РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Сливен, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100333 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 02.12.2020 г., между с. Радево
и с. Сокол, общ. Нова Загора, настъпило ПТП, при което в резултат на
неправомерното движение на л.а. с марка БМВ модел 316i с регистрационен
номер ***, управлявано от Г. ЯНК. К., при употреба на алкохол, с
несъобразена с пътните условия скорост, при мокра асфалтова пътна
настилка, при навлизане от остър завой, същият загубил управление, навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил челно л.а. с марка „Киа“ с 2 рег. №
***, който представлявал патрулно МПС на РУ МВР - Нова Загора, което
било спряло в пътния банкет по посоката си на движение, със светлинен син
сигнал, тъй като бил извършван оглед на ПТП. В резултат на удара били
причинени тежки телесни повреди на Т.С.Т., който в момента на удара се
намирал зад патрулния лек автомобил изпълнявайки задълженията си и
извършвайки проверка относно настъпилото ПТП. Същият бил незабавно
транспортиран от спешен екип на Бърза помощ в болнично заведение в гр.
Сливен, но въпреки указаната му помощ от медицинския екип починал на
03.12.2020 г. Твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
описаното ПТП и смъртта на Т.Т., като счита, че вина за настъпилото ПТП
1
има Г. ЯНК. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което
е причинил смъртта на Т.. Било образувано сл.д. № 55/205/220 по описа на
ОСлС - Сливен пр. пр. № 2277/2020 г. по описа на ОП - Сливен, което до
момента не е приключено и не е изготвен обвинителен акт. Твърди, че
отговорността на водача причинил увреждането по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ била застрахована при ответника към
момента на настъпване на ПТП. Твърди, че в резултат на настъпилото
увреждане ищцата, която е съпруга на загиналия, претърпяла неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, тъй като била лишена
от опората на съпруга си, претърпяла трагично загубата му и същата й
нанесла непоправима морална вреда. Преди инцидента ищцата е била
активна, борбена и силна и имала спокоен живот със съпруга си, като същата
имала планове да бъде майка и двамата били създали щастливо семейство, за
което имали много планове. Твърди, че трагедията от загубата на съпруга й е
изключителна, тъй като същият бил в разцвета на силите си и в момент, в
който тя имала най-голяма нужда от неговата подкрепа и любов. Твърди, че
са налице неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от загубата на съпруга й, подробно описани в исковата молба и
моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника, в качеството му
на застраховател, да й заплати обезщетение в размер на 250 000 лв. за
претърпените вреди, както и сумата 2 716 лв. обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за погребални
услуги, ведно със законната лихва за забава върху посочените суми, считано
от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция на 11.12.2020 г., до
окончателното им изплащане, и комулативно считано от датата, на която
изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, а именно 01.01.2021 г.
Претендира и направените разноски. Ответникът е депозирал в срок писмен
отговор, в който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, не оспорва обстоятелството,
че на 02.12.2020 г. е реализирано ПТП с участието на посочения застрахован
автомобил, не оспорва допустимостта на предявените искове, но оспорва
същите по размер. Прави възражение, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за реализиране на вредоносния резултат, като Т.Т. е паркирал
управлявания от него служебен автомобил на пътното платно, в тъмната част
на денонощието, непосредствено след завой и макар и да е бил с включен
2
светлинен сигнал счита, че пострадалият не се е съобразил с ограничената
видимост на пътния участък, като по този начин е създал опасност за себе си
и за останалите участници в движението. Оспорва обема на твърдените
неимуществени вреди и твърди, че претендираното обезщетение не е
съобразено с трайната практика на съдилищата. Оспорва претенцията за
лихва, като счита, че се претендират две лихви за един и същи период за
забава и следва да бъде присъдена само една. Не оспорва обстоятелството, че
ищцата е подала претенция за заплащане на обезщетение, по молба с вх. № от
17.12.2020 г., като твърди, че е изискал допълнителни документи от ищцата
установяващи противоправността на извършеното от застрахования, но
същата е представила такива и данни за банкова сметка едва на 17.05.2021 г.,
а на 30.08.2021 г. е представила документи за образуваното наказателно
производство и предвид изложеното, счита, че до 30.08.2021 г. лицето не е
оказало съдействие, поради което и задължението не е било погасено
доброволно.
В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска.
Признава, че ответникът е определил и изплатил на 17.11.2021г. обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 120 000лв., поради
което заявява, че не поддържа иска си за обезщетение за платения размер, а за
сумата над 120 000лв. до 250 000лв. за неимуществени вреди, за всички лихви
описани в исковата молба, като за лихвите върху сумата 120 000лв. поддържа
иска за периода до 17.11.2021г. Претендира направените разноски изцяло. .
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло иска и
моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като твърди че с
посоченото плащане е погасил задължението си. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.
Третото лице-помагач, чрез пълномощника си не оспорва иска по
основание, а по размер – счита същия за предявен в завишен размер.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата е съпруга и наследник по закон на Т.С.Т..
На 02.12.2020г. около 20.45 часа, лек автомобил BMW 316i , управляван
от Г. ЯНК. К. се е движил по път III-5503, в землището на с. Радево, община
3
Нова Загора. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието
при мокра пътна настилка. Скоростта на движение на автомобила е била
около 109 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 113 м.
В същото време, в обратна посока, на десния банкет се е намирал в пълен
покой лек автомобил Кия Сиид. Левите гуми на автомобила са били около и
върху дясната граница на платното за движение, гледано в неговата посока.
Автомобилът е бил полицейски, като върху него са били включени светлини
за специален режим на движение. Той е бил паркиран непосредствено след
десен завой спрямо посоката на движение на автомобила BMW и с предна
част към автомобила BMW. При движение на автомобила BMW по дясната
пътна лента, освен това като се има предвид, че пътната настилка е била
мокра, времето студено, радиусът на завоя от 104 м, както и че автомобилът е
бил оборудван с гуми за движение в летния период, критичната скорост на
движение на автомобила в зоната на завоя е била около 80 км/ч. При
подбраната скорост на движение от около 109 км/ч водачът на автомобила
BMW е допуснал загуба на управление, навлизайки в лентата за насрещно
движение и левия за него банкет. Автомобилът при линейното си
преместване напред се е завъртял частично около вертикална ос, в посока по
часовата стрелка. Последвал е масивен челен, кос удар с автомобил Кия. Зад
автомобила Кия се е намирал полицая Т.С.Т.. След удара между двата
автомобила е последвал масивен удар между задната повърхност на Кия и
дясната странична повърхност на полицая. При този удар тялото на
пострадалия е извършило полет, падане и плъзгане по терена, като се е
установило върху платното в областта на намерените петна от кръв.
Автомобил Кия след удар се е преместил назад и надясно спрямо посоката на
автомобила BMW, като едновременно с това се е завъртял около вертикална
ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре. Автомобил BMW след удара
е променил движението си напред и наляво спрямо неговата посока, като
едновременно с това се е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата
стрелка, гледано отгоре. В резултат на последвалия удар между двата
автомобила и последвалия втори удар между Кия и тялото на пострадалия
полицейския служител Т.Т. са му причинени тежки травми. Той е бил
незабавно откаран в МБАЛ - Сливен и му е извършена операция, но въпреки
това на 03.12.2020г. е починал от травмите си.
Според заключението на назначената и изслушана авто-техническа
4
експертиза, изготвена от вещото лице инж. У., скоростта на движение на
лекия автомобил BMW 316i преди ПТП е била около 109 км/ч, а към момента
на удара е около 81 км/ч. В момента на удара автомобил Кия е бил в покой и
върху левия банкет спрямо посоката на движение на BMW, с леви гуми върху
лявата граница на платното за движение. Опасната зона за спиране на BMW
316i при определената скорост на движение е около 113 м. Мястото на удара
между автомобилите е в левия банкет, гледано спрямо посока на движение на
BMW, на 89,7 м след напречната мерна линия на ориентира /края на тръбата в
отводнителната канавка/ и на ниво от 3 м до 4,1 м в дясно от разделителната
линия на лентите за движение, гледано спрямо посоката на движение на
автомобила Кия. В момента на удара автомобил Кия Сиид е бил разположен
върху десния за него банкет с левите гуми около границата на платното за
движение /спрямо посоката на движение на Кия/. Лекият автомобил BMW
316i е бил разположен косо спрямо осевата линия на платното за движение,
частично заемащ дясната пътна лента и с по-голямата си площ върху десния
банкет /спрямо посоката на движение на Кия/. Критичната скорост в зоната на
завоя е около 80 км/ч при отчитане на радиуса на завоя, характера на пътната
настилка и техническото състояние на гумите на автомобила. Водачът на
автомобила BMW се е движил с технически несъобразена скорост спрямо
радиуса на завоя, характера на пътната настилка и техническото състояние на
гумите на автомобила. Налице е настъпила загуба на управление над
автомобила BMW при подбраната скорост на движение. Водачът на
автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
намали скоростта преди зоната на завоя до зоната на критичната, да запази
устойчиво поведение по собствената дясна пътна лента. Пешеходецът в
момента на удара между двата автомобила се е намирал непосредствено зад
автомобила Кия. Той не е имал техническата възможност да предотврати
ПТП. Водачът на автомобила BMW е имал техническата възможност да
предотврати удара с автомобила Кия при скорост на движение от 90 км/ч,
която е максимално разрешена за участъка. При тази скорост автомобилът
BMW би навлязъл в лентата за насрещно движение, но не би настъпил челен
удар с автомобила Кия, както и в последствие удар между Кия и пешеходеца.
Техническите причини, довели до настъпването на ПТП са: движението на
автомобила със скорост по-висока от максимално разрешената; движението
на автомобила със скорост по-висока от критичната спрямо радиуса на завоя;
5
допуснатата загуба на управление от водача на BMW и навлизането в лентата
за насрещно движение при наличие на непрекъсната разделителна линия.
На мястото на удара платното за движение е с две ленти за движение, по
една във всяка посока, разделени с непрекъсната разделителна линия. Вляво и
вдясно платното за движение е бил ограничено с непрекъсната разделителна
линия. Произшествието е настъпило в зоната на непрекъсната разделителна
линия, като полицейският автомобил е бил спрян вдясно по посоката си на
движение върху банкета. Спирането е било по повод друго ПТП, настъпило
при самокатастрофиране на л.а. Рено.
За случая е образувано сл.д. № 55/205/2020 по описа на ОслО – Сливен,
пр.пр. № 2277/20 по описа на ОП-Сливен, да което към момента на
приключване на устните състезания няма доказателства да е в съдебна фаза.
Гражданската отговорност на водача на лек автомобил БМВ модел 216
И, с рег. № ***, е била застрахована по валидна застрахователна полица при
ответното ЗД „Д.З.“ АД за периода от 01.08.2020г. до 31.07.2021, видно от
представената справка от ГФ и от признанието на ответника.
С молба от 11.12.2020г. (осем дни след настъпването на събитието)
било поискано от ищцата, чрез пълномощник да й бъде изплатено
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на нейния
съпруг в размер на 250 000лв. С отговор от 21.12.2020г. от ищцата били
изискани автотехническа експертиза по следственото дело или влязъл в сила
акт, доказващ вината на застрахования водач на автомобила, както и
посочване на банкова сметка. Тъй като не бил получен отговор от ищцата,
ответникът изпратил ново писмо от 09.3.2021г., с което уведомил ищцата, че
тъй като дължи произнасяне в тримесечен срок, а не са ме представени
доказателствата, към този момент няма да определи обезщетение, а след
представянето им, произнасянето по преписката ще бъде възобновено. С
молба от 17.05.2021г. е посочена банкова сметка на ищцата.
След завеждането на настоящото производство на ищцата е определено
от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
120 000лв. и същото е преведено по сметката й на 17.11.2021г.
От събраните гласни доказателства се установява че ищцата и Т.Т. се
запознали, когато тя завършвала средното си образование преди около 12
години. Двамата поддържали връзка, като ищцата заживяла в град Пловдив,
6
където учила висшето си образование. Заради нея Т.Т. също отишъл да живее
в град Пловдив, където работил като готвач. Той имал желание да работи в
органите на реда, заради което се явявал на различни конкурси е накрая
започнал работа в КАТ – Нова Загора. През това време ищцата вече била
завършила висшето си образование и се върнала в град Нова Загора. Двамата
си купили общо жилище в град Стара Загора и заживели в него, като ищцата
работила в Стара Загора, а Т.Т. пътувал за да работи в Нова Загора. Когато
смените му не позволявали да пътува за Стара Загора оставал да спи при
родителите си в град Нова Загора. През 2019 година двамата сключили
граждански брак. През цялото време до катастрофата били неразделни,
разбирали се много, обичали се, не се разделяли. Разчитали на подкрепата
един на друг. След сватбата си двамата имали планове за дете.
Т.Т. бил уравновесен, премерен, спокоен, здрав, не боледувал. Бил
силно привързан към ищцата. При изпълнение на служебните си задължения
бил много стриктен и отговорен и се гордеел с работата, която върши и я
изпълнявал много добре.
Когато настъпило ПТП, ищцата си била в дома си в град Стара Загора.
Обадил й се колега на Т., който я взел с колата си и я откарал в МБАЛ –
Сливен, където бил транспортиран съпруга й за операция. Около три часа на
следващия ден, лекарите съобщили на близките, че Т. е починал. Ищцата била
съсипана. Тя останала няколко дни при родителите си в град Нова Загора, но
после се прибрала в общото им жилище. Започнала да ходи на работа, като
искала да бъде непрекъснато ангажирана. Не можела да спи добре, заради
което й били изписани медикаменти, които тя приемала за кратко, а след това
продължила да приема хранителни добавки за сън. Отслабнала, не искала да
се храни. Не искала да комуникира с общите им познати, не им отговаряла на
телефона или чрез другите средства за комуникация. Променила се и от
общителен човек, двигател на общи събирания, станала затворена,
притеснена, нестабилна. Постоянно говорела за съпруга си, приятелите им
оставали с впечатлението, че още живее с него.
Представени са писмени доказателства за заплатени от ищцата на
04.12.2020г. 216 лв. за погребални услуги и на 22.12.2020г. – 2 500лв. също за
погребални услуги.
По делото е изслушано заключението на съдебно-психологична
7
експертиза, от която е видно, че ищцата З.Т. е в процес на адаптация след
внезапната загубата на съпруга си, който е бил изключително значима фигура
в живота и. Към момента на прегледа са отчетени от вещото лице
адаптационни затруднения, които са в границите на естествената реакция на
скръб, определяща съответното поведение на траур. Тази адаптация е
съпроводена със скърбене. В психологическата оценка няма данни за толкова
значими нарушения на съня и други ежедневни дейности, които да нарушат
социалното й функциониране. От разпита на вещото лице в с.з. се установява,
че у ищцата са налице депресивни преживявания, израз на загубата, които се
изразяват в напрежение, тревожност, желание да върне обратно предишния
си начин на живот, но от направените и тестове е видно, че те не достигат
патологични стойности т.е. са в рамките на горната граница на нормата.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът
кредитира изцяло заключението на автотехническа експертиза, която
установява с категоричност механизма и причините за настъпилото ПТП
Причинно-следствената връзка между нараняванията получени при
катастрофата и настъпилата смърт на Т.Т. не се оспорва от ответната страна.
Не е спорно също така и обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил БМВ модел 216 И, с рег. № ***, е била застрахована
по валидна застрахователна полица при ответника към момента на ПТП.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не си
противоречат и се подкрепят и от заключението на съдебно-психологичната
ексепретиза.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният главен иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от
КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в
завишен размер.
Установи се от събраните доказателства, че водачът на лек автомобил
БМВ модел 216 И, с рег. № ***, Г. ЯНК. К. е нарушил правилата на чл. 20
ал.2 , чл. 21 ал.1 и чл. 20 ал.1 от ЗдВП, като при навлизане в завой и при
мокра настилка не е съобразил скоростта на движение с конкретните условия,
управлявал е автомобила със скорост над разрешената и не го е контролирал
8
през цялото време. Установи се, че противоправното поведение на водача е
причина за настъпването на ПТП. Не са посочени и събрани доказателства,
които да оборват презумпцията за виновност на дееца.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно,
застрахованият е причинил на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се
в претърпени от нея психически болки и страдания от причинената смърт на
нейния съпруг. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и
вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица
от причинената смърт.
На практика вредите са причинени на пострадалия от удара, който му е
бил нанесен от служебния автомобил Киа Сиид (който е бил паркиран) и
който от силата на удара с БМВ модел 216 И, с рег. № ***, е ударил Т.. В
конкретния случай не е налице основание за ангажиране на отговорността на
собственика на паркирания автомобил, на основание чл. 50 от ЗЗД, тъй като
не се касае за обикновено употребление на вещта от която са произлезли
вреди, а за нарушаване на императивни правила, довели до това вещата да
въздейства по посочения начин и отговорността е на лицето, което е
извършило непозволеното увреждане (Постановление № 4 от 30.10.1975г. на
Пленума на ВС, т. 3).
Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето
притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което
обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения. Отправена е застрахователна претенция
към ответника, който в хода на настоящото производство е определи и
заплатил обезщетение в размер на 120 000лв. за неимуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид
обстоятелството, че ищцата и починалия са били в отлични отношения,
обичали са се, помагали са си взаимно, имали са съвместни планове, тепърва
е предстояло да изградят съвместния си живот заедно. Те са живели много
дълго време заедно преди да сключат брак и са били винаги опора един на
друг.
9
Ищцата е била първоначално силно травмирана и стресирана от
новината за смъртта му, а в последствие е тъжила и продължава да тъжи за
него. Тези негативни емоции са се отразили негативно и на психическо й
състояние, като тя е станала необщителна, затворена, съсипана, изнервена,
нарушил се съня и. Към настоящия момент тези негативни преживявания
продължават, макар и н ес такъв интензитет и се отразяват на начина и на
живот, но не са довели до патология или нарушаване на социалното и
функциониране, видно от заключението на вещото лице – психолог.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, което е недоказано от събраните доказателства. С поведението си
пострадалия не е допринесъл за настъпването му, тъй като по никакъв начин
не е можел да предотврати същия. При спирането на служебния автомобил
той е бил с включени светлини и възможно най-вдясно на банкета.
При така изложените конкретни обстоятелства и съобразявайки
разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде определено
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на
общо 200 000лв. Следва да се отчете обстоятелството, че в хода на
настоящото производство е заплатена сумата 120 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди т.е. следва да бъде осъден ответника да заплати
допълнително на ищцата сумата 80 000лв.
Искът до пълния му размер от общо 250 000лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан и като погасен частично чрез
плащане.
Основателна е претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на общо 2 716 лв., за извършените погребални
услуги, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
С исковата си молба ищцата е претендирала присъждането на лихва за
забава, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие – 11.12.2020г., която е дължима от застрахования на
основание чл. 429 ал.3 от КЗ и кумулативно лихва по чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ
върху определеното обезщетение и върху лихвата по чл. 429 ал.3 от КЗ за
забавата на ответника да определи и заплати обезщетение.За да направи това
свое искане се е позовала на разрешението дадено в Решение №
10
167/30.01.2020г. на ВКС по т.д.№ 2273/18, II т.о. , ТК. Цитираното решение не
предвижда кумулативно присъждане на лихви и особено присъждане на
лихва върху лихва, което на основание чл. 10 ал.3 от ЗЗД е допустимо само в
изрично посочени случаи, какъвто не е налице в случая. В цитираното
решение е посочено, че независимо, че за периода от предявяване на
застрахователната претенция (което има характер на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие) до дата на
която е следвало да се произнесе, застрахователят не е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В случая, лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от 11.12.2020г., но само
една лихва върху присъденото обезщетение. Върху платената сума от
120 000лв. лихвата ще бъде дължима от 11.12.2020г. до 16.11.2021г., а върху
сумата 80 000лв. от 11.12.2020г. до датата на окончателното погасяване на
задължението.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди лихвата върху
сумата 216 лв. ще се дължи от 11.12.2012г. по изложените съображения, тъй
като тази имуществена вреда за страната е възникнала преди предявяването
на претенцията – 04.12.2020г., но за сумата 2 500лв. ще се дължи от дата на
реалното претърпяване на имуществената вреда – датата на заплащането на
сумата – 22.12.2020г.
Ответникът дължи и държавна такса по сметка на СлОС, върху
11
присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 3 308,64лв.,
както и сумата 300лв. разноски за вещи лица.
При този изход на производството на ищцата се дължат разноски
съразмерно на уважената част от иска и за частта, за която иска е отхвърлен,
тъй като плащането на задължението на ответната страна е станало след
завеждането на делото. Тъй като на ищцата е указана безплатна адвокатска
помощ следва възнаграждението за един адвокат да бъде заплатено на адв. Ж.
В. Т. в размер на 5 530лв.
На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 60 лв. и разноски в
размер на 80лв. или общо 140лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Д.З.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗВ. Н. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.Т.,
сумата 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща неплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
непозволено увреждане – причинена смърт на Т.С.Т. на 03.12.2020г., в
резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на
02.12.2020г.цялото в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
законната лихва за забава върху платената част от обезщетението в размер
на 120 000лв. за периода от 11.12.2020г. до 16.11.2021г. ; сумата 216 (двеста
и шестнадесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава, считано от 11.12.2020г. и сумата 2 500
(две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от
22.12.2020г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница - до пълния му размер до
250 000лв. и за заплащане на мораторна лихва върху лихвата за забава и
главница в общо размер от 250 000лв. за периода от 01.01.2021г. до
12
окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ответника Г. ЯНК. К. от гр. ***.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Д.З.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Окръжен
съд Сливен сумата 3 308,64лв държавна такса и сумата 300 лв. разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Д.З.“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Ж. В. Т. на
основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита
сумата 5 530лв.
ОСЪЖДА ЗВ. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.Т. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Д.З.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
140 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
13