Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. С., 19.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №914 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №504646- F531335/08.06.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.8, ал.2 и ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В търговския обект на фирма „…..“ ООД е било инсталирано и използвано фискално устройство модел „DAISI eXPERT“, модел 01- КL, одобрен със свидетелство на БИМ №609/18.07.2011г. и фискалното устройство е било надлежно регистрирано в приходната администрация на 27.12.2018г. На 07.12.2019г. в 23,09 часа била извършена проверка на търговския обект, находящ се в гр. С., кв. „Дружба“ 71, така наречения бар клуб „Модерно“, стопанисван от жалбоподателя. Била извършена контролна покупка от проверяващите, свидетелите Г.Ж. и Г.С. и издадена фискална касова бележка, която не отговаряла на изискванията на Наредба №Н-18/2006г., тъй като липсвал двумерен баркод „QR код“, тъй като в работещият обект нямало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба №Н-18/2006г. Резултатите били обективирани  и удостоверени в протокол за извършена проверка от 07.12.2019г. Св. Г.Ж. приела, че в търговския обект е използвано фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, с което била нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС. Тя съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, а свидетел по съставянето и връчването на акта станал колегата й, св. Г.С.. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено обжалваното наказателно постановление №504646- F531335/08.06.2020г. за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е било наложено на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е частично основателна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление нарушение. Безспорно се установи, че използваното фискално устройство не е модифицирано и не отговаря на функционалните и техническите изисквания. В разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на тази законова делегация министърът на финансите е издал Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от тази наредба фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение №1 и технически изисквания съгласно приложение №2. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от тази наредба фискално устройство одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.10, ал.9.

В съставения протокол за извършена проверка е било удостоверено, че в търговския обект има монтирано и работещо фискално устройство, но не отговарящо на изискванията за одобрен тип. Установено е по несъмнен начин, че фискалната касова бележка издадена на проверяващите не съдържа двумерен баркод „QR код“,  съгласно т.4 от приложение №1, а именно че фискалната касова бележка издавана на клиента трябва да съдържа реквизитите по чл.26, ал.1 и 2 от Наредбата. Съгласно параграф 8 от преходните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №Н- 18/2006г. е било прието лицата, които използват ЕСФП привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30.06.2019г. От това следва да се направи извод, че към 07.12.2019г. търговското дружество жалбоподател не е използвало фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип. Следва да се приеме, че използваното към момента на проверката фискално устройство в обекта не е отговаряло на действащите към него момент нормативни изисквания.

Следващото  момента на проверката  привеждане на използваното фискално устройство в съответствие с изискванията за одобрен тип съдът счита за ирелевантно за предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество жалбоподател. Намира, че като е било сменено фискалното устройство с друг тип, който отговаря на изискванията за одобрен тип представлява възстановяване на правомерното развитие на обществените отношения по регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговския обект, което е цел и на административнонаказателната отговорност.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено като съдът приема, че при установените за безспорни по делото факти правилно административнонаказващият орган ги е подвел под нормата на нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, тъй като към датата на проверката сроковете за привеждане на фискалното устройство в съответствие със законовите изисквания са изтекли и използваното фискално устройство не е притежавало характеристиките по чл.8, ал.2 от описаната по- горе наредба.

Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда за търговците наказание „Имуществена санкция“ в размер от 500 до 2000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган не е мотивирал решението си да наложи санкция в размер на 1000 лева, която надвишава два пъти предвидения в закона минимум. Съдът не намира данни жалбоподателят да е бил санкциониран друг път за такова нарушение, както и да са произтекли вредни последици от деянието. Предвид изложеното съдът намира, че наложената санкция в размер на 1000 лева е несправедлива и тъй като не съответства на обществената опасност на извършеното деяние с нея не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Ето защо съдът следва да намали наложената „Имуществена санкция“ до предвидения в закона минимум от 500 лева.

В настоящия случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи с нарушение от същия тип. Законът за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Ето защо съдът счита, че наказващият орган е преценил правилно, че не се касае за маловажен случай и търговското дружество жалбоподател следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

В конкретния случай административнонаказващият орган е бил представляван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер определен от съда ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно този текст възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид изменението на наказателното постановление съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от наказателното постановление на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Предвид изхода на делото съдът счита, че Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 125 лева съобразно отменената част от наказателното постановление.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП №504646- F531335/08.06.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Рейсинг Груп- 2011“ ООД с ЕИК *********, представлявано от В. К. В. с ЕГН ********** и Н. К. С. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС като намалява наказанието „Имуществена санкция“ на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Рейсинг Груп- 2011“  ООД с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Рейсинг Груп- 2011“ ООД с ЕИК ********* сумата от 125 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: