Р Е Ш
Е Н И Е №
260490
гр. Пловдив,05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на първи февруари,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана Станева
при секретар Елена Димова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 129/21г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна
жалба на А.В.А.,ЕГН-**********,*** чрез пълномощника му адв.С.М. против решение
№ 260102/30.11.20г.,постановено по гр.д.№ 847/20г.по описа на Районен
съд-Карлово,3-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от А.В.А. искове за осъждането на К.Т.А. *** да му
заплаща като пълнолетен учащ във висше учебно заведение:
издръжка на осн.чл.144 от СК в размер на 180лв.месечно,считано
от датата на подаване на исковата молба–22.07.2020г.,до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва
за забава,както и издръжка за минало време на осн.чл.149 от СК в размер
на 180лв. месечно,за периода от 21.07.2019г.до
21.07.2020г.,ведно със законната лихва за забава.Жалбоподателят излага съображения за неправилност на
решението и иска отмяната му,като вместо това се постанови
друго,с което да се уважат предявените искове.Претендира разноски.
Въззиваемата страна-К.Т.А.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Г.Р. намира решението на КРС за правилно,а
жалбата-за неоснователна по съображения,изложени в писмено становище.Не претендира
разноски,но прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,заплатено от
въззивника.
ПдОС,след преценка
на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна,имаща правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.
По същество съдът
намира за установено следното:
Пред
ПдРС са предявени от А.В.А. против К.Т.А. искове на осн.чл.144
и чл.149 от СК.
От фактическа
страна се установява от събраните доказателства,а и не се спори между
страните,че ищецът е син на ответницата,навършил е пълнолетие,като в момента е
на *** години,учи във висше учебно заведение в гр.София,редовна форма на
обучение,специалност “К.“(вж.уверение от 09.01.20г.и удостоверение от
06.10.20г. от НСА),държавна поръчка.Безспорно е също,че ответницата има и дъщеря,сестра на ищеца-Т. В.
А.,която също е пълнолетна и учи във висше учебно
заведение-МУ-Пловдив,специалност д. м.Не се спори и че ответницата живее и
работи в М.
Спорът е
съсредоточен върху това,може ли ищецът да се издържа от доходите или
имуществото си и може ли ответницата да заплаща издръжка за задоволяване
на нуждите му с оглед обучението му,без
особени затруднения.
Твърденията в
исковата молба са,че разходите на ищеца са завишени,изучаваната специалност
изисквала закупуване на скъпа специализирана литература,а като студент редовна
форма на обучение нямал възможност да работи,нито имал имущество,от което да се
издържа.Всичките му разходи се поемали от баща му В. А.,който обаче единствен поемал разходите и
на другото си дете-Т. А.,поради което изпитвал затруднения да осигурява
финансово и двете си учащи деца.Ответницата не полагала грижи за сина си,докато
бил непълнолетен,притежавала два имота в Пловдив,единият офис,другият
апартамент,които отдавала под наем и реализирала доходи от тях,а самата тя
живеела при родителите си в с.В.Л. и нямала разходи за наем.От работата си в М.
реализирала добри доходи предвид
по-високия стандарт от този в България,а вероятно притежавала и спестявания.
Ответницата
оспорва да не е полагала грижи за сина си.Оспорва,че ищецът няма възможност да
работи и да се издържа от доходите си,като предходните три години работел през
лятото.Оспорва да е предоставяла под наем апартамента в Пловдив.Твърди,че е
заплащала таксите и на двете си деца за по един семестър всяка учебна
година.Заплатила шофьорския курс на А.А..За работата си в М. получавала
минималното за страната тр.възнаграждение,разходите там били много
високи,поради което се налагало да работи и втора работа-да чисти входа на
жил.блок.Действително след развода с В. А. и съдебна делба между
двамата,получила в дял два имота-офис от
50 кв.м.и апартамент от 44 кв.м.в Пловдив,но и двата били възбранени по две
изп.дела,инициирани от бившия ѝ съпруг и тези имоти не ѝ носели
никакви доходи.Апартаментът дълго време бил отдаван под наем от съпруга ѝ
и бил в много лошо състояние,а ответницата нямала средства да го ремонтира,за да
започне да го отдава под наем.Наем за офиса започнала да получава след януари
2020г.,но той бил предмет на принудително изпълнение по едно от двете изп.дела.Отделно заплатила на бившия си съпруг и сумата от
29 075лв.за уравнение на дела му при разделяне на придобитото по време на брака им имущество,за
което се наложило да вземе заем от
съпруга на сестра си в размер на 4880
евро.Освен това полагала грижи и за възрастната си майка,чиято пенсия била
много ниска и тя нямала имущество,от което да реализира приходи.
По делото са
разпитани двама свидетели-Т. А.,сестра на ищеца и дъщеря на ответницата,и С. Т.-майка
на ответницата.Представени са от ответницата разписки за заплатени от нея
семестриални такси,от които 350лв.за А. за уч.2019/2020г.,450лв.за Т. за
уч.2017/2018г.и 550лв.също за Т. за уч.2018/2019г.,договор за паричен заем
между ответницата и С. Х. за 4880 евро,,преводно нареждане от 04.02.20г.от ответницата за В. А. за сумата
от 29 801лв.,приходни квитанции за заплатени от ответницата данъци за МПС
и недв.имоти,квитанция 41 за платена от К. А. за ищеца такса за шофьорски курс
от 23.05.17г. в размер на 685лв.,вн.бележки за платени от ответницата на ЧСИ
П.Николова суми по изп.дело,препис от искова молба,подадена от Т. А. против К.А.
за заплащане на издръжка по чл.144 във вр.с чл.149 от СК в размер на
180лв.месечно.В хода на делото са постъпили справки от НАП относно трудови
договори на А.А.,от които се установява,че същият е работил в периода
18.06.-15.09.19г.с основна заплата 774лв.
За уважаването на
иск по чл.144 от СК е необходимо наличието на
следните кумулативно дадени
условия: Ищецът да е навършил пълнолетие,да учи редовно във средно или
висше учебно заведение за предвидения срок на обучение до навършване на
25-год.възраст при обучение във висше учебно заведение,да не може да се издържа
от доходите или от използване на имуществото си и родителите да могат да я
дават без особени затруднения.За разлика от издръжката,дължима на ненавършилите
пълнолетие деца,тази по чл.144 о ГПК не е безусловна.
В случая ищецът е
навършил пълнолетие,обучава се във висше учебно заведение в редовна форма на
обучение и не е навършил 25 години.По отношение на нуждата му от издръжка следва да се
отбележи,че безспорно обучението във висше учебно заведение,особено в друг
град-в случая в София,изисква и
по-високи разходи,свързани с храна,дрехи,жилище,ежедневни разходи,разходи за
обучението,вкл.семестриални такси, за закупуване на учебници и пособия,за
соц.контакти.Ищецът сам твърди,че живее в общежитие,а св.А.,чиито показания
съдът кредитира като почиващи на нейни
лични възприятия,посочва,че заплаща наем за общежитието в размер на 60лв,което
е значително по-ниско от
сумите,заплащани за наем на
квартира.За учебният процес му било необходимо закупуването само на
учебници.
Действително по делото няма данни ищецът да
притежава имущество,от което да може да се издържа,с изключение на наем от
сладкарница,който е в размер на 200лв. и се получавал от бащата ,ищеца и сестра
му,(в който смисъл са показанията на А.).Въпреки това настоящата инстанция
намира,че А. има възможност да се издържа поне частично от доходите си.
От показанията на св.А.
и справките от НАП е видно,че през
2019г.той е работил през летните месеци,като е получавал осн.заплата от
774лв.Могъл е да се възползва от студентски програми за бригади,както и да
работи не само през лятото на 2019г.,което не е направил,а от студентската
бригада в САЩ се е върнал след две седмици.Според същата свидетелка обучението
му е от понеделник до петък,като с него е зает около 5-6 часа,което му дава
възможност при желание от негова страна и полагане на усилие,да си намери
почасова работа и през седмицата.
Твърденията в
исковата молба,че ответницата не давала
никаква издръжка на ищеца са опровергани както от писмените доказателства (заплатена
семестриална такса),така и от свидетелските показания на Т. А..От същите,както
и тези на св.Т. е видно,че ответницата е изпращала периодично колети от М. до
двете си деца,в които имало дрехи,сладкиши и често пари,(“не по-малко от 100
евро“според св.Т.),а ищецът приемал колетите.Индиция,че майката е полагала
грижи да сина си е и платеният от нея шофьорски курс,макар това да е станало
извън исковия период.
Що се отнася до спорният въпрос
дали възможностите на въззиваемата ѝ позволяват да дава на въззивника претендираната месечна издръжка,следва да се
отбележи,че възможността за предоставяне на издръжка по
смисъла на чл.144 от СК предпоставя по-широка материална възможност,при която даването на
издръжката няма финансово да се отразява особено на родителя,който я дава.
Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете.
В случая доходите
на въззиваемата от трудова дейност в М. според показанията св.Т.,нейна майка,са
в размер на 1000 евро от работа на смени във фабрика,допълнени с работа по
почистване на домове-около 250лв.Този размер на възнаграждение е сравнително
висок,сравнен с доходите в РБългария,но по делото липсват данни за жизнения
стандарт в М. и какви средства са
необходими за наем,храна,дрехи и
др.ежедневни и битови разходи,поради което не може да се приеме,че получаваното
от въззиваемата възнаграждение е
достатъчно високо,за да поеме тя без затруднение издръжката на жалбоподателя.Още повече,че същото задължение
тя има и по отношение на другото си дете,което също учи във висше учебно
заведение,при това специалност,която не предполага свободно време за почасова работа и на което
също е заплащала семестриалната такса и е изпращала колети и което също
претендира от нея издръжка от 180лв.месечно.
Що се отнася до
доходи от имуществото на въззиваемата-същата е придобила собствеността върху
двата недв.имота в Пловдив по силата на влязло в сила на 05.11.19г.съдебно
решение за съдебна делба с бившия ѝ съпруг,като до този момент тя не е
получавала наеми от имотите,(за офиса получава наем от м.януари 2020г.),те са
били отдавани под наем от бащата на
ищеца (показанията на св.А.).Въззиваемата не може да реализира доходи и от евентуална продажба на единия или
двата имота,тъй като те са възбранени,а получаваният от нея от м.януари
2020г.наем за офиса е предмет на принудително изпълнение.
Отделно от това
следва да се отбележи,че въззиваемата е следвало да заплати сума от
29 000лв.(преводно нареждане от 04.02.20г.) на В. А. за уравняване на дела му при делбата
помежду им,като за целта е взела заем от
съпруга на сестра си,(видно от договор за заем със С. Х. от 04.02.20г.).Съдът
не споделя доводите във въззивната жалба,че уравнението на дяловете не следвало
да се счита за тежест,като намира,че е без значение за какво е следвало да бъде
заплатена сумата,след като е излязла от патримониума на въззиваемата,(дори и благодарение на нея да е
станала собственик на двата недв.имота,доколкото не би могла да реализира от
тях доходи в рамките на няколко години).Отделно апартамента е единственото
жилище на ответницата,в което тя възнамерява да живее след като се върне в
България.От друга страна,сумата от 29 000лв.е получена от бащата на ответника,който също
поема част от издръжката на двете си
деца,но освен,че живее в собствено просторно жилище от 107 кв.м.в гр.Карлово (с
децата си) и работи,по делото ищецът не е ангажирал никакви други доказателства относно размера на
неговите доходи,за да се прецени каква сума може да отделя той като родител за
издръжката на сина си без особени затруднения.
С оглед на
изложеното настоящата инстанция намира,че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване както своята невъзможност да си осигурява средства за издръжка,така и
възможностите на ответницата да му заплаща такава,както е приел и районният съд.
Горните изводи
касаят и иска по чл.149 от СК.За периода от една година преди завеждането на
иска се установява,че въззиваемата не е преставала да подпомага финансово не
само ищеца,но и другото си пълнолетно дете било със заплащане на семестриални
такси,било с изпращане на пари или в натура.По делото е установено също,че
средствата от наеми от имуществото на родителите по тяхно споразумение са били
предназначени именно за издръжката на децата.
Като е стигнал до същите правни изводи,районният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
При този изход на
делото разноски се дължат на въззиваемата страна,но тъй като не са претендирани
от нея,не следва да ѝ се присъждат.
По изложените съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
260102/30.11.20г.,постановено по гр.д.№ 847/20г.по описа на Районен
съд-Карлово,3-ти гр.с.
Решението е
окончателно на осн.чл.280,ал.3,т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: