№ 271
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Стоян Тодоров Загоров (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100601255 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от ХР. Д. АНД., от гр.Варна чрез
защитника му адв. С.С. срещу Присъда № 260155/27.09.2021 г., постановена от РС-Варна, 23
състав, по НОХД № 3938/2020 г.
С обжалвания акт Хр.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а
ал.1 б.“а“ вр .чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр .чл.342 ал.1 от НК и му е наложено наказание „пробация“
като задължителните пробационни мерки са за срок от шест месеца. Освен това
първоинстанционният съд е оправдал подс. Х.А. по първоначално възведеното му обвинение за
престъпление по чл. 343 ал.З б. „А" от НК, а на осн.чл.189 ал.З от НПК в тежест на осъдения са
възложени разноските по делото.
В жалбата е формулирано искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд, като
бланкетно се твърди, че е неправилна и незаконосъобразна, а въззивния съд да постанови друга, с
която да оправдае подсъдимия.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата
изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Процесуалният представител на частния обвинител изразява мнение за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Счита, че
първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, тъй като от доказателствата по
делото се извлича извод, че при правилно съблюдаване на правилата за движение, подсъдимият е
можел да предотврати настъпването на удара.
Защитникът на подс. А., адв. Ст.И. излага доводи, че деянието е случайно, поради което
подсъдимия следва да бъде оправдан. Алтернативно моли за изменение на наказанието с
1
приложение на чл. 55 от НК от „Пробация“ в „Глоба“. Вторият защитник на подсъдимия- адв. С.С.
също моли за оправдателна присъда, като твърди, че подсъдимият се е движил със съобразена
скорост – такава под максимално разрешената, като е съобразил поведението си с предвидимите
опасности на пътя. Счита, че велосипедистът е една абстрактна, а не предвидима опасност, тъй
като пешеходната пътека е предназначена единствено и само за пешеходци и съгласно практиката
на ВКС съобразяването на скоростта не следва да бъде с абстрактни заплахи. Твърди, че сблъсъкът
е бил неизбежен, тъй като се е случил в опасната зона за спиране на автомобила, която е 22 метра, а
велосипедистът би могъл да бъде възприет от водача, когато е бил на 21 метра от мястото на удара.
Същевременно намира поведението на велосипедиста за неправомерно, грубо нарушаващо закона.
По отношение на присъдата – счита, че е основана на предположения с оглед доказателствен
дефицит и множеството хипотези за механизма на случилото се. Третият защитник на подсъдимия
- адв. М.Т. също твърди, че деянието следва да се приеме за случайно, тъй като водачът на лекия
автомобил се е движил със съобразена скорост, а велосипедистът е връхлетял върху него, като
нарушавайки ЗДвП е управлявал колелото си на пешеходна пътека. Допълва, че в показанията на
пострадалия се констатират множество вътрешни противоречия и изразява становище, че не
следва да бъдат кредитирани, както и че не би се стигнало до пресичане на траекториите на двете
превозни средства, ако свид. Я.Г. беше съобразил поведението си с реалната пътна обстановка.
Поради това и този защитник пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване
на подсъдимия.
Пред съда и с последната си дума подсъдимият Хр.А. лаконично поиска да бъде оправдан,
тъй като се счита за невинен.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
На 24.09.2019 г., около 08:00 часа, подс.Х.А. управлявал л.а. „Рено сценик" с peг. №
******* като се движел в гр.Варна, по бул."Васил Левски", след като се бил включил в
движението от ул. „Кап. Райчо". Подсъдимият бил сам в автомобила и имал намерение да се
включи в локалното платно, което било успоредно на бул. „Васил Левски" в посока кръговото
кръстовище с бул. „Вл. Варненчик", за да излезе на булеварда, без да преминава през
кръстовището. Към него момент валял дъжд и пътната настилка била мокра. Подс. А. се движел с
около 37 км/ч с включени къси светлини. В същото време, по велоалеята на бул. „Вл. Варненчик",
в посока центъра на града, се движел св. Я.Г., който управлявал велосипед. Той бил с поставена
жълта светлоотразителна жилетка, но без предпазна каска. Свид. Г. достигнал кръговото
кръстовище, движейки се на велосипеда си със скорост около 10-15 км/ч. След това, тъй като
велоалеята свършила, той навлязъл в кръстовището, като продължавал да кара велосипеда си по
намиращата се там пешеходна пътека. В частта от пътното платно, предназначено за движение на
автомобили, които ще навлизат в кръговото движение, имало доста превозни средства, които били
разположени в две ленти. Св.Г. преминал пред тях по пешеходната пътека и стигнал до
разделителния остров, намиращ се между крайната дясна пътна лента и локалното платно. В това
време подс.А. вече бил наближил локалното платно и намиращата се на него пешеходна пътека,
като продължавал да се движи с 37 км/ч., намирайки се на разстояние от 25,36м. от пешеходната
пътека. Той се огледал наляво и надясно, като в дясно на достатъчно разстояние от себе си видял
хора на тротоара. След като преценил, че се намират на достатъчно разстояние, той продължил
движението си. Междувременно, св.Г. бил спрял за кратко на разделителния остров и видял
идващия от дясната му страна автомобил. Въпреки, че превозното средство се намирало на около
2
10 метра от него, свидетелят преценил, че има възможност да премине с велосипеда по
пешеходната пътека, като очаквал подсъдимият да намали и да спре. Подс.А. обаче не видял
велосипедиста и продължавал да се движи. Така св.Г. навлязъл от ляво на дясно спрямо
превозното средство, карайки велосипеда си на пешеходната пътека и едва тогава бил видян от
подс.Антонов. Той веднага задействал спирачната система на автомобила, но не успял да спре и с
предната централна част на колата ударил велосипеда. В резултат на това свид. Я.Г. се качил на
капака на автомобила, ударил се в дясната част на предното му панорамно стъкло, което се
спукало, и в следствие на спирането и възникналите инерционни сили, паднал на пътната настилка
в близост до велосипеда. Подс. А. излязъл от автомобила си и веднага отишъл до свид. Г., като му
помогнал да се изправи на крака. След това с автомобила го откарал в МБАЛ „Св. Анна" - Варна,
за да му окажат спешна медицинска помощ. За случая не бил подаван сигнал на тел. 112. При
тръгването към болницата подс.А. натоварил и велосипеда в колата си.
В лечебното заведение се установило, че в следствие на удара св. Я.Г. е получил счупване
на дясната ключица. Информация за настъпилото ПТП била подадена на сектор „ПП"-Варна, като
в болницата пристигнали свидетелите А.С. и Георги И.. Те разговаряли с двамата участници в
инцидента, които описали по идентичен начин механизма на възникването му, а в последствие
полицейските служители се върнали на мястото на произшествието с подс. А.. Били направени
снимки на автомобила и велосипеда. Въпреки данните за телесното увреждане, причинено на св.Г.,
на мястото не бил извършен оглед на местопроизшествие. На двамата участници в ПТП били взети
кръвни проби, като след изследване се установило, че в същите не е било установено наличие на
алкохол.
От заключението на медицинската експертиза, относно получените от свид. Я.Г.
травматични увреждания се установява, че вследствие на пътно-транспортно произшествие, като
велосипедист, той е получил счупване на дясната ключица в средна трета с разместване на
фрагментите. Това увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и би могло да
бъде получено при удар от детайли на МПС, падане и удар в прилежащата повърхност.
Счупването на дясната ключица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около 2,5 - 3 месеца.
От заключението на първата АТЕ, се установява, че от техническа гледна точка причината
за настъпване на произшествието е пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и
на велосипедиста. Скоростта на движение на л.а. „Рено сценик", преди да реагира водача на
опасността и в момента на удара е била около 36 км/ч. Самият удар е настъпил на около 4,4 метра
от началото и по дължината на пешеходната пътека в локалното платно в посока
бул."Вл.Варненчик". Вещото лице приело, че пострадалият непосредствено преди произшествието
се е движел със скорост около 10 км/ч - 15 км/ч. При така установените скорости на движение на
превозното средство и велосипедиста е било установено, че опасната зона при конкретните
условия и скорост на движение 36 км/ч за автомобила е около 21,22м., а при скорост на движение
от 30 км/ч. - 16,62м. Била е изчислена и опасната зона за спиране на велосипедиста, която при
скорост от 10 км/ч е била 4,75м., а при 15 км/ч. - 8 метра. Съобразно пътните условия вещото лице
приело, че и двамата водачи са имали възможност да упражнят визуален контрол към мястото на
произшествието. Било установено още, че при скорост на велосипедиста от 10 км/ч., отстоянието
от мястото на удара от момента, в който той е навлизал по пешеходната пътека на платното, по
което се е движел подс.А., е с дължина 15,84м., а при скорост на велосипедиста от 15 км/ч. тази
дължина е 10,56 м. Вещото лице установило още, че ако подс. А., като водач на автомобила, е
3
реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който велосипедистът е предприел
пресичане и е навлязъл в лентата му за движение, то за него не е съществувала техническа
възможност да спре преди мястото на удара нито при скорост от 36 км/ч, нито при скорост от 30
км/ч. Произшествието би било предотвратимо, ако водачът на автомобила е бил пропуснал пред
себе си пресичащият пешеходната пътека велосипедист.
С оглед изявлението на св.Я.Г. в хода на съдебното следствие , че след като е преминал по
пешеходната пътека, намираща се в кръговото кръстовище, е спрял за кратко на намиращия се
между дясната пътна лента за навлизане в кръговото кръстовище и локалната пътна лента за
навлизане в бул."Вл. Варненчик" посока центъра, разделителен остров, видял е приближаващият
автомобил и е предприел пресичане на локалното платно по пешеходната пътека,
първоинстанционият съд назначил допълнителна авто-техническа експертиза. От заключението й
се установява, че мястото на удара се намира на около 3,70 м. - 4,40м. от началото и по дължината
на пешеходната пътека в дясната пътна лента в посока бул."Вл.Варненчик". Скоростта на
автомобила по време на движение, навлизайки в посока кръговото кръстовище, преди да реагира
на опасността и в момента на удара е била около 36-37 км/ч. При положение, че велосипедистът е
спрял на острова и е потеглил, то до мястото на удара е достигнал до скорост около 10 км/ч. При
достигната скорост от 10 км/ч на велосипедиста, отстоянието между автомобила и мястото на
удара от момента, в който пострадалият навлиза по пешеходната пътека на пътното платно, по
което се движи автомобилът, е с дължина от 16,00 метра. При скорост на велосипедиста от 13 км/ч.
това разстояние е с дължина 12,50м. При конкретните пътни условия и при установена скорост на
движение от около 37 км/ч на лекия автомобил, разстоянието, на което би спрял той, ако водачът е
реагирал чрез задействане на спирачната система е било около 22 м. При положение, че
велосипедистът е управлявал велосипеда си, пресичайки пешеходната пътека, не е съществувала
техническа възможност подс.А. да спре преди мястото на удара, с което да предотврати
произшествието. Ако велосипедистът не е бил предприел потегляне с велосипеда по пешеходната
пътека, когато автомобилът е бил на разстояние от около 10м. преди пешеходната пътека, то не би
се стигнало до пресичане на траекториите на двете превозни средства.
За изясняване на релевантните обстоятелства по делото първоинстанционият съд назначил
втора допълнителна авто-техническа експертиза. От заключението й става ясно, че при движение
на велосипедиста с постоянна скорост, т.е. без спиране на разделителния остров, оптимално
безопасната скорост на движение на лекия автомобил, при която, ако водачът му е реагирал с
аварийно спиране, би могъл да предотврати настъпването на ПТП, е 28,00 км/ч., като тогава колата
е щяла да спре на около 1 метър преди мястото на удара с велосипедиста. При вариант на
движение на велосипедиста със спиране на разделителния остров, преди да предприеме пресичане
на пешеходната пътека, тази безопасна скорост е била 23 км/ч., отново чрез спиране на около 1
метър от мястото на удара. Поставен за разглеждане е и въпросът, свързан с възможността за
видимост от страна на водача на автомобила към велосипедиста. След оглед на място,
съобразявайки събраните гласни доказателства и след съответните изчисления, вещото лице е
установило, че при отчитане на ширината на лявата пътна лента от 5,50м., наличието на
автомобили в нея със средна широчина 2 метра, широчината на разделителния остров на нивото на
пешеходната пътека от 3 метра, характера на терена - лек възкачващ наклон, и разположението на
зрителния център на водача и височината на велосипедиста, то велосипедистът би станал „видим"
за подс. А. от момента, когато велосипедистът излезе от мисленото продължение на десните
габарити на спрелите автомобили. Вещото лице е приело още, че при наличието на автомобили,
4
съпосочно в лявата пътна лента пред л.а. „Рено" е предпоставка за ограничена видимост на водача
спрямо велосипедиста. При така описаното разположение на автомобилите, първата възможност за
видимост на водача на автомобила към велосипедиста от техническа гледна точка е едва когато
окулярните му точки са били на една диагонална линия с десните габарити на спрелите
автомобили, за да пропуснат движението в кръговото кръстовище, съответно и преминаващият
велосипедист, съобразно мястото, в което се е намирал в този момент. Поради това и вещото лице
е установило, че подс.А. не е имал пряка видимост към велосипедиста, когато се е движел по
дясната пътна лента, до момента на излизането му от мисленото продължение на десните габарити
на спрелите и изчакващи автомобили. С оглед на това и е прито, че когато за първи път за водача
на автомобила се открива пряка видимост към велосипедиста, а той в същия момент е управлявал
велосипеда с постоянна скорост от около 13 км/ч, то автомобила се е намирал на разстояние от
около 25,36 метра от мястото на удара. При спиране на велосипедиста на разделителния остров и
предприето потегляне след това, при достигната скорост на движение от 10 км/ч., зоната за пряка
видимост към него от мястото на удара и от момента, в който велосипедиста навлиза по
пешеходната пътека на пътното платно, е с дължина около 21 метра.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
отчасти показанията на св. Я.Г., дадени пред съда и тези приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК, свидетелските показания на полицейските служители А.С. и Георги И. и отчасти
обясненията на подс. А.; частично е кредитирана АТЕ от досъдебното производство и изцяло двете
допълнителни АТЕ, както и приобщените писмени доказателства от досъдебно и в хода на
съдебното следствие. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на Районния съд за
последователност, безпротиворечивост и взаимна обвързаност на посочените доказателствени
средства, които са относими към подлежащи на доказване факти. Съвкупният им анализ не налага
различни или разнопосочни изводи. В хода на съдебното следствие са изяснени всички правно
значими обстоятелства, свързани с времето, мястото на извършване на деянието и механизма на
настъпване на ПТП. Съдът е изяснил причината за възникване на произшествието, което е спорния
момент в наказателното производство. Обсъдил е писмените доказателства по делото, които
допълват липсата на евентуално събраните ако местопроизшествието беше запазено и те бяха
фиксирани на място. Данните от изисканите и представени писмени доказателства в достатъчна
степен изясняват механизма на настъпилото ПТП. Изготвените АТЕ също коректно са
анализирани от първата инстанция. С нужното внимание са оценени свидетелските показания на
полицейските служители и на пострадалия, анализирани са противоречията и кои части от
изложеното от свид. Г. се приемат за безспорни. Едновременно с това са коментирани и
обясненията на подсъдимия, които с изключение на частта относно авторството на реализирания
удар, са в съответствие с останалите доказателства по делото.
При горната фактология правният извод на първоинстанционния съд, че на посочената дата
и място подсъдимият Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е
законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Безспорно от обективна
страна на инкриминираната дата подсъдимият при управление на моторно превозно средство
нарушил правилата за движение, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Я.Г., като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
5
Нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се обосновава с това, че подсъдимият се е движел с
несъобразена с атмосферните условия, видимостта, състоянието на пътя и възникналата опасност
скорост, поради което се е поставил в невъзможност да възприеме на време велосипедиста и да
предприеме своевременно спиране и предотвратяване на инцидента. Нарушението по чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП се изразява в това, че не е положил достатъчна предпазливост към другия участник в
движението - водачът на двуколесното превозно средство. Поради тези нарушения настъпва и
резултатът – удар между автомобила и велосипедиста, а в следствие на него и телесната повреда
на пострадалия, която с оглед настъпилите увреждания се квалифицира като средна такава.
Автотехническите експертизи потвърждават това, като разглеждат различните хипотези на
пресичане на траекториите на двамата участника. Установено е безспорно, че подсъдимият, преди
да реагира на опасността, се е движил със скорост 36-37 км/час, като с тази скорост, ако водачът е
реагирал веднага при възприемане на опасността чрез задействане на спирачната уредба, му е било
необходимо разстояние от 22 метра, за да спре. От приетия от първата инстанция факт, че
пострадалият е спрял на разделителния остров, след което е потеглил, като е достигнал скорост
около 10 км/час, следва, че отстоянието между автомобила и мястото на настъпилия удар, към
момента на навлизане на велосипедиста по пешеходната пътека на пътното платно, е било 16
метра. В действителност не е съществувала възможност за избягване на удара, освен ако скоростта
на водача на лекия автомобил, не е била по-ниска от 23 км/час. Същевременно поведението на
велосипедиста изразяващо се в нарушение на чл. 81, ал. 5 от ЗДвП, сочи на съпричиняване на
съставомерния резултат.
Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за липсата на нарушение по чл. 25
от ЗдвП, както и че случилото се на пешеходната пътека не следва да бъде квалифициращ елемент
от състава на престъплението. В този смисъл мотивите за неприложимост на разпоредбата на чл.
343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е
напълно се споделят от настоящия съд. Поведението на подсъдимия, който е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като е оказал навременни грижи и привел
същия в съответното лечебно заведение също правилно е отчетено при квалификацията на
престъплението .
От субективна страна деянието несъмнено е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК – деецът не е предвиждал
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение вида и размера на наказанието въззивната инстанция прие, че
определеното при условията на чл.54 от НК - „пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки за минималния срок ( чл.42а ал.3 т.1 НК) от шест месеца, изцяло е съобразено с
алтернативните наказания ( чл.343а ал.1 б.“а“ от НК) за това престъпление и се явява по-лекото от
тях, а при отчетен превес на смекчаващи вината обстоятелства и ниска степен на обществена
опасност на подсъдими го е наложил.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд аргументирано е мотивирал и отказа
си да наложи на подс. Хр.А. кумулативното наказание предвидено в чл.343г от НК – „лишаване от
права“, а въззивната инстанция не може да влоши положението на осъденото лице, при липса на
съответен протест.
Изложените от защитниците на подс. Хр.А. възражения, настоящият съдебен състав намира
за неоснователни по следните съображения:
6
Първо: Според материалния закон не е виновно извършено деянието, когато деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При
случайното деяние деецът е следвало да бъде в невъзможност да предвиди настъпването на
престъпния резултат. Невъзможността за настъпването на резултата означава, че при стеклите се
обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. Точното тълкуване на правната норма на чл. 15 НК означава, че
деецът не е могъл да предвиди общественоопасните последици по време, когато той все още е
могъл да ги предотврати. В конкретния случай подсъдимият като водач на моторно превозно
средство сам се е поставил в невъзможност да спре управляваното от нето МПС, поради допуснати
нарушения на ЗДвП, тъй като А. се е движил с несъобразена с условията по чл. 20 от ЗДвП
скорост. Назначената по делото експертиза е категорична, че при намаляване на скоростта под 23
км/ч, подсъдимият е щял да има техническата възможност да спре и да предотврати настъпването
на ПТП. Подсъдимият, приближавайки пешеходна пътека, натоварено кръстовище, при наличие на
данни за мокра настилка, ограничена видимост, лоши атмосферните условия, както и предвид
превозните средства, движещи се в ляво от него, е следвало да приведе автомобила в такова
движение, което да е подвластно на спиране до началото на кръстовището и по-специално до
пешеходната пътека. Отговорността му на водач го прави длъжен да предвиди всички
общественоопасни последици, а в конкретния случай е бил и в състояние да го направи. Самият
факт на наближаване на пешеходна пътека задължава водача да упражнява такъв контрол над
лекия автомобил, позволяващ спиране при достигането й. Поради това не може да се приеме, че
подсъдимият не следва да носи отговорност за стореното от него. Поведението на пострадалия,
може да се цени само при определяне на наказанието. От доказателствата по делото се установява,
че настъпването на ПТП е предизвикано от водача на лекия автомобил, тъй като следи от удара са
установени на предния капак на лекия автомобил и в дясната област на предното стъкло.
Второ: Водачът, несъобразявайки поведението си с опасностите на пешеходна пътека е
станал причина за настъпване на инцидента и неговото противоправно поведение не може да бъде
извинено с неправомерно пресичащия велосипедист. Подсъдимият не е имал техническата
възможност да спре и избегне удара поради скоростта си и дължината на разстоянието до
пешеходната пътека. Безспорно е установено, че опасната зона на автомобила е била 22 метра, а
разстоянието между лекия автомобил и мястото на удара, към момента на възникване на
опасността – стъпване на пътното платно от велосипедиста, е било 16 метра. Т.е. че водачът не е
бил в техническа възможност да предотврати сблъсъка, но тази невъзможност произтича от
неговата преценка и неспазване на задълженията му на водач на МПС, произтичащи от ЗДвП.
Същевременно, скоростта 10 км/час, с каквато се е движел пострадалия, е сравнима с такава на
пешеходец, който пресича по пешеходната пътека с по-висок темп на вървене или тичайки. Такава
опасност винаги е налице и следва да бъде предвиждана от всеки водач, още повече, че районът на
пътния инцидент е с натоварено движение вкл. и автомобили на градския транспорт.
Трето: Настоящата инстанция не счита, че присъдата почива на предположения, а намира
доказателствения материал за събран в достатъчна пълнота, от който се установява наличието на
престъпление, механизма на настъпването на ПТП, неговият автор и формата на вина.
Изготвените АТЕ в действителност дават хипотетични отговори на зададените въпроси, от които
съдът, изследвайки обективно и всестранно действителната фактическа обстановка, кредитира
приложимите хипотези. Експертът е изработил вариативни отговори, тъй като към момента на
установяване на фактите и обстоятелствата по делото, са били налице противоречиви и
7
некатегорични данни, които в последствие са изяснени. След изследване на всеки възможен
механизъм на настъпилото ПТП, се установява, че при дадените параметри – скорост на
участниците, видимост, пътна обстановка, то не е могло да бъде избегнато и предотвратено, освен
в случай, че велосипедистът не е спирал на разделителния остров и се е движил със скорост 13
км/ч. Тогава съгласно допълнителната АТЕ за водача би съществувала възможност да възприеме
велосипедиста, когато е бил на разстояние 25,36 метра от мястото на удара и да предприеме
навременно спиране.
Четвърто: Въззивният съд счита, че противоречията в свидетелските показания на
пострадалия са отстранени чрез разпита му в съдебно заседание и прочитане по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК на тези дадени на ДП. Първоинстанционния съд аргументирано е
посочил в мотивите си кои от тях намира за достоверни, в унисон с останалия доказателствен
материал по делото и кои не кредитира напълно, като по отношение на поведението му и начина
на преминаване са кредитирани тези, дадени в съдебно заседание, а по отношение на пътната и
метеорологичната обстановка – тези, дадени на ДП.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда прие, че няма основания които да
разколебаят крайния извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за
виновен.
При цялостната служебна проверка на присъдата не се констатира неправилно приложение
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост,
даващи основание за отмяна или изменение на присъдата, с оглед на което същата следва да бъде
потвърдена, поради което и на осн. чл.334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260155/27.09.2021 г., постановена по НОХД № 3938/2020 г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, ХХIII състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8