№ 133
гр. Б., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20221810100729 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.439 от ГПК.
„Л. К.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.С.№*, вх.*, ет.*,
ап.*, чрез пълномощник адв. В. Я. от САК, моли да бъде признато за установено по
отношение на Земеделска кооперация „Т.“ с ЕИК: *, с адрес: с.Т., община Б., че не дължи
следните суми: сумата-главница в размер на 5 945лв.; лихва за забава в размер на 6 547.32
лв., начиная от 16.06.2011г.; неолихвяема сума за лихва в размер на 1 067.22 лв.; разноски в
размер на 690.26 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2011г. по ч.гр.дело
№26338/2011г. на Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 30.06.2011г. по ч.гр.д.№ 26338/2011г. по описа на СРС, на
основание които е образувано изпълнително дело № 73/2022г. по описа на ДСИ при РС-Б.
поради погасено по давност право на принудително изпълнение, както и че не дължи:
неолихвяема сума за т.29а ТТР към ЗЧСИ в размер на 186лв.; неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение 500лв.; неолихвяема сума по т.26 в размер на 1 672.98лв.,
представляващи разноски по изпълнително дело №* по описа на ЧСИ М. Б., тъй като същите
са направени по новообразувано изпълнително дело, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение, както и да му се присъдят разноските по делото, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.84/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник В. Я. от САК, поддържа така предявения иск като
заявява, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване и уважаване на иска. По искане
на ответника е образувано ново изп.дело № 1329/2022 година по описа на ЧСИ М. Б. и на
04.03.2022 година е наложен запор на 7 имоти на дружеството. След изпращането му по
компетентност на ДСИ при БРС е подадена молба от ответника за опис и публична продан
на поземлен имот от 8291 кв.м., собственост на „Л. К.“. По отношение на изтеклата
1
погасителна давност заявява, че последното действие по изп. дело № 732/2013 година по
описа на ЧСИ М. Б. е от 25.04.2013 година - искане за вписване на възбрана на недвижими
имоти на „Л. К.“. Самата възбрана е вписана на 17.05.2013 година. Последващото
изпълнително действие е от март 2022 година, като на 04.03.2022 година е наложена
възбрана на 7 имоти на длъжника „Л.“. За този период от 17.05.2013 година до 04.03.2022
година няма абсолютно никакви изпълнителни действия от страна на кооперацията, изминал
е период по-дълъг от 5 години, което е основание да твърдят, че сумите, подробно изброени
от тях в исковата молба не се дължат и са погасени по давност. По отношение на
твърдението на ответника, че плугът е даден като обезпечение на вземането възникват
няколко логични въпроса. Ако плугът е даден като обезпечение на вземането защо
изпълнителното дело не е прекратено още в началото на 2018 година, а в началото на 2022
година. И още нещо защо се дава като обезпечение движима вещ, след като към 2018 година
вече са възбранени 7 имоти на „Л.“, от които без проблем е могло да бъде събрана
дължимата сума, чрез техния опис и изнасяне на публична продан. И защо да се дава за
обезпечение нещо, което струва 2000 лева при положение, че е налице обезпечение за
десетки хиляди левове под формата на ниви и други имоти, които са собственост на „Л.“,
находящи се в землището на с. Р.. При положение, че договорът е с главница над сумата от
5000 лева, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК не се допускат свидетелски показания за
погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Моли да се уважи иска изцяло
и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът - Земеделска кооперация „Т.“, чрез пълномощник адв. В. Й., е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2788 от 26.05.2022г., който е
депозиран извън предвидения в закона срок, което означава, че ответникът не е подал в срок
писмен отговор.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. В. Й. от САК оспорва иска, заявява, че
между страните е налице задължение от страна на „Л. К.“ по отношение на Кооперация
„Т.“, за което първоначално е образувано изпълнително дело при ЧСИ М. Б.. Установява се
от представените по делото писмени и събрани гласни доказателства, че е налице признание
от страна на представителя на ищцовото дружество на размера на задължението и е налице
договаряне между страните по отношение изплащане на задължението, като в случая не
става въпрос за обезпечение на парично вземане, а става въпрос за даване на плуг вместо
паричното задължение, извършено в началото на 2018г. Т.е. задължението е било на „Л. К.“
да прехвърли собствеността на плуга срещу размера на задължението, което има по
отношение на Кооперация „Т.“. Този факт е установен със събраните гласни доказателства,
не е в противоречие с текста на закона и установяването му е допустимо с всички
предвидени в ГПК доказателства, включително и устни такива. След смъртта на
председателя на ответната кооперация на 15.11.2020г. и използвайки момента, че техните
отношения не са били уредени в писмен вид представителите на ищеца са се възползвали от
случая и са си взели плуга. В подкрепа на тази теза са установените факти по косвен начин,
а именно дългият период, в който изпълнителното дело е било спряно или не са били
предприемани никакви действия по отношение на събиране на вземането. Било е налице
някакво съглашение между страните, което на практика те са изпълнявали до смъртта на
председателя на кооперацията. Предвид на това не е налице предвидената в закона давност,
тъй като е налице изрично признаване на дълга и плащане по него чрез даване вместо
задължение от страна на ищеца, поради което моли да се отхвърли иска като неоснователен
и недоказан и се присъдят направените по делото разноски от ответника, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.85/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото копие от изпълнителен
лист от 16.12.2011г. по ч.гр.д. № 26338/2011г. по описа на РС-С. се установява, че на
основание издадена Заповед от 30.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 26338/2011г. по описа на РС-С. ищецът „Л. К.“ООД с ЕИК: * е осъден да
заплати на ответника Земеделска кооперация „Т.“ с ЕИК: * сумата-главница в размер на 5
945лв. за незаплатена селскостопанска продукция по договор от 30.04.2009г., ведно със
законната лихва върху тази главница от 16.06.2011г. до окончателното заплащане, както и
сумата от 1 067.22 лв., представляваща лихва за периода от 19.09.2009г. до 03.06.2011г.,
както и сумата от общо 690.26 лв. за направени разноски по делото.
От приложеното заверено копие от изпълнително дело №* по описа на ЧСИ с рег.
№838-М. Б., с район на действие СГС, се установява, че по молба от 28.01.2013г. от
ответника е направено искане за образуване на изпълнително дело въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, издаден срещу ищеца.
След образуване на описаното по-горе изпълнително дело, на 28.01.2013г. е наложен
запор на сметките на ищеца в банки в страната. На 25.04.2013г. е направено искане за
вписване на възбрана върху седем отделни недвижими имоти, находящи се в с.Р., община
Правец, собственост на ищеца, която възбрана е вписана в СВ-Б. на 17.05.2013г. С
Постановление от 09.02.2022г. е прекратено изпълнителното производство по изпълнително
дело №* по описа на ЧСИ рег.№838-М. Б., с район на действие СГС по искане на ответника
с молба от 09.02.2022г. На 09.02.2022г. са вдигнати запорите по сметките на ищеца и
вписаната възбрана върху недвижимите имоти. С Протокол е върнат оригинала на
изпълнителния лист.
Съгласно приложеното копие от изпълнително дело №* по описа на ЧСИ с рег.
№838-М. Б., с район на действие СГС, се установява, че по молба от 23.02.2022г. от
ответника е направено искане за образуване на ново изпълнително дело въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, издаден срещу ищеца и с Разпореждане от 23.02.2022г. е
образувано изпълнителното дело и с искане от същата дата е вписана отново възбрана върху
7 недвижими имоти, находящи се в с.Р., собственост на ищеца. Възбраната е вписана в СВ-
Б. на 04.03.2022г. По молба на ответника от 30.03.2022г. изпълнителното дело №* по описа
на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие СГС е прехвърлено на ДСИ при РС-Б., където
с Разпореждане от 18.04.2022г. е образувано изпълнително дело № * по описа на ДСИ при
РС-Б..
Ответникът твърди, че давността по принудителното изпълнение е била
прекъсната в началото на 2018г. чрез признание на дълга от ищеца, изразяващо се в
предаване от него на ответника на един брой плуг, който след смъртта на председателя на
ответната кооперация е бил върнат на ищеца по тяхно искане, за което е съставен писмен
документ- разписка.
От приложеното по делото копие от разписка от 03.02.2022г., се установява, че Я.
И. К. е върнал на представител на фирма Ф. ЖБ ООД плуг, тяхна собственост, който е бил
„даден назаем на кооперация Т.“.
3
Съгласно показанията на св. Ц. Т. В. се установява, че през лятото на 2019 година
свидетелят е разговарял със Здравко, който е син на управителя на ищцовото дружество,
видял е плуг, трактор и ремарке, които се намирали в двора на бившето ТКЗС в с.Р., тъй
като там ищцовото дружество гледали животни. С оглед предлагане за продажба заснел тези
вещи и обявил за продажба на негов познат от гр.Враца, който казал, че за плуга
максималната цена, която може да даде е 2000лв.
От показанията на св. К.И. К., който е син на И. К., който е бил председател на
ответната кооперация до 2020г. се установява, че ответната кооперация е продавала силаж
на ищцовата фирма, които са гледали животни. Не са заплатили една от доставките и
кооперацията направила запор на фирмата, но управителят на ищцовата фирма и баща му се
разбрали да вдигне запора, за което му дала плуг, който през 2018г. бил докаран в
кооперацията. Плугът бил даден за задължението, което ищецът имал. След като бащата на
свидетеля К. починал от ищцовата фирма отишли в кооперацията, вдигнали скандал и си
поискали да им бъде върнат плуга. Св.К. К. заедно с брат му закарали плуга в с.Р. на ищеца
и направили документ за това. Баща му И. К. и управителят на ищцовата фирма Ц. Б. се
познавали от деца, тъй като били съученици.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК е допустим, тъй като ищецът се
позова на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
Между страните е налице висящо изпълнително производство за събиране на
вземането към момента на приключване на съдебното дирене, а именно изпълнително дело
№ * по описа на ДСИ при РС-Б..
С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния
лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването
му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото,
принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен
иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното
изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на
изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се
посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на
субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни
правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
4
с чл.439, ал.2 от ГПК е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните
правни съображения:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на
чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в
Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая ищецът основава исковата претенция на обстоятелството, че е изтекла
давността за вземането след образуване на изпълнителното дело. С оглед на това следва да
се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта,
което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 от ГПК.
Нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува
се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 от ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма,
която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази
в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок /
сега променен на едномесечен/, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до
силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл.424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и
нови писмени доказателства. В този смисъл са разясненията, дадени с Определение № 480
от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО. Извън иска по чл.424 от
ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 от ГПК.
Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 от ГПК (отм.); чл.254 от
ГПК(отм.); чл.255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна
сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК (отм). С оглед на
това съдебната практика, постановена по отношение на несъдебните изпълнителни
основания, няма отношение към процесния случай, като следва да намери приложение
актуалната задължителна съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в
действащия процесуален закон заповедно производство.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК, влязла в сила поради неподаване на
5
възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. В случая изпълнителния
лист от 16.12.2011г. по ч.гр.д.№ 26338/2011г. по описа на РС-С. е издаден на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземания, произтичащи
от сключен договор за доставка на селскостопанска продукция от 30.04.2009г.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства- копия от
изпълнително дело №* по описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие СГС,
изпълнително дело №20228380401329 по описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на
действие СГС и изпълнително дело № * по описа на ДСИ при РС-Б., се установява, че след
налагане на запори на техни банкови сметки на 28.01.2013г. и налагане на възбрана на 7
недвижими имоти на 25.04.2013г., вписана в СВ-Б. на 17.05.2013г. по образуваното срещу
тях изпълнително дело №* по описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие СГС на
основание издадения изпълнителен лист от 16.12.2011г. по ч.гр.д.№ 26338/2011г. по описа
на СРС, не са извършвани изпълнителни действия за повече от пет години, за което по
давност е прекратено правото на принудително изпълнение и това е налице и към дата
23.02.2022г. когато е образувано новото изпълнително производство, а именно висящото
изпълнително дело №20228380401329 по описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на
действие СГС, което е преместено и образувано изпълнително дело № * по описа на ДСИ
при РС-Б..
Съдът приема, че от вписването на възбраната на 17.05.2013г. до 17.05.2018г. не са
извършвани изпълнителни действия, за което по давност е прекратено правото на
принудително изпълнение.
Настоящият съдебен състав не споделя за основателно възражението на ответника, че
през 2018г. давността е прекъсната съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като вземането е
признато от ищеца чрез предаване на плуг, по следните правни съображения:
От представеното от ответника писмено доказателство- разписка от 03.02.2022г. се
установява, че ответникът е признал неизгодни за него факти, а именно че плугът се връща
на фирма Ф. ЖБ ООД, тъй като е даден назаем на ответника. Фактът, че плугът е даден
назаем опровергава изцяло твърдението, че същият е даден вместо задължението по
описания по-горе изпълнителен лист, предмет на изпълнение по висящото между страните
изпълнително дело. Освен това от показанията на св.Ц. В., които съдът кредитира като
последователни, логични и безпристрастни, се установява, че през лятото на 2019г. плугът е
бил във фактическо владение на ищеца в двора му в с.Р.. Тези показания не са
компроментирани от показанията на св.К. К., който твърди пред съда, че мисли, че „някъде
2018г. този плуг дойде в кооперацията“, т.е. св.К. не е категоричен относно времето, когато
6
плугът е бил при ответника за разлика от показанията на св.Велковски, които са категорични
и обосновани относно времето за случили се за свидетеля факти, които са проверими.
Освен това, ако е налице признаване на вземането от ищеца спрямо ответника с
прехвърлянето от ищеца на правото на собственост върху плуга на ответника като
изпълнение на задължението му по висящото тогава изпълнително дело №* по описа на
ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие СГС, същото признание ще бъде оформено
между страните писмено и на това основание ще се иска прекратяване на производството.
Съгласно ТР №4 от 14.10.2022г. по тълк.д. №4/2019г. на ОСГТК на ВКС
признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД следва да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които
произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната
давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично (макар и без
изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и
недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на
извършването му. Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ
съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на
правоотношението, поради което насочеността на изявлението, с което се признава
вземането именно към кредитора или негов представител, формира съществена част от
еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. Неотправянето към кредитора
дискредитира изявлението като годно да манифестира волята на длъжника в достатъчна
степен, че съществува конкретен дълг към кредитора.
Интерес от признаването има кредиторът, който носи доказателствената тежест
относно факта и момента, в който признаването е било направено, както и относно
обстоятелствата, от които може да се направи извод, че изявлението или действието на
длъжника, в което се обективира признаването, е било адресирано към кредитора или негов
представител. За да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за
задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се
обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да
достигне до знанието на кредитора.
В случая няма данни, че с предаването на плуга от ищеца на ответника, като не е
ясно и кога това е станало, ищецът е признал вземането на ответника и по този начин е
прекъсната петгодишната давност, която е текла от 17.05.2013г. до 17.05.2018г., когато не са
извършвани изпълнителни действия по висящото между страните изпълнително дело№* по
описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие СГС. Освен това при връщането на
плуга от ответника на ищеца на 03.02.2022г. е признато, че същият е даден назаем, а не
срещу висящо задължение за плащане на сумите, предмет на издадения срещу ищеца
изпълнителен лист от 16.12.2011г. по ч.гр.д.№ 26338/2011г. по описа на СРС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът е основателен
за това, че ищецът не дължи сумите по издадения срещу него изпълнителен лист от
16.12.2011г. по ч.гр.д.№ 26338/2011г. по описа на Софийски районен съд поради изтекла
погасителна давност за принудителните им събиране. Давността е изтекла на 17.05.2018г.,
т.е. 5 години след като не са извършвани изпълнителни действия по изпълнително дело №*
по описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие СГС, за което по давност е
прекратено правото на принудително изпълнение.
По отношение на неолихвяема сума за т.29а ТТР към ЗЧСИ в размер на 186лв.;
неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение 500лв.; неолихвяема сума по т.26 в размер
на 1672.98 лв., представляващи разноски по изпълнително дело №* по описа на ЧСИ М. Б.,
са недължими, тъй като същите са направени по новообразувано изпълнително дело,
7
вземането по което е погасено по давност към датата на образуването му на 23.02.2022г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер от 1864.35лв. за
заплатени по делото държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439,
ал.2 от ГПК, че «Л. К.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.С.№*,
вх.*, ет.*, ап.* не дължи на Земеделска кооперация „Т.“ с ЕИК: *, с адрес: с.Т., община Б.
сумата-главница в размер на 5 945лв./пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева/;
лихва за забава в размер на 6 547.32 лв./шест хиляди петстотин четиридесет и седем лева и
32 стотинки/, начиная от 16.06.2011г.; неолихвяема сума за лихва в размер на 1 067.22
лв./хиляда и шестдесет и седем лева и 22 стотинки/; разноски в размер на 690.26
лв./шестстотин и деветдесет лева и 26 стотинки/, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 16.12.2011г. по ч. гр.дело №26338/2011г. на Софийски районен съд на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.06.2011г. по ч.гр.д.№
26338/2011г. по описа на Софийски районен съд, на основание които е образувано
изпълнително дело № 73/2022г. по описа по описа на ДСИ при РС-Б. поради погасено по
давност право на принудително изпълнение, както и че не дължи: неолихвяема сума за т.29а
ТТР към ЗЧСИ в размер на 186лв./сто осемдесет и шест лева/; неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение 500лв./петстотин лева/; неолихвяема сума по т.26 в размер на 1
672.98 лв./хиляда шестстотин седемдесет и два лева и 98 стотинки/, представляващи
разноски по изпълнително дело №* по описа на ЧСИ с рег.№838-М. Б., с район на действие
СГС, тъй като същите са направени по новообразувано изпълнително дело, вземането, по
което е погасено по давност към датата на образуването му.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Т.“ с ЕИК: *, с адрес: с.Т., община Б. да
заплати на «Л. К.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.С.№*, вх.*,
ет.*, ап.* сумата от 1864.35лв./хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и 35 стотинки/ за
направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8