МОТИВИ по НОХД №302 xxxx 5/2010 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимият А.В.В. е
обвинен в това, че на 10.02.2009 г. в гр. М., в качеството си на едноличен
собственик на капитала, управляващ и представляващ фирма “С.” ЕООД гр. М., след
като изпаднал в неплатежоспособност по възникнали публично-правни задължения по
ДРА № 1100 x xxxx 001 x x xxxx 2 от 02.09.200 x xxxx година
на ТД на НАП град Л., ДРА № 1100 x xxxx 00303
от 2 x x xxxx .11.200 x xxxx година
на ТД на НАП град Л. и по Декларация по ЗКПО с № 110011 x xxxx 6 от 2 x x xxxx .11.200 x xxxx г., от
които за търговеца възникнали задължения в размер на x x xxxx 02 x x xxxx 51, 0 xxxx лв., от
които 639 xxxx 9 x x xxxx , 26 лв. главница и 63 253, x x xxxx x xxxx лв. –
лихви и в 15 дневен срок от спиране на плащанията не поискал откриване на
производство по несъстоятелност от Окръжен съд М. – престъпление по чл. 22 x x
xxxx Б. ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят на обвинението заявява, че установената в
съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в
обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява /същият е
призован на настоящ и постоянен адрес, изискана е справка от ОД на МВР-М. за
пътуванията му извън страната/, делото се гледа в негово отсъствие при условията
на чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК. Назначен му е служебен защитник на основание чл. 9
xxxx ал. 1 т. x xxxx НПК – адв. З. А., която моли съда да наложи
минимално наказание по чл. x x xxxx x xxxx а НК на В..
Доказателствата по делото са писмени
и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така
също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.В.В. не е осъждан за извършени престъпления
от общ характер, като видно от справка за съдимост рег. №21 xxxx 05/13.09.2010 г. на БС при РС-М., с решение от
0 x xxxx .06.2010 г. на РС-М. по АНД №
xxxx 0219/2010 г. на РС-М. същият има
наложено адм. наказание по чл. x x xxxx x xxxx а НК.
С Решение на Окръжен съд град Л. по фирмено дело № x x xxxx 96 от 13.0 x x xxxx .200 x x xxxx година
в търговският регистър е вписано и регистрирано търговското дружество ЕООД”С.”
със седалище град Л. и уставен капитал 5000 левА. На 02.06.200 x xxxx година
в град С. е сключен договор между тогавашният управляващ дружеството Р. А. С. и
подсъдимия А.В.В., съобразно който С. е продала на В. всичките петдесет
дружествени дяла на обща стойност 5000 лева от капитала на дружеството за
сумата от 100 левА. В търговският регистър след осъществяване на сделката като
едноличен собственик на капитала е вписан подсъдимия А.В.В. и са променени
седалището и адресът на управление на дружеството - град М., ж. к. ”П.” № x x xxxx , вх. Б., ет. x xxxx ,
ап. xxxx x x
xxxx , който адрес съвпада и с
постоянния адрес на подсъдимия. През 200 x xxxx година
по дейността на дружеството са извършени данъчни проверки, вследствие на които
са съставени два данъчни ревизионни акта: ДРА № 1100 x xxxx 001 x x xxxx 2 от 02.09.200 x xxxx година
на ТД на НАП град Л., ДРА № 1100 x xxxx 00303
от 2 x x xxxx .11.200 x xxxx година
на ТД на НАП град Л.. Тези два акта и Декларация по ЗКПО с № 110011 x xxxx 6 от 2 x x xxxx .11.200 x xxxx година
установяват публични задължения на дружеството в общ размер на на x x xxxx 02 x x xxxx 51, 0 xxxx лева, от
които 639 xxxx 9 x x xxxx , 26 лева главница и 63 253, x x xxxx x xxxx лева –
лихви. И двата данъчно ревизионни акта са връчени на упълномощено от предишния
представляващ дружеството лице – Красимир Дачев Колев, който с подписа си е
удостоверявал получаването им. И двата акта не са оспорени по реда на ДОПК и са
влезли в законна С.. На подсъдимия в качеството му на управител на дружеството
са изпратени на 11.12.200 x xxxx година покана за доброволно изпълнение, а
впоследствие на 2 x xxxx .01.2009 година
и съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК, последвали са и
действия по обезпечаване на вземането, но поради липсата на плащане или на
възможност за събиране на вземанията представителите на фиска са сигнализирали
РП М., вследствие на който сигнал се е стигнало и до това производство.
Тази фактическа обстановка е изяснена от събрания в хода
на процеса доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.П.Т.,
като дадени обективно и безпристрастно. В хода на досъдебното производство е изготвена
и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло.
Търговският субект, чийто представляващ е подсъдимия е
търговско дружество – ЕООД. Като приобретател на капитала на това търговско
дружество В. е приел същото с всички негови активи и пасиви, в това число и
публични задължения. В негова дори персонална отговорност е било той встъпвайки
в покупко-продажба на дяловете на дружеството да прецени какво е неговото
финансово състояние към момента на продажбатА. Факт е че, от момента, в който В.
е вписан в търговския регистър като управляващ дружеството от този момент за
него е възникнало и задължението да извърши и промяна в данъчната партида на
дружеството и съответно да заяви, които лица освен него могат да получават и да
подават данъчни документи. Като не е сторил това В. мълчаливо е приел
статуквото, което е заварил към момента на изкупуване на дружествените дялове, в
това число е приел и факта, че лицето Красимир Колев разполага с представителна
власт пред съответните ТД на НАП. Същият Колев е получавал двата ДРА, ползвайки
приложеното в съдебно заседание пълномощно. В настоящото производство съдът не
е компетентен да преценява дали формалните действия по връчване на ДРА са
надлежно извършени. В тази насока съдът приема установените с писмени
доказателства факти, а именно, че двата акта не са обжалвани и са влезли в
законна С.. Търговецът не е извършил плащания по публичното задължение и дори
не е направил опит да започне подобни плащания. Изпадайки в неплатежоспособност
за него е стояло задължението в 15 дневен срок от спиране на плащанията да
поиска откриване на производство по несъстоятелност от Окръжен съд М.. С
бездействието си В. е ангажирал своята наказателна отговорност. Цялата
съвкупност от действията на В. говори по недвусмислен начин за едно изначално
дезинтересиране от търговската дейност на закупеното от него дружество. Независимо
от това какви са били подбудите на В. при закупуване на дружеството за него е
стояло задължението най-малко дори да не извършва търговска дейност да бъде
дисциплиниран данъчен субект и при невъзможност дружеството да обслужва
задълженията си е следвало като негов представляващ да извърши определени действия
по обявяването му в несъстоятелност.
От обективна страна с деянието си подсъдимият А.В.В. е
осъществил състава на престъпление по чл. 22 x x xxxx Б., ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като на 10.02.2009
г. в гр. М., в качеството си на едноличен собственик на капитала, управляващ и
представляващ фирма “С.” ЕООД град М., със седалище и адрес на управление: град
М., ЖК”П.” № x x xxxx , вх. Б., ет. x xxxx ,
ап. xxxx x x
xxxx , след като изпаднал в
неплатежоспособност по възникнали публично-правни задължения по ДРА № 1100 x
xxxx 001 x x xxxx 2 от 02.09.200 x xxxx година
на ТД на НАП град Л., ДРА № 1100 x xxxx 00303
от 2 x x xxxx .11.200 x xxxx година
на ТД на НАП град Л. и по Декларация по ЗКПО с № 110011 x xxxx 6 от 2 x x xxxx .11.200 x xxxx година,
от които за търговеца възникнали задължения в размер на x x xxxx 02 x x xxxx 51, 0 xxxx лева, от
които 639 xxxx 9 x x xxxx , 26 лева главница и 63 253, x x xxxx x xxxx лева –
лихви и в 15 дневен срок от спиране на плащанията не поискал откриване на
производство по несъстоятелност от Окръжен съд -М..
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието виновно при форма на вина пряк умисъл –
съзнавал е обществено опасният характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Съдът призна подсъдимия В. за виновен в извършването на деяние по чл. 22 x
x xxxx Б. ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, но
намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. x x xxxx x xxxx а от
НК: подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание “глоба”.
В редакцията си от 2 x xxxx .11.200 x xxxx г. /към
датата на деянието/, разпоредбата на чл. x x xxxx x xxxx а НК предвижда наказание от петстотин до пет
хиляди лева, като съгласно чл. 2 ал. 2 НК съдът е длъжен да приложи по-благоприятния закон за дееца, ако до влизане
на присъдата в С. последват различни закони. Съдът определи наказание в размер
на 1 000 лв. като съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелствА. В особената част на Наказателния кодекс е предвидено наказание
до три години лишаване от свобода за това престъпление; подсъдимият е с чисто
съдебно минало и към датата на деянието - 10.02.2009 г. по отношение на същият
не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност.
Когато съдът при разглеждане на делото констатира, че са
налице основанията, посочени в чл. x x
xxxx x xxxx а
НК, е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание. За наличието им, съдът следи служебно - лишен е от
възможност да преценява дали да приложи тази норма, или да се съобразява със
становището на страните.
С така наложеното по вид и
размер наказание, съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимият В. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-С. деловодни разноски, представляващи
възнаграждение за вещо лице в размер на 110 лв., както и държавна такса в
размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: