Решение по дело №6049/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 416
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720106049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Перник, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720106049 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Ш. срещу „С.Г.Груп“
ЕАД. Ищецът твърди, че срещу него, в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист на 17.07.2013 г. рамките на ч.гр.д. № 611/2013 г. по описа на Районен съд Радомир
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парични задължения – 643,17
лева главница по фактура № **********/20.05.2010 г. за отчетен период от 20.04.2010
г. до 19.05.2010 г. с краен срок на плащане 07.06.2010 г., 188,15 лева мораторна лихва
върху главницата за забава от подаване на заявлението на 07.06.2013 г. до изплащане
на вземането, 25,00 лева държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 28.10.2013 г. било
образувано и.д. № 1610/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което били предприемани
изпълнителни действия, последното от които – на 05.04.2016 г.
Излага от правна страна разбирането си за погасяване на вземане по давност и
прекъсване на същата, като намира, че давността за процесната сума не е прекъсвана
своевременно, поради което вземането е погасено, а изпълнителното дело следвало да
се счита прекратено по силата на закона, макар същото да е със статут „висящо“ в
кантората на съдебния изпълнител, което обуславя и правния му интерес от съдебна
защита.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за суми в размер на
643,17 лева главница по фактура № **********/20.05.2010 г. за отчетен период от
20.04.2010 г. до 19.05.2010 г. с краен срок на плащане 07.06.2010 г., ведно със
мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 07.06.2013 г. до
изплащане на вземането, 188,15 лева – обезщетение за забава в периода от 08.06.2010 г.
до 10.04.2013 г., 25,00 лева държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение,
за които суми е издаден изпълнителен лист на 17.07.2013 г. рамките на ч.гр.д. №
611/2013 г. по описа на Районен съд Радомир и е образувано изп.д. № 1610/2013 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването по давност.
1
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срок.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.
Ответникът не се представлява и изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
2
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 16.07.2013 г. – денят преди
издаване на изпълнителния лист. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки
признанието на ищеца, че такова е направено на по - късен етап с образуване на
изпълнително дело и предприемане на действия по изпълнение.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той е
представил доказателства, установяващи пълно и главно прекъсване на погасителната
давност. Представен (от ищеца в разрез с разпределената му доказателствена тежест и
интереса му) е препис от и.д. № 1610/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.. По него е
приложена молба за образуване от 24.10.2013 г., с която се възлагат конкретни
действия по изпълнение. Последно прекъсване се установява на 05.04.2016 г., отново с
молба, с която се възлагат конкретни действия по изпълнение.
При липса на други данни за извършване на действия по изпълнение съдът
приема, че нова давност е започнала да тече първо на 17.07.2013 г. (влизане в сила на
заповедта за изпълнение). Същата е прекъсната и не тече в рамките на и.д. № 1610/2013
г. по описа на ЧСИ С.Б. до 26.06.2015 г. съгласно приетото в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по
т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Последното прекъсване е на 05.04.2016 г. като на
05.04.2021 г. е изтекъл законоустановения петгодишен срок.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (50,00 лева),
препис от изпълнително дело (24,00 лева). За процесуално представителство на
ищцовата страна е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева,
които суми следва да бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
3
ал. 1 ГПК, че в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД , с ЕИК: ********* не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Д. С. Ш., ЕГН
********** за сумата от 643,17 лева главница за отчетен период от 20.04.2010 г. до
19.05.2010 г. с краен срок на плащане 07.06.2010 г., ведно със мораторна лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 07.06.2013 г. до изплащане на вземането,
188,15 лева – обезщетение за забава в периода от 08.06.2010 г. до 10.04.2013 г., 25,00
лева държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 17.07.2013 г. рамките на ч.гр.д. № 611/2013 г. по описа на
Районен съд Радомир, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.Г.Груп“ ЕАД да заплати на Д. С.
Ш. сумата от 524,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4