РЕШЕНИЕ № 23

07.05.2012г., град  Исперих

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ

На двадесет и осми февруари, две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав :

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : В.Г.

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гр.дело №  579 по описа за 2011 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от Ф.З.Н. *** против А.Ф.Н. от с.с. Твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 15.08.1999 година в село Подайва, като са заживели в село Духовец при родителите на ищеца. Впоследствие младото семейство заминало да работи в чужбина – в Република Турция. Там обаче нещата не потръгнали и Ф.Н. се прибрал в България, а съпругата му останала зад граница. Така от 2000 година страните били във фактическа раздяла, като не са се търсили. От брака си двамата нямали родено деца. Не са придобивали семейно жилище и нямали спорове за притежавани движими вещи. По изложените съображения Ф.Н. моли съда да прекрати бракът му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен, като след развода А.Н. възстанови предбрачното си фамилно име “Алиосман”.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК за депозиране на писмен отговор, такъв не е постъпил от назначения по делото особен представител на ответната страна.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца заявява, че поддържа иска.

В съдебно заседание се явява назначения особен представител по отношение на ответницата. Същия заявява, че не възразява да се приемат приложените към молбата писмени доказателства, както и да бъдат допуснатни водените свидетели от ищеца. Не сочи доказателства.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното : Страните са семейство и са сключили граждански брак на 15.08.1999 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 12 от същата дата на кметство с. Подайва, община Исперих, област Разградска. Разпитаните в производството свидетели – Себайдин Зюлкяр и Синан Мурад разказват, че след женитбата си, през 2000-та година страните заминали да работят в Република Турция. Ищеца, обаче, не могъл да си намери работа и се завърнал скоро след това в българия. Ответницата останала в чужбина. Плановете били да се прибере при съпруга си, но времето минало, тя така и не се върнала в село Духовец, където се устроил Ф.Н.. А.Н. останала в република Турция и на практика повече от 10 години се намирала във фактическа раздяла със съпруга си, като според свидетеля Синан Мурад – съпруг на сестрата на ответницата, нямала намерение да се прибира при него. Била установила фактическо съжителство с друго лице в Турция, с когото имала и дете.

         С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Искът за развод е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. По делото беше установено, че страните са във фактическа раздяла повече от десет години, като в тази насока съдът кредитира засвидетелствуваното от разпитаните в процеса свидетели. Едното лице е  близък родственик по сватовство на ответницата и в тази насока твърденията му относно настоящото обективно фактическо положение следва да бъдат приети за достоверни. Тези обстоятелства сочат, че брачните взаимоотношения са изчерпани от съдържание, взаимното доверие, разбирателство, близост и топлина – елементи крепящи здравата брачна връзка са изчезнали и не съществуват предпоставки да бъдат възстановени. Относно вината за влошаване на брачните отношения съдът е десезиран. 

         Следва да бъде уважено искането на Ф.З.Н. след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име “Алиосман”.

         Страните следва да бъдат осъдени на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплатят окончателна държавна такса по брачният иск сума в размер на 20лв. за всеки от тях.

         Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ф.З.Н.,                  ЕГН – ********** ***,                        ул.”Иван Вазов” № 20 и А.Ф.Н., ЕГН – ********** ***, сключен на 15.08.1999 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 12 от същата дата на кметство с. Подайва, община Исперих, област Разградска КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А.Ф.Н. да носи предбрачното си фамилно име АЛИОСМАН.

         ОСЪЖДА Ф.З.Н. и А.Ф.Н. да заплатят по сметка на РС – Исперих, всеки от тях сума в размер на 20 /двадесет лева/ окончателна държавна такса по брачният иск.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :