Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
Гр.София, 03.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 1460 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на търговско
дружество - „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД, чрез пълномощника му – адвокат Ж. Г., срещу
постановен Отказ № 20190528120434-2/18.07.2019 г. на АВ – ТР, в частта му, с
която е от ДЛР е отказано извършването на поискано със Заявление Б 7 с вх. №
20190528120434/28.05.2019 г. вписване в ТРРЮЛНЦ на физическо лице за контакт – М.В.М.-Г.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, р-н „Витоша“, ул. „**********1 ап. 9
на основание чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП.
В жалбата са формулирани
оплаквания за порочност на постановения охранителен акт в атакуваната му част.
Възразява се по аргументите на ДЛР послужили, като основание за отказа да се
впише заявеното обстоятелство – физическо лице за контакт по 63, ал. 4, т. 3 от
ЗМИП. Подчертава се, че заявлението е било придружено от целия набор необходими
писмени доказателства нужни за позитивно произнасяне по заявеното искане за
вписване. Възразява се, че придружаващата заявлението нотариално заверена
декларация изготвена по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, която е
подписана от пълномощник с учредена широка представителна власт, вкл. и такава
за осъществяване на декларации е напълно достатъчна да отговори на заложените в
закона изисквания за даване на такава декларация от законния представител на
дружеството. Това, че не неговият подпис е нотариално удостоверен не променяло юридическите
характеристики на декларацията, тъй като законния представител на дружеството
несъмнено е делегирал достатъчна по обем представителна власт в полза на
пълномощника си, че да може последния да извърши това правно действие от негово
име. Отбелязва се, че вписваните в декларацията обстоятелства са били
предварително съгласувани между пълномощника и представлявания и в етапа на
тяхното деклариране не е имало дисбаланс, а изразеното в декларацията напълно е
кореспондирало на волята на представлявания. Навеждат се и съображения за
противоречива практика на длъжностните лица по регистрация, когато се преценява
въпроса от кого следва да изхожда декларацията по 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, като
се посочват положителни произнасяния по заявени за вписване идентични
обстоятелства, в хипотеза на приложена декларация дадена по визираните законови
текстове, която е подписана не от законния представител, а от негов
пълномощник.
Предвид изложеното жалбоподателя
иска постановения отказ да бъде отменен в обжалваната му част относно
вписването на физическо лице за контакт и на органа по регистрация да се дадат
указания за извършване вписване на така заявеното обстоятелство.
Съдът, като взе предвид
твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
Отказ № 20190528120434-2/18.07.2019
г. на АВ – ТР е мотивиран с
приетата от длъжностното лице по
регистрация липса на извършено от законния представител деклариране на данните
по 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, чрез съставянето и представянето пред органа по
регистрацията на декларация с нотариална заверка на подписа, доколкото видно от
реквизитите на ангажираната към заявлението декларация, същата макар да съдържа
нотариална заверка на подписа на съставилото я лице не изхожда от законния
представител на „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД, а от негов пълномощник по учредено
доброволно представително правоотношение.
Жалбата е неоснователна.
На
28.05.2019 г. е подадено заявление за вписване на обстоятелства по партидата на
„И.Х.Е.А.С.“ ЕООД, от пълномощник в лицето на адвокат Г., като заявените за
вписване обстоятелства са съставлявали тези отнасящи се до действителния
собственик на дружеството /гръцкия гражданин – Х.Х.С./, както и за физическо
лице за контакт /М.В.М.– Г./, което е постоянно пребиваващо на територията на
Р. България.
Заявлението се констатира да е
било придружено от следните писмени документи : декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която е подписана от М.В.М.– Г., в качеството й на пълномощник на Х.Х.С.
/вписан законен представител на „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД/, като положения от
пълномощника подпис е нотариално заверен на 27.05.2019 г. от нотариус – И.И.-Ж.,
с район на действие РС-София; пълномощно дадено от Х.С. /вписан законен
представител на „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД/ в полза на М.В.М.– Г., с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя от 18.01.2018 г. от нотариус – И.И.-Ж., с район на
действие РС-София, декларация-съгласие по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП с нотариална
заверка на подписа на лицето – декларатор М.В.М.– Г., датираща от 27.05.2019 г.
и удостоверена от нотариус – И.И.-Ж., с район на действие РС-София; както и
декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ за истинност на заявените от Х.С.
/вписан законен представител на „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД/ обстоятелства.
На 12.07.2019 г. в рамките на
стартиралото охранително производство пред ТР – АВ, длъжностното лице на което
е било поверено за произнасяне Заявление Б 7 с вх. № 20190528120434/28.05.2019
г. е счело, че поради наличие предпоставката на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
необходимо да даде писмени указания към заявителя, с които да изиска от същия
да представи нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП, която да
е подписана лично от управителя на „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД – Х.С..
Това указание е достигнало до
пълномощника на заявителя – адвокат Г., но няма данни до 18.07.2019 г. /момента
на постановяване на отказа/ да са били предприети действия ориентирани към
изпълнение на указанието. Подобни твърдения не се съдържат и в упражнената
жалба пред съда.
Настоящият съдебен състав след
като се запозна с изложените в жалбата на заявителя съображения, както и с
аргументите на ДЛР постановило обжалвания отказ, а така също с книжата налични
по преписката във връзка с проведеното охранително производство пред АВ-ТР,
намира, че постановения негативен охранителен акт в обжалваната си част е
изцяло съобразен със закона и приобщените към заявлението писмени
доказателства.
Позитивното ни право в чл. 63,
ал. 3 ЗМИП ясно е уредило, че производството, редът и сроковете за вписването
на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно
Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел и Законът за регистър БУЛСТАТ, а в чл. 63, ал. 4 е разписано, че съответния регистър се вписват следните данни
съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за
прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици
- физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният
граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската
регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква
"в"; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република
България или от държавата по буква "б"; 2. данните за юридическите
лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в
национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище
и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите
лица; 3. данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно
пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата
на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за
постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител
- физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4.
всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3. Анализът на посочените разпоредби
уреждащи фигурата на физическото лице за контакт показва, че същото е
предвидено да се заяви като самостоятелно основание за вписване от конкретното
юридическо лице, но само в хипотезата когато по партидата на юридическото лице
не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република
България законен представител - физическо лице. В случая по партидата на „И.Х.Е.А.С.“
ЕООД без съмнение не се наблюдава вписване на подобна категория данни, точно обратното законния представител
на търговското дружество е гражданин на Р. Гърция, за когото няма налични данни
да има постоянно пребиваване на територията на Р. България. Това означава, че
спрямо дружеството - „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД е възникнало задължението да впише по
партидата си лице за контакт по смисъла на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП. Констатира
се, че дружеството е предприело такова действие с депозирането на Заявление Б 7
с вх. № 20190528120434/28.05.2019 г., с което е посочило, като лице за контакт
по смисъла на горния текст – физическото лице с постоянно местопребиваване в Р.
България - М.В.М.– Г., която в нарочна декларация дадена по реда на чл. 63, ал.
4, т. 3 ЗМИП е дала своето съгласие да бъде вписана в ТР по партидата на „И.Х.Е.А.С.“
ЕООД, като лице за контакт. За да бъде успешно осъществено вписването на това
обстоятелство обаче е необходимо да се изпълнят изискванията заложени в нормата
на чл. 38, ал. 1 ППЗМИП, в която е посочено, че при заявяване на подлежащите на
вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел и в регистър БУЛСТАТ данни по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП представляващите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания, физическите и юридическите лица и други правни образувания, които
действат на територията на Република България в качеството си на доверителни
собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни
правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите,
допускащи такива форми на доверителна собственост, подават декларация с
нотариална заверка на подписа, която съдържа реквизитите съгласно приложение №
3. Ключовият въпрос поставен за разглеждане с жалбата е дали тази декларация
може да бъде дадена от лице различно от законния представител на дружеството,
което има задължение да впише свое лице за контакт, и по специално дали това
може да бъде направено от пълномощник разполагащ с правото да депозира различни
по вид декларации пред държаните органи на Р. България от името на законния
представител на дружеството. Отговорът тук следва да бъде отрицателен,
доколкото учредяването на доброволно представителство и делегиране изпълнението
на подобни задължения за деклариране на определен кръг от обстоятелства за
целите на охранителното производство в полза на лице различно от това, за което
е предвидено задължението за деклариране, и упражняването на действията по
деклариране на тези обстоятелства от лицето сдобило се с представителна власт
не замества успешно личното изявление на адресата на императивната правна
норма, която изисква съответното деклариране. Изискването за деклариране на
определени обстоятелства винаги е насочено към конкретно установен от
съответната законова норма правен субект, като преследваната цел е именно той
лично да осъществи акта на декларирането, тъй като невярното деклариране е
скрепено с носенето на наказателна отговорност от лицето, което го е извършило.
Това създава довериe в лично декларираните
обстоятелства и позволява на органа пред когото същата се предоставя да ги
приеме за съществуващи. Ако се приеме, че действието по деклариране може да
бъде упражнено от лице различно от установеното от закона, по силата на
учредено представително правоотношение, то това означава, че посочената по-горе
правна сигурност в декларираните данни ще бъде разколебана, защото
представлявания няма да отговаря за евентуално посочени от представляващия в
декларацията неверни данни. Вярно е, че при подобно тълкуване се поставят
затруднения пред търговския оборот, но в случая когато законодателя е сметнал
за необходимо да ползва института на личното деклариране за разкриването на
определени правно-значими обстоятелства това е допустимо. Следователно
изготвената и подадена от пълномощник -М. декларация по чл. 38, ал. 1 ППЗМИП не
покрива изискването за лично деклариране от законния представител на
дружеството, което е уредено от
законодателя в тази императивна по правната си природа разпоредба, макар
действието да е извършено от името и за сметка на законния представител на „И.Х.Е.А.С.“
ЕООД. Въпреки това отказът на ДЛР не е последвал директно, а в приложение
изискването на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е било дадено изрично и ясно
указание за допълнително ангажиране на декларация от категорията на
предвидената по чл. 38, ал. 1 ППЗМИП, която да изхожда лично от Х.С., в
качеството му на законен представител на „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД, като видно от
данните по делото действия по изпълнение на указанието не са били предприети,
което е довело и до постановяването на крайния акт по охранителното
производство, изразяващ се в постановен отказ от ДЛР.
В този контекст обжалваната част
от негативния охранителен акт, чиято отмяна се иска според настоящата инстанция
е съобразена със законовите изисквания въведени в ЗТРРЮЛНЦ, ЗМИП и ППЗМИП и и
не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразен, респективно да
обуславят неговата частична отмяна по съдебен ред. Това означава, че упражнената жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190723164655/24.07.2019 г.,
която е подадена от търговско дружество - „И.Х.Е.А.С.“ ЕООД, чрез пълномощника
му – адвокат Ж. Г., срещу постановен Отказ № 20190528120434-2/18.07.2019 г. на ДЛР
при АВ – ТР, в частта му, с която отказано извършването на поискано със
Заявление Б 7 с вх. № 20190528120434/28.05.2019 г. вписване в ТРРЮЛНЦ на
физическо лице за контакт – М.В.М.-Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
р-н „Витоша“, ул. „**********1 ап. 9 на основание чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок, считано от момента на връчването
му на заявителя.
СЪДИЯ :