., с кредитополучател Д. А. К.,
предсрочно изискуем, считано от 22.12.2017 г., на осн. т. 8.12 от Договора, за което
кредитополучателят е надлежно уведомен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.09.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
За да отхвърли искането в частта за сумата от 72,00 лв., представляваща дължими
разходи за уведомяване към 14.09.2020 г., ВРС се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото
длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът съответства на
императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. При извършената служебна проверка е приел, че
уговорките в договора, според които при забава на погасителна вноска заемателят дължи на
заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения водят
до начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал.
2 ЗПК размер и същите са нищожни поради противоречие с посочената разпоредба на ЗПК.
Уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което
същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Видно от заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417, т. 2 ГПК, сумата от 72,00 лв. се претендира като дължими разходи за уведомяване към
14.09.2020 г. Действително, сума в посочения размер с посочено основание „дължими
разходи за уведомяване“ се съдържа в представеното извлечение от счетоводните книги,
като в заявлението е посочено, че на 19.02.2020 г. банката е изпратила на длъжника покана-
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което било връчено чрез ЧСИ
Петя Иванова.
Съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, когато вземането се основава на извлечение от
счетоводните книги на банка, към същото следва да е представен и документът, от който
произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия.
В случая към заявлението е представен Договор за кредитна карта за физически лица
№ CCIR-302-00133-2017 от 10.04.2017 г., но от неговите клаузи не е видно
2
кредитополучателката да дължи на банката разходи за уведомяване, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. От изложеното в частната жалба и представените към същата
документи става ясно, че се касае за разходи за адвокатски услуги по изготвяне на
въпросното уведомление, но отново липсват данни длъжникът да е поемал задължение да
заплаща такива разходи.
Целта на разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК е заповедният съд да се увери от
представените документи, че се касае за подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. В случая, това не се установява, поради което крайният извод на ВРС е правилен.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264232/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 11861/2020 г.
по описа на ВРС в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, гр. София, срещу длъжника Д. А. К. с адрес: гр. Б., ул. „Е.” №
**, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 72,00 лв.
(седемдесет и два лева), представляваща дължими разходи за уведомяване към 14.09.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3