РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100947 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че е
сключил с ответника Договор от 20.03.2019г. ********, съгласно който му е предоставена
безвъзмездна финансова помощ от 9276,24 лв. за купуване на *. По утвърдена схема за
кредитиране със средства на * на лица с одобрени проекти по горепосочената програма,
между страните е сключен Договор за кредит от 11.04.2019г., с който ищецът предоставил
на ответника финансиране на 80 % от одобрените разходи в размер на 7658,88 лв., което
заедно с дължимата възнаградителна лихва и такси следвало да се погаси чрез прихващане
изцяло или частично с предоставената безвъзмездна финансова помощ в срок до
25.07.2020г. Изтъква се, че след извършване на административни проверки и проверки в
стопанството на ответника са констатирани несъответствия с условията за отпускане на
безвъзмездната помощ като с уведомително писмо от 21.04.2020г. е отказано плащането й.
Ищецът твърди, че след изтичане срока на договора за кредит е последвало неизпълнение от
кредитополучателя като са останали непогасени суми от 7658,88 за главница, 822,83 лв. за
договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г. и 38,29 лв. за такси за обработка
и управление на кредита, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско
дело №671/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Изтъква се, че спрямо
заповедта за изпълнение е подадено възражение както и че вземанията, за които е издадена
са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което
да бъде установено съществуването им както и за присъждане на направените по делото
разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Изтъква се, че ищецът без основание е
отказал плащане *, с което не е изпълнил задължението си да предостави безвъзмездна
финансова помощ на ответника, с която да се погаси задължението по договора за кредит. С
оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 20.03.2019г. между страните е сключен Договор ***а предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ *, съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника
безвъзмездна финансова помощ в размер на 9276,24 лв. за купуване на *. Финансовата
помощ следвало да се изплати до 15.10.2019г., след като ответникът извърши дейностите по
одобреното заявление за подпомагане и приложи всички необходими документи, доказващи
направената инвестиция. Помощта не следвало да се изплаща при установени изкуствено
създадени условия за подпомагане както и при наличие на предпоставки *. Ответникът
кандидатствал по утвърдена схема за кредитиране на 80 % от одобрените разходи със
средства на * на лица с одобрени проекти по горепосочената програма, като на 11.04.2019г.
сключил с ищеца Договор за кредит ******** за предоставяне на сумата от 7658,88 лв. за
купуване на *. Страните уговорили предоставената сума, заедно с годишна лихва от 3 % и
такса за обработка и управление от 0,5 % от размера на кредита, да се погасят в срок до
25.07.2020г. Погасяването следвало да се извърши чрез прихващане с безвъзмездната
финансова помощ *, а в случай на недостиг на средствата за покриване на задължението –
със собствени средства на кредитополучателя на равни месечни вноски до 25-то число по
изготвен от кредитора погасителен план. При непогасяване в срок на месечните вноски,
страните уговорили в т. 15 от договора плащане на наказателна лихва в размер на удвоената
редовна лихва по кредита. На 16.04.2019г. ищецът изпълнил задължението си по договора за
кредит като превел по банковата сметка на ответника сумата от 7658,88 лв. Последвало
подаване на заявление за изплащане на безвъзмездна финансова помощ като ищецът
извършил проверки по смисъла на **********, при които констатирал *********. В
резултат на това и на основание ******* отказал плащането като изпратил уведомително
писмо за това на ответника, което в указания срок не е обжалвано. Поради непогасяване в
срок на задължението по кредита с оглед отказаното плащане на безвъзмездната финансова
помощ, кредиторът първоначално изпратил до посочения в договора от 11.04.2019г. адрес на
длъжника погасителен план, а след изтичане на срока на договора - и нотариална покана за
доброволно изпълнение. На 26.02.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за сумите от 7658,88 за главница, 822,83
лв. за договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г. и 38,29 лв. за такси за
2
обработка на документи, във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№671/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало заемно правоотношение, на основание *******, по което
ищецът е предал на ответника сумата от 7658,88 лв., която заедно с начислените лихви и
такси е следвало да се върне в срок до 25.07.2020г. Погасяването е следвало да се извърши
чрез прихващане с безвъзмездна финансова помощ по договора от 20.03.2019г., плащането
на която е отказано с административен акт на ищеца, който в указания срок не е обжалван и
е влязъл в сила. Липсата на предпоставки по чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК изключва
възможността съдът да извърши инцидентен контрол за неговата законосъобразност. С
оглед на това ищецът в изпълнение на правомощията си законосъобразно е отказал
плащането, което е довело до невъзможност за извършване на прихващане и
кредитополучателят е следвало да погаси кредита на равни месечни вноски в срок до
25.07.2020г. със собствени средства. За изпълнение на задължението му липсват
доказателства като за кредитора е възникнало право да претендира и наказателна лихва по т.
15 от договора, която заедно с възнаградителната лихва за периода от 17.04.2019г. до
25.02.2021г. е в размер на 822,83 лв. От гореизложеното се достига до извода, че
претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №671/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд, са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите от 336,31 лв., представляващи направени по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 220,04 лв., представляващи
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в производството
по частно гражданско дело №671/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на В. С. У. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 7658,88 лв. /седем хиляди шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/
- главница, 822,83 лв. /осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ -
договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г., 38,29 лв. /тридесет и осем лева и
двадесет и девет стотинки/ - такси за обработка и управление на кредита, представляващи
задължения по Договор за кредит ***********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.02.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение №288 от 02.03.2021г. по частно гражданско дело №671/2021г., по
3
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда В. С. У. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 336,31 лв. /триста тридесет
и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
както и сумата от 220,04 лв. /двеста и двадесет лева и четири стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №671/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №671/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4