№ 51004
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110113930 по описа за 2024 година
Производството по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ... г., подадено от ..... срещу В. В. Г. за
издаване на заповед за изпълнение за вземания, дължими на основание
договор за потребителски кредит № 731857/10.09.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при констатация за наличие на
неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава
клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за
незабавно изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза
противоречи на закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
В случая се твърди, че страните са договорили задължение за
кредитополучателя в 3- дневен срок от сключване на договора да предостави
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в описания срок, заемателят дължи
неустойка като на длъжника е начислена такава в размер на 1571,85 лева.
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
1
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства т.е. кредитополучателят увеличава дълга на длъжника под формата
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
„последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна.
Предвид това заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ... г., подадено от ..... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. Г., В ЧАСТТА по
отношение на вземането за сумата 1571,85 лева, представляваща неустойка,
дължима поради непредоставяне на обезпечение.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2