№ 2344
гр. Варна, 21.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Николай Св. Стоянов
Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500942 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане са следните две жалби, подадени от „Д... Р...“
ЕООД (ответник в първоинстанционния процес), действащ чрез адв. Д. Г.,
срещу решение № 64/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 15744/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, 19-ти състав, а именно:
1.) въззивна жалба вх. № 11910/07.02.2025 г. срещу посоченото
решение в частта, с която е допуснато, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, да бъде
извършена съдебна делба на следния недвижим имот: жилище -
апартамент, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район
Одесос, бул. „В... В...“ № 79, ет. 1 /ет. 2 по док./, съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор ... съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК,
последното изменение, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2023 г.,
разположен в поземлен имот с идентификатор ..., брой нива на обекта: 1
/едно/, с площ по документ от 72,50 кв.м. и прилежащи части: изба, при
съседни самостоятелни обекти: под обекта - ....2.3 и ....2.2, над обекта – няма,
между съсобствениците и при квоти, както следва: ½ ид.ч. за Е. С. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г... Б...“ ..., ет. 2, ап. 4, придобити на
основание договор за дарение, обективиран в ..., дело № 1029/30.03.1988 г., и
½ ид.част за „Д... Р...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С..., р-н „В...“, бул. „А... С...“ № 55, ет. 3, ап. 6, придобити на основание
договор за продажба, обективиран в НА №152, том I, рег.№ 2662, дело №
151/08.03.2018 г.;
2.) частна жалба вх. № 8235/28.01.2025 г. срещу посоченото решение в
частта, имаща характер на определение, с което жалбоподателят „Д... Р...“
ЕООД е осъден да заплаща на Е. С. М. сумата от 350 лева месечно за
ползването на делбения апартамент с идентификатор ..., находящ се в гр.
1
Варна, община Варна, област Варна, район Одесос, бул. „В... В...“ № 79, ет. 1,
считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение при събиране на допуснатите
доказателства, като е отказал да разпита водените от него в първото заседание
двама свидетели (И... и Я...) поради това, че същите са присъствали в
съдебната зала при изясняване на спора от фактическа страна и извършване на
доклад на делото, и вместо това му е предоставил възможност да води в
следващо съдебно заседание други двама свидетели за установяване на
същите обстоятелства, относими към направеното с отговора на исковата
молба възражение за придобиване на притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от
делбения имот по давност. Сочи, че по арг. от чл. 171, ал. 1, изр. 2 от ГПК
присъствието в съдебната зала на неразпитаните все още свидетели е
недопустимо само по време на разпита на други свидетели, като дори и в тази
хипотеза няма пречка за разпит на присъстващите лица, а единствено е
възможно разколебаване на достоверността на показанията им. Поддържа, че в
случая свидетелите са присъствали в заседание, на което не са събирани
доказателства и не са разпитвани други свидетели, нито страните са
изразявали становище по същество на спора, а единствено е направено
допълнение на спорните факти, които твърди ищцата във връзка с постъпилия
отговор на исковата молба. Затова и намира, че съдът неправомерно е
ограничил правото му на защита, като го е задължил да води други двама
свидетели, които не са били добре запознати със спорните факти. Счита, че
допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като искът за делба е
уважен поради недоказаност (от свидетелските показания) на възражението
му за придобиване на имота по давност.
На основание чл. 266, ал. 3 ГПК формулира доказателствено искане за
допускане до разпит при режим на довеждане на свидетелите И... и Я...,
водени пред първоинстанционния съд в първото заседание, но неразпитани
поради посоченото процесуално нарушение на съда.
Поддържа, че съдът неправилно е анализирал и кредитирал всички
свидетелските показания, в нарушение на чл. 172 от ГПК, и така е достигнал
до грешни правни изводи. Намира, че показанията на водените от ищцата
свидетели следва да бъдат кредитирани само частично поради наличието на
вътрешни противоречия и заинтересованост на разпитаните лица. Счита за
недостоверни показанията на св. Ангелов в частта, според която вратата на
апартамента не е била заключвана и достъпът до имота е бил свободен, тъй
като същите са изолирани (по данни на всички останали свидетели процесният
имот, вкл. външната входна врата, е заключван), житейски нелогични (предвид
отдаването под наем на апартамента), вътрешно противоречиви (свидетелят е
искал да наеме апартамента, за който твърди, че е бил в много лошо
състояние; наложило се е да получи съдействие за достъп до имота, за който
твърди да е имал свободен достъп) и е налице потенциална заинтересованост
на свидетеля (бивш колега на процесуалния представител на ищцата).
Намира, че показанията на другия воден от ищцата св. Григоров също са
2
повлияни и необективни. Изтъква наличието на множество противоречия в
показанията му - според свидетеля имотът е отдаван под наем на работници
на ответното дружество до 2016 г., а според останалите свидетели – през целия
период 2007 г. - 2023 г.; според свидетеля ищцата винаги е имала достъп до
имота, а същевременно същият е отдаван под наем; според свидетеля през
2016 г. той сменил ключалката на външната порта и отварял порталната врата
на двамата собственици, които нямали ключ, а същевременно в периода 2016
г. – 2023 г. не е търсен за достъп въобще; според свидетеля той информирал за
всичко ищцата, а същевременно пропуснал да й съобщи за интереса на св.
Ангелов да наеме имота.
Счита, че въпреки допуснатото процесуално нарушение на съда от
показанията на водените от него св. Петров и св. Александрова се установява
упражняваното от него владение върху делбения имот в законоустановения
10-годишен срок, при което той се легитимира като изключителен негов
собственик. По-конкретно сочи, че от показанията на посочените лица се
установява, че апартаментът е бил в много лошо състояние към 2007 г., което
наложило ремонт и обзавеждане, а през 2022-2023 г. е извършен по-луксозен
ремонт заради отдаването му под наем; че няма свободен достъп до имота, а
вратата към булеварда се е заключвала и ключът от нея е съхраняван от негов
служител, който е настанявал работници в жилището; че другият собственик
изобщо не се е интересувал от жилището.
Поддържа, че придобивното основание, въз основа на което е
установена фактическата власт върху имота, сочи на съвладение, поради което
презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена съгласно разясненията на ТР №
1/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че съвладението е възникнало през 2007
г. с придобиването на ½ ид.ч. от свързано с него дружество, като последното е
установило владение върху своята ид.ч. и държане върху идеалната част от
делбения имот, притежавана от другия съделител. Счита, че това е обяснимо с
придобивното основание и инвестиционното намерение, свързано с
придобиването на ид.ч. от земята. Поддържа, че още през 2007 г. намерението
е било променено и той (съответно праводателят му) е установил владение
върху целия имот, което счита за видно от поведението му, вкл. заключването
на имота и неосигуряване на ключ за другия съсобственик, извършването на
подобрения, отдаването под наем на имота и цялостната му поддръжка, за
което не са поделяни през годините нито приходите, нито разходите.
Поддържа, че имотът постоянно е бил отдаван под наем в периода на
владението му и давността не е прекъсвана, като едва през 2023 г. ищцата се е
опитала да се противопостави на владението, но към този момент
придобивната давност вече е била изтекла в негова полза и той е бил
собственик на целия делбен имот.
С тези аргументи по същество въззивникът моли за отмяна на
решението по допускането на делбата и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. С. М., чрез адв.
Е. С., депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище за
нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционният съд не е допуснал
соченото процесуално нарушение и не са налице предпоставките на чл. 266,
ал. 3 от ГПК за допускане до разпит пред въззивния съд на поисканите от
въззивника двама свидетели И... и Я.... Излага, че последните са присъствали в
съдебната зала в първото съдебно заседание пред ВРС при уточняването на
3
фактите, пряко свързани с обстоятелствата, за които са допуснати до разпит,
при което достоверността на евентуалните им показания е напълно
разколебана. Счита, че съдът по никакъв начин не е ограничил правото на
защита на ответника (въззивник), тъй като не го е лишил от възможността да
се ползва от свидетелски показания, а напротив – дал му е възможност да
ангажира други двама свидетели, на което ответникът изобщо не се е
противопоставил. В условията на евентуалност – ако въззивният съд допусне
до разпит поисканите двама свидетели на въззивника, моли при спазване
принципа на равнопоставеност да се допуснат по разпит и двама нови
свидетели при режим на довеждане от негова страна, които да установят
същите обстоятелства относно достъпа до имота и отдаването му под наем и
да опровергаят твърдяното владение на ответника в сочения период.
Намира за неоснователни оплакванията на въззивника за неправилен
анализ на свидетелските показания от страна на първоинстанционния съд.
Счита, че в обжалваното решение показанията са обсъдени поотделно и в
съвкупност и така съдът е достигнал до законосъобразния извод за
недоказаност и неоснователност на възражението на ответника за
придобиване на собствената й ½ ид.ч. от делбения имот по давност. Счита, че
показанията на св. Григоров са достоверни, тъй като са основани на преки
лични впечатления - в процесния период този свидетел ежедневно е
посещавал неговия офис, разположен в същата сграда, майка му е собственик
на апартамента, съседен на делбения, и той се е грижил и управлявал имота,
вкл. той е вземал мерки по отстраняване на течове, засегнали двата
апартамента. Намира, че наличието на роднинската връзка между нея и на
свидетеля не изключва достоверността на показанията му.
Поддържа, че по делото е установено, че в периода 2007 г. – 2023 г. тя е
имала достъп до делбения апартамент, като достъпът й е ограничен от
ответника едва през лятото на 2023 г., когато той е извършил ремонт на
жилището и го е обявил за продажба, което негово поведение е станало повод
тя да предяви иска за делба.
По изложените съображения моли за потвърждаване на решението и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
С частната жалба жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно
първоинстанционното определение по чл. 344, ал. 2 ГПК в частта по
уважената претенция за сумата от 350 лв. месечно. Счита, че не са изпълнени
предпоставките за определяне на привременната мярка, тъй като не е налице
лично ползване на делбения имот от негова страна. Сочи, че той е отдал имота
под наем на трето лице, което представлява действие на управление на общата
вещ, а не акт на лично ползване. Намира, че в тази хипотеза другият
съсобственик има правото по чл. 30, ал. 3 ЗС да получи част от получаваните
граждански плодове, но не и правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
частен случай на което е и обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Позовава
се на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на посочена съдебна практика на
ВКС.
По същество моли за отмяна на определението (обективирано в
решението) в посочената негова част.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна депозира отговор на
частната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност.
4
Намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 344, ал. 2 от ГПК за
постановяване на поисканата привременна мярка, предвид доказаното
самостоятелно ползване на имота от страна на ответника, считано от лятото на
2023 г., когато той е извършил ремонт в жилището с цел отдаването му под
наем. Излага, че опредЕ.та сума касае ползването на имота по време на
висящността на делбения процес, а не е заявена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС
за заплащане на обезщетение за ползването за минало време, поради което
счита за неприложима в случая посочената в частната жалба практика на ВКС.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадените жалби, намира
следното:
Жалбите са подадени в законоустановените срокове по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, респ. чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционния процес и срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове (решение по чл. 235 ГПК и определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл.
344, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК), при наличие на правен интерес от обжалване.
Жалбите и отговорите отговарят и на изискванията за съдържание и
приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл. има приложен документ за
внесени държавни такси (на л. 37) и надлежни пълномощни за процесуалните
представители на страните (на л. 6 от настоящото дело и л. 63 от делото пред
ВРС за въззивника и жалбоподател и на л. 5 от делото пред ВРС за
въззиваемия и ответник по частната жалба). Жалбите се явяват редовни и
допустими и следва да бъдат приети за разглеждане.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК и
доказателственото искане на въззивника за допускане до разпит при режим на
довеждане на свидетелите И... и Я... следва да бъде оставено без уважение.
Въпросните лица не са разпитани пред първоинстанционния съд не поради
процесуално нарушение на съда, а поради бездействие на страната, която не е
поискала своевременно пред първата инстанция разпит на точно тези лица
(въпреки че са присъствали в съдебната зала по време на първото заседание),
каквото искане е направено едва във въззивната жалба. Видно от протоколите
от проведените три открити съдебни заседания пред ВРС, констатирайки
присъствието на свидетелите в съдебната зала по време на първото заседание
на 05.06.2024 г., съдът е предоставил възможност на ответника (сега
въззивник) да ангажира други двама свидетели за следващо заседание, за
което е отложен разпитът на всички свидетели, с оглед заявеното от
насрещната страна искане за едновременен разпит. В следващото открито
заседание, проведено на 25.09.2024 г., ответникът е водил други двама
свидетели, които са разпитани, като не е поискал разпит на първите (И... и
Я...) нито в това заседание, нито в последното, трето такова, когато е разпитан
и последният свидетел, водим от ищеца. При това положение липсват
недопуснати свидетелски показания поради процесуални нарушения на съда,
респ. няма основание за събиране на гласни доказателствени средства във
въззивното производство.
Доказателственото искане на въззиваемата страна за допускане до
5
разпит на двама свидетели при режим на довеждане е заявено в условията на
евентуалност – ако бъде уважено искането на въззивника за събиране на
свидетелски показания, поради което и при отхвърляне на последното,
заявеното условие не е сбъднато и съдът не намира за необходимо да се
произнася с нарочно (отхвърлително) определение и по това искане.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ следните жалби, подадени от „Д... Р...“
ЕООД (ответник в първоинстанционния процес), действащ чрез адв. Д. Г.,
срещу решение № 64/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 15744/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, 19-ти състав, а именно:
- въззивна жалба вх. № 11910/07.02.2025 г. срещу посоченото решение
в частта, с която е допуснато, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, да бъде
извършена съдебна делба на следния недвижим имот: жилище -
апартамент, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район
Одесос, бул. „В... В...“ № 79, ет. 1 /ет. 2 по док./, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор ... съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК, последното изменение, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2023
г., разположен в поземлен имот с идентификатор ..., брой нива на обекта: 1
/едно/, с площ по документ от 72,50 кв.м. и прилежащи части: изба, при
съседни самостоятелни обекти: под обекта - ....2.3 и ....2.2, над обекта – няма,
между съсобствениците и при квоти, както следва: ½ ид.ч. за Е. С. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г... Б...“ ..., ет. 2, ап. 4, придобити на
основание договор за дарение, обективиран в ..., дело № 1029/30.03.1988 г., и
½ ид.част за „Д... Р...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С..., р-н „В...“, бул. „А... С...“ № 55, ет. 3, ап. 6, придобити на основание
договор за продажба, обективиран в НА №152, том I, рег.№ 2662, дело №
151/08.03.2018 г., както и
- частна жалба вх. № 8235/28.01.2025 г. срещу посоченото решение в
частта, имаща характер на определение, с което жалбоподателят „Д... Р...“
ЕООД е осъден да заплаща на Е. С. М. сумата от 350 лева месечно за
ползването на делбения апартамент с идентификатор ..., находящ се в гр.
Варна, община Варна, област Варна, район Одесос, бул. „В... В...“ № 79, ет. 1,
считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
„Д... Р...“ ЕООД за допускане до разпит при режим на довеждане на
свидетелите Иван Цветанов Нинов и Я... Кателиев за установяване на
твърденията му за необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху
процесния имот, продължило повече от десет години (в периода 2007 г. – 2023
г.).
6
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.06.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника „Д... р...“ ЕООД – и
препис от отговора на въззивната жалба и от отговора на частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7