Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр. Варна,04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд,
Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 572 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу решение № 681/18.07.2019г., изменено с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от малолетната Н.Ж., живуща в Република
Франция, гр. Ница, представлявана от упълномощения от нейната майка и законен
представител Ю.М., адв. В. Н. ***, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата против ЗАД „Даллбогг:
Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София, за разликата над присъдения размер от 32 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2017г., допуснато по вина на Александър
Максимов, признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г.
на ВРС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на ПТП –
01.08.2017 г. до окончателно ѝ изплащане, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и
чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Счита се, че решението в обжалваната му част е постановено
в нарушение на материалния закон, като не е определен размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съобразно нанесените телесни увреждания,
периода на лечението и негативните последици за в бъдеще, в унисон с принципа
за справедливост, изрично закрепен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Неправилен се
счита и извода на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат,
имайки предвид заключението на тройната САТЕ, в което се приема, че единствена
причина за настъпване на ПТП е високата скорост, с която е бил управляван
автомобила. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и
присъждане на горницата до сумата от 80 000 лв., ведно с разноските, вкл.
и за адвокатско възнаграждение, за двете инстанции.
Не са постъпили отговори на тази въззивна жалба от насрещната страна ЗАД
„Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София и от контролиращата
страна ДСП-Варна.
2. Въззивна жалба на ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр.
София, подадена чрез юр.к. Цв. Б., против решението в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на
Н.Ж., чрез законен представител Ю.С.М. от гр. Варна, сумата от 32 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2017 г., допуснато по вина на
Александър Максимов, признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД №
909/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 01.08.2017 г.
до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал. 3
от ЗЗД. Счита се, че решението в тази му част е постановено в нарушение на
материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, тъй като е присъдено обезщетение в завишен
спрямо вредите размер. Освен това се счита, че присъденият размер на
обезщетението не кореспондира с приноса на пострадалата ищца Н.Ж. за
настъпването на ПТП. Освен това се сочи, че съдът е допуснал и процесуални
нарушения, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, е обсъдил едностранчиво в
полза на ищцата. Счита се, че от доказателствата по делото може да се сподели
извода и на вещото лице Драгиев, че ПТП е могло да бъде предотвратено, ако
детето се е вслушало в призива да не пресича или пресичането да бъде асистирано
от възрастен придружител, при съблюдаване на безопасността за това и съобразно
обективните пътни условия. Поради това неправилно е бил отчетен приносът при
съпричиняването на вредите, при което процентът на съпричиняването би трябвало
да е по-висок от приетия от съда. Неправилно се счита възприетото от съда, че
детето е било във Франция, където е посещавало лекар за главата, а едновременно
с това са били кредитирани показанията на св. Мехмедов, че детето е в България
и изпитва страх да излезе през вратата. Не е била съобразена и съдебната
практика относно размера на обезщетенията за такъв тип неимуществени вреди.
Поддържа се, че законната лихва върху обезщетението следва да се дължи от
момента на предоставяне на специална банкова сметка ***, тъй като в настоящия
случай е била посочена банкова сметка ***.06.18г. Евентуално се поддържа, че
лихва се дължи най-рано от изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на
предявения иск изцяло, евентуално – да се намали размера на присъденото
застрахователно обезщетение, ведно с присъждане на разноските за всяка от двете
инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Н.Ж. чрез процесуалния ѝ представител адв. В. Н. ***, с
който същата е оспорена като неоснователна като са повторени съображенията относно
занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение и за неправилност на
изводите на съда за наличието на съпричиняване. Освен това са изложени подробни
съображения относно правилността на извода на съда за присъждането на законна
лихва върху обезщетението, считано от датата на настъпването на
застрахователното събитие.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
контролиращата страна ДСП-Варна.
Въззивните жалби са подадени в срок, от
страни с правен интерес от обжалването на решението, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, същите са редовни, поради което
се явяват допустими. За да се произнесе настоящият съд съобрази
следното от фактическа и правна страна:
В
исковата молба, депозирана на 12.10.18г. пред СГС, ищцата Н.Ж., чрез законния си представител
твърди, че на 01.08.2017г. в гр. Варна е настъпило ПТП между детето като
пешеходка и л.а. „Сеат Алхамбра” с рег. № В 7639 РН, управлявано от А. И. М., в
резултат на което същото е изгубило съзнание и са му били причинени телесни
увреждания - счупване на свода на черепа, подкожен хематом на тилна част. По
своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота и представляват средна
телесна повреда. За това деяние А. М. е бил признат за виновен с влязло в сила
споразумение между него и ВРП, одобрено в производството по НОХД № 909/2018 г.
на ВРС, влязло в законна сила на 19.03.2018г. Твърди се още, че вследствие на получените
травматични увреждания детето е търпяло болки и страдания за един продължителен
период от време и предвид крехката си възраст, негативните последици ще бъдат
изпитвани през целия му живот. Поддържа се, че за МПС, управлявано от виновния
водач, към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с ответното дружество, поради което и към
застрахователя е било отправено искане за обезщетение /заявление №
1021/20.04.18г./, но такова не е било изплатено в законоустановения 3-месечен
срок. Поради горното се претендира отговорността на застрахователя по прекия
иск за изплащане на обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на
80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователното
събитие – 01.08.17г.
С отговора на
исковата молба ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
собствеността и ползването на описания лек автомобил, по силата на застрахователна
полица от 06.07.17г. Оспорва се характера на описаните от ищцата увреждания и
продължителността на търпените болки и страдания. Счита се, че уврежданията са
били причинени и поради поведението на ищцата, тъй като детето е навлязло
внезапно на пътното платно на необозначено за пресичане място и не е било
съобразено отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил. Не е бил
упражнен родителски контрол над 2-годишното тогава дете. Счита се, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен спрямо
действително претърпени болки и страдания и периода за тяхното преодоляване.
Сочи, че на 18.06.18г. е било представено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 338, ал. 1 от КЗ и банкова сметка ***, но се поддържа се,
че законна лихва върху обезщетението се дължи от момента на представяне на
банкова сметка ***рава.
В допълнителната
искова молба се поддържа, че предвид влязлото в сила споразумение по
наказателното дело и на осн. чл. 300 от ГПК гражданският съд е обвързан относно
приетото от наказателния съд за наличието на вина на водача на застрахованото
МПС, поради което е недопустимо в настоящото производство да се приемат други
фактически положения. Поради това не е налице и съпричиняване. Счита се, че
претендираният размер на обезщетението е съответен на претърпените от ищцата
вреди, както и на икономическата и обществена конюнктура, намерила израз и в
нормативно уредените лимити на отговорността на застрахователите по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Счита се, че законната лихва върху
обезщетението е компенсаторна и поради това се дължи от датата на деликта, а в
случая застрахователят отговаря така, както би отговарял самият делинквент,
поради което и на осн. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3, вр. чл. 432, ал. 2, изр.
1 от КЗ законната лихва се дължи от момента на причиняването на вредите.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа наведените вече възражения и правни доводи.
Контролиращата
страна в лицето на ДСП-Варна не е взела становище по претенцията на малолетното
дете.
Правната
квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ с оглед релевираните от ищцата
твърдения и отправеното до съда искане. Поради това и произнасянето по този иск
с обжалваното решение, налага извода за неговата допустимост.
От представените по
първоинстанционното дело доказателства /вкл. и чрез приобщаването на
материалите по НОХД № 909/18г. на ВРС, ХХХІІ с-в/ се установява, че с влязло в
сила споразумение № 147/19.03.2018г. подсъдимият А. И. М. е признат за виновен
в това, че на 01.08.2017г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а. „Сеат
Алхамбра“ с рег. № В 7639 РН, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 21 ал.1
от Закона, т.е. допустимата в населено място максимална скорост на движение от
50 км/ч, както и чл. 117 от ЗДвП, регламентираща задължението водачът да намали
скоростта и при необходимост да спре при приближаване към място, където в
близост има деца, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
детето Н.Ж., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота и средна телесна повреда на друго лице, като настъпилите телесни повреди
са по отношение на повече от едно лице.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване първоинстанционният съд е
приел, че л.а. „Сеат Алхамбра” с ДК№ В 7639 РН е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и
ответника по спора с валидност към датата на ПТП – 01.08.2017г. /така протоколно
определение от 03.06.19г./.
Видно от представеното с исковата молба копие от заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, че такова е било подадено на 20.04.18г. от Н.Ж. чрез пълномощник адв.
В. Н.. В заявлението е била посочена банкова сметка ***. В. Н. на осн. чл. 39
от ЗА с оглед изплащане на претендираното обезщетение от застрахователя. Пълномощното
в полза на адв. В. Н. е подписано от майката на малолетното лице – Ю.М., като
върху същото е отразена нотариална заверка на подписа на упълномощителката от
дата 11.06.18г. /л. 52 от делото на
СГС/. В пълномощното е посочена банкова сметка *** Ю.М..
От представената с исковата молба епикриза се установява, че детето е
постъпило в Клиника по неврология на МБАЛ „Св. Анна-Варна“, гр. Варна на
01.08.17г. и е било изписано след проведено консервативно лечение на 04.08.17г.
с окончателна диагноза: Счупване на свода на черепа. В документа е отразена и
спецификата на счупването – фрактура на окципитална кост вляво. Субкутанен оток
на меките тъкани окципитално. Детето е изписано от лечебното заведение с
подобрение.
От заключението, депозирано по СМЕ, изслушано пред първоинстанционния
съд се установява, че в резултат на процесното ПТП Н.Ж. е получила счупване на
черепа, подкожен хематом в тилна област, ожулвания по главата и крайниците.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и преценени в съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Непосредствено след получаване на травматичните
увреждания пострадалата е била в състояние, което по своите клинични и
морфологични белези съответства на т.нар. безсъзнателно състояние /последното е
възприето въз основа на свидетелски показания, вкл. и според отразената в
епикризата анамнеза по данни на майката/, като същото обуславя разстройство на
здравето, временно опасно за живота. В съдебно заседание експертът посочва, че
преглед на детето не е извършван, тъй като процесуалният представител на ищеца
му е съобщил, че детето е в чужбина. Вещото лице излага, че обичайно при
счупването на черепа при малки деца след двадесетия ден започва срастване на
костните структури и в рамките на около месец, месец и половина, завършва
пълното срастване. Що се отнася до оплакванията във връзка с главоболие,
отпадналост, според експерта те могат да продължат и месеци след такава травма.
Доколкото на експерта не са дадени сведения за здравословното състояние на детето
към датата на СМЕ, същият заявява, че отсъстват данни за ексцес. Настоящият съд
кредитира даденото заключение като обективно и компетентно дадено.
Пред първоинстанционния съд са снети показанията и на свидетеля Х. М. - вуйчо
на пострадалото дете /брат на майка му/. Същият сочи, че след удара на
автомобила /поет от самия свидетел, който се е опитал да предотврати инцидента,
вземайки детето в ръцете си/, е видял детето в ръцете на сестра си, а то било в
безсъзнание. Свидетелят твърди, че детето е било много зле – влачело си дясното
краченце, повръщало докато се хранело и плачело без причина, а понякога се
събуждало от плач. Това състояние на стрес продължило около 2 месеца, което
свидетелят сочи, че е установил чрез разговорите по телефона със сестра си, тъй
като тя и детето след инцидента се прибрали във Франция. Твърди, че там детето
е било водено на лекар за главата. Свидетелят счита, че като реакция на
преживяното и понастоящем, когато детето е в гр. Варна, отказва да излезе
навън, тъй като бутало вратата навътре. Потвърждава пред съда, че към момента
на разпита му, детето е отвън. Освен това детето имало следи от катастрофата,
тъй като му липсвали зъби отпред.
На осн. чл. 300 от ГПК и съобразно влязлото в сила споразумение по НОХД
№ 909/2018 г. на РС-Варна настоящият съд намира за установено извършването на 01.08.17г.
на деянието от А. И. М., неговата противоправност и вината на дееца, поради
което и тези въпроси не могат да се пререшават. Наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на деянието на
собственика или ползвателя на посоченото МПС, ангажира отговорността на ответника-застраховател,
вкл. и въз основа на прекия иск на пострадалото лице, предявен против него след
като е било изпълнено изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ за отправяне на
извънсъдебна застрахователна претенция. На детето са били причинени описаните в
епикризата от лечебното заведение травматични увреждания, които временно са
застрашили живота му.
Според заключението на експерта, който не е осъществил преглед на
детето, тъй като същото не е било заведено от родителите си /въпреки, че по
данни на вуйчо му Х. М. то се е намирало в гр. Варна/, детето е изписано на
третия ден след постъпването си за лечение с подобрение. Срастването на
костните структури при дете на възраст от около 2 години завършва след около
месец, месец и половина, от момента на счупването. Безспорно, детето е
претърпяло значителни болки и страдания от определената от експерта като тежка
травма, тъй като същата е в състояние да засегне централната нервна система. Съдът
кредитира показанията на родственика на детето само доколкото те се подкрепят
от становището на експерта – че е възможно да са налице оплаквания от
главоболие и по-продължително време. Поради това следва да се приеме, че детето
е продължило да реагира на болката и стреса за период от около два месеца, тъй
като е започвало да плаче без видима причина, дори и насън. Не се кредитират
показанията на свидетеля, че липсата на предни зъби у детето е резултат от
претърпените на 01.08.17г. травматични увреждания, както и че е влачело дясното
си краче. Няма доказателства детето да е посещавало лекар във Франция във
връзка с последиците от инцидента. Няма данни нито към момента на инцидента,
нито към настоящия момент, за някакъв ексцес или други негативни последици в
психофизичното развитие на детето, което обуславя извода, че вредите не
надхвърлят по интензивност и продължителност обичайните такива от претърпяното
травматично увреждане.
С оглед на всичко това, изхождайки
от възрастта на детето, вида и интензитета на претърпените болки и страдания,
вкл. и преживения стрес от инцидента, продължителността на негативните
преживявания и перспективата за тяхното пълно преодоляване за период от около 2
месеца, икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредите, както и
съдебната практика по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни
травми, намира, че дължимото на ищцата обезщетение следва да е в размер на
32 000 лв.
Възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата е
допустимо за разглеждане от настоящия съд. Това е така, защото влязлата в сила
присъда, решение, респ. споразумение пред наказателен съд, не би следвало да се
възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако
престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител, не обхваща във
фактическия си състав и поведението на пострадалия. Поради това и изследването
на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е на общо основание допустимо /решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. №
368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. №
728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. №
319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат.
В тази връзка пред
първоинстанционния съд е разпитано като свидетел лицето, което е причинило
вредите на ищцата – водачът на лекия автомобил Ал. М., чийто показания съдът
преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост в своя полза. Същият
излага, че към момента на инцидента от страната, от която е излязло детето на
пътното платно, е имало контейнер и спрян автомобил. Детето е бягало, навлизайки
в пътното платно и внезапно се е озовало пред капака на автомобила. Фактически
ударен е бил вуйчото на детето, който го е взел на ръце. Свидетелят сочи, че
излизането на платното от детето е станало на около 10-15 метра от автомобила,
при което той смята, че веднага е задействал спирачките.
Според свидетеля М., чийто показания
съдът също преценява с оглед евентуалната му заинтересованост в полза на
детето, последното се намирало в края на пътното платно, там където е песъчливо
и не минават колите. Сочи, че детето не е тръгнало да пресича, а просто за
секунди се отделило от групата възрастни, където била и майка му. Отрича да е
имало техен роднина на отсрещната страна на платното. Възрастните и детето са
били на около 3 метра от ръба на платното, а преди да тръгне детето е било на
около 4 метра от свидетеля.
От заключенията на изслушаните пред първата инстанция единична и
тричленна САТЕ, които не се различават съществено, се установява, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, при сухо и топло време, на прав пътен
участък, със суха хоризонтална асфалтова пътна настилка, без неравности,
побитости и замърсявания, необозначена с вертикална и хоризонтална маркировка.
Вдясно по дължината на пътното платно е имало ивица от пепел и пясък с ширина
от 2 м. Отдясно на платното има затревен банкет, като ръба на платното се слива
с пясъчната ивица. Детето Ж. се е движило в посока от дясно на лява спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Нейното действие е било предприето
непосредствено преди ПТП чрез пресичане „без да бърза“, като целта е била да
достигне до отсрещната страна на пътното платно, където е била паркирала
автомобила си нейна родственица. Детето е започнало да пресича и в момента, в
който то е застанало на десния ръб на пътното платно, водачът на автомобила е
реагирал, като моментът на удара е настъпил на около 4.50 м. вляво от десния
ръб на пътното платно, когато водачът е предприел аварийно спиране, но ударът е
бил неизбежен. Зоната на пряка видимост към мястото на удара и към мястото на
възникване на опасността, която е имал водачът, е била около 100 м. От точката
на реакция на водача до точката на удар с пешеходците, разстоянието е било
около 44.4 метра /според тройната САТЕ/. Дължината на опасната зона за спиране
на автомобила е изчислена на 54.26 м. /54.63 м. според тройната САТЕ/ при
движението му със скорост от 74.88 км./ч. /73 км./ч според тройната САТЕ/. При
движение с разрешената за движение в населеното място скорост от 50 км./час,
дължината на опасната зона е изчислена на 29.73 метра /31.71 м. според тройната
САТЕ/. Според единичната експертиза водачът на автомобила е имал възможността
своевременно да възприеме пресичащите пред него пешеходци от разстояние от
около 100 м. и да предприеме маневра за спиране или намаляване на скоростта до
около 66 км.ч. /това е посочената безопасна скорост при условията на случилото
се процесно ПТП/ и чрез реакциите си да успее да спре преди мястото на удара
или да извърши заобикаляне. Закъснялата реакция на водача е довела до
невъзможност от предотвратяване на удара с пресичащите пешеходци. Според
експерта по единичната САТЕ е било възможно детето-пешеходец да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е вслушало в отправения му призив да спре и да не
пресича или пресичането да е било извършено с възрастен асистиращ родственик
при съблюдаване на безопасността за това и свързано с обективните пътни
условия. В с.з. вещото лице Д. допълва, че по случайност е бил на мястото на
инцидента, веднага след неговото настъпване и има непосредствени впечатления,
че към него момент не е имало никакви спрени по платното автомобили, които да
са ограничавали видимостта на водача.
Според заключението на тройната САТЕ по делото няма категорични данни за
типа поведение на малолетния пешеходец, като е изчислено, че с оглед времето за
достигане на автомобила от точката на реакция до точката на удара, последният е
следвало да не пресича непрекъснато и целенасочено в определената посока от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. В с.з. вещите лице от
тройната САТЕ допълват, че спрямо времето от сработване на спирачките на
автомобила и до времето на удара е било разгледано разстоянието, което е
изминало детето от напускане на ширината на шатрата и на паркирания автомобил
преди нея, чрез което е установено изминатото разстояние, което е дало
възможност за определяне и на неговата скорост. И тъй като тази скорост
отговаря на по-голямо дете, то се прави извод, че най-вероятно детето се е
спирало, тръгвало, може би се е завъртяло. При всички положения обаче водачът е
реагирал на достатъчно голямо разстояние от появата на детето, поради което ако
е бил спазил ограничението от максимална скорост от 50 км./ч., той е имал
възможност да спре преди точката на удара. Поради това се счита, че основният
фактор в случая е скоростта, а не самото излизане, което е допринесло за
настъпването на опасната ситуация и за нейния изход.
Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Приема се безпротиворечиво в
съдебната практика, че причинно-следствената връзка е обективен факт и за
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД субективното отношение на пострадалия,
вината му, както и дали е могъл да разбира свойството и значение на извършеното
и да преценява постъпките си, са ирелевантни. В този смисъл съпричиняване може
да има и от малолетно лице.
С оглед на коментираните по-горе гласни доказателства и най-вече
заключенията на САТЕ, следва да се приеме, че с действията си детето е създало
предпоставки за настъпване на увреждането, тъй като то е било само на пътното
платно /в пясъчната му част и на разстояние на около 4 метра от своята майка и
вуйчо/. Очевидно, че задължителният постоянен и непрекъснат родителски контрол
по отношение на малолетното дете, съгласно чл. 125, ал. 3 от СК, не е бил осигурен.
Освен това детето е било на пътното платно в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП
като е предприело внезапно навлизане при
несъобразяване с цитираната разпоредба. Пълнолетните лица, които е следвало да
осъществяват съответния надзор над малолетното дете, са чули своевременно шума
на форсиращия двигателя си приближаващ автомобил, което е създало усещането за
опасност, поради което са и последвали опити за преустановяване движението на
детето /с викове да спре и да се върне/, а след това и за предотвратяване на
самия удар /вуйчото е изтичал на платното и го е грабнал в ръцете си/.
Поради това и наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на противоправния резултат, е предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП и на вредите от същото. В настоящия случай поведението на пострадалия не е
тъждествено с това на водача на лекия автомобил, доколкото преимуществено за
настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията си,
регламентирани в чл. 21, ал. 1
и чл. 117 от ЗДвП,
като се има предвид и това, че вменената отговорност на водачите на МПС за
осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на
останалите участници в движението. Съобразявайки гореизложеното, съдът определя
съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на ¼.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и след приспадане от размера на определеното обезщетение
на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, е в размер на сумата от 24 000
лв. При това положение решението в частите му, с които е присъдено обезщетение
в размер на 24 000 лв. и е отхвърлен иска за горница над 32 000 лв.
до 80 000 лв., следва да се потвърди, а в частта, с която е присъдена сума
за горницата над дължимия размер от 24 000 лв. и до присъдения размер от 32 000
лв. следва да се отмени и искът в тази част да се отхвърли.
Приложимата норма за определяне на момента, от който се дължи от
застрахователя законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото
лице /по см. на чл. 478, ал. 1 от КЗ/, предявило пряк иск против застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по реда на чл. 432,
ал. 1 от КЗ, е тази по чл. 497 от КЗ по арг. от нормата на чл. 505 от КЗ. Това
е така, защото нормата на чл. 497 от КЗ се намира в дял ІІ, гл. 48 на КЗ и се
явява специална по отношение на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, цитирана
в нормата на чл. 493 от КЗ, която определя единствено застрахователното
покритие по тази застраховка.
Съобразно приложимата норма, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок /който съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ не може да е по-дълъг от 3
месеца от предявяването на застрахователната претенция/ считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал.
3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В настоящата хипотеза не се установи от застрахователя да са давани
допълнителни указания до заявилия претенцията относно представянето на допълнителни
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Същевременно обаче по косвен път се
установи, че към подаденото на 28.04.18г. заявление по чл. 380, ал. 1 от КЗ, не
е било представено пълномощно в съответната форма, овластяващо адв. В. Н. да
подаде застрахователната претенция – пълномощното от законния представител на
пострадалото лице е с нотариална заверка на подписа от 11.06.18г., като се
признава от ответното дружество, че то му е било представено на 18.06.18г.
Същевременно обаче в заявлението е била посочена банкова сметка ***, а в
пълномощното фигурира банкова сметка ***. Няма данни да е била поискана от
ответното дружество банкова сметка *** /на детето/, плащането по която
единствено би погасило дълга на застрахователя за заплащане на обезщетение въз
основа на застраховката /освен ако няма разрешение по чл. 130, ал. 3 от СК/.
При това положение съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ и в настоящия случай застрахователят дължи законна лихва върху
обезщетението от изтичането на 3-месечния срок от предявяване на претенцията –
или от 29.07.18г.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която е присъдена
законна лихва върху дължимото обезщетение, за периода от 01.08.17г. до
28.07.18г. и следва да се потвърди за периода от 29.07.18г. до окончателното
изплащане на сумата.
По
разноските.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи в
полза на първоинстанционния съд сумата от 960 лв., представляваща дължимата ДТ
върху уважената част от предявения иск, както и сумата от 300 лв. – платените
от бюджета на съда разноски за СМЕ, или общо 1260 лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над дължимата сума от 1260 лв. до присъдената от общо 1580 лв
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК
ответното дружество дължи заплащането в полза на адв. В. Н. на суми от по 879 лв. за всяка от двете инстанции,
представляващи дължимите адвокатски възнаграждения, съразмерни на уважената
част от исковата претенция. Първоинстанционното решение, изменено с
определението по чл. 248 от ГПК, следва да се отмени за разликата над дължимата
сума от 879 лв. като адвокатско възнаграждение до присъдената сума от 1172 лв.
В полза на ответното дружество се дължат
разноски /а такива са платените депозити за възнаграждения за вещи лица в
размер на общо 750 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600лв./,
възлизащи на общо 945 лв. за първата
инстанция, и представляващи съразмерна част на отхвърлената част от исковата
претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. С първоинстанционното решение е
присъдена сумата от 810 лв., поради което с настоящото решение следва да се
присъди сума в размер на още 135 лв.
За настоящата инстанция в полза на
дружеството-въззивник се дължи сума в размер на 160 лв. /съразмерна част от заплатената ДТ спрямо уважената част от
същата/, както и сумата от 210 лв. /представляваща
съразмерна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в общ размер от 300 лв./, или общо 370 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
681/18.07.2019г., изменено с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА:
1.
с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София е
осъдено да заплати на Н.Ж., ЕГН **********, гр. Варна, чрез законен
представител Ю.С.М., ЕГН **********, гр. Варна,
сума от 24 000 /двадесет и
четири хиляди/ лева като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие ПТП от 01.08.2017 г., допуснато по вина на А. М.,
признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018г. на ВРС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 29.07.2018г. до окончателно ѝ изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
2.
с която е отхвърлен иска на Н.Ж., ЕГН **********,
гр. Варна, чрез законен представител Ю.С.М., ЕГН **********, гр. Варна против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София за
заплащане на разликата над 32 000
лв. до предявения размер от 80 000 лв. като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП от
01.08.2017 г., допуснато по вина на А. М., признат за виновен с влязло в сила
споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
3.
с която
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС-Варна сума до размер на 1260
/хиляда двеста и шестдесет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
4.
с която Н.Ж., ЕГН **********,
гр. Варна, чрез законен представител Ю.С.М., ЕГН **********, гр. Варна, е
осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София сума до размер на 810 /осемстотин и десет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
5.
с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София е
осъдено да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН ********** *** сума до размер на 879 /осемстотин седемдесет и девет/ лв.
като адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на осн. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
ОТМЕНЯ решение №
681/18.07.2019г., изменено с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с
които „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати на Н.Ж., ЕГН **********, гр.
Варна, чрез законен представител Ю.С.М., ЕГН **********, гр. Варна, разликата над дължимата сума от 24 000 лева
до присъдената сума от 32 000 лв. като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП от 01.08.2017 г.,
допуснато по вина на А. М., признат за виновен с влязло в сила споразумение по
НОХД № 909/2018 г. на ВРС, както и е
присъдена законна лихва върху главницата за периода от 01.08.17г. до 28.07.2018
г., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Ж., ЕГН **********, гр. Варна, чрез законен представител Ю.С.М.,
ЕГН **********, гр. Варна против Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София за разликата над дължимата сума от 24 000 лева до 32 000 лв.
като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие ПТП от 01.08.2017 г., допуснато по вина на А. М., признат за виновен
с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, както и за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение
за неимуществени вреди за период от 01.08.17г. до 28.07.2018г., на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №
681/18.07.2019г., изменено с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА,
с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София е осъдено да заплати по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС-Варна, сума за разликата над дължимия размер от 1260 лв. до присъдения размер от
общо 1580 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №
681/18.07.2019г., изменено с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д. № 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с
която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София е осъдено да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН ********** ***
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА за разликата над дължимия размер от
879 лв. до присъдения размер от 1172 лв.
ОСЪЖДА Н.Ж., ЕГН **********, гр. Варна, чрез законен представител Ю.С.М., ЕГН **********,
гр. Варна, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София сума в размер на още 135 /сто тридесет и пет/ лв., представляващи разноски за
първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН ********** *** сума в
размер на 879 /осемстотин седемдесет и
девет/ лв. като адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н.Ж., ЕГН **********, гр. Варна, чрез законен представител Ю.С.М., ЕГН **********,
гр. Варна, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София сума в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв., представляващи разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните и контролиращата страна ДСП-Варна, при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: