Р Е Ш
Е Н И Е № 196/16.9.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 10
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 149 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.И.Д. ***, против Заповед №РД/02-00264 от 05.04.2019г., изд. от
Главния архитект на Община Ямбол, с която е отказано издаването на
удостоверение за търпим строеж на постройка „гараж“, представляваща сграда с
идентификатор 87374.528.302.3 по КК на гр.Ямбол, с предназначение“Постройка на
допълващо застрояване“, находяща се на ул.***,
гр.Ямбол, Първи жилищен район, по подадено заявление от жалбоподателя,
депозирано в Община Ямбол на 18.03.2019г.. Твърди
се неправилно прилагане на материалноправните
разпоредби на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
противоречие на акта с целта на закона.
В
съдебно заседание жалбоподателят И.И.Д. ***, се явява
лично и с адв.Ш.от Сливенска адвокатска колегия. Адв. Ш.моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед поради нейната процесуална и материална
незаконосъобразност. Поддържа изложеното в жалбата. Счита, че процесния строеж е търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ,
за което са ангажирали доказателства. Моли да се присъдят направените по делото
разноски, включващи разходи за държавна такса и хонорар на вещото лице.
Ответната
страна Главния архитект на Община Ямбол, редовно призован, не изпраща
представител.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Със
заявление до главния архитект на Община Ямбол рег.№УТС-00515/18.03.2019г. от
името на И.И.Д. *** е поискано издаване на
удостоверение за търпимост за постройка
от допълващото застрояване със застроена площ 23 кв.м., ползвана за гараж,
построена през 1982-1986г., с идентификатор по КК на гр.Ямбол №87374.528.302.3.
Заявлението е било придружено с документ за собственост - нотариален акт №188/том VІІ, дело №2262 от
26.08.1993г. на ЯРС за собственост на жилищна сграда и лятна кухня в поземления
имот, Скица от СГКК-Ямбол №15-308128-17.05.2018г., нотариално заверено
пълномощно от заявителя И.И.Д. да бъде представлявана
в производството пред главния архитект на общината от М.Л.В., нотариално
заверена декларация от И.И.Д., че строежът на
постройката е започнат през м.юли 1982г. от родителите и брат й и е завършен
през 1986г. и нотариално заверена декларация от П.Г.С.за същите обстоятелства.
Поземлен
имот с идентификатор 87374.528.302, в който е изградена процесната
постройка, е собственост на Община Ямбол, за същия е съставен Акт №2195 от
16.05.2018г. за частна общинска собственост, вписан в СВ-Ямбол на 22.05.2018г.
Със Заповед №РД/02-00264 от 05.04.2019г., изд. от
Главния архитект на Община Ямбол е отказано издаването на удостоверение за
търпим строеж на постройка „гараж“, представляваща сграда с идентификатор
87374.528.302.3 по КК на гр.Ямбол, с предназначение“Постройка на допълващо
застрояване“, находяща се на ул.***, гр.Ямбол, Първи
жилищен район, по подадено заявление от жалбоподателя. В заповедта са изложени
мотиви, че постройката е изградена без строителни книжа, не е предвидена по
действащия от 1994г. регулационен план за Първи жилищен район,, построена е в
чужд имот без учредено право на строеж, строежът не е бил допустим по
действалите към посочения период на изграждане строителни правила и нормативи
Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977г.
Заповед №РД/02-00264 от 05.04.2019г., изд. от Главния
архитект на Община Ямбол, е връчена на упълномощения представител на
жалбоподателя М.Л.В. на 11.04.2019г., жалба до Административен съд Ямбол е
постъпила с вх.№910/23.04.2019г.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът е
допуснал до разпит двама свидетели П.Г.С.и И.Г.И., които са дали показания за периода на изграждане на гаража
1982-1986г., като свидетелят С. е участвал в изграждането му.
По
искане на жалбоподателя е назначена СТЕ, изготвена от вещо лице строителен
инженер, представило писмено заключение са следното:
Поземленият
имот с идентификатор по КК 87374.528.302 е
собственост на Община Ямбол, застрояването в него включва жилищна сграда с
идентификатор по КК 87374.528.302.1
със ЗП 70кв.м.; друг вид сграда за обитаване с идентификатор по КК 87374.528.302.2 със ЗП площ 49 кв.м. и постройка на
допълващото застрояване с идентификатор по КК 87374.528.302.3
със ЗП площ 23 кв.м. Последната сграда
с идентификатор по КК 87374.528.302.3
със ЗП площ 23 кв.м. е разположена в североизточната част на поземления имот, в
пространството между източната регулационна линия и източната фасада на
жилищната сграда.Включва едно помещение за лек автомобил, с достъп от ул.“Г.К.“
от север и с изход към двора от юг.При изграждането на гаража е използвана част
от масивна ограда, изградена по източната граница на поземления имот, оградата
е построена на основание Разрешение за строеж №207:27.2.1979г., разположена
между имотите с адрес ул.“Г.К.“ №4 и „Г.К.“ №6,
с плътна част 0.60см и ажурна част 0.80 см., надстроена след изграждането
й, като е оформена плътна част от 2.20м..
Според основните си характеристики сграда с идентификатор по КК 87374.528.302.3
е с трапецовидна форма, площ 23.10 кв.м..Конструкцията на сградата включва
стоманени профили, монтирани на покрива, подпрени от изток върху
междусъседската ограда, от запад върху стоманени подпори.Ограждането на гаража
се осъществява от изток от междусъседската ограда, от запад от източната фасада
на жилищната сграда, от юг – от тухлен зид.
Соченият от свидетелите период на изграждане
1982-1986г. може да се приеме за достоверен, основание за това е общото
състояние на сградата, вкл. степента на корозия по небоядисаните метални
елементи.(За периода 1982-1986г. е бил в сила план на града от 1975г.В този
план, както и в плана от 1994г., процесната сграда не
е нанесена и това е нормално, тъй като за нея липсват строителни книжа.
През период на застрояване са действали ЗТСУ,
Правилника за прилагане на ЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по териториално
и селищно устройство(Наредба №5). Редът и условията за изграждане на гаражи са
регламентирани в чл.91 и следв. от Наредба №5.Според
действалата редакция между 1985 и 1990 г. на чл.97 от Наредба №5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство,изд от министъра на строежите и архитектурата, обн.,
ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., приложими са условията на чл.97, т.3 – надземни
гаражи, могат да се разполагат „на самите регулационни линии към съседите, ако калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща
плътна ограда, съответно от съществуващ
или създаден с изграждането на гаража подпорен зид с височина, не по-малка от
височината на гаража и отговаряща на най-високото ниво на терена на съседния
терен, непосредствено до регулационната линия“. В случая поради наличието на
значителна денивелация на терена между имотите на ул.“Г.К.“ №4 и „Г.К.“ №6 и
изградената междусъседска ограда с височината на гаража се покриват условията
на тази разпоредба и в този смисъл гаражът отговаря на нормите, действали към
периода на изграждането му 1982-1986г.
В съдебно заседание вещото лице инж.Б. е изложил устно
заключението си и е заявил, че поддържа изводите, които е формирал.
Предвид установеното от фактическа страна, жалбата е
допустима за разглеждане като депозирана от надлежна страна, неблагоприятно
засегната от издадената заповед, и в рамките на 14-дневния срок от връчване на
заповедта. По същество съдът я счита за основателна.
Предметът на спора се свежда до това процесният строеж търпим ли е по смисъла на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, за да е налице основание за издаване на удостоверение за търпимост.Съобразно
сочената разпоредба, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Безспорно по делото от свидетелските показания и
наличните нотариално заверени декларации към заявлението на И.И.Д. се установи периода на изграждане на гаража, започнат
през 1982г. и завършен през 1986г., т.е. налице е първата предпоставка строежът
да е изграден до 7 април 1987г.
Страните не спорят, че за постройката няма строителни
книжа.Същата не е нанесена нито на действалия по време на изграждането й, нито
по сега действащия в частта на имота устройствен
план.
Съдът счита за доказана и третата предпоставка за
търпимост, а именно, че гаражът е допустим
по подробния градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му, което се установява от изслушаното по делото
заключение на вещо лице. В заповедта на главния архитект се сочи, че е разгледана хипотезата на търпимост на
строежа съобразно времето на евентуалното му построяване 1982-1986 и е прието,
че не отговаря на разпоредбата на чл.97, т.3 от Наредба №5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство от 1977г.(отм.1995г.), същата е изградена
в нарушение и на чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ(отм.) – без разрешение за строеж и
без отстъпено право на строеж от собственика на имота Община Ямбол. Според
заключението на вещото лице строителен инженер гаражът отговаря на условията по
чл.97, т.3 от Наредба №5. Съдът кредитира заключението на вещото лице изцяло като обективно изготвено и изводът за
приложимост на тази разпоредба следва да бъде споделен. Предвид констатациите
при огледа, според които гаражът е ограден от изток от междусъседската плътна
ограда, тя е с височината на гаража, изпълнено е условието да е налице зид с
височина, не по-малка от височината на гаража и отговаряща на най-високото ниво
на терена на съседния терен, непосредствено до регулационната линия.
Удостоверението за търпимост представлява документ от
значение за упражняване на права по смисъла начл.21,
ал.3 от АПК. Съгласно. § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, удостоверението за търпимост се
издава единствено и само с цел строежи, конкретно описани в посочения законов
текст, да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Удостоверението не може да послужи
за целите на никое друго производство и няма никакво друго правно значение,
извън посоченото. По отношение на вещното право на собственост, удостоверението
за търпимост не може да има действие. То удостоверява единствено, че строежът е
търпим, а не и собствеността върху него. Съгл. практиката на ВАС /Определение №
2944 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2011
г., II о., докладчик съдията Г.А./ - удостоверението по § 16, ал. 1 ЗУТ за
търпимост на строежа създава право за прехвърлянето му за всеки, който е негов
собственик, независимо по чие искане е издадено. При наличието на спор за
правото на собственост между община Ямбол и жалбоподателя по отношение на
незаконния строеж, общият граждански съд е единствено компетентен да разреши
този спор по категоричен и окончателен начин.В този смисъл наведените доводи за
това, че строежът е изграден в общинския имот без учредено право на строеж,
съдът счита за неотносими към настоящото
производство.
По изложените съображения заповедта следва да се
отмени като преписката се върне на главния архитект на Община Ямбол за ново
разглеждане и произнасяне по заявлението на И.И.Д. ***, с
рег.№УТС-00515/18.03.2019г. в община Ямбол.При този изход на спора основателно
е и искането за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по
производството, общо в размер на 310 лв.(триста и десет лева) за заплатена
държавна такса и депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№РД/02-00264 от 05.04.2019г., изд. от Главния архитект на Община Ямбол.
ВРЪЩА
преписката на главния архитект на Община Ямбол за ново разглеждане и
произнасяне по заявлението на И.И.Д. ***, с
рег.№УТС-00515/18.03.2019г. в община Ямбол.
ОСЪЖДА
Община Ямбол , гр.Ямбол, ул.“Г.С.Раковски“ №7, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Д. ***, разноски по производството, общо в размер на 310
лв.(триста и десет лева) за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете