Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 08.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари , през две хиляди и двадесета
година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Д. Буюклиева ………и в присъствието на
прокурора…………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 2042 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявения иск е с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
бизнес център „Люлин-6“, чрез пълномощника З. Н. Д. – Прокурист, упълномощена
от Я. Й. О. и П. Я. П. – в качеството им
на представляващи дружеството, с пълномощника си юрисконсулт К.К.Т.,
преупълномощена , съгласно нотариално заверено пълномощно с регистрационен № 12571/2017г. от 01.12.2017г. на нотариус И.
И. с рег. № 384 на НК, с район на действие СРС, съдебен адрес:***, Бизнес
център „Люлин-6“, ет.2 срещу К.Д.К.
ЕГН **********, с адрес: ***, в която се излагат обстоятелства за възникнали и вече изискуеми парични
задължения от страна на ответника К.Д.К., ЕГН **********, които задължения към
настоящия момент не са погасени в цялост.
В подкрепа на това твърдение ищецът излага следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 23.10.2012 г. между „Уникредит
Кънсюмьр Файненсинг" ЕАД /кредитор/, от една страна и К.Д.К. /кредитополучател/ от друга, е подписан Договор № 986128 за отпускане на потребителски
паричен кредит на обща стойност 40 864,40 лв., от които 35,000.00 лв. - чиста стойност на кредита, 1050.00 лв. -
такси/комисиони и 4814.40 лв., представляваща общата стойност на
застрахователната премия /за целия период на кредита/. Кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер на 562.95 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в
срок до 30.11.2012 г., а последната - в срок до 21.10.2022 г. Общата дължима
сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на
периода, била в размер на 67554.00 лв.
Сочи се, че вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали
задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за
кредит. Кредитополучателят К.Д.К. е направил 14 вноски по погасяване на
задължението, както и е погасил 53.94 лв. начислени лихви за просрочие или общо
внесена сума по кредита в размер на 7,639.16 лв. /седем хиляди шестстотин
тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/. Твърди се , че кредитополучателят е направил 13 от въпросните вноски в пълен размер -
562.95 лв., като съгласно предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД информация, последната направена вноска, чиято падежна
дата е била на 21.12.2013 г., е направена от кредитополучателя в непълен размер,
а именно 266.87 лв. Твърди
се , че след 21.12.2013 г. длъжникът
не е направил оставащите 106 пълни и една частична вноска и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Твърди , че поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни вноски от
длъжника са настъпили, визираните в чл. 16 от Общите условия предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по потребителски кредит
№986128. Поддържа, че в отношенията
между страните била неприложима разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ , която се намира в глава
относно банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и
обслужваните от тях лица". С оглед на гореизложеното считат, че нито „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, нито „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД са били задължени да изпращат уведомление за
предсрочната изискуемост. Стопанската активност на финансовите институции не е
подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал.
2 се явява неприложим за тях.
Независимо от горното се поддържа в условията на евентуалност, ако съдът счете, че
длъжникът не е валидно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и
кредиторът е бил длъжен да го стори,то се моли съда да приеме с настоящата искова молба и
приложеното към нея Известие за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по Договор за кредит № 986128, като с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответната страна, същата следва да се счита надлежно
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
Твърди се още , че на дата 08 юли
2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД/като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД /като цесионер/ подробно описан в Приложение N° 1/ представляващо неразделна част от Договора. При цедирането на вземането
и при отписване на кредита, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 19,543.18 лв., които
представляват недължими редовни лихви.
Предвид предоставено пълномощно и съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К.Д.К.. Пратката, съдържаща
Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е изпратена чрез препоръчана поща с
обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на
потребителски кредит - ПК: 4400, гр. Пазарджик, ул. „*********“ *, ет. *, ап. *.
Съгласно чл.З (3) от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, потребителят се задължава
да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в дадената
от него при сключване на Договора за потребителски кредит информация, в това
число и за промени в личния адрес, като такова известие от страна на
потребителя липсва. Твърди
се , че К.Д.К. е получил пратката
лично, видно от обратната разписка от писмото, която се е върнала на изпращача
и в нея са видни положен подпис и дата от страна на ответника.
Моли съда, в случай че приеме, че К.Д.К. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към
нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на
Цедента го уведомяват за сключен на 08.07.2014 г. Договор за цесия между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството
си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити.
Твърди се , че след подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против К.Д.К. съдът е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като посредством нея е
осъдил длъжника по ч.гр.д. 1170/2019 г. по описа на PC - гр. Пазарджик да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД претендираната сума в размер
на 25000,00 лв., /двадесет и пет хиляди лева/ представляваща
частичен размер от незаплатена главница по договор за потребителски кредит №
986128, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
пред съда /20.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането както и сторените разноски.
Във връзка с изложеното, моли съда, след като се
убеди в основателността и истинността на
изложените твърдения, да постанови решение със сила на присъдено нещо, с което да
признае за установено по отношение на ищеца, че К.Д.К., ЕГН ********** дължи на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело 1170/2019
г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, а именно: сума в размер на 25000,00 лв., представляваща частичен размер от незаплатена главница по договор
за потребителски кредит № 986128, ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението пред съда /20.03.2019 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че
длъжникът не е валидно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и
кредиторът е бил длъжен да го стори, моли съда да бъде взета предвид тълкувателната
практика на ВКС-Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 по тълк. дело
8/2017 и предявеният иск да бъде уважен за изискуемите, неплатени и падежирали
вноски по Договор за кредит № 986128, като бъде установена тяхната дължимост от
К.Д.К., включително и вноските с настъпил падеж след подаване на заявлението на
издаване на заповедта за изпълнение.Претендират се деловодни разноски.Представени са писмени
доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока
по чл. 131 от ГПК от процесуалният
представител на ответника е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който дава следното становище по така предявената
срещу него искова молба:
На първо място се поддържа , че в заявлението
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед №723 от 26.03.2019г. е
претендирана сумата от 25000 лева, представляваща частичен размер от
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 986128. Така
оформения при евентуалност петитум на иска обосновава сума, различна от
посочената по-горе ergo сума различна от 25000 лева. В този смисъл, се
поддържа, че се претендира вземане, за
което не би могло да се приложи разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, тъй
като сумата ще надхвърли допустимата по закон, от една страна, а от друга — ще
се претендира сума, различна от онази, за която ищецът - кредитор вече
разполага с изпълнително основание - издадената в негова полза заповед за
изпълнение.Ето защо, счита, че предявеният в настоящото производство от ищеца
при условията на евентуалност, установителен иск за цена на иска, различна от тази, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение,
води до недопустимост на иска и същият следва да бъде оставен без разглеждане. Алтернативно
се поддържа поради изложените по-горе съображения, че исковата молба е
нередовна. Считат, че в обстоятелствената част на молбата не се индивидуализира
размера на прехвърленото вземане по Договор за цесия от 08.07.2014 г. Поддържа
се , че общата дължима сума от потребителя К. по Договора за отпускане на потребителски
паричен кредит е в размер на 67554.00лева, в която е включена главница, но предявената частично от цесионера до размера
на 25000лева в настоящия процес, за тях било неясно как е формирана.Отделно
от това се поддържа , че предявения при
евентуалност петум остава неясен, с
оглед заявената в цялост претенция.
По основателността - оспорват изцяло исковите
претенции, както по основание, така и по размер.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски паричен
кредит № 986128 от 23.10.2012г. между ответника К.Д.К. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, но се твърди, че ищеца „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАЛ не е
материално правно легитимиран да води настоящия
процес, в
качеството му на цедент, тъй като считат, че договора за продажба и прехврляне на вземане(цесия)
от 08.07.2014г.,между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.26,ал.1
от ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, договор за потребителски
кредит може да бъде прехвърлен на трето лице, само ако страните по договора са предвидили такава
възможност. Твърди се, че в процесния
договор за потребителски кредит от 23.10.2012г. не е предвидена такава
възможност от страните, ergo не е налице валидно прехвърляне на
вземането.
Твърди се още , че не е налице и надлежно
уведомяване на ответника К. за извършената
цесия нито лично от цедента, нито от цесионера в качеството му на упълномощено
лице, тъй като това уведомяване следва да е достигнало
до длъжника, а в настоящия казус за извършената цесия, ответникът е разбрал от полученото съобщение по ч.гр.л.№
1170/2019г. на PC Пазарджик. Оспорва се автентичността на подписа на ответника
върху приложена обратна разписка на препоръчана пощенска пратка № ИД PS 1336
008Q61 Z, с която ищецът удостоверява уведомлението за
извършената цесия.
На следващо място се поддържа, че приложените към исковата
молба Общи условия на
финансовата институция, от които черпи правата си ищецът, действали към момента
на сключване на договор за отпускане на процесния потребителски паричен кредит
№ 986128 от 23.10.2012г. не се индивидуализират с дата, номер и подпис за приел/подписал същите от страна на длъжника К., съгласно императивното изискване на
чл.11, ал.2 от ЗКИ.
Прави се и изрично взражение
за наличие на неравноправни клаузи по см. на m.VI от ЗПК в приложените към Договора за кредит, сключен между ответника
и „Уникредит
Кънсюмър Файненсит ЕАД Общиуслровия и се развиват подробни съображения в тази насока.
В писмения си отговор на основание чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.110 от ЗЗД се прави възражение за изтекла
погасителна давност по
отношение на всички евентуални вземания на
ищеца - “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,
възникнали по Договор за потребителски паричен кредит № 986128 от 23.10.2012г.
с към ответника поради изтичане на погасителна давност. Развидат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.16 от Общите условия, при
просрочване и/или неплащане на две последователни погасителни вноски, считано датата
на падежа дата на непогасената вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер — главница и акцесорни плащания. С оглед
твърденията в исковата молба, че ответникът
е в забава от 21.12.2013 г., то се поддържа , че от този момент до датата на образуване
на заповедното производство 21.03.2019г.
са изтекли повече от пет години. Оспорва се и претендираната
възнаградителна лихва за периода 23.10.2012 г. до 08.07.2014 г., като погасена
по давност
Във връзка с въведения при евентуалност петитум, молят съда да съобрази следното:
От една страна ищецът, твърди, че не била кредитна институция(което било
неоспорим факт) и възразява на правоприлагането по аналогия на чл.60 от ЗКИ, по
отношение на предсрочната
изискуемост на вземането, а от
друга страна в петитума, при условията на евентуалност обосновава вземането
си с Тълкувателно решение №8/2017г. от 02.04.2019г. на OCГTK на
ВКС/приложимо за кредитните институции/.Ето
защо, в настоящия казус не би намерило приложение цитираното по-горе ТР № 8/2017
от 02.04.2019г., тъй като то касае специални правни субекти, каквито са
банките,чийто режим е регламентиран от законодателя специално и не би могло да
се прилага по аналогия към финансовите институции, каквато се явява ищецът в
настоящия процес.
Представени са писмени доказателства.Формулирани
са доказателствени искания,
както и се моли са да присъдят сторените от ответната страна разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1170/2019 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, на
основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 723/26.03.2019 г. , по силата на която ответникът е осъден да заплати
на ищеца : главница по договор за потребителски кредит № 986128/23.10.2012 г. в размер на 25000,00
лв. представляваща като частичен претендиран размер / от посочения в обстоятелствената част на заявлението размер
от 40425,60 лв. / , както и законната лихва върху тази главница, считано от
датата на подаване на заявлението – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане ,
както и сторените в заповедното производство разноски.В срока по чл.414 ГПК , длъжникът е
подал възражение по чл. 415 ГПК поради което съдът е дал указания за предявяване на иск по
чл. 422 ГПК .
Искът е
предявен в едномесечния срок и е процесуално допустим. Изложените в отговора
възражения по нередовността на исковата молба съдът намира за неоснователни , тъй
като ищецът е изложил ясно всички относими факти очертаващи основанието и размерите на
претендираното му вземане. Допълнително формулираните твърдения и доводи във връзка с изискуемостта на претендираното вземане, не
касаят евентуално заявена отделна искова претенция , а само и единствено
уточнение във връзка с размер на вече заявената такава, като е съобразена
актуалната съдебна практика в сферата на спорната материя.
По представените в настоящото производство
доказателства и фактите , които те установяват.
От
приетия като доказателство по делото Договор за отпускане на
потребителски кредит № 986128 / 23.10.2012 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг „АД и ответника К.Д.К., безспорно се
установява, че кредитодателят е предоставил на ответника
заем в размер на 35000,00 лева, платим на 120 равни месечни вноски
от по 562,95 лв. , при ГПР от 12,29 % и лихвен процент от 11 % . В 16 ал.2 т. а/ от общите условия по договора страните са се съгласили , че при
забава в плащанията на две или повече погасителни вноски , кредитодателят има право да прекрати едностранно кредитното
правоотношение и да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит , в т.ч. изтекли и непогасени вноски , остатъчна главница, остатъчни лихви
, лихви за забава такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер. Освен
това съгласно чл. 16 ал.1 от общите условия , в случай на забава в плащанията ,
кредитодателят може да прехвърли на трето лице
събирането на сумите и без
предварително съгласие на потребителя и поръчителя за това. В чл. 16 ал.6 от общите условия към договора е
предвидено правото на кредитодателя, при изпадане в просрочие на длъжника, да прехвърли
правата си по договора на трети лица , като уведоми писмено потребителя за това
съгласно изискванията на закана, а в чл. 16 ал.7 е декларирано изричното съгласие на потребителя
за прехвърляне правата по кредита на трети лица. Приложен е и погасителен план, според който последната
погасителна вноска по договора е била дължима към 21.10.2022 г. , която дата е
крайния срок на договора. Представен е също стандартен европейски формуляр , с
точно разписаните условия по договора , както и сертификат и ОУ за застраховка във връзка с покупката на
застраховка „ Кредитна протекция плюс„, като титулната част са посочени покритите от същата застраховка
рискове.
От представените по делото писмени доказателства безспорно
се установява, че на 08.07.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД/като цедент/ прехвърля вземането си по гореописания
Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
/като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски
кредити, които са подробно описани в Приложение N° 1, представляващо неразделна
част от Договора, включително и по процесния
договор № 986128 с дължима главница в размер на 40425,60 лв. , както и лихва за
забава в размер на 5,85 лв.
Съгласно чл. 3.2 от сключения
Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да
уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по
вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
08.07.2014 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника К.Д.К.. Пратката, съдържаща Уведомлението
по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е изпратена чрез препоръчана поща с обратна
разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на
потребителски кредит, а именно
: гр. Пазарджик, ул. „*********“ *, ет. *, ап. *. В представеното по делото известие за доставяне
фигурира подпис на получателя , оформен с дата 18.07.2014 г.
Оспорването автентичността на подписа , върху
този документ е дал основание на съда в откритото производство по оспорване на документа , да изслуша
заключение на съдебно- графологична експертиза , според което подписът положен
върху оригинала на известието , не е
положен от ответника К.Д.К..
За изясняване на спора от фактическа страна по
делото е допусната съдебно- икономическа експертиза , заключението по която
съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните , според експерта,
към датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2019 г. размера на падежиратала главница по кредита е
19110,49 лв. , след като се приспадне платената до този момент част от
главницата в размер на 2587,06 лв.
При тези фактически данни от правна
страна съдът приема следното.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
По
настоящото дело ищецът обосновава правото си да претендира процесната сума от
факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания. За да бъде титуляр на
процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на
прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и
уведомяването на длъжника за прехвърлянето. В случая процесното вземане е предмет на договора за
продажба и прехвърляне на вземания, видно от приложение № 1 към него, а спорен е единствено
въпроса доколко извършената цесия е противопоставима на длъжника, като
ответната страна поддържа , че той не е бил надлежно уведомен за нея. Представеното
от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството
му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно чл.3.2 от договора за продажба и прехвърляне
на вземанията, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното
вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства това
писмо да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Напротив - безспорно се установява от
заключението на допусната по делото СГЕ, че подписа положен на известието за
доставяне на уведомлението не е положен от ответника. Въпреки това няма пречка
длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата
молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014
г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на
ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Настоящият случай е точно такъв.
Поради това
съдът приема , че ищецът разполага с материалноправна легитимация като кредитор по
договора за потребителски кредит по силата на договор за цесия, за който
длъжникът е надлежно уведомен. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното
от ответната страна възражение, че самият договор за потребителски кредит не
съдържал клауза , позволяваща такова прехвърляне , тъй като това възражение не
намира опора в съдържанието на договора и по специално чл. 16 ал.1 2 , 6 и 7 от раздела
„Общи условия“.
При проверка за валидността на облигационната връзка между страните не
се установи наличие на основания за
недействителност на представения двустранно подписан договор за отпускане на
потребителски кредит от 23.10.2012 г. В тази връзка следва да се посочи, че същият е
сключен при наличието на изискуемата
писмена форма, при наличието на необходимите реквизити на договора, а именно –
главница, срок за връщане, договорни и наказателни лихви е възпроизведени в
писмен вид. В същия отразено и съгласието на страните за сключването му , като
тези страни разполагат с необходимата
право- и дееспособност. Поради това съдът приема, че безспорно е установено по
делото възникнало действително правоотношение по
сключен между тях договор за кредит, по
силата на който ответникът е получил от кредитодателя съответна парична сума, която е следвало да
върне в определен срок, ведно с лихви и разноски по
кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да
изпълни задълженията си като такъв и така се явява обвързан от съглашението и
всички негови клаузи, включително и санкционните последици от своето
неизпълнение.
Във връзка с
направеното от ответната страна възражение и извършената служебна проверка относно
наличието на неравноправни клаузи в процесните договори , съдът приема
следното. За да е нищожна като неравноправна клауза в договор сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия
случай съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните
клаузи. Между страните е подписан договор
за ползване на паричен кредит ,
а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
предвижда нищожност на неравноправните клаузи в потребителските договори, освен
ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи условия –
чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В случая общите условия по кредитите са залегнали в самото
съдържание на индивидуалния договор , включени са като неразделна част от него,
като съдържанието им следва номерацията и обозначението с номера на самия
договор и не би могло да доведе до друг извод освен този , че се касае за един
цялостен документ, за който не се спори, че носи подписа на ответника в
качеството му на кредитополучател. Възможността на потребителя да се
запознае предварително с клаузите на
договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността
на клаузите, което е налично в конкретния случай. С оглед гореизложените
доводи, съдът намира, че неравноправност
по смисъла на ЗЗП не е налице. Освен това в настоящото производство се
претендира само дължима главница, като предсрочно изискуемо вземане по предоставения кредит.
Доколкото обаче и в исковата молба и в заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение изрично е записано, че кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на определени погасителни вноски
на падежа, следващият въпрос, който следва да се обсъди и е поставен
от ответника, е свързан с изследването на обстоятелството за настъпване и
обявяването на тази предсрочна изискуемост.
Неоснователен е доводът
развит от ищцовото дружество , че по
отношение на това дружеството, като небанкова финансова институция,
предпоставките на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ са неприложими. Трайна и последователна
е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от
фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите,
когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното
производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия
исков ред. Независимо от обстоятелството, че както ищцовото дружество, така и праводателят
му не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ал.1 ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение
за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само
за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването
на предсрочна изискуемост на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗКИ и по занятие
предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да
обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това
несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която
също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен
риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори,
сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити.По тези съображения съдът приема , че
и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 ал.1 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на
вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало
до длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът /
цедент или цесионер / счита кредита за предсрочно изискуем не е осъществено по настоящото дело – не се твърди и липсват
доказателства за такова. Следва обаче да
бъде съобразено ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, с
което е прието, че е допустимо по предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно цитираното ТР, предявеният по реда на чл. 422 ал.1 ГПК иск за установяване
на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради настъпила предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В дадените в ТР
разяснения се сочи, че при положение, че съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като намира приложение нормата на чл. 235 ал.3 ГПК, означава,
че следва да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски
след предяваване на иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК. Приема се, че искът по чл.
422 ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към момента на
приключване на съдебното дирене, като решението на съда следва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене.
В случая, със заявлението, подадено по реда на чл. 410 ГПК ищецът е претендирал заплащане на сумата 25000,00 лв. като частичен иск от 40425,60 лв. , като този иск
предявен като частичен се поддържа и в исковото производство в същия размер. Други вземания за възнаградителни
лихви, лихви за забава, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги / застрахователна
премия /, ищецът не е претендирал за плащане. В производството по
чл.
422 респективно чл. 422 и чл. 415 ал.1 ГПК се установява съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение
и съдът дължи произнасяне в рамките на посочените в заявлението основание
и размери.
С оглед на
изложеното, съдът съобрази, че в своето заключение вещото лице Ц. е посочил
размера на падежиралата главница до датата на подаване на исковата молба в съда
26.05.2019 г. , а именно – 19110,49 лв. Към размера на тази главница съобразно
указанията дадени в посоченото по-горе тълкувателно решение следва да се прибави
и тази част от главницата , която е падежирала до приключване на съдебното
дирене / 26.02.2020 г. / , която част на основание чл. 162 ГПК и на база представения погасителен план определя
на 25313,15 лв. Според заключението на експерта, платената от ответника главница
е в размер на 2587,06 лв. и така установителният иск предявен като частичен за
сумата в размер на 25000,00 лв. се явява основателен до размер на 22726,09 лв.
представляваща сбор от дължими падежирали главници до датата на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция. В останалата част претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Основателен като акцесорен е и
иска за установяване на правото на заявителя да претендира законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По отношение направеното от ответника
възражение за погасяване на вземанията по давност, за да се произнесе, съобрази
следното: Съгласно общите правила, с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В разглежданата хипотеза безспорно се установява , че
вземането произтича от договор за кредит
и относно началния момент на давността
следва да се съобрази и разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно която с
изтичане срока на кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума,
ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост
на вземането по договора за кредит, същото става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. Процесното вземане произтича от договор за кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем
се прилага общата петгодишна давност. В този смисъл е и съдебната практика, в
това число и разясненията, дадени в ТР№2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г.
на ОСГТК на ВКС. В посоченото решение е прието, че договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора. В настоящия казус, безспорно се
установява, че крайният срок на договора е 21.10.2022 г., като след 21.12.2013 г. , ответникът не е
извършвал каквито и да било плащания, поради което и ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Заявлението на ищеца за издаване
на процесната заповед за изпълнение е депозирано в ПзРС на 20.03.2019 г., но
съдът следва да отбележи, че в случая давностния
срок не започва да тече от датата на спиране на спирането на плащанията - каквото е възражението на ответника, а от
датата, на която вземането е станало изискуемо. В тази връзка са и разясненията
дадени в т.18 от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
като в случая предсрочната изискуемост
на кредита като правопораждащ юридичски факт е настъпила след подаване на заявлението
в съда, тъй като уведомяването е
извършено с получаване на препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства и едва тогава е породило своето действие. Ето защо съдът заключава,
че в случая не са налице материално-правните предпоставки за погасяване
вземанията по давност и възражението на ответника е неоснователно.
Ответникът не оспорва фактите относно сключения договор за кредит,
както и относно размера на договорените главни задължения. Не оспори и фактите
относно усвояване на договорената сума и спиране на плащанията по договора.
Няма наведени твърдения за последващо изпълнение задълженията по договора, нито
ангажирани доказателства. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че
установителния иск е основателн и следва да се уважи в размерите посочени
по-горе , изчислени съгласно изискванията на актуалната съдебна практика.
По разноските . С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат от ответника направените по делото разноски
в размер съразмерен на уважената част от исковата претенция. В случая в
заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер от 650,00 лв. или 500,00 лв. за внесена държавна такса и
150,00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт, съответно в исковото производство 500,00
лв. за внесена държавна такса, 200,00 лв. за възнаграждение на вещо лице и
300,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт или общо в размер на 1000,00 лв. Тези
разноски следва да бъдат съобразени с уважената част от претенциите , поради
което в заповедното производство на ищеца ще се полагат разноски в размер на 590,90 лв. , а в исковото производство разноски в размер
на 909,09 лв. Съответно с оглед на изхода от делото на ответника също се
дължат разноски , като сторените от него по настоящото дело са общо в размер на
1665,00 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар, тъй като от една страна този хонорар е
съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и развитите
от ответната страна защитни конструкции , а от друга страна съответства на извършените от защитата процесуални действия развити в три заседания с изслушване на заключенията
по две експертизи. Но разноските дължими на ответника следва да се съобразят с
отхвърлената част от претенцията, при което те ще се равняват на 151,51 лв. По
делото не са налице доказателства за сторени от ответната страна разноски в
заповедното производство поради което , съдът намира , че такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
По иска с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК предявен от„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
бизнес център „Люлин-6“, чрез пълномощника си
юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от З. Н. Д. , съгласно нотариално заверено
пълномощно с регистрационен №
12571/2017г. от 01.12.2017г. на нотариус И. И. с рег. № 384 на НК, с район на
действие СРС, съдебен адрес:***, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 срещу К.Д.К.
ЕГН **********, с адрес: ***,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.К. ЕГН **********, с адрес: *** ,че
вземанията
на„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* по Заповед № 723/26.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. 1170/2019 г.
по описа на ПРС съществуват и са в следния размер : главница в размер на 22726,09 лв. представляваща
частичен размер от общодължима главница по договор за паричен кредит № 986128/23.10.2012 г. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията над размера от 22726,09 лв. до размера на 25000,00 лв. като
неоснователна.
ОСЪЖА К.Д.К. ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
бизнес център „Люлин-6“, чрез пълномощника си
юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от З. Н. Д. , съгласно нотариално заверено
пълномощно с регистрационен №
12571/2017г. от 01.12.2017г. на нотариус И. И. с рег. № 384 на НК, с район на действие
СРС, съдебен адрес:***, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 сторените в заповедното производство разноски в размер на 590,90 лв. , както и тези в исковото
производство в размер на 909,09 лв.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
бизнес център „Люлин-6“, чрез пълномощника си
юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от З. Н. Д. , съгласно нотариално заверено
пълномощно с регистрационен №
12571/2017г. от 01.12.2017г. на нотариус И. И. с рег. № 384 на НК, с район на
действие СРС, съдебен адрес:***, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 да заплати на К.Д.К. ЕГН **********, с адрес: *** сторените в настоящото производство разноски в
размер на 151,51 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: