ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1302 10.06.2015
г. гр. Бургас
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на десети юни две хиляди и петнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: АтА.ска
АтА.сова
като
разгледа докладваното от съдията АтА.сова административно дело № 3072 по описа
за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на И.Д.А. с ЕГН **********, с адрес:***
и Н.В.М. с ЕГН **********, с адрес:***, против „регулационен план на гр.
Поморие, одобрен със Заповед № 630/15.02.1954 г.“, в частта, относно имоти с пл.
№ 1533 и пл. № 158 в парцел ХІ от кв. 78. Иска се да бъде обявена нищожност на
плА. в оспорената част. С оспорването е съединена претенция срещу Община
Поморие за присъждане на „дължимото надлежно обезщетение за правото на
собственост върху процесните имоти“.
Жалбоподателите твърдят, че през 1955 г.
е било извършено отчуждаване на недвижими имоти, собственост на наследодателя
им С.С.П., б.ж. на гр. Поморие, съставляващи имоти с пл. № 1533 и № 158 по плА.
на гр. Поморие от 1954 г. Твърдят, че тяхната прабаба А.С.Е., законен наследник
на Петров, не е участвала в отчуждителната процедура и не е получила полагащото
и́ се обезщетение за отчуждените имоти, а такова е било предоставено само
на три от децата на последния- К., Д. и И. С., въз основа на Протокол № 7 от
19.02.1955 г. на Изпълнителния комитет на ГНС Поморие. Считат, че по силата на
§ 39 от ЗПИНМ (отм.) отчуждителното действие на плА. не е настъпило и с оглед
на това той е нищожен в частта, досежно описаните имоти.
С разпореждане на съдията-докладчик от
20.01.2014 г. жалбата е оставена без движение и на жалбоподателите са дадени
указания да посочат оспорения административен акт, да укажат в какво се състои
неговата незаконосъобразност и какво е искането, с което съдът е сезиран. В
изпълнение на указанията, с допълнителна жалба с вх. № 714/30.01.2014 г. същите
са заявили, че оспорват като нищожни: регулационния план на гр. Поморие от 1954
г. (в частта относно имотите на наследодателя им), Заповед № 630/15.02.1954 г.,
издадена от Министерство на комуналното развитие и благоустройство, с която е
одобрен този план, както и „заповед от 1954 г. (1955 г.) на надлежния към оня
момент орган, с която са отчуждени имотите“. С последваща молба вх. №
6295/25.08.2014 г. жалбоподателите са въвели като предмет на спора и Протокол №
7/19.02.1955 г. на ИК на ГНС, с искане за обявяване нищожност на същия.
С определение от 21.04.2015 г. жалбата отново
е оставена без движение и на жалбоподателите са дадени указания, както следва:
да
индивидуализират оспорения административен акт- „заповед от 1954 г. (1955 г.)
на надлежния към оня момент орган, с която са отчуждени имотите“, съобразно
изискванията на чл. 150, ал.1, т.5 от АПК; да изложат обстоятелствата,
обосноваващи правния им интерес от оспорването; да конкретизират претенцията за
обезщетение. Във връзка с дадените указания същите са депозирали молба с вх. №
4230/07.05.2015 г., в която са изложили обстоятелства, по същество идентични с
изложените в жалбата. Посочили са, че с Протокол № 7 от 19.02.1955 г. на
Изпълнителния комитет на ГНС Поморие е взето решение за обезщетяване само на
трима от наследниците на С.С.П. за отчуждените дворища пл. № 1533 и № 158, а
дъщерята на последния- А. С. С. (Еленченова), прабаба на жалбоподателите, не е
получила полагащата и́ се част от обезщетението. По силата на оспорения
Протокол № 7/1955 г. цялото обезщетение било получено от нейния брат И. С. С.,
собственик само на половината от отчуждения имот. С тези обстоятелства е
обоснован правният интерес на жалбоподателите от оспорване на протокола и се
иска той да бъде обявен за нищожен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
норми. Поддържа се и искането за присъждане на обезщетение за отчуждената
наследствена част, без да е конкретизирано същото съобразно дадените указания.
С молба вх. № 4572/18.05.2015 г. ответната
стрА. заявява становище за недопустимост на оспорването. Сочи, че
жалбоподателите не са доказали правния си интерес от оспорване на Протокол №
7/1955 г. на ИК на ГНС.
Съдът, след като се запозна с
постъпилата молба от жалбоподателите, намира, че с нея допуснатите в жалбата
нередовности не са отстранени. Оспореният административен акт- „заповед от 1954
г. (1955 г.) на надлежния към оня момент орган, с която са отчуждени имотите“
не е индивидуализиран, не са изложени обстоятелствата, обосноваващи правния
интерес от оспорването, нито е конкретизирА. претенцията за обезщетение.
Според твърденията в жалбата,
отчуждаването е извършено, след одобряване на регулационния план с оспорената
Заповед № 630/15.02.1954 г., което от своя стрА. сочи липса на правен интерес
от оспорване на тази заповед. Наред с това, от данните по делото е видно, че регулационният
план не е действащ понастоящем- същият е отменен с влизане в сила на
регулационния план от 1968 г., видно от Удостоверение изх. № 11-09-4/04.09.2014
г. (на л. 94 от делото) и следователно липсва годен предмет на обжалване. С
оглед доводите на жалбоподателите следва да се отбележи още, че съобразно
нормата на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) в приложимата към момента на отчуждаването
редакция, вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия регулационен
план, а неплащането на дължимото обезщетение е свързано със съответното
облигационно вземане във връзка с приложението на регулацията. С оглед на това,
твърдението на същите, че не са получили парично обезщетение, е ирелевантно за
спора относно валидността на отчуждаването. Доводите за незаконност на
отчуждаването, поради неплащане на дължимото обезщетение, са относими към евентуална
реституционна претенция, с каквото искане съдът не е сезиран, респ. към искова претенция
срещу реституиран собственик или срещу държавата, основА. на твърдението, че
отчуждаване на частта от имота, собственост на жалбоподателите, не е било
извършено.
В молбата на жалбоподателите липсва
изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията за присъждане на
обезщетение и в крайна сметка остава неясно с какво искане съдът е сезиран- за
обезщетение, поради отчуждаване на имота (такава претенция не кореспондира с
твърденията за нищожност на отчуждаването, а и не е подведомствена на съда, с
оглед предвидения специален ред за оценяване на отчуждаваните имоти) или за
обезщетение по реда на рестистуционните закони (също неподведомствено на съда).
Допуснатите нередовности не позволяват на
съда да извърши проверка относно наличието на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и препятстват постановяването на обоснован съдебен акт. Ето
защо, поради бездействието на жалбоподателите да изпълнят дадените им указания,
нередовната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството да се
прекрати на основание чл. 158, ал.3 от АПК.
Относно заявеното с молбата от 25.08.2014
г. оспорване на Протокол № 7/1955 г. на ИК на ГНС, съдът намира следното:
Предметът и пределите на търсената
съдебна защита се определят от жалбоподателя чрез наведените в жалбата
твърдения и направеното искане. Последваща промяна в предмета на правния спор е
недопустима, доколкото административното право не познава процесуално действие
като изменение на жалбата. При отпадане на правния интерес, жалбоподателят
разполага с възможността да оттегли жалбата си или да се откаже от нея, но не и
да въведе друг спорен предмет, което може да направи само с подаване на писмена
жалба, в рамките на отделно съдебно производство- в този смисъл Решение № 4689
от 04.04.2013 г. на ВАС по адм.дело № 8478/2012 г., ІІІ отд. В случая с жалбата
до съда и уточнението към нея, направено с допълнителна жалба с вх. №
714/30.01.2014 г. по реда на чл. 158 от АПК, жалбоподателите са оспорили валидността
на регулационния план на гр. Поморие от 1954 г. (в частта относно имотите на
наследодателя им), на Заповед № 630/15.02.1954 г., издадена от Министерство на
комуналното развитие и благоустройство, с която е одобрен този план, както и на
„заповед от 1954 г. (1955 г.) на надлежния към оня момент орган, с която са
отчуждени имотите“. Протоколът на ИК на ГНС не е бил въведен с жалбата като предмет
на спора и следователно съдът не дължи произнасяне по искането за обявяване на
неговата нищожност.
Независимо от горното, дори да се
приеме, че съдът е надлежно сезиран с искане за обявяване нищожност на решението
за обезщетяване на лицата К. С. С., Д. С. С. и И. С. С., като собственици на
отчуждените дворища, обективирано в Протокол № 7/1955 г. на ИК на ГНС, то това
искане е лишено от правен интерес. Жалбоподателите не са адресати и не са пряко
засегнати от решението и за тях не биха възникнали никакви права при обявяване
нищожност на същото, поради което и те не разполагат с активна процесуална
легитимация да го оспорят пред съда. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата му обуславя недопустимост
на производството и налага неговото прекратяване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.А.
с ЕГН **********, с адрес:*** и Н.В.М. с ЕГН **********, с адрес:***.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
3072/2013 г. по описа на Административен съд- Бургас.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-
дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: